РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Търговище, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500034 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 34/2022г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД чрез юрк. Р. И. против Решение № 534/17.11.2021 г.
постановено по гр.д. № 20203530101014 по описа на Районен съд -
Търговище, в частта с която е отхвърлен предявеният установителен иск за
съществуване на вземания за следните суми: за сумата надхвърляща 1887,87
лева до 3209,97 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 300370008508 от 21.05.2019 г., ведно със законната лихва от
29.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата
от 1459,91 лева – договорно възнаграждение за периода от 15.10.2019 г. до
04.11.2020 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК №
311/05.05.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 619/2021 г. на Районен съд –
Търговище. С доводи за неправилност въззивникът моли за отмяна на
решението и уважаване на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен
иск. Претендира и разноски за първоинстанционното производство.
В срока по 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от насрещната страна Д.Р..
Постъпила е и въззивна жалба от ответника Д.Р. против
първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено
1
съществуването на право на вземане на ищеца „Профи Кредит България“
ЕООД срещу Д.Р. за сумата от 1887,87 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № 300370008508 от 21.05.2019 г., ведно със
законната лихва от 29.04.2021 г. до окончателното изплащане и за сумата от
92,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 02.11.2020 г. до 28.04.2021 г., включително, които вземания са
предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 619/2021 г. по описа на РС-Търговище, ведно със законната лихва от
29.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. С доводи за
неправилност, нарушения на материалния и процесуалния закон,
въззиваемата моли за отмяна на решението и за отхвърляне в цялост на
предявения установителен иск. Претендира и разноски.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззивникът
„Профи Кредит България“ ЕООД чрез юрк. Р. И. оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му
част. Счита претендираното адвокатско възнаграждение въззиваемата страна
за прекомерно и прави възражение то да бъде намалено до предвидения
минимум.
С молба от 25.03.2022 г. процесуалният представител на въззивника
юрк. Р. И. поддържа подадената от нея въззивна жалба. Моли същата да бъде
уважена, а подадената от насрещната страна въззивна жалба да бъде оставена
без уважение. Претендира и присъждането на сторените разноски в
настоящото производство.
Съдът, след като констатира, че въззивните жалби са подадени в срок и
са допустими, провери изложените в тях оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни.
Предявеният иск по чл. 422 от ГПК, за сумите от: 3538,02 лева –
претендирана главница по Договор за потребителски кредит № 300370008508
от 21.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.04.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението; 1459,91 лева – договорно възнаграждение;
344,22 – лихви за забава, дължими от 16.08.2019 г. – дата на изпадане на
длъжника в забава до 04.11.2020 г. – дата на предсрочната изискуемост и
421,96 лева – законна лихва, дължима от 04.11.2020 г. – датата на предсрочан
изискуемост до 28.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на входиране
на заявлението в съда – 29.04.2021 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 311/05.05.2021 г., постановена
по ч.гр.д. № 619/2021 г. на Районен съд – Търговище, е обоснован с
неизпълнение на договора от кредитополучателя. Предявен е също и
осъдителен иск за сумата от 3558,69 лева, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги по същия договор за потребителски
кредит.
Ответникът оспорва исковете с възражения за недействителност на
2
договора за кредит, поради противоречието на клаузите му с добрите нрави.
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен
кредит № 30037008508/21.05.2019г., сключен между „Профи кредит
България“ ЕООД и Д.Р., ведно с приложените към него Общи условия,
страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 3750 лв., със срок
на кредита: 38 месеца; размер на вноската: 176,58 лв.; годишен процент на
разводите /ГПР/: 46,36 %; годишен лихвен процент: 39,10 %; лихвен процент
на ден: 0,11 %; общо задължение по кредита: 6356,35 лв. В раздел 5
“Допълнителни възможности за клиента“ в договора за потребителски кредит
е договорено от сумата по кредита от 3750 лв. да се използва част от нея в
размер на 1004,34 лв. за рефинансиране на друг кредит в полза на Д.Р..
Безспорно се установява от извлечение за транзакции от 22.05.2019 г., че
кредиторът е изпълнил задължението си по договора и е превел на клиента
сумата от 2745,66 лв. /разликата от 3750 лв. и 1004,34 лв./, като посоченото
основание за плащане е номера на договора за потребителски кредит:
30037008508.
По делото е представено и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от дата 21.05.2019г., с което страните по него
/въззивника и въззиваемата/, са се съгласили срещу предоставянето на услуги
от ищеца посочени от т. 1 до т. 5. Възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги е 3884.76 лв., а размерът на вноската по закупен пакет
от допълнителни услуги: 107.91 лв.
