№ 143
гр. Враца, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20251400500199 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Кредит Гарант БГ" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя К. В.
В., подадена чрез юрисконсулт П. П., против Решение № 49/24.02.2025 г. по
гр.д.№ 719/2024 г. по описа на Районен съд-Оряхово, в частта, в която е
уважен предявения срещу дружеството-въззивник иск за обявяване на
Договор за гаранция № ***/15.02.2023 г. за нищожен.
В жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно,
тъй като такъв договор за гаранция не е сключван между страните. Посочва
се, че още с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не е налице
облигационно правоотношение, тъй като договор за гаранция не е подписван
от страните и не е сключван от разстояние по реда на ЗПФУР.
Въззивникът счита, че районният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест, като е указал на ищеца, че следва да установи
наличието на правоотношение по сключен договор за кредит и договор за
предоставяне на гаранция, но с исковата молба са представени единствено
неподписани документи, които не биха могли да установят възникване на
валидно правоотношение и са оспорени своевременно от ответника. При тези
съображения намира, че районният съд е достигнал до неправилен извод, че е
доказано сключването на договор за гаранция. Изтъква, че ответникът няма
как да докаже отрицателния факт, че такъв договор не е сключван, поради
което районният съд е следвало да приложи неблагоприятните последици при
разпределението на доказателствената тежест и да отхвърли иска като
1
неоснователен.
Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции,
ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор от насрещната страна П. Н. С., ЕГН **********, с
адрес: ***, подаден чрез пълномощника адв.Л. А., в който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди се, че между въззиваемия и "Кредит Гарант БГ" ООД е сключен
договор за гаранция, което обстоятелство се установява от събраните писмени
доказателства. Посочва се, че по заявление на ищеца е получен отговор от
"Кредит Гарант БГ" ООД, в който се посочва, че не е налице правно основание
за предоставяне на исканата информация, но не се сочи, че няма сключен
договор, а такава защитна теза е възприета от ответника едва след депозиране
на исковата молба.
На следващо място се излагат аргументи, че според Общите условия за
предоставяне на гаранция, клиентът попълва необходимите данни за
предоставянето на гаранцията във формуляра за кандидатстване за
потребителски кредит с кредитор "Неткредит" ООД, като последният
предоставя на "Кредит Гарант БГ" ООД тези данни с цел сключване договор
за гаранция. Изтъква се, че предоставянето на обезпечение под формата на
договор за гаранция е задължително условие за сключването на договора за
потребителски кредит.
Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване
на първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение
по представения договор за безплатна правна помощ.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдбен акт.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК се свеждат до служебно произнасяне по валидността на обжалваното
решение и по допустимостта на същото в обжалваната му част, а по
останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение
на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстънционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност и
при ясно формирана воля, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка с упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост в
обжалваната част.
За да се произнесе по правилността на съдебния акт в обжалваната му
част, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Оряхово е сезиран с искова молба на П. Н. С., ЕГН
**********, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А., с която против
"Неткредит" ООД, ЕИК ***, и "Кредит Гарант БГ" ООД, ЕИК ***, са
предявени искове за обявяване недействителността на Договор за
потребителски кредит № *** от 15.02.2023 г., сключен с "Неткредит" ООД, и
за обявяване недействителността на Договор за предоставяне на гаранция №
2
*** от 15.02.2023 г., сключен с "Кредит Гарант БГ" ООД.
Предявен е и насрещен иск от "Неткредит" ООД против П. Н. С. за
заплащане на сумата от 1708 лева (частичен от 2408 лв.) - изискуемата
главница по процесния договор за кредит, дължима за периода от 16.06.2023 г.
до 16.08.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск -
22.11.2024 г., до окончателното й изплащане.
Въз основа на исковата молба е образувано гр.д.№ 719/2024 г. по описа
на РС-Оряхово и с Решение № 49/24.02.2025 г. първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявените искове, както следва:
- прогласил е нищожността на Договор за потребителски кредит № ***
от 15.02.2023 г., сключен между П. Н. С. и "Неткредит" ООД на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК;
- прогласил е нищожността на Договор за предоставяне на гаранция №
*** от 15.02.2023 г., сключен между П. Н. С. и "Кредит Гарант БГ" ООД, който
договор обезпечава вземания по недействителен Договор за потребителски
кредит № *** от 15.02.2023 г.;
- отхвърлил е предявения от "Неткредит" ООД срещу П. Н. С.
