№ 163
гр. Дупница, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20211510102360 по описа за 2021 година
РС-Дупница е сезиран с искова молба, подадена от СТ. АНТ. Б. , ЕГН: **********, с
адрес: гр. *** № 45, бл. 5, ап. 1, вх. А, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин-6“, ет. 2, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищецът не му дължи сумите по издаден на 06.06.2011г. изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 3105/2010г. на ДнРС.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 06.06.2011г. по ч.гр.д.№
3105/2010г. на РС-Дупница, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
№2190/18.11.2010г., е осъден да заплати на ответното дружество следните суми: 1517.01 лв.-
главница, 292.57 лв.-договорна лихва за периода от 15.11.2007г. до 15.01.2009г., 555.81 лв.-
законна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 14.12.2007г. до
25.10.2010г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2010г. до окончателното плащане,
произтичащи от сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор за
кредит за покупка на стоки CREX-01534822 от 12.07.2007г., както и разноски по делото в
размер на 147.31 лв. Впоследствие вземанията били цедирани от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД на ответника по делото.
Ищецът счита, че вземането по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество,
че не ги дължи. Излага подробни правни съображения за погасяването на вземанията по
давност.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло
предявения иск. Твърди, че правото му на принудително изпълнение не е погасено по
давност, тъй като по посоченото от ищеца изпълнително дело са предприемани
принудителни изпълнителни действия, с които давностният срок е бил прекъсван, които
изпълнителни действия подробно описва в отговора на исковата молба. Счита, че моментът,
от който е започнал да тече приложимият в случая петгодишен давностен срок, е издаването
на изпълнителния лист за вземанията-06.06.2011г. Излага подробни правни съображения.
И двете страни са направили искания за присъждане на сторените по делото
разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства,
съдържащи се в изпълнително дело № 20137430400942 по описа на ЧСИ *** ***, се
установява, че въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2011г., издаден по по ч.гр.д.№
3105/2010г. на РС-Дупница, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
18.11.2010г., и по повод молба с вх. № 228/27.11.2013г., е образувано посоченото
изпълнително дело с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и длъжник СТ. АНТ.
Б..
С покана за доброволно изпълнение с изх. № 1089/12.02.2014г., получена лично от
длъжника на 21.02.2014г., С.Б. е поканен от ЧСИ доброволно да изпълни задължението си.
С молба вх. № 6880/04.08.2016г. до ЧСИ ответникът по делото-„Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател, в качеството му на
цесионер на вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу длъжника СТ.
АНТ. Б.. Тази молба е оставена без уважение от ЧСИ, тъй като молителят не е представил
писмени доказателства за редовното уведомяване на длъжника за цесията.
С молба вх. № 6880/04.08.2016г. до ЧСИ ответникът по делото-„Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството си на пълномощник на взискателя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент) е поискал да се връчи на длъжника уведомлението за
договора за цесия, по силата на който вземането му е прехвърлено на новия кредитор, а с
молба вх. № 2470/15.03.2017г. е поискал да се извърши справка от НАП за валидно
сключени трудови договори, декларирано имущество и/или банкови сметки на името на
длъжника. Уведомлението за цесията е връчено на длъжника лично на 10.014.2017г.
На 05.04.2017г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника
„ПРЕСТРАФИК“ ЕООД, гр. София, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С молба вх. № 12772/06.11.2017г. до ЧСИ ответникът по делото-„Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството си на пълномощник на взискателя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД (цедент) е поискал да се извършат справки за наличието на
2
банкови сметки на длъжника, като при наличие на такива да се предприемат необходимите
изпълнителни действия. На 16.11.2017г. са изратени запорни съобщения до „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, „БАНКА ДСК“
ЕАД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
С молба с вх. № 1240/25.01.2018г. длъжникът Б. е поискал от ЧСИ прекратяване на
изпълнителното дело, тъй като в продължение на две години в периода от 21.02.2014г. до
24.11.2016г. не са извършвани никакви действия по принудително събиране на сумите. С
Постановление от 29.01.2018г. на ЧСИ *** *** изпълнително дело № 20137430400942 е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като ищецът е бил уведомен със
съобщение, получено на 22.03.2018г.
Впоследствие „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, вече в качеството на взискател
(като цесионер на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД), с молба вх. № 1685/05.02.2018г.,
е инициирал друго изпълнително производство, а именно ИД № 20187430400068 по описа
на ЧСИ *** *** с район на действие ОС – Кюстендил, по което на 22.03.2018г. *** е
получил покана за доброволно изпълнение.
На 23.02.2018г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника
„ПРЕСТРАФИК“ ЕООД, гр. София, с което е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. С решение № 103/09.05.2018г., постановено по в.ч.гр.д.
№180/2018г. по описа на ОС-Кюстендил, са отменени действията на ЧСИ *** *** по
насочване на изпълнението и налагане на запор върху несеквестируемия трудов доход на
длъжника С.Б., получаван от „ПРЕСТРАФИК“ ЕООД.
С молба от 29.08.2019г. до ЧСИ взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е
поискал от ЧСИ да извърши справка в НОИ за наличието на трудови договори на длъжника,
както и да насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими
вещи, негова собственост.
