Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260001
гр.
Пловдив,11.01.2021 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка
Белева
при секретаря Мила Тошева, като
разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 458/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответниците по спора „ Ф.Ч. „ ,
ЕИК****и „ Р. - 2008 „ ЕООД, ЕИК ******** Решение № 104 от 10.04.2020 г., пост.
по гр.д. № 118/2019 г. на Окръжен Съд – С.З., с което са осъдени: Да заплатят солидарно на ищеца П.Д.Т.,
ЕГН – ********** на основание чл. 95а ал. 1 вр. чл. 95 ал. 1 от ЗАПСП сумата от
26 000,00 лв. /двадесет и шест
хиляди лева/, представляваща сбор от обезщетения от по 13 000,00 лв.
/тринадесет хиляди лева/ за причинените на Т. неимуществени и имуществени вреди
от нарушаване на авторските му права по чл.15, т.2 и т.4 от ЗАПСП, чл.18, ал.1,
т.1 и т.2 от ЗАПСП и чл.19, ал.1 от ЗАПСП - което е предявено частично от
обезщетение в пълен размер от 100 000,00 лв., ведно със законната лихва за
забава върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска
-14.10.2019 г. до окончателното й изплащане; Да преустановят на основание чл. 95б, ал.1 т.2 от ЗАПСП нарушенията на авторските права на П.Д.Т.,
ЕГН – **********, изразяващи се във възпроизвеждането и разпространението на
екземпляри от първите пет тома на сборниците „Ч.. Събрани
произведения в шест тома“, преиздадени в периода 2016 – 2019 година, а именно
том І „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Стихотворения, разкази,
фейлетони“, том ІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази, фейлетони“,
том ІІІ „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази, фейлетони, анекдоти,
афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи“, том ІV „Ч.. Събрани произведения в
шест тома. Статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция“ и том V
„Ч.. Събрани произведения в шест тома. Дневници, Автобиографични материали“.
Поддържаните оплаквания са за
неправилност на решението, искането - за неговата отмяна и отхвърляне на
исковете. Претендират се направените за две инстанции деловодни разноски.
Ответникът по жалбата Т. е
депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Претендира направените за въззивното
производство разноски.
Съдът установи следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявени от П.Д.Т., ЕГН – **********
срещу „ Ф.Ч.
„ , ЕИК****и „ Р. - 2008 „ ЕООД, ЕИК ******** обективно субективно съединени
искове с правно основание чл. 95 ал. 1 вр. чл. 95а ал. 1 от ЗАПСП и по чл. 95б
ал. 1 т. 2 от ЗАПСП.
Ищецът
твърди и установява по делото че през 2013 г. от Издателство „ А. „ - гр. В.Т. и
със съдействието на Министерство на културата, Община К., Ф. „ Ч. ***, ЛХМ „ Ч.
„ – К. и др. е издаден шесттомен сборник „ Ч.. Събрани произведения в шест тома
„, за който издателството отличено през същата 2013 г. с награда „ *** „ - присъждана за книга или поредица от книги с
оригинален замисъл или с приносен характер за българската култура с висока
стойност на текста като съдържание и стил и добро полиграфическото изпълнение“.
На заглавната страница на всеки от шестте тома е записано че подборът и
редакцията на произведенията е извършена от П.Т..
Пет от така
издадените през 2013 г. шест тома, а именно: Том I
„ Ч.. Събрани произведения в шест тома. Стихотворения, разкази, фейлетони“, Том
II „Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази.
Фейлетони“, Том III
„Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази, фейлетони, анекдоти,
афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи“, Том IV „Ч..
Събрани произведения в шест тома. Статии, изказвания, краеведски изследвания,
кореспонденция„ и Том V „Ч.. Събрани
произведения в шест тома. Дневници, Автобиографични материали„, са преиздадени
в периода 2016 г. – 2019 г. от ф. „Ч.“ и
издателство „ Р. „ както следва: през
2016 г. – горепосочените Том I и Том II;
през 2017 г. – Том III; през 2018 г. – Том IV;
през 2019 г. – Том V. Сборниците са издадени от ответното„
Р. 2008 „ ЕООД въз основа на сключени с ответната фондация договори за съвместна
дейност от 15.06.2016 г., 11.09.2016 г., 31.01.2017 г., 01.02.2017 г. и
12.03.2018 г. съгласно които ответникът „ Ф.Ч. *** е предоставило на ответника
„ Р. 2008 „ ЕООД правата по ЗАПСП за издаване на първи, втори, трети и четвърти
том от събрани произведенията на Ч. в определен тираж срещу насрещна престация предоставяне на 10%
от тиража. В заглавните страници на преиздадените пет тома липсва посочване че
редакцията и подбора на произведенията е извършена от П.Т..
Ищецът
твърди че е автор на издадения през 2013 г. шесттомник в хипотеза на чл. 3 ал.
2 т. 3, предложение трето вр. чл. 11 ал. 1, предложение първо от ЗАПСП – на
база професионалната си филологически и историческа подготовка положени – извън
служебните му задължения, усилия да
издири, събере, проучи, селектира и компилира библиографски данни, бази данни и
творчеството на Ч. и чрез подбор и групирайки
произведенията му жанрово и тематично и подреждайки ги по точно
определен начин да състави шестте тома на сборника и справочния апарат към
всеки от тях. Сборника е издаден с негово съгласие и с финансовата подкрепа на ф.
