Р Е Ш Е Н И Е
№ 260247
07.04.2022 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 8115 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на М.М., С.Б., П.Ч., А.В.-Б.,
М.В. и Р.Б. срещу Г.Л., М.Т., М.Б., А.П., В.Б. и Н.Б., с която е предявен
иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Ищците твърдят, че с
решение № ****. на наследниците на братя Б. е възстановено правото на
собственост върху нива от 12.360 дка, находяща се в
землището на село Ч., ****. След това поземлената комисия с постановила ново
решение № ****. като с него отказва да признае правото на собственост върху
същия имот в полза на братя Б.. По твърдения на ищците имотът като част от имот
от 18.360 дка бил възстановен на наследниците на А.Л.. Иска се да бъде
установено правото на собственост върху имота, представляващ **** към момента
на колективизацията. Не претендират разноски.
Ответниците
в срока по чл. 131 ГПК не подават отговор на исковата молба. Със
следващи молби признават предявения иск.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът с правно
основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е
иск за установяване на собственост към минал момент- моментът на обобществяване на процесния имот в ТКЗС, ДЗС или друга
образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Като всеки
установителен иск за собственост, условие за неговата допустимост е наличието
на правен интерес за ищеца да предяви такъв иск. В случая с иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ такъв правен
интерес е налице само в случай, че спорният имот е бил заявен за възстановяване
или вече възстановен от ОСЗГ /ОСЗ или ПК/ в стари реални граници на
наследниците на две различни лица: както на наследодателя на ищците, така и на
наследодателя на ответниците по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
С определение от
12.07.2018г. исковата молба е върната поради недопустимост на производството.
Този съдебен акт е отменен от ОС Пловдив и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
На ****. е било подадено заявление
от В. Н. В., като наследник на брата М., Н. и П. Б., за възстановяването на
земеделски земи, като под т. 4 е записана нива от 12.36 дка, кв***. Съгласно представеното удостоверение за наследници В.
В. е наследник на Н. Б..
Представена е и декларация от П.Р. и
наследници на Н. и М. и Р. (Б.) за земя от 12 дка.
С решение от ****. ПК К. е възстановила правото на собственост на
наследниците на братя М., Н. и П. Б. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на имот нива от 12.360 дка. в землището на село Ч., **** от комасационен план от 1943г., при съседи М. М. Р., Д. Б. и
път, заявен под номер 4 в заявлението.
С решение от **** е изменила решението от 1993г., като е отказала да
признае правото на собственост върху същия имот. Съображенията за промяната се
установяват от протокол № ****., в който е записано, че по преписката се прави
пълен отказ за имота и същият се възстановява на наследниците на друг заявител-
А.Л..
В протокол на ПК от ****. е отразено, че въз основа на „приложена
записка от ****.“, имотът се поделя на два нови парцела, в северната част в
размер на 6 дка. за А. Г. Л., а южната в размер 12.360 дка. се отрежда за братя
М. и П. Р. Б..
От представената извадка от емлячен регистър
се установява, че имотът с цялата си площ от 18.361 дка. е записан като
собственост на братя М. и Н. П. (П.) Р., като са отразени 6 дка- А. Г. Л..
По отношение на А. Г. Л. е подадено заявление за същия имот- „****“,
като е отразена площ от 6 дка. С решение от ***., издадено в допълнение и
изменение на решение от **** възстановява на наследниците му целия имот с площ
от 18.361 дка.
По делото е приета СТЕ за определяне
на точното местоположение на имота, от която се установява, че е отразен в
плана от 1943 в неговата цялост, без да е взето предвид прехвърлянето на 6 дка.
Вещото лице заявява, че предвид площта може да се определи сравнително точно
разделителна линия между двете площи. Такава не е посочена, като е направено
предложение за разделянето на имота. В самия план е видно, че имотът е записан
на името на М. и П. Р., като е прекъсната линия е изчертана
граница. При изслушването си вещото лице допълва, че прекъснатата линия е
поставена по- късно, след разпореждането или когато е правено анкетирането,
защото самите имена са записани впоследствие. Заключението е изготвено на база
представените документи, обосновано е и следва да бъде кредитирано.
Събрани са и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Б., който заявява, че братята Б. и са имали
нива от 18-20 дка, като посочва граници, съответстващи на имот № ****. Заявява,
че си е говорил със своя баща, че нивата била на „дядо П. и дядо М.“. За третия
брат- Н., заявява, да е чул, че продал неговата земя, но не знае на кого.
Съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства, както
и на кредитираното заключение на съдебно-техническа експертиза водят до извода,
че имотите на страните са били съседни и попадат в един парцел отразен в комасационния план, разделен след прехвърляне на част от
правата, без да е била нанесена граница.
При това положение може да се направи обоснован извод, че спорът по
делото е за точното местоположение на двата имота в старите им реални граници,
в който случай искът по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ е единственият способ да се установи имотът на коя от
страните е бил ситуиран на мястото, съответстващо на
процесния имот. Според приетото в решение № 958/15.12.2009 г. по гр.