С молба от12.02.2020г. взискателят отново е поискал от ЧСИ да извърши справка за
наличието на банкови сметки на длъжника, по които евентуално да бъдат наложени запори,
както и да насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими
вещи, негова собственост.
На 08.04.2020г. е изпратено запорно съобщение до „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, с което е наложен запор върху вземанията (по налични банкови сметки) на
С.Б.. На 13.05.2020г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника.
Изпратено е и запорно съобщение до „ИНТТРАФИК“ ЕООД за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника, но с писмо вх. № 8858/22.07.2020г.
дружеството е отговорило, че С.Б. не е негов служител от 07.07.2020г.
На 10.05.2021г. е изпратено съобщение до длъжника за насрочен опис на движими
вещи, находящи се в дома му, на адрес: гр. *** № 45, вх. А, ет. 1, ап. 1. Съобщението е
получено от длъжника на 27.05.2021г., видно от приложената разписка. Съставен е протокол
от 15.06.2021г. за опис на движими вещи, видно от който при посещение на адреса е
3
установено, че е заключено. Насрочен е нов опис за 25.06.2021г., за който е потърсено и
съдействие от полицията. От съставения протокол е видно, че на 25.06.2021г. в имота е
установена ***-майка и упълномощен адвокат на длъжника, която е отказала да съдейства
на ЧСИ за извършване на описа, за което й е наложена глоба. Насрочен е нов опис за
17.09.2021г., който отново не е извършен.
На 21.10.2020г. длъжникът е предявил пред РС-Дупница иск с правно основание чл.
124, ал. 1, вр. с чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на сумите по изпълнителното
дело, по който иск е образувано гр. д № 1784/2020г. Производството по настоящото дело е
образувано, след като с Решение № 44 от 19.11.2021г., постановено по в.гр.д.№ 296/2021г.
на ОС-Кюстендил е прогласено за нищожно решение № 260071 от 10.02.2021г., постановено
по гр. д. № 1784/2020г. по описа на РС-Дупница и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав.
По делото е представен и сключеният на 12.07.2007г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и СТ. АНТ. Б. договор за кредит CREX-01534822, видно от който падежната
дата на първата вноска е 15.08.2007г., а на последната-15.01.2009г. Представено е
извлечение от договора за цесия, в който е индивидуализирано процесното вземане, както и
уведомление до длъжника за прехвърляве на вземането срещу него в полза на новия
кредитор-ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи: Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1,
във вр. с чл.124 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът разполага с възможност да
оспорва изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от
които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например
погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др). Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на
процесното вземане-погасяване на същото по давност, чийто срок е започнал да тече след
влизане в сила на съдебния акт, с който е бил осъден да заплати на ответното дружество -
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №2190/18.11.2010г., издадена по ч.гр.д.№
3105/2010г. на РС-Дупница, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от
06.06.2011г. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, за ищеца е налице правен
интерес от предявяването на настоящите установителени искове за съдебно установяване
недължимостта на вземането на ответната страна срещу него, поради което искът е
допустим.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по правилата чл. 154, ал. 1
ГПК, ищецът следва да докаже твърдението си за изтекла погасителна давност на
вземанията предмет на издадения срещу него изпълнителен лист. Ответникът от своя страна
трябва да установи твърдението за извършване на актове, прекъсващи давността.
В случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че процесното вземане произтича от сключен между „БНП
4
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и СТ. АНТ. Б. договор за кредит CREX-01534822, видно от
който падежната дата на първата погасителна вноска е 15.08.2007г., а на последната-
15.01.2009г.
В случая не се касае за периодични платежи, а за разсрочено издължаване на
отпусната в заем /кредит/ сума, поради което кратката тригодишна погасителна давност
уредена в чл.111, б.”в” от ЗЗД е неприложима по отношение на погасителните вноски.
Съдебната практика (вкл. и тази на ВКС) приема, че при договорите за заем/кредит, макар да
е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени
дати, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на
заема/кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части (в този смисъл решение № 261 от 12.07.2011 г.
на ВКС по гр.дело № 795/2010 г., ІV г.о.).
Понеже заемателят не е изпълнил задължението си в уговорения срок, заемодателят
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по която на
18.11.2010г., по ч.гр.д.№ 3105/2011г. на ДРС е издадена заповед за изпълнение, а след
влизането й в сила на 24.02.2011г. (когато е изтекъл срокът за възражение по чл.414 от ГПК)
и Изпълнителен лист от 06.06.2011г.
В Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може
да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не
може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради
факт, настъпил до изтичането на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Същото
становище е възприето и в Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2021 г.,
III г. о. и в Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о.,
Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., Определение
№ 776 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2230/2020 г., III г. о. и др.
В светлината на така изяснената практика по приложението на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
настоящият състав приема, че заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е
издаден и изпълнителен лист в полза на първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, е влязла в сила поради неподадено възражение от длъжника (ищеца С.Б.).
Срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК е изтекъл на 24.02.2011г., поради което релевантните факти за
заявеното с иска несъществуване на правото на принудително изпълнение – изтекла
погасителна давност (чл. 429, ал. 2 ГПК) - са настъпилите след тази дата (чл. 439, ал. 2 ГПК).