От приложения по делото погасителен план към процесния договор се
установява, че общото задължение на въззиваемата по кредита и по пакета от
допълнителни услуги е в размер на 10241.11 лв. Общият размер на вноската е
284.49 лв., с дата на погасяване - 15-ти ден от месеца.
С Анекс № 1 от 01.10.2019 г. към ДПК за отлагане на вноска страните
по договора са се съгласили вноска № 4 да се отложи, за което се издава нов
погасителен план, като клиентът се задължава да заплати отложената
погасителна вноска в края на погасителния план. Със сключването на анекса
ГПР се променя от 46,36 % на 42,77 % при запазен годишен лихвен процент
от 39,10 %. В новия Погасителен план към анекс № 1 вноските са посочени от
4 до 37, като датата на плащане, главница, лихва, размер на вноска по
кредита, размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги и общ
размер на вноската, са същите както в първоначалния погасителен план към
ДПК.
От приложеното уведомително писмо и обратни разписки се
установява, че на ответника е изпращано изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит, но същото
не е получено.
3
Към исковата молба е приложено също и е прието като доказателство
по делото извлечение по сметка към договор за потребителски кредит №
30037008508, от който се установява, че Д.Р. е платила към 06.07.2021 г.
сумата от 857,79 лева на ищеца по този кредит.
От приложеното ч.гр.д. № 619/2021 г. по описа на Търговищки районен
съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Профи кредит България“ ЕООД
срещу Д.Р. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
311/05.05.2021г. за следните суми: сумата от 3538.02лв., представляваща
главница, сумата от 1 459,91лв. - договорна лихва за периода от 15.10.2019 г.
до 04.11.2020 г.; сумата от 344,22лв. - мораторна лихва за периода от
16.08.2019 г. до 04.11.2020 г.; сумата от 421,96лв. обезщетение за забава за
периода от 04.11.2020 г. до 28.04.2021 г., ведно със законната лихва считано
от 29.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Заявлението по чл. 410 от ГПК за сумата от 3558.69лв. и за сумата от
30лв. непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за
периода 30.08.2019г. до 04.11.2020г., както и за част от разноските е
отхвърлено като неоснователно с Разпореждане № 997/05.05.2021 г.
Д.Р. е подала възражение в срока по чл. 414 от ГПК и съгласно чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил установителен и осъдителен иск за всички вземания по
ДПК.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
По въззивната жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД:
Въззивникът „Профи кредит България“ ЕООД счита за неправилно и
неоснователно заключението на районния съд, че е останал недоказан размера
на отпуснатата сума от 1004,34 лева, с който Д.Р. изрично е пожелала да бъде
рефинансирано старо нейно задължение по Договор за потребителски кредит
№ 30036816642. Това възражение е неоснователно. С определението си по чл.
140 ГПК (л. 55 от първоинстанционното дело) първоинстанционният съд е
задължил ищеца „Профи кредит България“ ЕООД да представи в оригинал
Договор за потребителски кредит № 30036816642, който е сключен между
същите страни и който се рефинансира с настоящия договор №
30037008508/21.05.2019 г. Този договор не е представен от ищеца. Съдът
правилно е приел като недоказано твърдението за рефинансиране на
предишен кредит с част от главницата по настоящия. Ищецът в случая не е
изпълнил задължението си за представяне на документ. Съобразно чл. 190, ал.
2 и чл. 161 ГПК фактът, който ищецът се домогва да докаже с този документ
правилно е приет като недоказан.
На следващо място, въззивникът оспорва приетото от
първоинстанционния съд, че процесният договор за кредит е недействителен
на основание чл. 22 и 23, във вр. с чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК. Сочи също, че
4
уговорения между страните ГПР не е по-нисък от действителния му размер.
Жалбоподателят твърди също, че съдът неоснователно е направил
прихващане между цялата платена сума по погасителен план и неизплатената
главница по договора, без да бъде приета отпуснатата като рефинансирана
сума. Тези възражения също са неоснователни.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
други разходи.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В конкретния случай е сключен договор за кредит в размер на 3750 лева
(реално се установи отпускането на кредит само за сумата от 2745,66 лева)
при посочен ГПР в размер на 46,36%, но този ГПР е формиран без да се
вземат предвид разходите, които кредитополучателят следва да поема за
заплащането на така наречения допълнителен пакет за услуги. Реално,
съобразно клаузите на договора, ГПР е значително по-висок и е над прага,
посочен в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см.