д. № 2246/2008 г. на ВКС, І-во г. о., по иска с
правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът следва да установи дали
наследодателят на ищците е бил собственик на имота към момента на внасянето му
в ТКЗС и то на основанието, на което ищците твърдят, че е придобита
собствеността. Разглежданият случай обаче разкрива своя специфика, която прави
приложима друга практика на ВКС, а именно обективираната
в решение № 241/31.05.2011 г. по гр. д. № 747/2010 г. на I-во г. о., решение № 288/26.05.2010 г. по гр. д.
№ 1145/2009 г. на II-ро г. о., решение №
35/22.02.2012 г. по гр. д. № 419/2011 г. на II-ро
г. о., решение № 134/07.04.2010 г. по гр. д. № 813/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 18/19.02.2016 г. по гр. д.
№ 4592/2015 г. на ВКС, II-ро г. о., решение №
60110/18.10.2021 г. по гр. д. № 46/2021 г. на ВКС, II-ро
г. о., и решение № 60135/08.11.2011 г. по гр. д. № 1838/2021 г. на І-во г. о. Според тази съдебна практика спор за материално
право е налице не само в случаите, когато различни лица претендират, че са били
собственици на определен имот към момента на обобществяването
му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти
в стари реални граници и се спори за точното им местоположение. В този случай
искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е единственият способ да се установи
имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния
имот. По отношение предмета на доказване в тази практика е прието, че когато в
производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ се претендира възстановяване на
един и същ имот в лицето на различни лица, всяка от страните следва да докаже
претендираното право на собственост към момента на обобществяването,
но когато спорът за материално право касае местоположението на претендираните
за възстановяване различни имоти, предмет на доказване е не правото на
собственост, а старите реални граници към момента на обобществяване
на притежаваните от всяка от страните имоти. И ако в административното
производство страните са установили правото с някой от документите, посочени
в чл. 12 ЗСПЗЗ, следва, че всяка от тях е установила собствеността на праводателя си към момента на внасяне на имота в ТКЗС.
В
настоящия случай от представените по делото доказателства, съдът намира, че в
действителност се установява правото на собственост на братята М., Н. и П. Б.
върху имот № ****. В тази насока за всички доказателства по делото, включително
представената извадка от емлячен регистър. В същото
време, от последния документ е видна и настъпила преди включването на имота в
ТКЗС, промяна в правото на собственост по отношение на 6 дка., които са
отредени за А.Л.- наследодател на ответниците. Данни за прехвърлянето има и в
представения протокол от **** г., където е описано представянето на записка от ****
г. за същия имот, както и че въз основа на нея се разделя на два нови парцела в
северната част в размер на 6 дка на А.Л., а южната в размер на 12.360 дка се
отрежда за братя М. и П. Р. Б.. Няма данни записката да е запазена, но
съдържанието й е възпроизведено в протокола, който представлява официален документ
и следва да бъде възприет. Не може да се приеме, че същата изключва напълно
правата на един от братята- Н. Б.- предвид непосочването му, защото няма ангажирани
доказателства за това от кого е било извършено прехвърлянето от 6 дка. и какви
са били пълните му права в имота, предвид неговата площ. В същото бреме в
представеното копие от емлячен регистър (документ
предвиден в чл. 12 ЗСПЗЗ) като собственик е записан и Н. Б., като е направено
общо отразяване за 6 дка в полза на наследодателя на ответниците. Освен това между
ищците няма спор относно правата на техните праводатели и при така предявения
иск решението няма сила на пресъдено нещо за вътрешните отношения помежду им.
Предвид
установеното по делото право на собственост на братя Б., следва да се разгледа въпросът
за разположението на старите реални граници към момента на обобществяване.
В тази насока бе допусната СТЕ, която дава заключение за конкретното
разположение на имота от 18.360 дка. според плана от 1943 г. и съответствието
му с картата на възстановената собственост. Прехвърлянето на част от имота в
размер на 6 дка не е било отразено в плана, но предвид данните за площта и
разположението север/юг можело да се определи сравнително точно разделителната
линия между имота на Б. и Л.. Трябва да се посочи, че след образуването на
делото е приета КК на землището на село Ч., като от СТЕ се установява, че имотът
е получил идентификатор **** и е идентичен с този по КВС.
Вътрешната
граница между двата имота не е била отразена на място, нито е обозначена в
плана от 1943г. и КВС. Това принципно не означава, че такава не съществува и не
е възникнала юридически, предвид събраните доказателства за наличието на
записка за разпореждане с площ от 6 дка и поделяне на имота. Съгласно
практиката на ВКС (Решение № 32 от 27.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1181/2018
г., I г. о., ГК), за да бъде разграничен един имот от друг, не е нужно
границите му да бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други
гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план.