На молбата за издаване на Изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да
прекъсва давността, поради едностранния характер на производството за издаване на
Изпълнителен лист. В Решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г.
5
о. е прието, че Разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да
удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл.
117 ЗЗД, именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
материалното право. Производството по издаване на изпълнителен лист е "друго, различно
от исковото производство", то няма характера на "съдебен процес относно вземането" по
смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД и не е основание за спиране на давностния срок. То не е и
"изпълнително действие" с ефект да прекъсне давността, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, тъй
като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да подготви предприемането на
принудително изпълнение. Постановяваните в това производство съдебни актове не са от
естество да преклудират нито правото на защита на неудовлетворения кредитор срещу
неизправен длъжник, нито правото на защита на претендирания длъжник срещу привиден
кредитор. Молбата по чл. 405, ал. 1 ГПК, с която се сезира съдът в производството по
издаване на изпълнителен лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде
изпълнителен лист, не могат да се зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за
вземането, тъй като то не е предмет на спор. Те не са и действия за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ГПК. (Решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3152/2018 г., III г. о.).
С оглед изложеното, следва да се приеме, че от 24.02.2011г. (датата на влизане в сила
на издадената заповед за изпълнение) е започнал да тече новият 5-годишен давностен срок
за вземанията, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение,
който давностен срок изтича на 24.02.2016г. Видно от приложеното изпълнително дело №
20137430400942 по описа на ЧСИ *** ***, до 24.11.2016г., когато е поискан способ за
принудително изпълнение от взискателя с молба вх. № 1003/24.11.2016г., по
изпълнителното дело не е било предприето изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, което да прекъсне теченето на погасителната давност. Именно затова,
с Постановление от 29.01.2018г. на ЧСИ *** *** изпълнително дело № 20137430400942 е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като ищецът е бил уведомен със
съобщение, получено на 22.03.2018г.
Според приетото в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
6
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е,
че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес
давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). Посочено е, че ППВС № 3/80 г. следва да се счита за изгубило
сила (Тук следва да се посочи, че по въпроса за момента, от който поражда действие
обявеното за изгубило сила ППВС №3/18.11.1980 г., извършено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС, и за това дали даденото с т.10 ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително разрешение има обратно действие във времето по
отношение на извършени преди постановяването му изпълнителни действия по висящи или
приключили изпълнителни производства, са постановени различни съдебни актове, вкл. е
висящо и образувано ново ТР №3/2020г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на РС-Дупница приема, че вземанията
по издадената по ч.гр.д.№ 3105/2010г. на РС-Дупница Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 18.11.2010г. (влязла в сила на 24.02.2011г.) са погасени по давност към 24.02.2016г.
По изпълнителното дело не са предприети изпълнителни действия в рамките на определен
изпълнителен способ, прекъсващи погасителната давност. Вземанията на ответника срещу
ищеца са се погасили по давност, а оттам и са недължими, поради което предявеният иск по
чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното
искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер
на общо 271.48 лв., представляващ общия размер на внесените от ищеца държавни такси в
първоинстанционното и въззивното производство. Видно от представеното при
първоначалното разглеждане на делото пълномощно на адв. Б., в същото е вписано „чл. 38
от ЗА“, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Б. възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, в размер на 530.00 лв., определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл.
7
439, ал. 1 ГПК, предявен от СТ. АНТ. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** № 45, бл. 5, ап.
1, вх. А, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, че СТ.
АНТ. Б., ЕГН: **********, не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумите по Изпълнителен лист, издаден на 06.06.2011г. по ч.гр.д.№ 3105/2010г.
на РС-Дупница, на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №2190/18.11.2010г.,
както следва: главница в размер на 1517.01 лв. (хиляда петстотин и седемнадесет лева и
една стотинка)-погасяване на задължение по договор за потребителски заем; договорна
лихва-292.57 лв. (двеста деветдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) от
15.11.2007г. до 15.01.2009г.; законна лихва за забава върху главницата-555.81 лв.
(петстотин петдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) от 14.12.2007г. до
25.10.2010г.; законна лихва от подаване на заявлението-11.10.2010г. до изплащане на
вземането; и 147.31 лв. (сто четиридесет и седем лева и тридесет и една стотинки)-
разноски по делото, представляващи внесена държавна такса 47.31 лв. и 100.00 лв.-
адвокатско възнаграждение, въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20187430400068 по описа на ЧСИ *** ***, с рег. № 743 на КЧСИ и с
район на действие Окръжен съд – Кюстендил, поради погасяването на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, да
заплати на СТ. АНТ. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** № 45, бл. 5, ап. 1, вх. А, сумата
от 271.48 лв. (двеста седемдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща общия размер на внесените от ищеца държавни такси в
първоинстанционното и въззивното производство (гр.д.№ 1784/2020г. на РС-Дупница и
в.гр.д.№ 296/2021г. на ОС-Кюстендил).
ОСЪЖДА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет. 2, да
заплати на адвокат Й.Б. от АК-Кюстендил, възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, в
размер на 530.00 лв. (петстотин и тридесет лева), определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8