Р Е Ш Е Н И Е № 260166
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 08.
06. 2021 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 14. 05. 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното
от съдия СПАСОВ т. дело № 170
по описа
на ПАС за 2021 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за същото са две на брой въззивни жалби
насочени против постановеното от Пазарджишкия окръжен съд решение по т. дело №
187/2019 г.
С него „З.Б.и.“ АД, *** е било
осъдено да
заплати на П. Т. Д., ЕГН
**********,*** суми представляващи обезщетение за претърпените от
него вреди настъпили в резултат на ПТП от 11.01.2019 г. с делинквент Ф. Б.
Ф., управлявал лек автомобил „С.“, модел „Б.“, рег. № ** **** **, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2019
г. до окончателното им плащане. От тях 45 000 лв. са за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди - болки и страдания
и 1 576, 89 лв. за обезщетяване на имуществени вреди -
разходи по лечение и ползване на частна линейка.
Наред с това исковете на П. Т. Д., ЕГН **********,*** против „З.Б.и.“ АД,
*** са били отхвърлени до пълният им предявени раземри. Така претенцията
за неимуществени вреди е била отхвъллена за разликата между търсените
70 000 лв. и присъдените 45 000 лв., а тази за имуществени вреди за
разликата между търсените 2 102, 52 лв. и присъдените 1576, 89 лв.
Съответно „З.Б.и.“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА е било осъдено да заплати
на адвокат
Г.Й. *** сумата от 1 890, 32 лв. адв. възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете, а по по сметка на Окръжен съд
П. сумата от 1 992, 27 лв. разноски
по делото на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и 5 лв. ДТ за служебно
издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение.
П. Т. Д., ЕГН **********,*** от своя страна е
бил осъден да заплати на „З.Б.и.“ АД, *** сумата от 643, 20 лв.
разноски по съразмерност.
Против това решение първоначално въззивна жалба
е поадена от „З.Б.и.“ АД, ***. Тя е насочена против частта осъждаща
дружеството да заплати на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществменши
вреди, респ. тази осъждаща го да заплати адв. възнаграждение и разноски по
сметка на Пз ОС.
В жалбата са изложени съображения за
неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и
постановяване на друго отхвърлящо исковете.
Съответно насрещната страна в срока по чл. 263,
ал.2 от ГПК е подала насрещна въззивна жалба против частта от решението
отхвърляща исковете й. В нея е посочено, че решението в частта отхвърляща
претенцията за неимуществени вреди се обжалва за разликата между сумата от
60 000 лв. и присъдените 45 000 лв., т.е. отхвърлянето на иска до
пълния предявен размер от 70 000 лв. не се обжалва. Отхвърлителната част
от решението касаеща претенцията за имуществени вреди се обжалва изцяло.
В насрещната жалба се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се
отмяната й и постановяване на друго уважаващо исковете в посочените размери.
Всяка от страните е изразила становище за
неоснователност на жалбата на насрещната страна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на
обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 02.09.2019 г. в ПзОС е постъпила изходяща
от П. Т. Д., ЕГН **********, гр. П. искова молба против „З.Б.и.“
АД, ***.
