Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
11.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6112 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 5.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 61248/ 2012 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 43 състав, e отхвърлен предявеният от Б.Г.В. /ЕГН **********/
и Л.С.С. /ЕГН **********/ срещу Р.П.Д. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.109 ЗС за премахването на ОГРАДА,
построена от северозападната част на имот с идентификатор 68134.1102.177 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/
02.11.2011 г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в гр. София, район „Красна
поляна“, м.„Смърдана- Западен район“, ул. „Цар Борис III“, обозначена между
буквите А и Б на скица към заключението по съдебно- техническата експертиза,
приложена на л.159 от гр.д.№ 61248/ 2012 г. по описа на СРС, приподписана от
съда и представляваща неразделна част от решението. Със същото
решение са отхвърлени и предявените от Б.Г.В. /ЕГН **********/ и Л.С.С. /ЕГН **********/
срещу Р.П.Д. /ЕГН **********/, К.А.Б. /ЕГН **********/ и М.К.Б. /ЕГН **********/,
конституирана по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса
първоначална ответница М.Ф.Б., искове с
правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
продажба на поземлен имот пл.№ 629, находящ се в гр. София, район „Красна
поляна“, местността „Смърдана- Западен район“, нанесен в кадастрален лист №
307, целият с площ от 394 кв.м., а по скица- 420 кв.м., при съседи: имот без
пл. номер, имот пл.№ 635, имот пл.№ 74, имот пл.№ 95 и имот пл.№ 421, сключен
на 8.12.2008 г. с Нотариален акт № 20, том XII, peг.№ 38160, дело № 2181 от
2008 г. на нотариус с peг.№ 274 на НК, между К.А.Б. и М.Б.- като продавачи, и Р.П.Д.-
като купувач, поради невъзможен предмет и липса на съгласие. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищците Б.В. и Л.С. са осъдени да заплатят на
ответницата Р.Д. сумата 715 лв.- разноски по делото, и на
ответниците К.Б. и М.Б. сумата 500 лв.-
разноски.
Постъпила
е въззивна жалба от Л.С.С. и Б.Г.В. /ищци
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на исковете им по чл.109
ЗС и чл.26, ал.2 ЗЗД.
Въззиваемите
страни Р.П.Д., К.А.Б. и М.К.Б. /ответници по делото/ оспорват жалбата и молят
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендират
присъждането на разноски за въззивното производство за адвокатски
възнаграждения при условията на чл.38 ЗАдв.
Предявени са искове с
правно основание чл.109 ЗС и чл.26, ал.2 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като
споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от Л.С. и Б.В. искове по чл.109 ЗС и чл.26, ал.2 ЗЗД
като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
Искът по чл.109 ЗС е
неоснователен.
Като
абсолютно вещно право, правото на собственост изисква от всеки правен субект
поведение, даващо възможност на титуляра на правото да упражнява
собственическите си правомощия на ползване, владение и разпореждане в пълен
обем.
Негаторният
иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото
на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото
предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му
се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат
премахнати последиците от него. За уважаването на иск с правно основание чл.109
ЗС ищецът следва да установи, че е собственик на имота, че върху този имот
ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
както и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използване
на собствения му имот, по- големи от обикновените.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
6112/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Според
събраните в процеса писмени доказателства ответниците К. и М.Б. /починала в
хода на първоинстанционното производство/ са били собственици на два недвижими
имота, обособени от стар имот № 18 от к.л.№ 307 по неодобрения кадастрален план
на София от 1956 г., имащи следната индивидуализация според действащия от 1981
г. кадастрален план на местността „Смърдана“- гр. София: имот пл.№ 74 /нов пл.№ 179/- с площ от 590 кв.м. /а по скица- с
площ от 603 кв.м./, и имот пл.№ 629 /нов
пл.№ 177/- с площ от 394 кв.м. /а по скица- с площ от 420 кв.м/. Първият
посочен по- горе имот бил продаден от тях на ищците Л.С. и Б.В.- с Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 188/ 10.12.1999 г., а втория имот двамата продали
на ответницата Р.Д.- с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
20/ 8.12.2008 г. Вследствие така извършените разпореждания при изработване на
действащата кадастрална карта на гр. София, район Красна поляна, м.„Смърдана-
Западен район“, одобрена със Заповед № РД-18-50/ 2.11.2011 г. на Изп. директор
на АГКК, имотът на ищците С. и В. /стар пл.№ 74, нов пл.№ 179/ е заснет като
самостоятелен имот с идентификатор 68134.1102.179, а имотът на ответницата Д. /стар пл.№ 629, нов пл.№ 177/- като
самостоятелен имот с идентификатор- 68134.1102.177.
Събраните
по делото доказателства не могат да обосноват извод на въззивния съд, че е
налице един съсобствен между ищците и ответницата Д. недвижим имот, а не два
отделни имота, тъй като ищците- от една страна, и ответницата- от друга, се
легитимират като приобретатели на два отделни имота, които са различни, а не
идентични, като притежават легитимационни документи от 1999 г. и 2008 г.,
представляващи нотариални актове за сключени договори за покупко- продажба на
тези два отделни имота, които имат конститутивен, а не констативен ефект, и
няма твърдения, нито доказателства, да не притежават соченото правно действие и
доказателствено значение.
Предвид
направените в приетото като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд
като компетентно и обективно дадено експертно заключение констатации за
фактическото наличие на два поземлени имота с посочената по- горе
индивидуализация, фактът, че в легитимационния документ на ответницата Д. е
отразен като приложение Нотариален акт № 134/ 1997 г., сам по себе си не може
да обоснове извод, че ищците са придобили и част от съседния имот, записан на
името на Р.Д.. По силата на сключената през 1999 г. продажбена сделка ищците са
придобили правото на собственост единствено върху имот пл.№ 74 по стария кадастрален
план от 1981 г., сега с идентификатор 68134.1102.179, а не и върху имот пл.№ 177,
сега с идентификатор 68134.1102.177, принадлежащ на ответницата Д.. Старият
имот № 18 е бил разделен на два самостоятелни имота още през 1981 г., т.е.
преди придобиването му от праводателите на горепосочените страни К. и М.Б.,
поради което и с извършените през 1999 г. и 2008 г. нотариални сделки те са
могли да се разпоредят с обособените от него два имота, а не с идеални части от
имот № 18, вследствие на което да е установена съсобственост между страните
върху съществуващите към настоящия момент два обособени от този имот поземлени
имота.
Според
изложените в исковата молба фактически твърдения при придобиване на имота с
Нотариален акт № 188/ 1999 г. и през периода от 1999 г. до 2008 г. ищците имали
осигурен достъп за преминаване до улицата към северозападната му част, като
след продажбата през 2008 г. на поземлен имот пл.№ 629, кад. лист № 307 по
плана на гр. София, м.„Смърдана- Западен район“, целият с площ от 394 кв.м, от
ответниците К. и М.Б. на ответницата Р.Д. с договор за продажба, обективиран в Нотариален
акт № 20/ 2008 г., последната оградила имота от двете страни и по този начин
затворила достъпа на ищците от улицата към северозападната част на имота, при
което те били принудени да преминават през съседен имот, за да стигнат до
ползваната от тях част от съсобствения с ответницата имот. Според направеното в
о.с.з. на 28.02.2017 г. уточнение искът им по чл.109 ЗС е насочен към
премахването на ограда по контура А-Б от скицата към заключението на вещото
лице Й. Недева /л.159 от делото на СРС, представляваща неразделна част от
обжалваното решение/, която ограда, обаче, не е ситуирана по границата между
имот пл.№ 179 /имотът на ищците/ и имот пл.№ 177 /имотът на ответницата Д./, а
огражда само имот пл.№ 177, т.е. само имота на ответницата, граничещ на
северозапад с имот стар пл.№ 635, който според обясненията на вещото лице е „общински
имот, поле“.
При
това положение само въз основа на тези фактически твърдения и уточнение на
петитума искът на Л.С. и Б.В. по чл.109 ЗС се явява лишен от основание, тъй
като същите не притежават права върху имота, по чиято имотна граница е
изградена процесната ограда, която няма никакво отношение към притежаваното от тях
право на собственост върху имот с пл.№ 179 и идентификатор по действащата ККР- 68134.1102.179.
Наличието на ограда, ограждаща чужд имот, която не е изградена по имотната
граница между притежаваните от ищците- от една страна, и ответницата Д.- от
друга страна, два поземлени имота, не би могло по никакъв начин да създава
пречки за ищците да ползват собствения си имот.
Според
изложеното по- горе от обстоятелството, че в нотариалния акт на ответницата е
отразен нотариален акт № 134/1997 г., не следва извод, че ищците са придобили
част от съседния имот. В случая със сделката от 1999 г. ищците са придобили
правото на собственост единствено върху имот пл.№ 74 по стария план от 1981 г.,
а сега с идентификатор 68134.1102.179, а не и върху имот пл.№ 629, сега с
идентификатор 68134.1102.177.
Поради
това и необоснована се явява претенцията им за премахване на съществуващата по
северозападната граница на имот пл.№ 629- стар, пл.№ 177- нов, ограда,
изградена по имотната граница между този имот и имот стар пл.№ 635- собственост
на трето за спора лице, а не на ищците. Ирелевантно за основателността на
предявения по настоящото дело негаторен иск по чл.109 ЗС е обстоятелството, че
тази ограда създава фактически неудобства на ищците и препятства правото им на
преминаване
Л.3 на Реш. по гр.д.№
6112/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
в посока „черен път“ с подход откъм имот стар
пл.№ 635 /според дадените от вещото лице в о.с.з. обяснения- общински имот,
поле/, находящ се от северната страна на имот пл.№ 177.
При
тези съображения предявеният по делото негаторен иск е неоснователен и правилно
е отхвърлен с обжалваното първо-инстанционно решение.
Неоснователни са и
исковете по чл.26, ал.2 ЗЗД, относно чиято процесуална допустимост е постановено
въззивно определение по ч.гр.д.№ 1340/ 2015 г. на СГС, ТО, VІ- 15 състав.
Съгласно чл.26, ал.2, изр.1 ЗЗД нищожна е
сделка, която има невъзможен предмет. В
правната доктрина и съдебната практика под „предмет” по смисъла на чл.26, ал.2,
изр.1 ЗЗД се разбира обектът на правоотношението- вещ, нематериално благо,
действие или бездействие. Предметът е невъзможен, когато е неосъществим- било
по обективни, било по субективни причини, като е необходимо тази негова
невъзможност да е начална /да е характеристика на предмета към момента на
сключване на сделката/ и по своето естество може да бъде както правна /когато
предметът е изваден от гражданския оборот/, така и фактическа.
Неоснователни, предвид изложените по- горе
съображения за наличието на самостоятелен обект на правото на собственост,
представляващ имот пл.№ 629- стар, пл.№ 177- нов, към датата на сключване на
сделката по Нотариален акт № 20/ 8.12.2008 г., са доводите на ищците, че
оспорената продажбена сделка е нищожна поради невъзможен предмет. Не са
установени в процеса, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищците
/чл.154, ал.1 ГПК/, както правна, така и фактическа невъзможност на имота-
обект на атакуваното имуществено разпореждане, както и порок на волята на
страните по сделката, обосноваващ извод за правната й невалидност. Следва да се
отбележи в тази връзка, че техническият статут на имота и неговата
индивидуализация се определят от действащия план, който в случая към датата на
сключване на оспорената сделка е кадастралният план от 1981 г. /за процесната
местност няма изработен регулационен план/. Освен това продажбата на чужда вещ,
каквато се твърди да е била извършена от ответниците К. и М.Б., не представлява
нищожна сделка, а само правните й последици са като при нищожността- не поражда
вещно- прехвърлително действие, поради липсата на права върху имота у
прехвърлителя по сделката. Поради това и направените от ищците за обосноваване
на исковете по чл.26 ЗЗД фактически твърдения не попадат нито в хипотезата на
сделка с невъзможен предмет /чл.26, ал.2, изр.1 ЗЗД/, нито в хипотезата на
сделка, сключена при липса на съгласие /чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД/.
При
тези съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното решение, което е правилно, следва изцяло да
бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски
имат въззиваемите страни. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38,
ал.2 ЗАдв въззивниците дължат да заплатят на процесуалните им представители
адв. В. Ц. /пълномощник на Р.Д./ и адв. Т. П. /пълномощник на К. и М.Б./ суми
от по 300 лв. на всеки- адвокатски възнаграждения за осъществената във
въззивното производство безплатна адвокатска помощ.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 5.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 61248/ 2012
г. на Софийски районен съд, І ГО, 43 състав.
ОСЪЖДА Б.Г.В. /ЕГН **********/
и Л.С.С. /ЕГН **********/ да заплатят
на адв. В.Ц. от САК /пълномощник на въззиваемата страна Р.П.Д./ сумата 300 лв. /триста лева/- адвокатско
възнаграждение за осъществената във въззивното производство безплатна
адвокатска помощ, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Б.Г.В. /ЕГН **********/
и Л.С.С. /ЕГН **********/ да заплатят
на адв. Т.П. от САК /пълномощник на въззиваемите страни К.А.Б. и М.К.Б./ сумата 300 лв. /триста лева/-
адвокатско възнаграждение за осъществената във въззивното производство
безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението
може да се обжалва при условията на чл.280, ал.1 ГПК с касационна жалба в 1-
месечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.