РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Златоград, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20255420200040 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С. З. Х. с ЕГН **********, с адрес – с. С., ул.
,,И.‘‘ №*, общ. З., обл. С. срещу Електронен фиш №**********/31.03.2022г.,
издаден от Агенция „П. и.“ С., за налагане на глоба.
Жалбоподателят оспорва електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата и наложена
санкция, на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от същия закон, с
който му е наложена глоба в размер на 300лв. за това, че на 31.03.2022г. е
установено нарушение. В приложения електронен фиш за налагане на глоба е
видно, че това се е случило в 11:23ч. с ППС лек автомобил С. **, рег. Номер
******** за движение по път ** км **+***, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Посочва се, че същият е незаконосъобразен, тъй като законодателят е
предвидил, че с изтичане на период от време, в който нарушителят е
установен, но спрямо него не се извършват действия към подвеждането му
под отговорност, се преклудира правото на държавата да търси отговорност
от това лице за извършеното нарушение. Този период от време е уреден в НК,
а съгласно чл. 11 от ЗАНН за обстоятелствата, изключващи отговорността се
прилага НК. В чл. 80, ал. 1, т. 5 е предвидено, че този срок е три години и
започва да тече от датата на извършване на нарушението, като в случая това е
1
31.03.2022г. и изтича на 31.03.2025г. В посоченият тригодишен срок от
страна на наказващия орган не са предприемани никакви действия, с които
той да е прекъсван.
С. Х. посочва, че електронния фиш му е бил връчен на 09.06.2025г.
Жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********/31.03.2022г., издаден от Агенция П. и., да бъде отменен, поради
изтекла давност.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и
не се представлява.
За проведеното открито съдебно заседание Агенция ,,П. и.‘‘ не изпраща
представител. Изпратена е молба, с която, чрез ст. юрк. Т. Д., въззиваемия
сочи, че постъпилата жалба от С. З. Х. е неоснователна, като моли да бъде
отхвърлена като такава, тъй като електронният фиш е правилен и
законосъобразен, по тази причина, моли да бъде потвърден.
Излага подробни съображения.
Посочва, че според практиката се приема, че действия по прекъсване на
обикновената 3-годишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК представляват
самото издаване на електронен фиш, опит последният да бъде връчен и
други. Съгласно чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с
което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Видно от
приложената ,,История на обработка‘‘ на нарушението е, че ЕФ е подписан,
т.е., издаден на 09.06.2022г. С това действие давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК е прекъсната и е започнала да тече нова, която към момента на връчване
на процесния ЕФ не е изтекла.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С издаденият електронен фиш №********** от АПИ, за допуснато
нарушение на 31.03.2022г. от жалбоподателя С. З. Х. с ЕГН ********** на чл.
139, ал. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,Глоба‘‘ в
размер на 300лв., на осн. чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП.
Ст. Юрк. Д. посочва в писмената си защита, че електронният фиш е
издаден на 09.06.2022г.
По делото липсват доказателства за точната дата на издаване, като
съдът следва да кредитира посочената дата от представителя на въззиваемия,
а освен това, този факт се установява и от приложената по делото ,,История
на обработка‘‘, от която се установява, в лявата част, че фишът е обработен на
09.06.2022г. в 13:46ч.
Издаденият електронен фиш е връчен на 09.06.2025г. на жалбоподателя,
чрез съпругата му.
2
По делото са представени два броя снимки, на които се вижда лек
автомобил, марка ,,С.‘‘, с посочения рег. номер във фиша. Във фишът е
посочено мястото на извършване на нарушение така, както е констатирано от
системата на АПИ. Всъщност жалбоподателят не твърди, че не е извършвал
нарушението.
Въззиваемия, чрез ст. юрк. Д. моли, да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден незаконосъобразно и като такъв
следва да бъде отменен.
Налага се извод, че жалбоподателят е допуснала вмененото му адм.
нарушение, което обстоятелство той и не оспорва.
При издаването на атакувания фиш обаче са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят като последица отмяна на атакувания
фиш.