„ Ч. „ – като фондацията не притежава авторски права върху сборниците, нито от
ищеца като автор й е отстъпвано право за тяхното възпроизвеждане и
разпространяване. Въпреки това тя и търговското дружество „ Р. - 2008 „ ЕООД са
преиздали и разпространили сред неограничен кръг лица горепосочените пет тома
на шесттомника - без негово съгласие и без посочването че редакцията и подбора
на произведенията са негови, което
съставлява неправомерно ползване, съответно нарушение на неимуществените и
имуществени негови авторски права върху тях по ЗАПСП и конкретно на чл. 15 ал.
1 т.т. 2 и 4, по чл. 18 ал. 1 от ЗАПСП и по чл. 19 от ЗАПСП, вследствие което
той е претърпял неимуществени и имуществени вреди в размер на 100 000 лева.
Претендира за солидарното осъждане на ответниците на основание чл. 95 вр. чл.
95а ал. 1 от ЗАПСП да му заплатят
обезщетение в размер на 26 000 лв. – частичен иск за претърпените
вреди в общ размер на 100 000 лв. ,
както и за солидарното им осъждане на основание чл. 95б ал. 1 т. 2 от ЗАПСП да преустановят нарушението на авторското му право, изразяващо се в
неправомерно възпроизвеждане и разпространение на екземпляри от първите пет тома
на сборника, а именно на Том I „ Ч.. Събрани
произведения в шест тома. Стихотворения, разкази, фейлетони“, Том II
„Ч.. Събрани произведения в шест тома. Разкази. Фейлетони“, Том III „Ч.. Събрани произведения в шест тома.
Разкази, фейлетони, анекдоти, афоризми, миниатюри, спомени, пътеписи“, Том IV „Ч..
Събрани произведения в шест тома. Статии, изказвания, краеведски изследвания,
кореспонденция „,Том V „Ч.. Събрани
произведения в шест тома. Дневници, Автобиографични материали„. Неимуществените
вреди твърди да се изразяват в засягане на честта, доброто му име, репутацията
му като автор на сборниците – във връзка с получената за тях награда и за
съставянето на които дори му било предложено да защити докторат, чувства на
унижение и обида от това че трудът му като техен автор не е бил зачетен и
същите са издадени не само без негово съгласие, но и без да бъде посочено
авторството му. Бил ужасен от факта на лошото качество на изданията от 2016 г.
– 2019 г. – нетрайни меки корици, лепени листове, разпадащи се още след първия
прочит и допуснатите – вследствие
преформатирането на сборниците, повече
от 700 грешки при механичното пренасяне на думи от края на един ред към
началото на следващия – всички те компрометиращи текстовете на Ч. и обиждащи
българските читатели. Вследствие тези
негативни емоционални изживявания и причинения от тях психически дискомфорт ищецът
прекъснал контактите си с обществения и културен живот в гр. К., със своите
колеги, приятели и познати, а в отношенията със семейството си станал нервен,
раздразнителен и избухлив. Поддържа че претърпените неимуществени вреди следва
да бъдат ценени и във връзка с тежкото му здравословно състояние / хипертонична
болест на сърцето, инсулинозависим захарен диабет с ретино и полиневропатия и
прекаран инсулт/, което допълнително ги е задълбочило и увеличило негативното
им отражение върху психическото и физическото му здраве. Относно имуществените
вреди твърди те да се изразяват в обедняването
на ищеца поради неполучено авторско възнаграждение от ответниците, като относно
обогатяването на последните следва да се има предвид и получените от тях
приходи. При определяне размера на справедливото за всички вреди – имуществени
и неимуществени, обезщетение следва да се има предвид и всички обстоятелства,
свързани с нарушението по смисъла на чл. 95 ал. 3 от ЗАПСП и
конкретно в случая – правата му да изисква признаване на авторството,
обозначаването на авторското му право върху изданието, запазване целостта на
произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него. В случай че
съдът намери искът за установен по
основание, но недоказан по размер претендира определяне справедливия размер на
дължимото му се обезщетение от съда на основание чл. 95а ал. 1 от ЗАПСП.
С
оглед така изложеното и като твърди че справедливото в случая обезщетение е
сумата 100 000 лв., предявява частичен иск за сумата 26 000 лв. от така дължимото
обезщетение.
Ответниците са депозирали отговори за неоснователност на исковете.
Оспорват твърдяното от ищеца авторско право върху издадения през 2013 г.
шесттомен сборник с произведения на Ч. поради липса на съгласие по чл. 11 ал. 2
от ЗАПСП от Ч., респ. от неговите наследници.
Твърдят че наследник по завещание на произведенията на Ч. е община К., а
ответната ф. „ Ч. „ е учредена с решение на Общински съвет при Община К. с
основна цел запазването, разпространението и популяризирането на творчеството
на Ч. – чл. 6 т. 1 от Устава на фондацията. Друга основна цел на фондацията е
поддържането, обновяването и развитието на Литературно-художествения музей /
ЛХМ / „ Ч. „ в гр. К. и попълването на неговото фондово богатство – чл. 6 т. 2
от устава. ЛХМ „ Ч. „ е също общинска собственост и е включен в имуществото на Ф.