В обстоятелствената част на същата се говори,
че 11.01.2019 г. около 12, 25 ч. в гр. П. станало ПТП, при което лек
автомобил „С.“, модел „Б.“, рег. № ** **** **, управляван от Ф. Б. Ф. при
маневра на заден ход не пропуснал преминаващия зад автомобила пешеходец П.Д. и
го ударил. Сочи се, че за произшествието бил съставен констативен протокол за
ПТП с пострадали лица и било образувано ДП № 63/2019 г. по описа на РУ на МВР,
гр. П.. Пострадалият бил откаран в „МБАЛ - П.“ АД, където било установено, че е
получил фрактура на лява тазобедрена става. Престоял в болницата от 11.01.2019
- 20.01.2019 г., а на 12.01.2019 г. му била извършена оперативна интервенция за
закрито наместване на фрактурата с поставяне на метална остеосинтеза. След
изписването от болницата ищецът продължил лечението в домашни условия. С оглед
характера на травмата се налагало през първите няколко месеца за него да се
грижат най-близките му. На 26.02.2019 г. той постъпил отново в болница за
провеждане на рехабилитационни процедури и престоял в съответното отделение до
06.03.2019 г. Подобни процедури били проведени и втори път за периода
09.04.2019 г. – 16.04.2019 г. Независимо от същите се споменева, че и до
момента на предявяване на исковата молба пълното възстановяване не било факт и
то продължавало. Сочи се, че във връзка с травмата ищецът изпитва чести болки и
слабост в счупения ляв крак, а самият пътен инцидент довел до
изключително тежки промени в психиката му. Той започнал да страда от безсъние,
страх да излиза навън и да се разхожда. Откзвал да разговаря с близките си,
често плачел. Споменава се и за извършени финассови разходи по лечението в
размер на 2 102, 52 лв. за медицински консумативи и услуги.
Направен е извод, че са налице всички елементи
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД обуславящи отговорността на Ф. Б.
Ф. за причинените на П.Д. вреди.
В тази връзка е посочено,
че за лекия автомобил „С.“, модел „Б.“ имало сключена задължителната
застраховка за риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество валидна за периода 16.08.2018 г. до 15.08.2019 г. Направено е заключение, че са налице всички
предостави за ангажиране отговорността на ответника с оглед разпоредбите на чл.
432, ал.1 от КЗ.
На 02.05.2019
г. ищецът подала молба до застрахователя за изплащане на
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Във връзка
със същата в предвидения от законодателя 3 месечен срок отговор не бил получен
и обезщетение не било определено и изплатено.
На тази база е отправено искане за
осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. и имуществени такива
от 2 102, 52 лв.
Претендира се и присъждането върху тези суми на
законната лихва от датата на предявяване на иска.
В
отговора на ИМ не е оспорено наличието на валидно застрахователно
правоотношение за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но реално
се оспорва наличието на предпоставките за възникване отговорността на
застрахованото лице.
В подкрепа на това му становище с
отговора ответникът оспорва описаният в ИМ механизъм на настъпилото ПТП. Сочи,
че констативният протокол съставен във връзка с ПТП-то не отговаря на
изискванията по съдържание на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР,
КФН и ГФ. Сочи също, че с оглед на факта, че съставителят на протокола не е
присъствал на самото произшествие то същият като официален свидетелстващ
документ, не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
фактите досежно механизма на ПТП. На тази база прави извод, че не се
установявало противоправно деяние и вина на водача на лекия автомобил.
Евентуално е посочено, че ако все
пак се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
водача, то за настъпване на вредоносния резлутат е налице съпричиняване и от
страна на пострадалото лице. В подкрепа на това си станощие сочи, че ищецът е
пресичал пътното платно на най-неразумното място - зад работещ лек автомобил с
включени светлини за задно движение. Споменава се за нарушения на правилата за
поведение на пешеходците предвденив чл. 5 и чл. 107 и сл. от ЗДП, а и дза
нарушения на чл. 113 и 114 от ЗДП. В подкрепа на това е извършено позововане и
на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС.
В отговора са изложени и доводи, че
определеният с исковата молба размер на обезщетението за неимущкествмени врди е
неразумен, завишен с оглед разпоремите на чл. 52 от ЗЗД.
По отношение на претенцията за
имущесвени вреди е изразено становище за недокзаност на същата. В тази връзка
ответникът се позовава на приетото в т. 7 от ППВС № 4/68 г. и твърди, че не се
установявало, че разходите за лечение и медицински консумативи са във връзка с
уврежданията. Така фактурата от 15.01.2019 г. за плака и комплект
винтове е няколко дни след операцията на ищеца извършена на 12.01.2019 г. За
плащанията по фактури № 649 и 651 от 22.01.2019 г. се сочи, че нямало логика да
са в един същ момент по отбелязаното във фискалните бонове най-малко по рлиина,
че между тях имало и друга фактура и т.н.