Достатъчно е един юридически факт да ги посочва така, че те да могат да бъдат
определени. Такъв юридически факт представлява и осъществяването на определен
допустим от закона способ за придобиване правото на собственост върху недвижим
имот или реално обособена част от
него, като следва да се прецени дали и доколко според действащите териториални
и устройствени закони е допустимо обособяването на
тази реална част като
самостоятелна вещ чрез посочения в исковата молба придобивен
способ.
В
настоящия случай се удостоверява придобивен способ,
чието осъществяване има за последица придобиване право на собственост
върху реална част от
недвижимия имот, предвид посочената в протокола подялба. Имотът е неурегулиран
и не се установява в забрана за придобиването на реалната част.
Предвиденото
в чл. 93 Закона за кадастър и комасацията от 1941 г. ограничение
при подялби и отчуждения, не може да бъде взето
предвид, защото е налице изключението на чл. 80, ал. 2 от същия закон. Нормата
е предвиждала, че ако поради придобитото право на собственост следва да се
отделят части от комасационните парцели, по-малки от
10 декара, които не могат да се присъединят непосредствено към парцел на
собственика, който следва да ги получи, то същият получава равностойността на
придобития имот в пари, като това не се
отнася за случаи, когато собственикът няма
друг имот. Видно от представеното по делото заявление наследодателят на
ответниците е притежавал само един имот от 6 дка, за който е поискано
възстановяване на правото на собственост.
Предвид
горното правото на собственост на братя Б. се установява в пределите на
останалата южна част от имота с площ от 12.360 дка. Вещото лице не е изготвило
скица, която да отразява това разделение на правата, поради което имотът следва
да бъде описан съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ. За
да се изключи съмнението относно идентичността на имота, законът изисква той да
бъде индивидуализиран с няколко разнородни белега- вид /предназначение/,
местоположение, площ и граници, които в своята съвкупност го определят
еднозначно. За описанието следва да се използва приложение № 2 към СТЕ,
представляващо скица от КВС. Съобразно нея притежавания от братя Б. имот
представлява нива от 12.360 дка, заемаща южната част на имот № ****, землище на
село Ч., местност Ч., с идентификатор **** по КК, одобрена със заповед №
РД-18-736 от 15.10.2019 г., при граници: от изток имот № ****- нива, от юг имот
№ ****- полски път, от изток имот № *****- пасище, мера, а от север имот на
наследниците на А.Г.Л.. Предвид липсата на други данни следва да се приеме че границата
е минавала по права линия от източната към западната граница, успоредно на
северната и южната граница на имота, разделяйки площ от 6 дка, заемаща северната
част и площ от 12.360 дка, заемаща южната част.
Предвид
горното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Направеният от ищцата П.Ч., п. в хода на процеса, отказ от
наследство оставено от М. Р.Б. не засяга правата върху процесния недвижим имот,
защото при възстановяване от ОСЗ възниква "новооткрито наследство" по
смисъла на чл. 91а ЗН. В този смисъл Решение № 60131 от
11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3790/2020 г., II г. о.
Предвид
изхода на делото ищците имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която
освобождава страната от разноски ако не е дала повод за предявяване на иска и
да го е признала. От всички ответници са постъпили молби за признаване на иска,
като същите не са станали причина за завеждане на делото предвид подаденото
заявление за възстановяване на имот от 6 дка.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от М.Р.М., ЕГН **********; С.Р.Б., ЕГН **********; П. М. Ч.,
ЕГН **********, п. в хода на
процеса, заместена от наследниците А.Й.М., ЕГН **********, П.Й.М., ЕГН **********,
Г.С.М., ЕГН **********, Н.С.Н., ЕГН ********** и А.С.М., ЕГН **********; А.И.В.-
Б., ЕГН **********; М.И.В., ЕГН ********** и Р.П.Б., ЕГН **********, починал в хода на процеса, заместен
от наследниците И.П.Б., ЕГН **********, П.Р.Б., ЕГН **********, П.Р.М., ЕГН
**********, срещу Г.А.Л., ЕГН **********,
починал в хода на процеса,
заместен от наследниците В.Г.Л., ЕГН ********** и А.Г.Л., ЕГН **********; М.А.Т.,
ЕГН **********, п. в хода на
процеса, заместена от наследника Е.Т.Н.,
ЕГН **********; М.Р.Б., ЕГН **********; А.Р.П., ЕГН **********;
В.П.Б., ЕГН ********** и Н.П.Б., ЕГН **********, че към момента на образуване на ТКЗС М. Р.Б., починал **** г., Н.Р.Б.,
починал на **** г. и П.Р.Б., починал на **** г.- наследодатели на ищците, са били собственици на имот, представляващ нива
от 12.360 дка, заемаща южната част на имот № **** по КВС на землище на село
Ч., община К., местност Ч., с
идентификатор **** по КК, одобрена със заповед № РД-18-736 от 15.10.2019
г., при граници: от запад имот № **** нива, от юг имот № *****- полски път, от
изток имот № *****- пасище, мера, от север нива на наследниците на А.Г.Л..
Приложение
№ 2 към съдебна техническа експертиза, лист 281 от делото, подписана от
съдията, да се счита неразделна част от решението.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.