„ Ч. „ от момента на учредяването й на основание направено от общината дарение
– чл. 10 от Устава. За издаването през 2013 г. на сборника „ Ч.. Събрани
произведения в шест тома „ между фондацията и ЛХМ „ Ч. „ е сключен договор от
20.02.2013 г., по силата на който музеят чрез ищеца Т. в качеството му на негов
директор към онзи момент – а не в лично качество, е предоставил на ф. „ Ч. „
предпечатен материал за изданието „ Ч.. Събрани произведения в шест тома „,
като фондацията е приела да осигури издаването на готовия продукт на няколко
етапа и в определен тираж, като предостави на музея част от него, както и да го
преиздава и занапред, а музеят чрез директора си Т. е декларирал да няма
претенции към фондацията за изплащане на суми от продажбата и разпространението
на готовия продукт. Като така носител на авторските права върху произведенията
на Ч. е Община К., която ги упражнява чрез учредената от нея ф. „Ч. „,
съответно автор на издадения през 2013 г. сборник „ Ч.. Събрани произведения в
шест тома „ е общината, респ.фондацията, а не ищецът, съответно не са
нарушавани авторските права на последния. Няма данни предоставения от музея
предпечатен материал да е издирен, събран и жанрово и тематично подреден от
ищеца в лично качество, но дори и да го е извършил то нито общината е давала
съгласие той да съставя и издава
сборници с произведения на Ч., нито фондацията му е възлагала подобна дейност. Възразява
се и че издирването и събирането на всички известни произведения на един автор
в един или няколко сборника не съставлява
творческа дейност по смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗАПСП, подреждането им по
жанр и тематика не е творчески подбор, а представлява само и единствено
механичен сбор от дейности. Освен това се поддържа че издадения през 2013 г.
сборник „ Ч.. Събрани произведения в шест тома „ като жанрова и тематична
подредба е базиран в голяма степен на
издадения през 1971 г. продукт „ Ч.. Съчинения в три тома „ на издателство „ Български писател „, в който
подбора и редакцията на произведенията са на П.П.и С.С..
От
представения Устав на ответната ф. „ Ч. „ се установява че тя е учредена с
решение на ОбСъвет – К. при Община К.
като юридическо лице с нестопанска цел, за неопределен срок, за
осъществяване на обществено полезна дейност с основни цели, посочени в чл. 6 от
устава, сред които и изучаване, разпространение и популяризиране твърчеството
на писателя и художника Д.Х.Ч.– Ч. – т.1, поддържане, обновяване и развитие на
Литературно-художествения музей „ Ч. „ в гр. К. и попълване на неговото фондово
богатство – т. 2. В имуществото й е включен общински недвижим имот – сградата,
в която се помещава горепосочения музей ЛХМ „ Ч. „ и прилежащия й терен – на
основание учредително дарение на общински имот / чл. 10 от устава/.
От
Удостоверение изх. № ***/6.2.2020 г., изд. от Общински съвет К. при Община гр. К.
се установява че в общината няма данни за наличие на авторски права върху
творчеството на Ч., както и решение, с което общината да е предоставяла на
трети лица – в т.ч. и на лицето П.Т., авторски права върху творчеството на Ч..
По
делото е прието заключение на съдебно-филологическа експертиза, изготвено от
в.л. Р.Д.М.. При сравнителен анализ на първото издание на сборника „ Ч..
Събрани произведения в шест тома“, издаден през 2013 г. от издателство „ А. „ –
В.Т. и издадените в периода 2016 г. – 2019 г. от издателство „ Р. „ ЕООД пет
тома на сборника „ Ч.. Събрани произведения в шест тома“ се установява от
експерта висока степен на сходство в структурата и идентичност в подбора и
подредбата на произведенията, справочния апарат и шрифтовете на изданията.
Конкретно експертът е констатирал че структурата на сравняваните издания следва
една и съща идея и концепция, използвани са едни и същи рисунки, снимки,
шрифтове, дизайн на титулната страница,
където основните елементи са разположени на идентични места по идентичен начин,
като в том I на изданията са използвани едни и същи уводни думи на
проф. д-р Н.Г.и един и същи предговор на проф. Я.М.; Подбраните произведения и
в двете издания са идентични, като те са разпределени в идентично озаглавени
раздели - изключая незначителна разлика в броя на произведенията – три разлики
при стихотворенията, която може да бъде установено само при детайлно
съпоставяне на съдържанието на изданията; Подредбата на произведенията също е
напълно идентична, идентични са и използваните рисунки, разположени
непосредствено до едни и същи произведения; Съдържанията в края на томовете и
на двете издания следват една и съща концепция на изписване на заглавията;
Справочният материал и в двете издания е с идентични информационни карета преди
всяко от произведенията и идентични бележки под линия. При така установеното
заключението на вещото лице е че повторно издадените през 2016 г. – 2019 г. от
издателство „ Р. „ ЕООД пет тома от Сборника
„ Ч.. Събрани произведения в шест тома“ са идентични на 5 – те тома на
Сборника „ Ч.. Събрани произведения в
шест тома“, издадени през 2013 г. от
издателство „ А. „ – В.Т..На заглавната страница на всеки том от сборника,
издаден от 2013 г. е посочено „ Подбор и редакция П.Т. „, което посочване
отсъства в издадените в периода 2016 г. – 2019 г. от „ Р. 2008 „ ЕООД пет тома
на същия сборник.