В
ДИМ и отговора на същата всяка от страните е взела отношение по направените от
другата защитни възражения и е изложила правни доводи за тяхната неоснователност.
Така съдът след събиране на поисканите от
страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на
обжалване.
В мотивите на същото след
анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че
предпоставките за ангажиране отговорността на водача на застрахования автомобил
по чл. 45 от ЗЗД са налице. В тази връзка е направен извод, че застрахователят
е длъжен да репарира причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди с
оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ.
На база приетата медицинска
експертиза са определени причинените на ищеца травми . Формиран е и извод за
наличие на съпричиняване, което е в размер на 1/4.
При определяне размера на обезщетението съдът е изхождал вида и тежестта на уврежданията на здравето
на ищеца, продължителността на търпените болки и страдания, начина по който ги
е понесъл и същите са се отразили на физическото и психическото му състояние. Така
е направен извод, че дължимото обезщетение следва е 60 000 лв., а след
намаляването на същото с 1/4 поради установеното съпричиняване на ищеца са
присъдени 45 000 лв.
По отношение на имуществените вреди съдът е
приел за доказано, че плащане на исковата сума е във връзка с лечението на
получените от катастрофата травми и е намалил същата с приетия размер на
съпричиняване. Така на ищеца са били присъдени 1576, 89 лв.
До пълният предявен размер исковете са били
отхвърлени като неоснователни.
Недоволни от решението са останали и двете
страни и са обжалвали същото пред ПАС.
Застрахователят оспорва осъдителната част на
постановеното решение изцяло. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на този съдебен акт, свързани с твърдения за погрешно
направени изводи относно деликатния характер на поведението на застрахованото
при жалбоподателя лице и евентуално такива за неправилно определен размер на
обезщетението с оглед принципите на чл. 52 от ЗЗД и размер на съпричиняването.
В тази връзка застрахователят преповтаря изложените и пред първата инстанция
доводи за липса на противоправно поведение, за това как при евентуален извод за
такова следва да се определи размера на обезщетението, а и такива, че размера
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с оглед извършените
от него нарушение на ЗДП е поне 1 / 2.
В насрещната въззивна жалба ищецът в
първоинстанционното производство реално оспорва решението в отхвърлителната му
част с оглед направените изводи за съпричиняване като се твърди, че такова
липсва. Така се търси присъждане на обезщетение в пълния му претендиран размер
за имуществените вреди и такова за неимуществените в размера, който при
условията на 52 от ЗЗД е определил Пз ОС преди да го намали по 51, ал.2 от ЗЗД,
т.е. за 60 000 лв.
С оглед разпоредбата на
чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на
обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в
жалбата.
По повод на тази преценка
ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не
е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от
лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н.
Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената
от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е
постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези
предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По отношение на
недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки
липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е
недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички
случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за
разрешаване на спора по същество.
В случая за липса на право
на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа обстановка не може и да
се говори.
Съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба
е казано, че увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено,
че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца
от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ
пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните
текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1
от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има
отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените
по делото доказателства е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си за
обезщетение пред ответното дружество на 02. 05.2019 г. и в споменатия по- горе
3 месечен срок произнасяне по същата не е последвало.
Това сочи, че в
патримониума му е възникнало правото да претендира по съдебен ред изплащане на
дължимото му се обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Във връзка със същото
видно от данните по делото разгледаният от първоинстанционния съд иск е с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били факти и
обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е постановено и
от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е следвало да
разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна
сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по
същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При
извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбите
съображения за неправилност на съдебното решение.
От съдържанието на чл.
432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите претенции на първо место
е обусловена от наличието на застрахователно правоотношение за застраховка
„Гражданска отговорност” между извършителят на деликта и ответното
застрахователно дружество.
По силата на такъв договор
съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води
до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на
сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от установяването
на отговорност на застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при
непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45
от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането.