на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно
цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно -
посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че обсъжданият договор за
кредит се явява недействителен, поради което ответникът дължи на ищеца
само част от главницата, която се установи, че е получена от въззиваемата в
размер на 2745,66 лева. При приспадане на заплатената от нея сума в размер
на 857,79 лева, същата е останала задължена към ищеца за сума в размер на
1887,87 лева. Предявеният иск е основателен за тази сума.
5
По въззивната жалба, подадена от Д.Р.:
Въззиваемата Д.Р. оспорва правилността на първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен установителния иск за чистата стойност на
кредита, която длъжникът не е върнал на кредитополучателя. Излагат се
доводи, съгласно които първоинстанционният съд е постановил акт по
непредявен иск, доколкото правното основание да се претендира чистата
стойност на кредита по чл. 23 ЗПК е извъндоговорно – неоснователно
обогатяване по подобие на хипотезата на чл. 34 ЗЗД. Изложените от
въззиваемата възражения са неоснователни. Разпоредбите на чл. 23 ЗПК и чл.
34 ЗЗД не следва да бъдат приравнявани като последици. В случая, целта на
закрилата, която ЗПК дава на потребителя не е отричането с обратна сила на
договарянето в цялост, а само изключване обвързаността на потребителя с
породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на
интересите на насрещните страни. Затова законодателят урежда специални
последици за потребителя като ограничава задълженията по тази сделка до
връщане на чистата стойност на кредита, а всички други задължения отпадат
след обявяване на недействителността. В резултат на обявената
недействителност от първоинстанционния съд на договора за кредит,
сключен с потребител, отпада възмездността на този договор, а се съхранява
сделка със съдържание на безвъзмезден заем между равнопоставени
участници в гражданския оборот. Прогласяването на недействителност по чл.
22 ЗПК, за разлика от типичния случай, не изключва с обратна сила
договорното основание. Остатъчното задължение на потребителя е именно за
връщане на главница по получения кредит, а не за реституция на дадена сума
по повод вече несъществуващ реален договор. Поради това решението на РС
– Търговище в частта, с която е уважил частично предявения установителен
иск за главница следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата оспорва също дължимостта на сумата от 92,30 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
04.11.2020 г. до 28.04.2021 г. Счита, че лихва за забава при неоснователно
обогатяване би била дължима от момента на поканата, тоест от завеждането
на делото, а не за предходен период. В случая, признатата за дължима от
първоинстанционния съд лихва за забава в размер на 92,30 лева за периода от
02.11.2020 г. до 28.04.2021 г. не се дължи, доколкото процесният договор за
кредит е недействителен, поради което ищецът има право на връщане само на
непогасената част от главницата по него.
При този изход на спора право на разноски се пораждат и за двете
страни. В заповедното производство Д.Р. е представлявана от адв. М. Л. по
договор за безплатна правна помощ. Дължимото възнаграждение според
представения списък с разноски от адв. Л. възлиза на 431 лева. В заповедното
производство общата претенция на заявителя възлиза на 9322,80 лева, а
същата се явява неоснователна за 7434,93 лева или за 80% от общата
претенция. При това положение в заповедното производство длъжникът има
право на разноски пропорционално в общ размер на 344,80 лева. Районният
6
съд е присъдил разноски в заповедното производство в размер на 339,45 лева,
поради което ищецът следва да бъде осъден с настоящото решение да заплати
на адв. М. Л. допълнително сумата от 5,35 лева разноски в заповедното
производство.
Д.Р. в исковото производство е представлявана от адв. К.Б. по договор
за безплатна правна помощ. Дължимото възнаграждение според представения
списък с разноски от адв. Б. възлиза на 797 лева. Исковата претенция е за
сумата от 9322,80 лева, а същата се явява неоснователна за сумата от
7434,93лева или за 80% от исковата претенция. При това положение в
исковото производство ответникът има право на разноски в общ размер на
637,60 лева. Районният съд е присъдил разноски в исковото производство в
размер на 627,72 лева, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати
на адв. К.Б. допълнително сумата от 9,88 лева разноски в
първоинстанционното производство.
За въззивната инстанция Д.Р. също има право на разноски, доколкото
подадената от ответницата Д.Р. въззивна жалба е частично основателна.
Обжалваемият интерес на въззиваемата в случая е в размер на 1980,17 лева.