При
сравнителен анализ на същия сборник - издание
2013 г. и издадения през 1971 г. сборник „ Ч.. Събрани съчинения в три
тома. „ - произведенията в който подбор и редакция на П.П.и С.С., експертът
заключава че първо посочения сборник не се базира на тритомника, издаден през
1971 г.. Различни са целите, концепцията, подхода при групирането на
произведенията по жанров принцип в раздели и тяхното обединяване в цикли. В
шесттомника са включени повече произведения на автора, сред тях има и такива,
включени в тритомника, но това е логично и обосновано - доколкото се касае за
произведения на един и същи автор, и с оглед казаните по горе съществени разлики
този факт не обосновава извод сборника „ Ч.. Събрани произведения в шест тома“
да се базира на тритомния сборник от 1971 г.. Сборника от 1971 г. следва целта
при подбора на произведенията да бъдат събрани тези, които са най – стойностни
и качествени в литературно отношение, а разделянето, групирането и подредбата
им в цикли да следва критериите най – съществена фактология и документация и
голяма белетрестична стойност. Сборника от 2013 г. е съставен с цел да се
издири, събере и популяризира цялостното творчество на Ч., като подредбата на
произведенията и групирането им в раздели е строго жанрова и тематична и
хронологична.
Представен е договор от 20.2.2013 г. между ЛМХ „ Ч. „ и ф. „ Ч. „ , от
който се установява че музеят е предоставил на фондацията предпечатен материал
за изданието „Ч.. Събрани произведения в шест тома. „ / чл. 1 /, като
фондацията е приела да осигури издаването на готовия продукт на няколко етапа,
първият от които в тираж петстотин комплекта / чл. 3/, като предостави на музея
двадесет и пет комплекта от първите петстотин комплекта тираж и двадесет и пет
процента от всеки следващ тираж / чл. 4 /, а музеят – чрез директора си Т., е
декларирал да няма претенции за изплащане на суми от продажбата и
разпространението на готовия продукт / чл. 2 /.
Представени за цитираните по горе
договори за съвместна дейност между Ф. „ Ч. „ и „ Р. 2008 „ ЕООД, съгласно
които фондацията е предоставила на дружеството правата за издаване на
произведенията на Ч. съгласно ЗАПСП – петте тома на сборника, издаден през 2013
г..
Представено е писмо от ищеца Т. до ф.
„ Ч. „ от дата 16.03.2017 г., с което Т. в качеството си на автор се
противопоставя на второто издание на сборника и иска преустановяване на
неговото възпроизвеждане и разпространение.
Представени са епикризи и ЕР на ТЕЛК № *** от 01.11.2011 г.,
видно от които ищецът е с 74% трайно намалена работоспособност вследствие общи
заболявания - инсулинозависим захарен диабет, диабетна ретино и невропатия,
триклонова коронарна болест, хипертонична болест на сърцето, а през 2016 г. е
претърпял и исхемичен мозъчен инсулт в ДСМА.
При
така установеното с оглед становищата и възраженията на страните
първоинстанционният съд е приел че и шестте тома на сборника „ Ч.. Събрани
съчинения в шест тома „., издадени от „ А. „ – В.Т. през 2013 г. представляват
обект на авторско право, чийто титуляр е ищецът Т. – предвид презумпцията на
чл. 6 от ЗАПСП, която по делото не се оборва при лежаща върху ответниците
доказателствена тежест. В тази насока е прието да не се установява твърдението
на ответника Ф. „ Ч. *** е носител на авторските права върху произведенията на Ч.,
които упражнява чрез фондацията. Прието
е също че договорът между ЛХМ „ Ч. „ и Ф.“ Ч. „ не опровергава презумпцията за авторството
на ищеца върху сборника доколкото установява
представянето на предпечатния материал от музея на фондацията, без обаче
да е ясно какво е било съдържанието на този материал, като не се и сочат
лицата, които са го изготвили – авторите на материала и конкретно те да са
различни от ищеца - посочен в сборниците за техен автор съгласно чл. 6 от ЗАПСП. Прието е за неоснователно възражението на ответниците че дейността по
съставянето на сборника не е творческа по смисъла по чл. 3 ал. 1 от ЗАПСП, тъй
като издирването и събирането в сборник на цялото известно творчество на един
автор съставлява механичен сбор от технически дейности. Посочено е тази дейност
да се явява интелектуална и творческа. С
оглед което е прието че от страна на ответниците чрез издаването в периода 2016
г. – 2019 г. на първите пет тома на сборника „ Ч.. Събрани съчинения в шест
тома „ са нарушени авторските права на
ищеца по чл. 15 ал. 1 т.т.2 и 4 от ЗАПСП / да иска признаване на авторството
върху произведението, както и да иска името му, псевдонима му или друг
идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при
всяко използване на произведението/; по чл. 18 ал. 1 от ЗАПСП / изключително
право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването
му от други лица/ и по чл. 19 от ЗАПСП / право на възнаграждение за всеки вид
използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид/,
поради което исковете са по основание доказани.