Това предполага, че
фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на
противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по-
горе съдържание на въззивните жалби става ясно, че по делото не се оспорва
наличието на сключен договор за застраховка между ответника и
собственика на участвалия в ПТП-то автомобил . Не се оспорва и това, че водачът
на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това
прави безспорен извода, че при установена негова отговорност спрямо ищеца на
основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното
дружество.
Реално се спори за това е
или не е налице виновно и противоправно поведение на застрахованото лице, което
да обуславя отговорността му по 45 от ЗЗД и респ. тази на застрахователя му.
При формиране на извод за наличие на такава, предмет на спор е и размера на
дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, респ. за това е или
не е налице съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице.
Възникването на деликтната отговорност с оглед
споменатото по- горе предполага наличието на противоправно деяние, вина и
вредоносен резултат, който да е пряка и непосредствена последица от
увреждането. Законодателят не обвързва тази противоправност с извършването на
престъпление, т.е. от гражданскоправна гледна точка е достатъчно да е налице
виновно поведение в нарушение на императивна правна норма, което да е причинило
вреди другиму.
В случая отговорността на Ф. Б.
Ф. като водач на застрахования при ответника лек автомобил „С.“,
модел „Б.“, рег. № ** **** ** за претендираните от ищеца имуществени и
неимуществени вреди от описаното по- горе ПТП е обусловена от това дали същото
е настъпило следствие извършени от този водач в нарушение на определените в ЗДП
правила за движение по пътищата действия по управление на МПС и наличието на
причинно следствена връзка на вредите с произшествието.
Механизмът на настъпване
на процесното произшествие е описан подробно в приетата по делото
автотехническа експертиза, която от своя страна е съобразена с имащите характер
на обяснения в настоящето производство св. показания на ищеца дадени в
досъдебното производство и свидетелските показания на водача на МПС-то дадени в
настоящето. Същият като обобщена информация е посочен и в представения по делото
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.01.2019 г. От тях става
несъмнено ясно, че автомобил
„С. Б.“ е бил паркиран до източния тротоар на бул. „Х. Б.“ по посоката на
движение, като в един момент водачът му се качил в него и потеглил назад с цел
да си създаде по- добри условия за включване в движението по булеварда. При
предприемане на тази своя матневра той не възпприел обстоятелсвто, че на
уличното платно /1, 5 м. – 2м навътре в същото откъм тротоара/ и зад
автомобила е бил застанал пешеходец /ищецът по делото/ , който от своя страна е
предприемал действия по пресичане на булеварда. Така пешеходецът бил блъснат от
автомобила, загубил равновесие и паднал на лявата си страна. Следствие на това
падане получил описаното в исковата молба счупване.
С оглед на така описания механизъм в експетизата
е направено заключение, че причините за произшествието са две:
1. избраното от пешеходеца място за пресичане,
траекторията и посоката на пресичане на пътното платно извършено в период от
време, когато не било безопасно и
2. допуснатото от водача на автомобила
невнимание при движение назад изразяващо се в ненаблюдение на ситуацията зад и
встрани от МПС.
Във връзка с изложеното следва да се посочи, че
съгласно чл. 40 от ЗДП преди да започне движение назад, водачът е длъжен
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. В ал.2 на
този член пък е предвидено, че по време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Анализът на тази законова разпоредба води до
извод, че при съобразяване с нея водачът на застрахованото МПС е следвало да се
увери, че зад автомобила му няма препятствие/пешеходец/ и така да предотврати
сблъсъка. Това не е сторено, което води до извод, че от негова страна е
извършено противоправно и виновно деяние , което е в пряко причинно следствена
връзка с вредоносния резултат, т.е. налице са предпоставки за ангажиране на
отговорността му по 45 от ЗЗД.
Тук обаче следва да се има предвид и
обстоятелството, че според чл. 108, ал.1 от ЗДП пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно.
Според чл. чл. 113, ал.1 от ЗДП при
пресичане на платното за движение те са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила:
1. преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства,
2. да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение,
3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика,
4. да не преминават през ограждения от парапети
или вериги.