насрещен иск за заплащане на сумата от 1708 лв., представляваща дължима на
краен падеж главница, ведно със законната лихва от предявяване на
насрещния иск - 22.11.2024 г., до датата на плащането й, поради плащане на
претендираните суми в хода на производството;
- присъдил е разноски, като е осъдил "Неткредит" ООД да заплати на
П. Н. С. по компенсация сумата 11,18 лв., представляваща внесена държавна
такса по предявения срещу това дружество установителен иск; осъдил е
"Кредит Гарант БГ" ООД да заплати на П. Н. С. сумата 102,24 лв.,
представляваща внесена държавна такса по предявения срещу това дружество
установителен иск; осъдил е П. Н. С. да заплати на "Неткредит" ООД сумата
180,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по предявения
насрещен иск; осъдил е "Неткредит" ООД и "Кредит Гарант БГ" ООД да
заплатят на адв.Л. А. сумата от общо 500,00 лв. или всеки от тях по 250,00 лв.,
представляваща адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата.
С постановено по същото дело Определение № 266/22.04.2025 г.
районният съд е оставил без уважение молбата на "Неткредит" ООД за
изменение на решението в частта му за разноските.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна
сила в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения от П. Н. С. срещу
"Неткредит" ООД установителен иск, както и в частта, в която се е произнесъл
по предявения от "Неткредит" ООД против П. Н. С. насрещен иск.
Предметът на въззивната проверка обхваща правилността на
първоинстанционния съдебен акт единствено в частта, в която съдът е
прогласил нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № *** от
15.02.2023 г., сключен между П. Н. С. и "Кредит Гарант БГ" ООД, който
договор обезпечава вземания по Договор за потребителски кредит № *** от
15.02.2023 г., съответно и в частта, в която са възложени разноски в тежест на
"Кредит Гарант БГ" ООД.
С оглед въведените във възивната жалба оплаквания, спорът между
страните пред настоящата инстанция се свежда до това дали между П. С. и
"Кредит Гарант БГ" ООД е бил сключен посочения Договор за предоставяне
3
на гаранция № *** от 15.02.2023 г.
За да даде отговор на този въпрос, настоящият съдебен състав обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка
с наведените от страните доводи, при което приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че ищецът П. Н. С., в качеството на
кредитополучател, е сключил с "Неткредит" ООД, в качеството му на
кредитор, Договор за потребителски кредит № *** от 15.02.2023 година.
Съгласно представените по делото Общи условия, приложими към
договорите за потребителски кредит на "Неткредит" ООД, изм. към 21.04.2022
година и действащи към датата на сключването на договора, договарянето се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща,
профила на клиента и/или телефон), като договорът за потребителски кредит
се сключва във формата на електронен документ, при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/,
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ - т. 2.4 от ОУ. За да получи потребителски кредит, клиентът
попълва формуляр за кандидатстване (искане за потребителски кредит), в
който се предоставят пълни и верни данни за неговата самоличност – т.2.6 от
ОУ. При подаване на формуляра за кандидатстване клиентът попълва цифров
код в полето, указано в самия формуляр за кандидатстване, който се изпраща
от дружеството под формата на кратко текстово съобщение на телефонния
номер, който клиентът е предоставил – т.2.7 и т. т. 2. 8 от ОУ. При одобрение
на клиента съобразно предоставената от него информация, дружеството
изпраща на посочената във формуляра електронна поща и/или профила на
клиента Договора за потребителски кредит, заедно с Общите условия и
Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредит съгласно ЗПК - т. 2. 12. от ОУ. Договорът се счита за
сключен след като клиентът потвърди, че е запознат и приема Договора за
потребителски кредит, заедно с Общите условия и СЕФ.