Въззивната жалба е основателна за сумата от 92,30 лева или за 5% от
обжалваемия интерес. 50,26 лева е внесената от Д.Р. държавна такса за
въззивно обжалване. Следва да бъде присъдена пропорционално на
уважената част от материалния интерес по жалбата сумата от 2,51 лв. Д.Р. е
представлявана в настоящото производство от адв. Н. И. по договор за
безплатна правна помощ. Дължимото възнаграждение според представения
списък с разноски от адв. И. възлиза на 370 лв. На адв. Илчев следва да бъде
присъдена пропорционално сумата от 18,50 лв.
„Профи Кредит България“ ЕООД в своя отговор на въззивната жалба от
17.01.2022 г. прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че не са налице основания за
намаляване на адвокатското възнаграждение. Така определения хонорар е
близък до минималния, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ – 368,61
лв. и следва да бъде присъден в полза на адв. И. пропорционално на
уважената част от материалния интерес по жалбата.
Ответната страна също има право на разноски, доколкото се е
защитавала по частично неоснователна въззивна жалба. Претендираното
юрисконсултско възнаграждение от „Профи Кредит България“ ЕООД е 300
лева за отговор на въззивна жалба, т.е. това са разноските за защита по
частично неоснователна въззивна жалба на Д.Р.. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП юрисконсултското
възнаграждение е от 100 до 360 лева по дела с определен материален интерес.
В конкретния случай, съобразявайки размера на претендираните суми, вида и
количеството на извършената дейност, съдът приема, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД
в размер на 100 лева. Пропорционално на отхвърлената част от материалния
7
интерес по жалбата на Д.Р. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 95 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр.
с чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 534/17.11.2021 г., постановено по гр.д. №
20203530101014 по описа на Районен съд - Търговище, в частта с която е
признато за установено съществуването на право на вземане на ищеца
„Профи Кредит България“ ЕООД срещу Д.Р. за сумата от 92,30 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
02.11.2020 г. до 28.04.2021 г., включително, което вземане е предмет на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 619/2021
г. по описа на РС-Търговище, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу
Д.Р. установителен иск за заплащане на сумата от 92,30 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.11.2020 г. до
28.04.2021 г., включително, което вземане е предмет на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 619/2021 г. по описа на РС-
Търговище, като неоснователен, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
във вр. с чл. 23, ал. 1 ЗПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 534/17.11.2021 г. постановено по гр.д. №
20203530101014 по описа на Районен съд - Търговище, в останалите
обжалвани части, като правилно и законосъобразно.
В необжалваната му част първоинстанционното решение е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от всеки двама от управителите С.
Н., Цв. Ст. и Я. Ч., да заплати допълнително на адв. М. Л., САК, ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. *******, ул. „*******“
№ ****, офис-партер, сумата от 5,35 лв. /пет лева и тридесет и пет стотинки/,
на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 7 и ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на Д. Г. Р. в заповедното производството по ЧГД №
619/2021 г. по описа на Районен съд – Търговище.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „България“
8
№ 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от всеки двама от управителите С.
Н., Цв. Ст. и Я. Ч., да заплати допълнително на адв. К.Б., РАК, ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. ********, ул. „*******“
№ ****, офис-партер, сумата от 9,88 лв. /девет лева и осемдесет и осем
стотинки/, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на Д. Г. Р. в заповедното производството по
ГД № 1014/2021 г., по описа на Районен съд – Търговище, 8 с-в, ГО.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от всеки двама от управителите С.
Н., Цв. Ст.и Я. Ч., да заплати на Д. Г. Р., ЕГН ********** с настоящ адрес в
гр. *******, ул. „*******“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. **** сумата от 2,51
лв. /два лева и петдесет и една стотинки/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
представляваща разноски за държавна такса за въззивно обжалване,
пропорционално на уважената част от материалния интерес по жалбата.
ОСЪЖДА„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „България“
№ 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от всеки двама от управителите С.
Н., Цв. Ст.и Я. Ч., да заплати на адв. Н. И. И., САК, ЕГН **********, с адрес
на упражняване на дейността: гр. София, ул. „*******“ № ****, офис-партер,
сумата от 18,50 лв. /осемнадесет лева и петдесет стотинки/, на основание чл.
38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на Д. Г. Р. в производството по ВГД № 34/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Търговище.
ОСЪЖДА Д. Г. Р., ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. *******, ул.
„********“ № ****, вх. ****, ет. ****, ап. ****, да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7,
представлявано от всеки двама от управителите C. Н., Цв. Ст. и Я. Ч.,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 95 /деветдесет и пет/ лева, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от
НЗПП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10