В чл. 113, ал. 2 пък законодателят е предвидил
възможност извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места,
когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те да могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като спазват правилата
по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
В случая от данните съдържащи се в експертизата,
а и показанията на ищеца в досъдебното производство имащи характер на обяснения
в настоящето той не е пресичал на пешеходна пътека, а и в близост до
местото на пресичане не е имало такава. Тук следва да се има предвид, че видно
от съдържанието на експертизата пресичания от ищеца булевард е двупосочен, но
многолентов, а не двулентов, т.е. за ищеца не е била налице възможността за
пресичане посочена в чл. 113, ал.2 от ЗДП. Това сочи, че той също е бил в
нарушение на правилата за движение по пътищата към момента на ПТП-то.
Тук за яснота е нужно да се спомене, че това
нарушение е било факт дори и да се приеме, че чл. 113, ал.2 от ЗДП е приложима
по причина, че самият ищец в споменатите показания заявява, че е възприел
качването на водача в автомобила и факта на потеглянето му, но вместо да се
качи на тротоара е изчакал то да стане факт на платното зад самия автомобил и
се е стигнало до сблъсъка.
От анализа на така изложените факти и причини за
произшествието следва да се направи извод, че всеки от двамата участници с
поведението си е допринесъл за неговото настъпване, като нарушенията на ЗДП са
еквиваленти, т.е. за ПАС в случая размерът на съпричиняване е равен по 50 %.
Що се отнася до размерът на дължимите
обезщетения към които да се отнесе така определения размер на съпричиняване
следва да се има предвид, че за обезщетението за неимуществени вреди в чл. 52
от ЗЗД е казано, че то се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът
му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е
изградено на база събрания по делото доказателствен материал установяващ
характера на увреждането начина, по който то се е отразило на духовното и
психично състояние на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в
страната. При преценка за отразяване на същото и върху физическото състояние на
пострадалия следва да се има предвид и периода, за който то е било влошено.
В случая от приетата експертиза е видно,
че ищецът е получил следствие на катастрофата пертрахантерно
счупване на лявата бедрена кост (счупване на бедрената кост в горния край).
Тази травма е наложила постъпване в болница и извършване на оперативна
интервенция. При същата под обща анестезия/упойка/ е осъществено открито
наместване с вътрешна фиксация на счупената бедрена кост с динамичен винт и
плака (DHS система). Следоперативният период е протекъл без усложнения, а
оперативната рана е зараснала първично. Експертът сочи, че обичайното
възстановнае от този тип травма е около 4 месеца, но в случая същото продължило
малко по- дълго с оглед налични придружаващи заболявания при ищеца. Споменава
се и че с оглед неговата възраст поставените при операцията импланти не са
отстранени и ще си останат в крака до края на живота му. Самата травма от
медицинска гледна точка е причинила на ищеца болезнени усещаия като най-силни
те са били при удара, транспортирането му и оказване на първа помощ. Изпитвани
са болки и от оперативната интервенция, които са поръдлжили то третата седмица
от същата, като в последстиве болките от счупването и операцията постепенно са
намалели. Прави се и извод, че след преиода на възстановяване не са установени
трайни последици в здравословното състояние на пострадалия. Самата травма е
наложила и провеждане на два пъти на рехабилитационни процедури в отделението
по физикална терапия и рехабилитация при МБАЛ П., където ищецът е обучаван да
се движи с помощни средства и са му въстанонввявани навиците за нормално ходене
след травмата.
Данни подобни на
посочените от експерта се съдържат и в показанията на св. К.Д., която е
полагала непосредствени грижи за ищеца от момента на травмата и влизането му в
болница до пълното му възстановяване. Тя говори за период от 2 месеца, в които
той се е нуждаел от чужда помощ, за да задоволява ежедневните си човешки нужди.
Говори, че болките в началото са били силни, като постепенно затихвали и
че са продължили в един период от около 4 месеца. Излагат се данни
за трудно придвижване, използване на проходилка и
патерици, което е довело до увреждане на психиката на ищеца -
стерс, уплах. В тази връзка се споменава и че сега при чувство за слабост и
несигурност ищецът прибягвал към използването на помощни инвалидни средства.