Съгласно т. 3. 2. от ОУ и чл.4, ал.3 от Договор за потребителски
кредит № ***, кредитополучателят е длъжен да осигури гаранция в срок до
края на следващия ден от сключването на договора, която може да бъде
банкова гаранция, издадена от банка; гаранция, издадена от небанкова
финансова институция; двама поръчители.
В т. 3. 3. от ОУ и чл.6 от Договор за потребителски кредит № *** са
указани последиците от неизпълнение на задължението на кредитополучателя
за осигуряване на гаранция, а именно – начисляване на неустойка по кредита.
Тази неустойка се дължи само за периоди, в които кредитът е без осигурена
гаранция и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения в договора за потребителски кредит погасителен план.
Съгласно представените Общи условия, приложими към договорите
за предоставяне на гаранции на "Кредит Гарант БГ" ООД, актуални към
21.04.2022 година, същите са неразделна част от договорите за предоставяне
на гаранции, сключвани между дружеството и клиентите, и са задължителни
за страните по тези договори. Договарянето с дружеството-гарант се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща,
4
уебсайт и телефон/, като договорът за предоставяне на гаранция се сключва
във формата на електронен документ, при спазване на изискванията на
ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и ЗЗП. Клиентът попълва необходимите данни за
предоставянето на гаранцията във формуляра за кандидатстване, с който иска
отпускането на потребителски кредит. След като клиентът бъде одобрен и
сключи договора за гаранция, дружеството гарант незабавно издава
гаранцията и я изпраща на електронната поща на бенефициера - дружеството
кредитодател.
С исковата молба е представен на хартиен носител неподписан
Договор за предоставяне на гаранция № *** от 15.02.2023 г., в който е
посочено, че е сключен между "Кредит Гарант БГ" ООД, като гарант, и П. Н.
С., като наредител. В чл.2 от този договор е посочено, че е сключен по
инициатива на наредителя и съгласно ЗПФУР. Ищецът е приложил и
разпечатка на електронно писмо, изпратено до него от "Кредит Гарант БГ"
ООД, в което му е указано, че на препращащ линк следва да потвърди, че
приема условията по договора с дружеството. Като прикачени файлове към
това писмо са описани гаранция и договор.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
С оглед безспорния по делото факт, че между П. Н. С. и "Неткредит"
ООД е бил сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № *** от
15.02.2023 година, то съобразно предвидената процедура в приложимите ОУ
към същия при сключването му несъмнено е бил използван електронен
формуляр за кандидатстване. Въз основа на представената електронната
кореспонденция между "Кредит Гарант БГ" ООД и П. С. може да бъде
направен извод, че в този формуляр ищецът е попълнил и данни за
предоставяне на гаранция, тъй като в противен случай дружеството-гарант не
би имало достъп до личните данни и до данните за контакт с
кредитополучателя. При тези съображения и като взема предвид акцесорния
характер на договора за гаранция, както и изричното отразяване в него на реда
за сключването му – чл.2 от договора, съдът намира, че същият има правната
характеристика на договор, сключен от разстояние по смисъла на ЗПФУР,
поради което по отношение на неговото сключване и действителност следва
да бъдат съобразени изискванията на този специален закон.
Съобразно разпоредбата на чл.6 ЗПФУР, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР, "средство за
комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното
физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Съгласно разпоредбата
на чл.18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.1, т.1 и т.3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.293 ТЗ,
5
а в случаите на електронни изявления - Законът за електронния документ и
електронния подпис, като към настоящия момент същият е с изменено
заглавие – ЗЕДЕУУ.
В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение ищецът е представил неподписани документи – Договор за
предоставяне на гаранция № *** от 15.02.2023 г. и Общи условия към него. С
оглед посочения в този договор начин на сключване по реда на ЗПФУР и
доказването, че между страните е била проведена електронна комуникация,
може да бъде направен извод, че тези документи представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи, при което
приложими за доказване сключването на договора са разпоредбите на
ЗЕДЕУУ.
Съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1 и ал.2 ЗЕДЕУУ и чл.3, т.35 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги
при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма. Електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт
за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл.2,
ал.2 ЗЕДЕУУ). В случая, попълването на електронния формуляр за
кандидатстването с попълнените в него данни за предоставяне на гаранция,
както и електронно генерираните вследствие на това договори за кредит и за
гаранция, представляват електронни изявления (доколкото се касае до
словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт
за преобразуване и представяне на информацията - интернет), с възможност за
тяхното възпроизвеждане.