Досежно размера на присъденото обезщетение е прието че то следва да се
определи при условията на чл. 95а ал. 1 т.1 от ЗАПСП, съобразно критериите по
чл. 95 ал.ал. 3 и 4 от ЗАПСП и е в размер на 26 000 лева общо дължимо се
обезщетение, репариращо всички причинени вреди и действащо възпиращо и
предупредително спрямо нарушителя и останалите членове на обществото.
Прието е че са претърпени от ищеца обичайните в случая неимуществени
вреди – за които не е необходимо нарочно доказване, а именно засягане на честта
и достойнството, отрицателни негативни изживявания, обида и унижение от
незачитане на правата му като автор и отказ тези му права да бъдат признати.
Преценени на фона на лошото здравословно състояние на Т., както и предвид
продължителността на пораждащото тези вреди нарушение – четири години в периода
2016 г. – 2019 г., като след м. март 2017 г. то е извършвано и при изричното
противопостяване на Т., неимуществените вреди са оценени в размер на
13 000 лева.
На
сумата 13 000 лв. са оценени и имуществените вреди. При липсата на
доказателства за евентуален размер на дължимото се авторското възнаграждение и
на конкретния размер на реализираните от ответниците приходи от издаването и разпространението на
първите пет тома на сборника, са отчетени неговия тираж – преиздадени общо
7 000 броя, предвидената от закона обезщетителна функция, както и
изискването за индивидуална и генерална превенция на обезщетението.
Във
въззивните жалби на ответниците се поддържат доводи за неправилност на
решението, основаващи се на възраженията, заявени в първоинстанционното
производство. Поддържа се че неправилно ищецът е приет за автор на издадения
през 2013 г. от издателство „ А. „ Сборник „ Ч.. Събрани съчинения в шест тома
„, съответно че този сборник е годен обект на закрила по ЗАПСП. В тази връзка
се настоява че сборника е съставен при липса на съгласие по чл. 11 ал. 2 от ЗАПСП и факта че Община К. не е доказала твърдението си да притежава авторските
права върху творчеството на Ч. сам по себе си не е основание да се приеме че
ищецът притежава изискващото се от посочената разпоредба съгласие. Позовава се
и на разпоредбата на чл. чл. 32 и 33 от ЗАПСП - съгласно която ако авторът няма
наследници авторското право преминава върху държавата, която го упражнява чрез
министерство на културата - и в случая ищецът не е доказал да е получил от
министерството съгласие за сборника „ Ч.. Събрани произведения в шест тома „.
Настоява се още че съставянето на сборника не съставлява творческа дейност по
смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 1 от ЗАПСП. В тази насока се поддържа съдът да не направил
разграничение между интелектуална дейност – каквато несъмнено е съставянето на
сборника, и творческа дейност – която изисква групирането на
произведенията да следва конкретна идея
и спецефична концепция на база вложена от автора лична интерпретация. Такива в
случая не били налице – предвид установеното че в сборника произведенията на Ч.
са подредени по жанров и хронологичен признак, следователно същият не носи „
индивидуален отпечатък „ на своя автор, съответно не е продукт на проявена от
него творческа дейност. Като така исковете не са доказани по основание – няма
годен обект за закрила по ЗАПСП, изводът на първоинстанционния съд в противна
насока е неправилен. От страна на „ Р.- 2008 „ ЕООД се оспорва и извода на съда
относно идентичността на издадените през 2016 г. – 2019 г. от издателство „ Р.
- 2008 „ ЕООД пет тома от Сборника „ Ч..
Събрани произведения в шест тома“ с 5 – те на Сборника „ Ч.. Събрани произведения в шест тома“, издадени през 2013 г. от издателство „ А. „ –
В.Т.. Поддържа се че този извод е направен при неправилна преценка на приетата по
делото експертиза, която - според този
въззивник, установявала разлики в сравняваните съставни произведения, сочещи на
извод че те не са идентични. Евентуално относно присъдените обезщетения се
поддържат възражения че приетите от съда като установени неимуществените вреди не
са подкрепени от доказателства и като така тези вреди са изцяло недоказани, а
влошеното здравословно състояние на ищеца не е вследствие твърдяното от него
нарушение на авторското му право, предмет на делото, поради което общите му заболявания
неправилно са били отчетени в насока завишаване размера на неимуществените
вреди. Досежно имуществените вреди – че липсват доказателства отпечатаните в
периода 2016 г.- 2019 г. томове на събраните съчинения на Ч. да са
разпространени в търговската мрежа и какви са действително извършените техни
продажби – като количество и цена, респ. размера на обогатяването на
ответниците. В тази насока от страна на въззивника Ф. „ Ч. „ се поддържа и че
като юридическо лице с нестопанска цел тя не генерира и не разпределя печалба,
съответно не се е обогатила от разпространението на полагащите й се и получени
съгласно договорите с „ Р. 2008 „ ЕООД бройки от издадените от дружеството пет
тома на сборника. Отделно от това се възразява че обезщетение за ищеца,
съизмеримо с пропуснати ползи от реализирането на отпечатаните в периода 2016
г. – 2019 г. издания на сборника не му се следва, тъй като съгласно договора от
20.02.2013 г. между ответната фондация и ЛХМ „ Ч. „ Т. в качеството си на
директор на музея е заявил да няма претенции за изплащане на суми от продажбата
и разпространението на готовия продукт – първоначалното и последващи издания на
сборника. От страна на въззивника „ Р. - 2008 „ ЕООД се поддържа и извод че решението досежно
присъдените обезщетения е постановено при съществени процесуални нарушения –
ищцовите претенции като размер и
основание не били ясни, липсвало разпределяне на претендираните суми спрямо
имуществените и неимуществените вреди и начина на тяхното формиране, поради
което е следвало да бъдат оставени без движение, но това искане на въззивника
неправилно било отказано и като така исковете за процесното обезщетение
останали неизяснени и съответно недоказани.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗАПСП всяко
произведение на художествената литература и изобразителното изкуство, което е
резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквото
и да е обективна форма е подлежащ на закрила по този закон обект на авторско
право. Съгласно ал. 2 на чл. 3 от ЗАПСП такъв обект са и сборници, включващи
едно или повече произведения на художествената литература и/или изобразителното
изкуство.
