№ 3853
гр. В., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 21 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110107909 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „Е.Ф.К.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„М.Л.“ № 46, ет. 4 срещу С. Н. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. М. бл.
203, вх. А, ап. 132 за установяване дължимостта на сумата от 109,98 лева /сто
и девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща главница по
Договор за електронни съобщителни услуги от 21.02.2019г. за мобилен номер
********** с абонаментен план “Smart XL”, сключен между длъжника и
„Б.Т.К.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Е.Ф.К.“ по силата на
Договор за продажба и вземане от 28.01.2022г., начислена за периода от
21.02.2019г. до 30.04.2019г., за което обстоятелство са издадени следните
фактури: Фактура № **********/01.03.2019г., Фактура №
**********/01.04.2019г. и Фактура № **********/01.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда –29.03.2022г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 31,04 лева /тридесет и един лева и четири стотинки/,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 19.03.2019г. до
28.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №2062/31.03.2022г., постановена по гр. дело
№3996/2022г. на ВРС,на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД,
1
по реда на чл. 422 ГПК
Излагат се твърдения, че между ответника и БТК ЕАД е възникнало
валидно облигационно правоотношение по Договор за електронни
съобщителни услуги от 21.02.2019г. за мобилен номер ********** с
абонаментен план “Smart XL”.Ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора, като не е заплатил стойността на предоставените му
телекомуникационни услуги за процесния период, което задължение възлиза
в размер на 109,98 лева. По силата на рамков договор от 16.10.2018г. за
подажба на вземанията, вземането по договора Договор за електронни
съобщителни услуги от 21.02.2019г. било придобито от „С.Г.Г.“ ООД, което
от своя страна с Договор за продажба и вземане от 28.01.2022г. е прехвърлило
вземането си в полза на ищеца по делото. За осъществената цесия се излагат
твърдения, че ответникът е уведомен, на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
Представен по делото е договор за мобилни услуги с клиентски номер
17211078001 от 21.02.2019г., сключен между ответника и „Б.Т.К.“ ЕАД, по
силата на който операторът е предоставил достъп на абоната до мобилната си
мрежа чрез предоставен мобилен номер **********, при абонаментен план с
уговорена месечна такса в размер на 39,99 лева, за срок от 24 месеца.
С фактура №**********/01.03.2019г. операторът е начислил сумата от 40
лева, представляващи задължение за ползвани услуги. С фактура от
01.04.2019г. е начислена сумата от 74,99 лева – мобилни услуги, на
01.05.2019г. сумата от 109,98 лева – мобилни услуги.
Представен е договор за цесия от 16.10.2018г., по силата на който
„Б.Т.К.“ ЕАД прехвърля своето вземане в полза на „С.Г.Г.“ ООД.
Представено по делото е пълномощно с нотариална заверка на подписите
рег. № 27707/24.10.2018г. по описа на нотариус Милена Георгиева с район на
действие СРС, с който „Б.Т.К.“ ЕАД упълномощава „С.Г.Г.“ ООД да
осъществи дейността по уведомяване на длъжниците във връзка с договор за
цесия от 16.10.2018г., на осн.чл.99, ал.3 ЗЗД.
2
Представено е потвърждение за прехвърляне на вземането от „Б.Т.К.“
ЕАД.
Представен е договор за цесия от 28.01.2022г., по силата на който
ищцовото търговско дружество придобива от „С.Г.Г.“ ООД вземанията на
последния, които са предмет на договор за цесия от 16.10.2018г., сключен с
„Б.Т.К.“ ЕАД.
С приложение №1/28.01.2022г. се индивидуализира процесното вземане
за сумата 109,98 лева, което е предмет на договора за цесия от 28.01.2022г.
Представено по делото е уведомление от „С.Г.Г.“ ООД до ответника, с
което на последния е съобщена осъществената цесия на задължението с
договор за цесия от 28.01.2022г.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни
изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.79 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта
на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи
при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във
валидно облигационно отношение, по силата на сключен между тях договор
за доставка на телекомуникационни услуги, обстоятелството, че се явява
изправна страна по договорите, т.е. е изпълнил задължението си да
предостави същите на ответника. При установяване на посочените
обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на
задължението си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства. В тежест на ищеца е да установи, че процесното вземане е
придобито от него по силата на договор за цесия, съответно че цесията е
съобщена на ответника.
От съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства съдът приема, че ответникът има качество на
потребител на телекомуникационни услуги, което му качество се поражда от
валидно възникналото облигационно правоотношение, което е оформено в
договор за мобилни услуги с клиентски номер 17211078001 от 21.02.2019г.
По силата на процесния договор „Б.Т.К.“ ЕАД в качеството й на операторът е
предоставила достъп на абоната до мобилната си мрежа чрез предоставен
3
мобилен номер **********, при абонаментен план с уговорена месечна такса
в размер на 39,99 лева, за срок от 24 месеца. Посоченият договор е представен
от ищеца, договорът носи подпис на ответника, поради което
волеизявлението, с което последния е приел условията на договора за
мобилни услуги следва да се счита за валидно. Така сключеният договор за
ответника поражда задължения, съобразно които то следва да заплаща
дължимата месечна абонамента такса за предоставения му достъп до
мобилната мрежа на оператора, така и стойността на услугите, които е
изразходвал.В изпълнение на договореното между страните, операторът
ежемесечно е осъществявал отчитане на предоставените и използвани от
ответника услуги, за което обстоятелство е издавал и съответната данъчна
фактура, която е адресирана на адреса за контакт, който е посочен от абоната
при сключване на договора.
Съдът приема, че ответникът е неизправна страна, като в рамките на
уговорения в съответния договор срок не е осъществявал заплащане на
дължимите месечни абонаментни такси, съответно размера на изразходваните
от него услуги. Операторът е изправна страна, като е предоставил съобразно
уговореното достъп до телекомуникационната си мрежа на ответника в
качеството му на абонат, като по делото не са налице данни за релевирани от
страна на абоната искания до оператора да временно прекъсване достъпа до
мобилната мрежа или други форсмажорни обстоятелства, които да водят до
невъзможността на ответника да използва услугите, които са остойностени в
съответната фактура. Не се установява и оспорване размера на фактурираните
телекомуникационни услуги, който операторът ежемесечно е определял чрез
съставянето на съответната месечна фактура. При тези съображения съдът
намира, че операторът е изправна страна, като за процесния период от време е
предоставил достъп до мобилната си мрежа, предоставел е мобилни услуги по
вид и в количество посочено в съответната месечна фактура, а абонатът –
ответник в производството по делото не е осъществил задължението си да
заплати същите.
От представените по делото доказателства съдът приема, че кредиторът
„БТК“ ЕАД се е разпоредил с договор за цесия от 16.10.2018г. с вземането си
срещу ответника, което вземане произтича от договор за
телекомуникационни услуги от 21.02.2019г. в полза на „С.Г.Г.“ ООД. От
представеното по делото уведомление по чл. 99, ал.3, с което „БТК“ ЕАД,
4
чрез пълномощникът си „С.Г.Г.“ ООД уведомява ответника във връзка с
договора за цесия от 16.10.2018г., съдът приема, че вземането срещу
ответника е придобито от цесионера „С.Г.Г.“ ООД. Макар и да няма данни за
връчване на уведомлението на ответника, същото индивидуализира в
достатъчна степен задължението на последната по вид и размер, за да бъде
направен непротиворечив извод, че това вземане срещу ответника е предмет
на договора за цесия от 16.10.2018г.
В последствие след придобиване на вземането „С.Г.Г.“ ЕООД по силата
на договор за цесия от 28.01.20122г. прехвърля това свое вземане на
настоящия ищец.По делото е представено Приложение №1 от 28.01.2022г., с
което се индивидуализира вземането, което е предмет на договора. От същото
непротиворечиво се установява, че длъжник е ответникът, а вземането
възлиза на 109,98 лева.
По изложените съображения съдът достига до извода, че в полза на
„БТК“ ЕАД е възникнало вземане срещу ответника в размер на процесната
сума, за процесния период под формата на незаплатена стойност на
използвани от него телекомуникационни услуги, с което вземане кредитора
валидно се е разпоредил с договор за цесия от 16.10.2018г., след което
вземането е придобито от „С.Г.Г.“ ООД, което от своя страна по силата на
договор за цесия от 28.01.2022г. е прехвърлило вземането на ищцовото
дружество.
Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да
осъществи уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на
задължението в полза на новия кредитор, като това уведомление няма
действие по отношение редовността на цесията, а има за цел да сведе до
знанието на длъжника на кого следва да продължи за заплаща задължението
си. Съдебната практика е константна при разбирането си около това, че новия
кредитор може да осъществи тази дейност по уведомяване на длъжника, стига
да бъде надлежно упълномощен от стария кредитор. Именно в такава насока
са и ангажираните по делото писмени доказателства, от които се установява,
че „БТК“ ЕАД е упълномощила „С.Г.Г.“ ООД да уведоми длъжниците във
връзка с първата осъществена цесия. По делото се ангажират и нарочни
писмени доказателства, с които ответникът бива уведомен и за втората цесия
от „С.Г.Г.“ ООД.
5
При така изложените съображения съдът намира, че процедурата по чл.
99, ал.3 ЗЗД е надлежно осъществена.
В хода на съдебното производство ответникът се яви лично в съдебно
заседание, като призна дължимостта на процесната сума. Посочи, че е
използвал услугите на мобилни оператор, заяви готовност за плащане на
задължението си. Тези признания на страната, които съдът съобразява със
събраните в хода на съдебното производство доказателства обосновават
извода за основателност на претенцията, при което същата следва да бъде
уважена, като бъде прието, че ответникът дължи сумата от 109,98 лева /сто и
девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща главница по
Договор за електронни съобщителни услуги от 21.02.2019г. за мобилен номер
********** с абонаментен план “Smart XL”, сключен между длъжника и
„Б.Т.К.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Е.Ф.К.“ по силата на
Договор за продажба и вземане от 28.01.2022г., начислена за периода от
21.02.2019г. до 30.04.2019г., за което обстоятелство са издадени следните
фактури: Фактура № **********/01.03.2019г., Фактура №
**********/01.04.2019г. и Фактура № **********/01.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда –29.03.2022г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 31,04 лева /тридесет и един лева и четири стотинки/,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 19.03.2019г. до
28.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №2062/31.03.2022г., постановена по гр. дело
№3996/2022г. на ВРС.
По отношение на разноските:
За заповедното производство в полза на ищеца се дължат разноски в
размер на 325 лева, от които 25 лева държавна такса и 300 лева
възнаграждение за процесуално представителство. За исковото производство
се дължат също 325 лева, от които 25 лева доплатена по делото държавна
такса и 300 лева възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
6
Н. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. М. бл. 203, вх. А, ап. 132 ДЪЛЖИ
на „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
В., бул. „М.Л.“ № 46, ет. 4 сумата от 109,98 лева /сто и девет лева и
деветдесет и осем стотинки/, представляваща главница по Договор за
електронни съобщителни услуги от 21.02.2019г. за мобилен номер
********** с абонаментен план “Smart XL”, сключен между длъжника и
„Б.Т.К.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Е.Ф.К.“ по силата на
Договор за продажба и вземане от 28.01.2022г., начислена за периода от
21.02.2019г. до 30.04.2019г., за което обстоятелство са издадени следните
фактури: Фактура № **********/01.03.2019г., Фактура №
**********/01.04.2019г. и Фактура № **********/01.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда –29.03.2022г., до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 31,04 лева /тридесет и един лева и четири стотинки/,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 19.03.2019г. до
28.03.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №2062/31.03.2022г., постановена по гр. дело
№3996/2022г. на ВРС,на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД,
по реда на чл. 422 ГПК
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН ********** с адрес гр. В., ж.к. М. бл. 203, вх.
А, ап. 132 ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Ф.К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. В., бул. „М.Л.“ № 46, ет. 4 сумата от 325 (триста
двадесет и пет) лева, от които 25 лева държавна такса и 300 лева
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство, както сумата от 325 (триста двадесет и пет) лева, от които
25 лева доплатена по делото държавна такса и 300 лева възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7