Електронното изявление се счита за подписано при условията на
чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ и чл.3, т.10-12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. - за
електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Законът
въвежда три форми на електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и
квалифициран.
По делото няма данни договорът за гаранция да е подписан с
усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13,
ал.2 и ал.3 ЗЕДЕУУ във вр. с чл.3, т.11 и т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г.
Доколкото обаче съдържанието на този договор, който е представен по делото
възпроизведен на хартиен носител, включва посочване на страните като
автори на документа и най-вече с оглед фактът, че съдържа данни за
идентификация на ищеца-наредител като автор и титуляр по смисъла на чл.4
ЗЕДЕУУ с посочване на три имена, ЕГН, номер на лична карта и дата на
издаването й, постоянен и настоящ адрес, електронна поща и телефонен
номер, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен
подпис. Съгласно чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и
на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния
подпис, когато това е уговорено между страните. В конкретния случай извод
за постигането на подобно съгласие може да бъде направен въз основа на
тълкуване на посочения в ОУ, приложими към договорите за предоставяне на
6
гаранции на "Кредит Гарант БГ" ООД, начин на сключването на договора, а
именно – чрез попълване на необходимите данни за предоставянето на
гаранцията във формуляра за кандидатстване, с който се иска отпускане на
потребителски кредит, намиращ се на сайта на "Неткредит" ООД, където се
предоставят пълни данни за самоличността, декларирането, че клиентът е
съгласен за целите на предоставянето на гаранция "Неткредит" ООД да
предостави на "Кредит Гарант БГ" ООД данните от този формуляр, изпращане
на одобрение от гаранта за одобряване предоставянето на гаранция на клиента,
заедно с договора за предоставяне на гаранция и ОУ, потвърждаване по
електронен път на приемане на условията по договора (Раздел ІІ от ОУ).
Както бе посочено, в случая е установено, че ищецът е попълнил
формуляр за кандидатстване, в който е въвел и необходимите данни за
предоставянето на гаранцията, като е дал съгласие за целите на
предоставянето на гаранция "Неткредит" ООД да предостави на "Кредит
Гарант БГ" ООД данните от този формуляр. Това дава основание да бъде
направен извод, че ищецът е станал страна по договор, сключен от разстояние,
а представените на хартиен носител доказателства – договор и ОУ са
достатъчни, за да бъде направен обоснован извод за възникване на
облигационно правоотношение между П. С. и "Кредит Гарант БГ" ООД въз
основа на сключен помежду им договор за гаранция. Тези доказателства
възпроизвеждат електронни документи, които се ползват с формална
доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления.
Най-сетне следва да бъде отбелязано и това, че извод за сключването на
договора за гаранция може да бъде направен и с оглед установения по делото
факт, че видно от представената по делото Справка за кредитна задлъжнялост
от БНБ, по договора за потребителски кредит, сключен с "Неткредит" ООД, не
е начислено задължение за неустойка. Такова задължение не е претендирано
от това дружество и с предявения насрещен иск. Както бе посочено, съгласно
договора за потребителски кредит, при непредставяне на гаранция от
кредитополучателя задължително се начислява задължение за неустойка на
същия. След като в случая кредитодателят не е начислил такова задължение,
това означава, че от кредитополучателя е бил сключен договор за гаранция с
предложената от кредитора небанкова финансова институция, а именно –
"Кредит Гарант БГ" ООД.
Във въззивната жалба не са изложени други оплаквания, по които
съдът да дължи произнасяне, съгласно чл.269, изр.2 ГПК. Съгласно ТР №
1/2020 от 27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС, съдът обаче е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без
да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Такова задължение съдът има и с оглед императивния характер на законовите
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
потребителя като икономически по-слаб участник в оборота, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване
Предмет на сключения с "Кредит Гарант БГ" ООД Договор за
предоставяне на гаранция № 14493114994 от 15.02.2023 г. е гарантиране
изпълнението на задълженията на кредитополучателя П. Н. С. по Договор за
потребителски кредит № ***, сключен между него и "Неткредит" ООД.
