Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 213
Гр.Елхово, 18.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА
при
секретаря П.Николова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 375 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Р.Х.Д., с ЕГН – **********,***, съдебен адрес ***, адв. И.С.Б. ***,
против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,
бул.”Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора - Гл.
комисар****, с която са
предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1301.00
лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – общо 188 часа, положен
за периода от 28.05.2016г. до 28.05.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 28.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата
от 152.00 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя
суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по
отчетни периоди, от момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване
на исковата молба. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че през периода от
28.05.2016 г. до 28.05.2019 г. ищецът е работил на смени с продължителност по
12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка, като по този начин е
положил общо 1320 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза
на 1508 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до положен
извънреден труд от 188 часа за периода, който не му е бил заплатен от ответника
в качеството му на работодател. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.186, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран, поради което
и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1301.00
лева. Ищецът
твърди, че върху посочената сума му се дължи и лихва за забава върху
незаплатеното трудово възнаграждение в общ размер на 152.00 лв., начислена от момента, в
който ответникът е изпаднал в забава- от 30-то число на месеца, следващ
отчетния тримесечен период до датата на подаване на исковата молба в съда - 28.05.2019г. Във връзка с горното се твърди, че ответникът е
изпаднал в забава с оглед нормата на чл.187, ал.3 от ЗМВР с изтичането на тримесечния период, в
който е следвало да бъде изчислено работното време на държавните служители,
работещи на 12 - часови смени.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове по основание. Досежно размерът им, в хода на провелото се на
18.10.2019 г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е допуснато по искане
на процесуалният представител на ищеца изменение в размера на предявените
искови претенции – увеличаване на размера на главния иск от 1301.00 лева на
1359.20 лева и увеличаване на размера на акцесорен иск за лихви за забава от
152.00 лева на 157.86 лева. Пълномощникът по съществото на спора пледира за уважаване на исковете, като излага доводи, че същите са основателни
и доказани. В
представена по делото писмена защита излага подробни съображения за доказаност
на предявените искове както по основание, така и по размер. Претендира се присъждане и на направените разноски в процеса, съгласно
представен по реда на
чл.80 от ГПК списък.
Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, представлявана от
Директора - Главен комисар Светлан Иванов Кичиков, чрез процесуалния си представител
– юрисконсулт Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК, с който предявените искове са оспорени по основание и размер.
Изложени са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани
сумарно, в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните
разлики на отработеното време бил
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден
труд. Счита
се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния
ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на
което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена
на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по
трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител – юрисконсулт Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с
отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер. В хода на
устните състезания пълномощникът на ответната ГД „ГП” при МВР - гр.София прави
искане за постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице
основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1,143. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по
смисъла на чл.80 от ГПК. Релевира възражение за недопустимост на главния иск в частта му, с която се
претендира заплащане на положен от
ищеца нощен труд за периода от 01.04.2019г. до 28.05.2019г., като по
отношение на този период се твърди, че искът е преждевременно предявен, тъй
като положения през посочения период нощен труд е следвало да бъде отчетен към
30.07.2019г., т.е. след датата на подаване на исковата молба в съда. В случай,
че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно претендираното от
ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за адвокатско
възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния
такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Подробни съображения по съществото на спора юриск.Т. е
изложила в представени писмени бележки.
Съдът, като
съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото
намира за установено от фактическа страна следното:
С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това,
че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период -
28.05.2016г. до 28.05.2019г. ищецът Р.Х.Д. е бил със статут на държавен
служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал
длъжността „ст. полицай“ в група „Охрана на държавната граница” в ГПУ-Болярово
към РД „ГП”-Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София, предвид на което
ищецът и ответната дирекцияа са били обвързани от служебно правоотношение.
Безспорно е между страните, а и се установява от
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници,
счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото
лице от ответника, че за периода от 28.05.2016 година до 28.05.2019 година ищецът
е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от
22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1396 часа /подробно описани
в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От
заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен
труд от общо 1396 часа, преизчислен в
дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 1595.63 часа /колона 7 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата
между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер
на 199.63 часа, която
разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени
изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период
възлиза на сумата от 1 359.20 лева, изчислено съобразно разпоредбата на
чл. 187, ал.6 от ЗМВР. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на
обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 28.05.2016 г. до 28.05.2019г., с натрупване
за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение
по тримесечия, възлиза на
общата сума от 157.86 лева.
Така изслушаното и поддържано от
вещото лице Т. заключение по експертизата, не се оспори от страните,
като съдът го прецени като обективно, обосновано и компетентно изготвено, поради което го възприема изцяло.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на твърденията,
изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума
на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване
искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1 359.20 лева,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 28.05.2016г. до 28.05.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху
сумата от 1 359.20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба -
28.05.2019г. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно
основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 157.86 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата, начислена за периода на забавата от падежа на
всяко плащане до датата на подаване на иска в съда - 28.05.2019г.
Предявените в обективно съединяване искове са
процесуално допустими, като
подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от
воденето на настоящия спор.
Разгледани по същество:
Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:
В разглеждания случай отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от
чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира
с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От
това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване
на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение
нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка,
според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила
от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От
01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем
действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
г., в сила от 02.08.2016 г.).
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са
идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от
02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и №
8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична
норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
По изложените съображения и съгласно
експертното заключение, съдът достига до извода, че е налице положен от ищеца
извънреден труд за периода от 28.05.2016г. до 28.05.2019г. Видно от
заключението на вещото
лице Т. за този период, на база приобщената по делото доказателствена съвкупност,
счетоводните документи при ответника и нарядни дневници, извънредните и неплатени преди датата на
завеждане на исковата молба в съда часове положен от ищеца нощен
труд за процесният период - общо 1396 часа, който нощен труд преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд съобразно поставената от
ищеца задача е в размер общо на 1595.63 часа, аналитично посочени за всеки
отчетен период по тримесечия в Таблица 1 съставляваща Приложение №1 към
заключението по ССЕ. Разликата между положения нощен труд в часове и
приравнения за процесния период – 28.05.2016г. до 28.05.2019г. е общо в размер
на 199.63 часа. Неизплатената сума за положен извънреден труд за периода от
28.05.2016г. до 28.05.2019г. е в размер общо на 1 359.20 лв.