Съгласно
чл. 5 от ЗАПСП автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е
създадено произведението. Съгласно чл. 6 ал. 1 от ЗАПСП до доказване на
противното за автор се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са
посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия
или екземпляри от него и/или техните опаковки.Алинея 1 се прилага съответно и
за носителите на авторско право в случаите по чл. 11 ал. 1, изречение 1 от ЗАПСП, съгласно която разпоредба авторското право върху сборници принадлежи на
лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените в сборника
произведения и/или материали. Авторското право върху включените в съставното
произведение / сборника / отделни произведения принадлежи на техните автори,
поради което – ал. 2 на чл. 11, за включването
на последните в съставното произведение е необходимо съгласието на тези
автори.
В случая
автор на издадения за пръв път през 2013 г. от издателство „ А. „ – В.Т.
Сборник „ Ч.. Събрани произведения в шест тома „ е по презумпцията на чл. 6 вр.
чл. 11 ал. 1, предложение първо от ЗАПСП ищецът – доколкото по делото е
безспорно установено на заглавната страница на всеки от шестте тома да е
записано че подборът и редакцията на произведенията е извършена от П.Т. –
обичаен в случая начин за означаване на авторство.
Презумпцията е оборима, като оборването й е в доказателствена тежест на
ответниците – при пълно и главно доказване, каквото от тях не е проведено –
както правилно е приел първоинстанционния съд.
Представения договор от 20.2.2013 г. между ответната ф. „ Ч. *** и ЛХМ „
Ч. „ – К. – на който се позовават въззивниците в насока оборване на
презумпцията за авторство, не обосновава подобен извод. Облигацията не установява
автор на сборника да е физическо лице или колектив от физически лица извън
посочения в сборника негов съставител П.Т., осъществил подбора и редакцията. Не
доказва съставяването на сборника да е било в трудовите задължения на Т. в качеството
му на директор на музея към този момент, нито неговото съставяне да е било
поръчвано в хипотеза на чл. 42 ал. 1 вр. ал. 2
от ЗАПСП. Напротив - Ф. „ Ч. „ – която неоснователно претендира титуляр на
авторските права върху творчеството на Ч. да е Община К. и тези си права общината да упражнява чрез фондацията -
изрично заявява че нито общината, нито фондацията е възлагала на лицето П.Т. да извърши съставителството на
сборника. Договорът не установява и предоставяне на упражняването на авторските
права върху сборника на Община К., респ. на ответната общинска фондация, нито
отказ на ищеца от правата му като автор на съставното произведение и конкретно
от имуществените му такива по чл. 18 ал. 1 т. 2 и чл. 19 от ЗАПСП – както
неоснователно се поддържа от въззивниците във връзка с присъденото обезщетение
за имуществени вреди. Страна по договора е ЛХМ „ Ч. „, представлявано от
директора си П.Т., а не последния в качеството си на физическо лице. Действията
на представителя не засягат личната му правна сфера, а пораждат права и
задължения само в правната сфера на представлявания.
Безспорния
факт че за съставянето на сборника ищецът не е получил съгласие по чл. 11 ал. 2
от ЗАПСП, не се отразява на неговото авторство. Действително предвид датата на
смъртта на Ч. /26.12.2967 г./ и разпоредбата на чл. 27 ал. 1 от ЗАПСП срока на
времетраене на авторското право върху неговите произведения не е изтекъл. По
делото не се установяват наследниците на Ч. към датата на откриване на неговото
наследство, респ. носителите на авторското право върху творчеството му, съответно
дадено от тях на ищеца съгласие за съставянето на процесния сборник. Липсата на
такова съгласие настоящата инстанция намира да съставлява осъществено от ищеца при
създаването на сборника нарушение на правата по ЗАПСП на тези лица, което обаче
само по себе си не опровергава неговото авторство върху това съставно
произведение. Ответниците не могат да черпят права от това му нарушение, тъй
като не са носители на авторските права върху творчеството на Ч., нито им е
предоставено тяхното упражняване.