Така описаното фактическо
състояние сочи, че в едни дълъг период от време ищецът, който до момента е бил
самостоятелен и разчитащ на себе си човек е трябвало за всяка своя нужда да
разчита на помощта на своите близки. Съответно счупването съобразено и с
възрастта му е нарушила чувството му за сигурност и стабилност още повече, че в
самата кост са останали монтирани завинаги чужди тела. Това съобразено с
болките изпитвани в периода на възстановяване, уплаха при самото произшествие, промените
в психиката и икономическата обстановка в страна навеждат ПАС до извод, че
справедливия размер на обезщетението следва да се определи на 60 000 лв.
Съответно с оглед
прниетият процент на съпричиняване на ищеца следва да се заплатят само 30 000
лв. от същото.
Не в този смисъл е
решението на Пз ОС, което налага то да се потвърди за сумата от 30 000 лв.
неимуществени вреди и в частта отхвърляща исковата претенция за сумата над
45 000 лв. Съответно то следва да се отмени за разликата между присъдената
от Пз ОС сума от 45 000 лв.и дължимата според ПАС сума от 30 000 лв.,
като вместо това се постанови друг акт, с който искът за този размер да се
отхвърли.
По отношение претенцията
за имуществени вреди следва да се посочи, че претендираните такива са с оглед
извършени разходи за закупуване на импланти, специално болнично легло и
ортопедична стойка за същото, проходилка, лекарствени средства и заплащане на
специализиран медицински транспорт.
С въззивната жалба от
застрахователя вече не се оспорва връзката между тези разходи и процесната
травма, но за яснота следва да се посочи, че за ПАС е общоизвестен факт, че при
ортопедични счупвания на таза и крайниците е нужно използването на специално
легло със стойка. Общоизвестен факта е и че имплантите, респ. тазобедрените
стави не се поемат от касата и се заплащат от пациентите, че след такава травма
е нужна проходилка и т.н. Установява се от събраните доказателства и връзката
на разхода за медицински транспорт и лечението на ищеца от
процесната травма.
Това сочи, че
претендираният общ размер за имуществени би подлежал на възстановяване, но в
случая той следва да се намали наполовина с оглед приетия от ПАС размер на
съпричинване, т.е на ищеца се дължи сумата от 1051, 26 лв. Това сочи, че
решенето на Пз ОС следва да се потвърди в частта осъждаща ответника да заплати
на ищеца тази сума, както и в частта отхвърляща тази претенция за разликата
между претендираните 2 102,
52 лв. и присъдените от Пз ОС 1576, 89 лв. Съотвметно решението следва да се
отмени за разликата между присъдените от Пз ОС 1576, 89 лв. и дължимите според
ПАС такива от 1051, 26 лв. и да се постанови друго отхвърлящо исковата
претенция за същата, т.е. за сумата от 525, 63 лв.
Съответно първоинстанционтот решение следва да
се промени и в частите осъждащи застрахователят да заплати адв. възнаграждние
по чл. 38, ал.2 от ЗА и разноски по сметка на Пз ОС. Присъдените такива следва
да се определят съборазно дължимите според ПАС обезщетения за имуществмени и
немиуществмени вреди. Така размерът на адв. възнаграждение е равен на 1461, 54
лв., а дължимите по съразмерност по сметка на Окръжен съд П. разноски са 1328, 18 лв. Казаното сочи, че до тези размери решението на Пз ОС
следва да се потвърди, а за присъдените суми над този размер ще се отмени.
Съответно с оглед формирания
извод за по-нисък размер на дължимите обезщетения ще следва да се
присъдят допълнителни разноски по съразмерност на ответното дружество. Така
освен присъдените такива от Пз ОС ищецът ще следва да бъде осъден за заплати на
застрахователя по съразмерност още 806, 80 лв. На същия му се дължат
и разноски по съразмерност за настоящето прозиводство в размер на 952, 89 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Пазарджишкия окръжен съд решение по т.