На първо място, съдът следва да посочи, че споделя виждането за
задължителния характер на решенията на СЕС по отношение на българските
съдилища. В чл. 633 от ГПК и чл. 144а от АПК, е разписано задължение,
решенията на съда да се спазват във всички съдилища и учреждения в
България.
В цитираното решение на СЕС се коментира въпросът за хармонизация
на законодателството на съюза в областта на санкциите, приложими при
неспазване на условията, предвидени от установения в законодателството
режим, като държавите членки са компетентни да изберат санкции, които
според тях са подходящи, но тези държави са задължени да упражняват
компетентността си при спазване на правото на съюза и на неговите общи
принципи.
Сочи се като пример принципът на пропорционалност, като един от
принципите, който трябва да се зачита от националното законодателство на
всяка държава.
СЕС посочва, че санкционните мерки, предвидени в съответното
национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни,
по отношение на преследваните цели. Строгостта на наложената санкция
трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да
санкционира.
СЕС е направил анализ на българското законодателство и е
констатирал, че разпоредбите на чл. 179, ал. 3 до 3б и чл. 187а ЗДвП, не дават
възможност за преценка на наказващият орган, според тежестта на
нарушението да наложи по-малка или по-голяма санкция. И в крайна сметка
3
СЕС заключава, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на п. и., независимо от
характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда
възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност,
чрез заплащане на ,,компенсаторна такса‘‘ с фиксиран размер.
Директива 1999/62 въвежда именно принципа за пропорционалност.
Настоящият състав на съда намира, че горното неспазване в
законодателството на изискванията, въведени с решението на СЕС е
достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш, в какъвто
смисъл е и последната съдебна практика.
Жалбоподателят не сочи този аргумент в жалбата си, но той следва да
бъде изложен от настоящия състав на съда, по силата на изискването, при
произнасяне, съдът да провери и служебно за допуснати нарушения при
издаване на атакувания акт.
В случая обаче са допуснати и други съществени нарушения. На първо
място следва да се посочи, че нарушението е констатирано на 31.03.2022г., а
атакувания фиш е връчен на нарушителя на 09.06.2025г., тоест след 3г. и 3
месеца. С връчване на фиша се ангажира отговорността на жалбоподателя. В
теорията и съдебната практика се приема, че чл. 11 от ЗАНН препраща към
сроковете в НК, с изтичането на които се погасява възможността за
реализиране на наказателна отговорност. По специално в случая, по силата на
чл. 11 от ЗАНН, следва да се приложи срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който
гласи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на (т. 5) три години за всички останали случаи.
В Тълкувателно решение №1/27.02.2015г. на ВАС се приема, че в чл. 34
от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11
от ЗАНН.
Според ВАС няма логика за по-тежки закононарушения, каквито са
престъпленията, да се прилага абсолютната погасителна давност, а за по-леки
такива, като административните нарушения, тя да е неприложима. В
настоящият случай изтеклата давност от 3г. и 3 месеца не е прекъсвана, както
сочи ст. юрк. Т. Д., защото подписването и издаването на електронния фиш
след датата на установяване на нарушението, не представлява действие,
прекъсващо давността. Това е действие от техническо и организационно
естество и от това забавяне от наказващия орган, същия този орган не следва
да черпи права. Ако се даде такава възможност и се приеме, че с тези
действия се прекъсва давността, то ще се даде възможност на наказващите
органи до безкрайност да протакат изтичането на сроковете за реализиране на
отговорността. Тоест, ще се стигне до злоупотреба.
4
В този смисъл е Решение №308/05.03.2025г. на Адм.с. С. област по
к.а.н.д. №53/2025г.
Настоящият състав на съда констатира, че сроковете по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН са спазени и по-точно тримесечния срок от установяване на
нарушението до издаване на фиша.
По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденият ел. фиш
ще следва да бъде отменен, но тъй като жалбоподателя не претендира
разноски, такива не следва да му се присъждат.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш №**********/31.03.2022г, издаден от
Агенция ,,П. и.‘‘, с който на С. З. Х. с ЕГН **********, с адрес – с. С., ул.
,,И.‘‘ №*, общ. З., обл. С., за допуснато нарушение на 31.03.2022г. на чл. 139,
ал. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер
на 300лв., на осн. чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, като
незаконосъобразен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
5