Неоснователно
е и възражението че сборника не е продукт на творческа дейност. За съставянето
му се изискват – и са проявени от страна на съставителя, специализирани
филологически познания и интелектуални усилия за издирване цялото запазено
творчество на писателя и художника Ч., както и спецефични умения и похвати за
систематизиране и групиране на всички негови произведения така щото цялостното
творчество на този автор да бъде представено на и популяризирано сред
българския читател, подредено в раздели и цикли по жанр и тематика, последователно
следвайки и времето на създаването на произведенията. Това именно е била
творческата идея на ищеца и тя е реализирана от него чрез създаването на
процесния сборник - съставляващ качествено нов продукт, първо по рода си пълно
издание на произведенията на Ч., отличено с наградата „ Златен лъв „ на
Асоциация „ Българска книга“ за принос към националната култура. С оглед което неоснователно е твърдяното от
въззивниците че систематизирането и подреждането в сборника на произведенията
на Ч. е без вложена в това конкретна идея и спецефична концепция на
съставителя, поради което същият не е автор по смисъла на ЗАПСП, съответно
сборника не е годен обект на закрила от същия закон. Факта че произведенията на Ч. освен като жанр
и тематика са подредени и хронологично съобразно времето на създаването им не
обосновава извод че дейността по съставянето на сборника е механична и
техническа. Сборника е резултат на самостоятелна творческа дейност на ищеца, подчинена
на казаните по горе специфични негови идея и концепция.
С оглед изложеното – както правилно е приел и окръжният съд, ищецът е автор
на Сборника „ Ч.. Събрани произведения в шест тома. „, издаден през 2013 г. от
издателство „ А. „ – В.Т. по смисъла на чл. 3 ал. 2 т. 3 вр. ал. 1, предложение
трето вр. чл. 11 ал. 1, предложение първо от ЗАПСП, съответно този сборник е
годен обект на защита по ЗАПСП. В качеството си на автор ищецът притежава
неимуществените и имуществени права по
ЗАПСП досежно сборника и конкретно правата по чл. 15 ал. 1 т.т.2 и 4 от ЗАПСП /
да иска признаване на авторството върху произведението, както и да иска името
му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани
по съответния начин при всяко използване на произведението/; по чл. 18 ал. 1 от ЗАПСП / изключително право да използва създаденото от него произведение и да
разрешава използването му от други лица/ и по чл. 19 от ЗАПСП / право на
възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно
използване от същия вид/.
Несъмнено
установено по делото е че тези му права са били нарушени чрез издаването в
периода 2016 г. – 2019 г. на първите пет тома от същия сборник от ответника „ Р.
2008 „ ЕООД по възлагане от ответника Ф. „ Ч. *** – издадени без знанието и
съгласието на ищеца и без означаване на неговото авторство, съответно и без
заплащане на възнаграждение за ползването. Поддържаното в жалбата на
дружеството възражение че между двете произведения не е налице идентичност е
неоснователно. Идентичността е пълно и главно доказана от заключението на
филологическата експертиза, като установените от експерта разлики не са съществени – както неправилно поддържа
този въззивник, а незначителни и не оборват извода на съда за идентичност на
издаденото от „ Р. 2008 „ ЕООД произведение в периода 2016 г. – 2019 г. с
произведението, издадено през 2013 г. от издателство „ А. „, чийто автор е
въззиваемия - ищец.
Съгласно разпоредбата
на чл. 95 ал. ал. 1 и 2 от ЗАПСП който
наруши авторско право дължи обезщетение на
носителя на правото за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от нарушението, като при определяне размера на обезщетението се вземат
предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и
неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие
нарушението – ал. 3. Съгласно ал. 4 на чл. 95 от ЗАПСП обезщетението трябва да
е справедливо, да действа възпиращо и предупредително на нарушителя и на
останалите членове на обществото.
Съгласно
чл. 95а ал. 1 т.1 от ЗАПСП когато искът е установен по основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер ищецът може да иска обезщетение в рамките от
500 лв. до 100 000 лв., като в така визираните от разпоредбата рамки конкретния
размер се определя по преценка на съда съобразно горепосочените критерии на чл.
95 ал.ал. 3 и 4 от ЗАПСП.
Съгласно разпоредбата на чл. 95б, ал.1,
т.т.1,2 от ЗАПСП когато произведението се ползва в нарушение разпоредбите на
този закон носителят на правото може да иска по съдебен ред установяване факта
на нарушението и преустановяване неправомерното му ползване или забрана за
извършване на дейността, която съставлява неправомерно ползване.
Предвид
така даденото законодателно разрешение и установеното по делото във връзка с
гореизложените мотиви, настоящата инстанция намира че исковете по чл. 95б ал.
1, т.т. 1 и 2 от ЗАПСП и по чл. 95а ал.
1 т. 1 вр. чл. 95 ал. 1 от ЗАПСП са по основание доказани – както правилно е
приел и първоинстанционния съд.
Относно
размера на обезщетението.