дело № 187/2019 г. в частта му, с която „З.Б.и.“ АД, *** е било
осъдено да
заплати на П. Т. Д., ЕГН
**********,*** сумата от 30 000 лв. за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания и сумата от 1051, 26 лв. за обезщетяване
на имуществени вреди - разходи по лечение и ползване на частна линейка
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба на 02.09.2019 г. до окончателното им плащане, които вреди са настъпили в
резултат на ПТП от 11.01.2019 г. с делинквент Ф. Б. Ф., управлявал лек
автомобил „С.“, модел „Б.“, рег. № ** **** **, както и в частта му с която
исковете на П. Т. Д., ЕГН
**********,*** против „З.Б.и.“ АД, *** за заплащане на разликата между
сумата от 60 000 лв. и присъдената такава от 45 000 лв. неимуществени
вреди и на разликата между между търсените 2 102, 52 лв. и присъдените
1576, 89 лв. имуществени вреди са били ОТХВЪРЛЕНИ.
ОТМЕНЯ постановеното от Пазарджишкия окръжен съд решение по
т. дело № 187/2019 г. в частта му, с която „З.Б.и.“ АД, *** е било
осъдено да
заплати на П. Т. Д., ЕГН
**********,*** сумата от 15 000 лв. равнавяща се на разликата между
присъдените от Пз ОС 45 000 лв. и дължимите според ПАС 30 000 лв. за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди - болки и страдания и
сумата от 525, 63 лв. равнавяща се на разликата между присъдените от Пз ОС
1576, 89 лв. и дължимите според ПАС 1051,
26 лв. за обезщетяване на имуществени вреди - разходи по
лечение и ползване на частна линейка, които вреди са настъпили в резултат на
ПТП от 11.01.2019 г. с делинквент Ф. Б. Ф., управлявал лек автомобил „С.“,
модел „Б.“, рег. № ** **** **, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Т. Д., ЕГН **********,*** искове за
осъждането на „З.Б.и.“ АД, *** да му заплати сумата от 15 000 лв.
равнавяща се на разликата между присъдените от Пз ОС 45 000 лв. и
дължимите според ПАС 30000 лв. за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания и сумата от 525,
63 лв. равнавяща се на разликата между присъдените от Пз ОС 1576, 89 лв. и дължимите
според ПАС 1051, 26 лв. за
обезщетяване на имуществени вреди - разходи по лечение и ползване на
частна линейка, които вреди са настъпили в резултат на ПТП от 11.01.2019 г. с
делинквент Ф. Б. Ф., управлявал лек автомобил „С.“, модел „Б.“, рег. № ** ****
**.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Пазарджишкия окръжен съд решение по
т. дело № 187/2019 г. в частта му, с която „З.Б.и.“ АД, ЕИК *********
на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА е било осъдено да
заплати на адвокат Г.Й. *** сумата
от 1461, 54 лв. адв. възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, а по сметка на Окръжен съд П. сумата от 1 328, 18 лв. разноски по делото на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК и 5 лв. ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист при
неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
ОТМЕНЯ постановеното от Пазарджишкия окръжен съд решение по
т. дело № 187/2019 г. в частта му, с която „З.Б.и.“ АД, ЕИК *********
на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА е било осъдено да
заплати на адвокат Г.Й. *** сумата
от 428, 78 лв. адв. възнаграждение,
а по
сметка на Окръжен съд П. сумата
от 664, 09 лв. разноски
по делото на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от Пазарджишкия окръжен съд решение по
т. дело № 187/2019 г. в частта му, с която П. Т. Д., ЕГН **********,*** е
осъден да заплати на „З.Б.и.“ АД, *** сумата от 643, 20 лв. разноски
по съразмерност.
ОСЪЖДА П. Т. Д., ЕГН **********,*** да заплати на „З.Б.и.“
АД, *** още 806, 80 лв. лв.
разноски по съразмерност за производството пред Пз ОС, както и 952, 89 лв. разноски по съразмерност направени във
въззивното прозиводство.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.