Съдът не споделя релевираното в хода на
устните прения възражение на процесуалният представител на ответника за
недопустимост като преждевременно предявена на исковата претенция по чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР в частта й, с която се претендира заплащане на положен от ищеца нощен труд за периода
от 01.04.2019г. до 28.05.2019г., предвид на това, че положеният през посочения
период нощен труд е следвало да бъде отчетен към 30.07.2019г., т.е. след датата
на подаване на исковата молба. Съобразно Приложение № 1 към
неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза за периода 01.04.2019г.– 28.05.2019г., който
не е цял, а се явява част от нормативно определения по смисъла на чл.187, ал.3, изр. 3 от ЗМВР тримесечен отчетен
период, ищецът е положил общо 82 часа нощен труд,
които след приравняването им на дневни с коефициент 1,143 възлизат на 93.73 часа. Разликата между приравнен и нощен труд в часове от 11.73 часа не е начислена,
съответно не е изплатено по платежни бележки възнаграждение в размер на 97.84 лева, с което е реализиран юридическият факт,
пораждащ правото на ищеца да търси тази сума към датата на исковата молба
/съвпадаща с края на претендирания период/, което съдът следва да съобрази,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. Преждевременното предявяване на тази част от главния иск
/преди изтичане на целия отчетен период/ не е процесуална
пречка за разглеждането му. По същество означава,
че ищецът очаква да получи, но все още не е получил претендираното от него в исковата молба възнаграждение, като в зависимост дали ще го получи или не, искът би бил неоснователен поради липса на активна
материалноправна легитимация на ищеца или основателен, а не и недопустим, в какъвто последен смисъл е релевираното
възражение от ответната страна.
Ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за
положения за исковия период нощен труд в установения от експертизата размер.
Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.05.2016г.
до 28.05.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 1 359.20 лева.
Вземанията за всички
главници са лихвоносни, исковата молба има характер
на покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото
възнаграждение от 1 359.20 лева, считано от 28.05.2019г. - датата на предявяване на иска, до окончателното й
плащане, каквото искане изрично е заявено от ищцовата страна, е основателно и следва да се уважи.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл.84,
ал.1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната
претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко
изискуемо вземане до 28.05.2019 г. Съгласно заключението на ССчЕ за същия
период обезщетението за забава възлиза на 157.86 лв., предвид на което искът
следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска. В случая предвид направеното от
процесуалният представител на ищеца изменение на размера на предявените искове,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на
380.00 лева, съгласно представените доказателства за заплатени такива.
Направеното от ответника чрез процесуалният му
представител възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощниците на ищеца, съдът намира за неоснователно.
Материалният интерес по настоящото производство е 1517.06 лева, като съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. или в случая се равнява на сумата от 336.19 лв. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност
на делото. Ищецът в случая претендира адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лв., т.е. малко над предвидения в
цитираната Наредба минимален размер, което съдът не намира за прекомерно с
оглед характера и естеството на исковите претенции и размера им. В тази насока
съдът взе предвид и обстоятелството, че макар и производството да не се
отличава с фактическа или правна сложност, то извършените в хода на съдебното дирене
процесуални действия са по инициатива и проявена активност на ищцовата страна
/изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, извършени по реда на чл.214, ал.1
от ГПК изменения в размера на исковите претенции/, както и се съобрази и с
факта, че по делото с участието на упълномощения от ищеца респ.
преупълномощения адв.Д. е проведено на 18.10.2019г. едно открито съдебно
заседание, в което същият прояви активност при извършените процесуални
действия. В същото време по съществото
на спора по реда на чл.149, ал.3 от ГПК ищецът чрез пълномощникът си е
представил писмена защита. Или с оглед на тези си съображения в случая, съдът
намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 380.00 лв. се явява
съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на
настоящото производство не се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и не са налице основанията на цитираната разпоредба за
присъждането му в по-нисък размер, в каквато насока е направеното от ответната
страна възражение.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово дължимата
държавна такса върху уважените искове в размер на 60.68 лева, както и направените по делото
разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 100.00 лева, както
и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,
бул.”Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора - Гл.
комисар***, да заплати на Р.Х.Д.,
с ЕГН – **********,***, съдебен
адрес ***, адв. И.С.Б. ***, на основание
чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1 359.20
/хиляда триста
петдесет и девет лева и двадесет стотинки/ лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 28.05.2016г. до
28.05.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 28.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 157.86 /сто петдесет и седем лева и
осемдесет и шест стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1359.20 лева, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на
подаване на иска в съда -28.05.2019г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,
бул.”Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора - Гл.
комисар Светлан
Иванов Кичиков, да заплати на Р.Х.Д.,
с ЕГН – **********,***, съдебен
адрес гр. Свиленград, ул. „Георги Бенковски“ №15, адв. И.С.Б. от АК– Хасково, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по
делото в размер на 380.00 /триста и осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София,
бул.”Княгиня Мария Луиза” 46, представлявана от Директора - Гл.
комисар Светлан
Иванов Кичиков, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово държавна такса върху уважените
искове в размер на
60.68 /шестдесет лева и шестдесет и
осем стотинки/лева, сумата от 100.00 /сто/ лева разноски по делото за експертиза,
изплатени от бюджета на съда, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Яна Ангелова/