7
Гарантът "Кредит Гарант БГ" ООД издава гаранция в полза на бенефициера
"Неткредит" ООД за плащане на паричните задължения на наредителя П. Н. С.
в размер на 2700 лева, произтичащи от посочения договор за потребителски
кредит, срещу което наредителят се задължава да заплати възнаграждение за
издаване на гаранцията в размер на 135 лв. на месец, което се заплаща заедно
със следващата погасителна вноска по кредита. В случай, че гарантът извърши
плащане по гаранцията, той има право да иска от потребителя възстановяване
на всички платени суми ведно със законната лихва от момента на забавата,
както и сторените разноски – чл. 13 от договора.
По правната си същност договорът за предоставяне на гаранция се
доближава най-много до договор за поръчителство. Съобразно чл.138 ЗЗД
поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка,
т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне
на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. В случая е
налице изрично уговорено възнаграждение, което може да възлезе на общ
размер от 2 430 лв., който надвишава размера на заетата сума от 2 000 лв.
При служебно извършена справка в Търговския регистър се
установява, че съдружници в дружествата "Кредит Гарант БГ" ООД и
"Неткредит" ООД са едни и същи физически лица. Следователно, с договора
за предоставяне на гаранция, ищецът се задължава да заплати в полза на друго
дружество, собственост на същите лица, допълнително възнаграждение,
надвишаващо размера на кредита, като при плащане по гаранцията
дружеството-гарант ще има право да събере дълга от кредитополучателя, т. е.
рискът от неплащане се прехвърля от дружеството-кредитор към
дружеството-гарант. Насрещните престации са очевидно нееквивалентни до
степен, граничеща с липса на престация от страна на гаранта срещу
задължение на наредителя (кредитополучателя) за заплащане на относително
голямо възнаграждение. Всичко това при уговорена годишна лихва по
потребителския кредит в размер на 40,44 % и нищожна уговорка за неустойка
за непредоставяне на гаранция в размер на 2556 лв. Иначе казано
потребителят следва да заплати на едно от двете дружества на едни и същи
собственици било като неустойка за непредоставяне на гаранция, било като
възнаграждение по предоставена гаранция, допълнително възнаграждение,
надвишаващо размера на заетата сума.
Изложеното води до извод, че последиците на сделката са
несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени права,
при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява
без да предоставя нещо в замяна, поради което съдът приема, че сключеният
договор за предоставяне на гаранция накърнява добрите нрави.
По изложените съображения съдът намира, че Договор за
предоставяне на гаранция № 14493114994 от 15.02.2023 г. е нищожен на
основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и като
неотговарящ на изискването за добросъвестност и нищожността произтича
пряко от сделката.
Като е достигнал до същия краен извод и е прогласил нищожността на
този договор, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната част.
8
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски за настоящата съдебна
инстанция има въззиваемия П. Н. С., но по делото няма данни същият да е
направил такива.
Заявено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна адвокатска помощ
от пълномощника му адв.А. пред въззивната инстанция. Съдът намира
искането за основателно. При определяне размера на възнаграждението съдът
взема предвид като ориентировъчен посочения размер по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждения за адвокатска работа, но
същевременно отчита не особено значителния обем на извършената
адвокатска работа пред настоящата инстанция, свеждаща се до подаване
отговор на въззивната жалба и депозиране на молба със становище по хода на
делото, при което намира, че следва да бъде определено възнаграждение от
400,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49/24.02.2025 г. по гр.д.№ 719/2024 г. по
описа на Районен съд-Оряхово в обжалваната част, в която е уважен
предявеният от П. Н. С., ЕГН **********, срещу "Кредит Гарант БГ" ООД,
ЕИК ***, иск за обявяване на Договор за гаранция № ***/15.02.2023 г. за
нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата "Кредит Гарант БГ" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София ***, район ***, ул. "*** (***)" ***, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Л. И. А., личен номер на адвокат ***, със служебен адрес: ***, сумата
400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено пред
въззивната инстанция безплатно процесуално представителство.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно,
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9