Споделят
се изцяло изводите на окръжния съд относно вида, обема и интензитета на вредите,
а оттам и досежно присъдения размер. Правилни са и критериите, по които е
определен размера в хипотеза на чл. 95а ал. 1 от ЗАПСП. Неоснователни са
възраженията за неяснота досежно естеството на възведените вреди и техния
размер, съответно не е допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение, изразяващо се в разглеждане на нередовна претенция.
Досежно
неимуществените вреди съдът е приел за установени само негативни емоционални
изживявания, които обичайно винаги настъпват в резултат на нарушението и като
така – съгласно и трайно установената съдебна практика, не се нуждаят от
нарочно доказване. Поради което възражението за недоказаност на признатите от
съда неимуществени вреди е неоснователно. Неоснователно е и възражението че
неправилно при определянето на техния размер съдът е взел предвид тежкото
здравословно състояние на ищеца, тъй като това му състояние не е в резултат на
нарушението. По делото няма спор относно липсата на причинна връзка между
нарушението и заболяванията на ищеца и съдът не е приел наличие на такава
връзка. Но възрастта и здравословното състояние на пострадалия са сред
критериите за справедливост на обезщетяването и в този аспект влошеното
физическо здраве на ищеца, предвид и напредналата му възраст са отчетени от
окръжния съд при определяне на неимуществените вреди и този му извод е
правилен.
Досежно
имуществените вреди по делото не е установен критерия приходи, реализирани от
нарушителя вследствие нарушението. Ищецът по своя воля се е отказал от
назначената по негово искане за тяхното установяване съдебно счетоводна
експертиза, поради което и същата е била заличена от съда. Но този факт не променя извода на съда за
реализирани такива приходи - предвид тиража, в който е издаден от „ Р. 2008 „
ЕООД сборника, както и преследваната с неговото
издаване търговска цел – разпространение в търговската мрежа, където същият е и
в значителна степен реализиран, като издадените първи, втори и трети том / с
единична цена на дребно от по 15, 95 лв. /са изчерпани изцяло – видно от общодостъпната
информация в интернет / арг. чл. 155 от ГПК /. Като така приходи за
нарушителите са налице - макар и неустановeни
като конкретен размер към настоящия момент, като генерирането на приходи
продължава и понастоящем - доколкото том четвърти и пети на сборника все още не
е изчерпан и се предлага в търговската мрежа в страната. Като така напълно
неоснователно е възражението че по делото не е доказано отпечатаните
в периода 2016 г.- 2019 г. пет тома на събраните съчинения на Ч.
да са разпространявани чрез търговската мрежа и да са реализирани продажби на
същите. Неустановяването на конкретния размер на приходите не обосновава извод за
необогатяване на нарушителите.
Неоснователно
е и възражението на въззивника Ф.Ч.“ че в качеството си на юридическо лице с
нестопанска цел и поради неразпространяване с търговска цел на полагащите се на
фондацията брой екземпляри от издаденото от въззивника „ Р. 2008 „ ЕООД произведение тя не носи отговорност към ищеца – изобщо и
конкретно за имуществените вреди, съизмерими с реализирани приходи от
нарушението. Отговорността на нарушителите към автора е солидарна - арг. чл. 45
вр. чл. 53 от ЗЗД. В производството по иск за обезщетение на причинените от
нарушението вреди е ирелевантен въпроса за приноса в увреждането на всеки от нарушителите.
Защото съгласно чл. 122 ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на
цялото задължение от всеки от солидарните длъжници, а съотношението на вината
на всеки от тях за увреждането е въпрос на вътрешни отношения, който при липса
на доброволно уреждане се разрешава чрез иск по чл. 127 от ЗЗД. За да се
освободи от отговорност към ищеца ответната фондация следва да установи че при
възпроизвеждането и разпространението на неговото произведение не е нарушила
авторските му права. Изключенията, при които дадено произведение може да бъде
ползвано без съгласието на неговия автор и без заплащане на възнаграждение на
същия са изчерпателно изброени в чл. 24 ал. 1 от ЗАПСП. В доказателствена
тежест на фондацията е да установи
използването на произведението съобразно така визираните изключения,
което не се установява от нея – не се и твърди. И след като по делото не е
доказала свободно ползване на произведението по смисъла на горепосочената
разпоредба, то неустановения по делото факт за целите и начините на
използването на произведението от страна фондацията сам по себе си е ирелевантен
за отговорността й към ищеца по
предявените искове.
С оглед
гореизложеното жалбите са неоснователни, решението на окръжния съд е правилно и
се потвърждава.
На
въззиваемия ищец се присъждат направените за въззивната инстанция деловодни
разноски в размер на 1 300 лв. – възнаграждение за един адвокат,
договорено и заплатено съгласно договора за правна защита и съдействие на лист
112 от настоящото дело.
Водим от
горното съдът
Р
Е Ш И
Потвърждава Решение № 104 от 10.04.2020
г., пост. по гр.д. № 118/2019 г. на Окръжен Съд – Стара Загора.
Осъжда „ Ф.Ч. „ , ЕИК****и „ Р. - 2008
„ ЕООД, ЕИК ******** да заплатят на П.Д.Т., ЕГН – ********** деловодни разноски
за въззивното производство в размер на 1 300 / хиляда и триста /лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: