Р Е Ш
Е Н И Е
№ 345
гр.Бургас, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 5466 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на А.И.И. с ЕГН: **********, с посочен съдебен адрес: ***, срещу
Наказателно постановление № 2193/11.10.2019г., издадено от К.С. – зам. кмет на Община
Бургас, с което за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал.12, вр. с чл. 178е от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се оспорват фактическите
констатации, но се въвеждат твърдения, че не се касае за паркиране, а за
кратковременно спиране, което от своя страна
се е наложило, за да може жалбоподателят да помогне на възрастната си
баба да се качи до втория етаж. Посочва се, че автомобилът има платена „Синя
зона“, но поради обстоятелството, че всички места са били заети се е наложило и
автомобилът временно да бъде спрян в нарушение, но само и единствено, за да се
окаже съдействие на възрастната жена. В заключение се посочва, че начинът на
спиране на автомобила не е представлявал пречка за движението, поради което и
се иска отмяна на НП.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че подържа жалбата по
изложените в нея доводи. Заявява, че спирането е било продиктувано единствено
от необходимостта да се окаже помощ на възрастната жена, като повече
нарушението няма да се повтори. Пледира за отмяна на НП.
За административнонаказващия
орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт Н., която оспорва жалбата. Посочва,
че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а описаното
нарушение – безспорно доказано. Акцентира върху това, че в близост до мястото,
където е било паркирано МПС-то, се намира Социален център за хора с увреждания,
което налага по тротоарите да преминават инвалидни колички и хора с патерици,
при което всяко спиране на тротоара създава значителни неудобства за тях. Посочва,
че жалбоподателят системно паркира на процесното място в нарушение на
правилата, поради което и счита, че НП следва да се потвърди изцяло. Претендира
присъждането на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за
доставяне (л. 5) НП е връчено на жалбоподателя на 19.11.2019г., а жалбата е подадена
на 20.11.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 12.09.2019г., около
11.30 часа св. К.Д. ***, съвместно с колегата си – С.Б., извършвала обход в гр. Бургас, ул. ***. До дом № *** тя забелязала
лек автомобил *** с рег. № ***, собственост на жалбоподателя А.И., който бил паркиран
върху тротоар, който е извън определените от администрацията места за паркиране.
Свидетелката преценила, че по начина, по който е паркиран автомобилът,
представлява и пречка за останалите участници в движението. Общинските
служители направили снимка на паркираното
МПС, след което съставили Констативен протокол (л.13) и издали Глоба с фиш на
стойност 50 лева (л.12), като залепили на самия лек автомобил Уведомление за
глоба с фиш (л. 14, снимка № 2). Самата проверка продължила 15-20 минути, като
по време на същата - водачът не се явил на място при общинските служители, нито
били извършвани разтоварни дейности.
След като узнал за наложената глоба с
фиш на 13.09.2019г. жалбоподателят депозирал възражение срещу него (л.10), в
което изрично потвърдил, че той е управлявал лекия автомобил, но застъпил, че е
спрял, за да помогне на баба си. С оглед възражението фишът бил анулиран, а жалбоподателят
бил поканен да се яви за съставяне на АУАН.
На 07.10.2019г. И. се явил в Общината и
срещу него бил съставен АУАН с бл. № 0092890. Жалбоподателят попълнил и
декларация по чл. 188 ЗДвП (л.8), в която потвърдил, че именно той е управлявал
автомобила него ден. Актът бил издаден на база констативния протокол, което
изрично било упоменато в него. Актосъставителят (св. М.) описал в акта, констатациите
по протокола, посочвайки отново, че МПС е било „паркирано“ върху тротоар, който
не е определен от администрацията за това. Тези факти били квалифицирани от актосъставителя, като
нарушение по чл. 94, ал.3, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя,
който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения отбелязал,
че ще депозира писмени такива. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН – на 08.10.2019г. И.
депозирал възражения срещу акта (л.9), в които изложил твърдения аналогични на
процесните и поискал да не се ангажира отговорността му.
Въз основа на АУАН
на 11.10.2019г. било издадено атакуваното НП. АНО не дал вяра на възраженията,
а също възприел дадената от актосъставителя правна квалификация, приел, че
именно жалбоподателят е субект на административнонаказателната отговорност,
поради което и на основание чл. 189, ал.12 и чл. 178е ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. По
делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните
фактически положения. Като цяло фактите не се оспорват и от жалбоподателя.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл. 189, ал.12 ЗДвП,
а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал.2, т.1 ЗДвП,
видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед № 1453/15.06.2015г.,
Заповед № 621/15.03.2017г. и Заповед № 416/26.02.2008г. на Кмета на Община
Бургас. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. При издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушените
материалноправни норми са посочени правилно.
По
съществото на спора съдът следва да посочи следното:
Легалните определения за
"престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието
на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е
пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират
като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да
спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с
някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването
на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен
всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него
(„в присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят
не се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на
Община Бургас, като е ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието,
доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока. Поради това
настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел,
че на посочените в НП дата и час МПС-то е било „паркирано”, по смисъла на
закона, а не „спряно“, както се застъпва от И.. Отделно от това проверката е
продължила 15-20 минути (видно от показанията на св. Д.), което няма как да се
приеме и за „ограничено време“.
Доводите на жалбоподателя, че е спрял,
за да помогне на възрастната си баба, съдът намира за недоказани. Действително
св. Я. потвърди, че живее на втория етаж и е трудно подвижна, но дори да се
остави на страна близкото родство с жалбоподателя, което индикира
заинтересованост и пристрастност, то показанията й са неконкретни и неясни. Същата
не можа да заяви дали действително на процесната дата й е била оказана помощ
или не, а възприятията й са общи и неконкретизирани. Поради това съдът няма как
да приеме за доказано, че твърденията й се отнасят именно за 12.09.2019г.,
поради което и няма как да се довери на версията на жалбоподателя. На
самостоятелно основание следва да се посочи, че дори да се приеме за вярно, че
причината за паркирането е била именно изтъкнатата от жалбоподателя, то това не
води до извод за отпадане на отговорността му. Видно от приложената справка от
Община Бургас – не се касае за инцидентно паркиране на тротоар на ул. ***, а
ясно се вижда, че се касае за системност и повторяемост.
От своя страна, съгласно разпоредбата на
чл. 94, ал. 3, предл. второ от ЗДвП се допуска престой и паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху
тротоарите само на определените от собствениците на пътя
или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм
страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци. Нормата важи с еднаква сила както за автомобили, които са „паркирани“, както и за тези които са в
„престой“ – поради което и за
отговорността на жалбоподателя е без практическо значение, в кое от двете
състояния е бил установен лекият автомобил.
Съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП „тротоар“
е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.
Видно от представения по делото снимков материал, както и от показанията на св.
Д. – мястото, на което е бил паркиран автомобилът, ясно се отграничава от
пътното платно за движение, тъй като е с различна настилка – от плочки,
предназначен е за движение само на пешеходци, поради което и безспорно е
„тротоар“ по смисъла на закона. Тротоарът е собственост на Общината, което произтича
и пряко от разпоредбите на закона - съгласно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП тротоарът
е част от пътя, а съгласно чл. 8, ал. 3
от Закона за пътищата - общинските пътища са публична общинска собственост –
т.е. пътят, чиято част е и тротоарът е именно общинска собственост, поради
което и съдът намира за ирелевантни доводите на жалбоподателя, че навремето там
е имало паркинг негова собственост, както и за неправомерното му изземване от
Общината и т.н. Това са въпроси, които излизат извън настоящата проверка,
поради което и съдът не се спира подробно на тях.
Същевременно съгласно чл. 7, ал.1 от
Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас,
общинският съвет определя райони, пътища или части от пътища и зони за
паркиране в определени часове на денонощието. Местата за паркиране по ал.1 се
обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които се указват
условията за паркиране. В случая, процесният автомобил е установен от контролни
длъжностни лица на Община Бургас паркиран на тротоар, който не е определено от
общинската администрация като място за паркиране и не е означено като такова. С
оглед горното, за съставомерността на извършеното е напълно ирелевантно дали е
имало 2 метра разстояние от сградата и дали автомобилът не е представлявал
препятствие за движение на пешеходци. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предл.
второ ЗДвП допуска паркиране на МПС върху тротоар, но при наличие на конкретни
обстоятелства. Освен начинът на паркиране на автомобила, включително и
изискуемото разстояние от 2 метра от сградата, задължително условие е тротоарът да е бил определен за паркиране от
администрацията - в случая Община Бургас. От събрания доказателствен материал
по категоричен и несъмнен начин се установи, че тротоарът, върху който е бил
паркиран автомобилът на жалбоподателя не е бил определен за паркиране, поради
което и правилно контролните органи са преценили, че се касае за нарушение по
чл. 94, ал.3, предл. 2 ЗДвП.
По отношение на авторството на деянието
- няма спор, че лекият автомобил е собственост на жалбоподателя, който е
декларирал пред контролните органи, че именно той е управлявал лекият автомобил
– т.е. именно той е извършил нарушението, поради което и правилно контролните
органи са издали АУАН и НП срещу него.
Настоящият
състав счита, че при индивидуализация на отговорността АНО е проявил
снизхождение. За извършеното нарушение
разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер от 50 лв.
до 200 лв. Очевидно АНО е преценил, че обществената опасност на извършеното
(въпреки данните за системност) не налага санкциониране със завишен размер на
наказанието, може би отчитайки и изтъкнатите от жалбоподателя смекчаващи отговорността
му обстоятелства. При всички случаи обаче, съдът няма възможност за
допълнително намаляване на санкцията, доколкото и в настоящия си вид тя е
определена на минимума.
В заключение съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като „маловажно” по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното нарушение не се отличава от типичния случай на този вид нарушения, като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което и евентуалното приложение на чл. 28 ЗАНН би било неоснователно. Отделно от това съдът отчита и данните за предишни нарушения от страна на водача и то на същата улица, което допълнително завишава обществената опасност на извършеното.
Всичко
горепосочено води до извода, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и
обжалваното НП следва да се потвърди изцяло.
Към момента е
настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, ако съответната страна е направила
искане за присъждането им.
В конкретния
случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането
на делото е депозирано искане за присъждане на възнаграждение, което с оглед
изхода на правния спор се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева, който следва да се присъди в полза
на АНО.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 2193/11.10.2019г., издадено от К.С. – зам. кмет на Община
Бургас, с което за нарушение по чл. 94, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал.12, вр. с чл. 178е от ЗДвП, на А.И.И. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН А.И.И.
с ЕГН: ********** *** сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени
в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: / М. Баев /
Вярно
с оригинала: Д.М.