№ 830
гр. Бургас, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500877 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 495/08.03.2023г., постановено от
Районен съд – Бургас по гр. д. № 20222120105830. С това решение, съдът:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен на *****г. с акт за граждански брак №
***/*****г., издаден от Община Бургас между С. К. К., ЕГН: ********** и С. Д* К., ЕГН:
********** на основание чл.49, ал.1 от СК като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА на основание чл.49, ал.3 от СК, че вина за разстройството на брака имат и
двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н*
С.ов К., ЕГН: **********, роден на ***г. на майката С. Д* К., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Н* С.ов К., ЕГН: ********** при майката С.
Д* К. на адрес в гр. Б****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. К. К., ЕГН: ********** с
детето Н* С.ов К., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца,
начиная от 17:00 часа в петък до 20:00 в неделя с преспиване; всеки вторник и четвъртък от
седмицата бащата ще взема детето от детската градина и ще го връща на майката до 20:00
часа на същия ден; тридесет дни през лятото, считано от 01.07. до 15.07. и от 15.08. до 30.08;
за официалните празници: за Коледните празници – всяка четна година за времето от 10:00
часа на 24 декември до 18:00 часа на 27 декември; за Новогодишните празници – всяка
нечетна година за времето от 17:00 часа на Велики Четвъртък до 20:00 часа на Светли
Понеделник; за личните празници на детето: за рождения ден на детето – всяка четна
година от 09:00 часа до 20:00 часа; за именния ден на детето – всяка нечетна година от 09:00
часа до 20:00 часа; при осъществяване на режима на лични отношения бащата ще взема
детето от дома на майката и ще го връща там.
1
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН: ********** да заплаща на Н* С.ов К., ЕГН: **********
чрез неговата майка и законен представител С. Д* К., ЕГН: ********** на основание
чл.143, ал.1 от СК месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от подаване на исковата
молба на 12.10.2022г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане на сумата;
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 от СК семейното жилище, представляващо
апартамент, находящ се в гр. Б**** за ползване от С. Д* К., ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.53 от СК след прекратяване на брака С. Д* К. да
запази брачното си фамилно име К..
ОСЪЖДА С. Д* К., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – Бургас
държавна такса в размер на 25 лева.
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Районен съд – Бургас
държавна такса в размер на 889 лева.
Подадена е въззивна жалба от С. К. К. против решение № 495/08.03.2023г. в частта
относно вината за прекратяване на брака, в частта, в която родителските права са
предоставени на майката и е определено местоживеенето на детето, в частта, в която е
предоставено ползването на семейното жилище на майката и в частта относно размера на
издръжката. Жалбоподателя твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, тъй
като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
К. оспорва извода на районния съд, че вина за разстройството на брака имат двамата
съпрузи. Според него, вината за разстройството на брака е изключително и само на
съпругата. При постановяване на съдебното решение, районният съд е кредитирал
показанията на свидетелите П* и Л* без да съобрази да зачете показанията на свидетелите
И* и Т* и приложения по делото снимков материал, на който се вижда, че К. има близки
отношения с друг мъж по време на брака.
Жалбоподателят твърди, че при предоставянето на родителските права, съдът не е
взел предвид най-добрия интерес на детето. Според него, и двамата родители имат
капацитет да упражняват родителските права и изводът на районния съд, че майката е по-
подходящия родител е неправилен и необоснован.
Решението в частта, в която ползването на семейното жилище е предоставено на
майката е неправилно, тъй като съдът не е отчел факта, че жилището е закупено и
обзаведено изключително със средства на жалбоподателя, който също има жилищна нужда
и който продължава да изплаща кредит за това. Районният съд не е изследвал въпроса дали
жилището може да се ползва от двамата бивши съпрузи. На основание чл.57 от СК,
жалбоподателят иска от съда да определи наем за ползването на жилището от съпругата.
К. въвежда оплакване, че издръжката, която е осъден да заплаща е висока и
несъответна на нуждата на детето, което е на 6 години и на неговите възможности.
С. К. К. иска от въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да приеме, че вина за разстройството на брака има С. Д* К., да
предостави упражняването на родителските права върху детето Н* С.ов К. на бащата С. К.
К., да определи подходящ режим на лични отношения с майката С. К., да постанови
местоживеенето на детето да бъде при неговия баща и да предостави ползването на
семейното жилище на бащата. При условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи
искането, К. претендира да бъде намалена издръжката от 600 лева на 250 лева.
Ответната страна – С. Д* К. представя писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на жалбата. К. се противопоставя на искането съдът да определи наем за
ползването на семейното жилище и твърди, че същото не е направено своевременно.
Подадена е въззивна жалба от С. Д* К. против решение № 495/08.03.2023г. в частта
относно вината за прекратяване на брака и в частта, в която е определен режим на лични
2
отношения на детето Н* С.ов К. с неговия баща С. К. К.. Жалбоподателката твърди, че нито
един от свидетелите по делото не е установил факта на извънбрачна връзка, поради което
снимките, приложени към делото, не трябва да се кредитират. Отделно от това, по делото не
става ясно, кога са правени тези снимки, тъй като преди 2018г. К. не е била в брак с ищеца.
К. се противопоставя на решението в частта, в която е определен режим на лични
отношения с бащата всеки вторник и четвъртък, тъй като Н* ще бъде ученик през
следващата година, а освен това посещава логопед и психолог и тренира плуване.
Въззивната страна оспорва решението и в частта, в която е определен режима на лични
отношения за рождения ден на детето и подчертава, че бащата е асоциален тип и трудно
комуникативен.
Ответната страна С. К. К. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата. В отговора е направено искане за допускане на съдебно-
техническа експертиза, която да даде заключение дали снимките, приложени към делото, са
автентични, с какъв телефон са направени и датата и часа, на които са направени.
С. К. К. се представлява в съдебно заседание от адвокат Кожухарова, която пледира
за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на жалбата на другата страна.
Адвокат Кожухарова претендира разноски.
С. Д. К. се представлява в съдебно заседание от адвокат К., която пледира за
потвърждаване на решението, срещу което е насочена жалбата на К. и за отмяна на
решението в останалата част. Адвокат К. претендира разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
ФАКТИ:
С. К. К. и С. Д. К. сключват граждански брак на *****г. Двамата имат общо дете Н*
С.ов К., роден на ***г. На 30.10.2018г. страните купуват жилище на сина си Н* К., върху
което запазват право на ползване за себе си. Жилището представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **** - апартамент, находящ се в гр. Б**** с площ от 90,06 кв.м.,
който се състои от дневна, кухня, две спални , баня – тоалетна, антре и складово помещение.
С. К. притежава и право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** – таванско помещение, находящо се в гр. Б*** с площ от 24,30 кв.м.
На 12.09.2022г. С. К. подава искова за молба за развод против С. К.. Ищецът твърди,
че от месец август 2019г. не съжителстват заедно и отношенията им охладняват. Според К.,
ответницата не се интересува от семейството си, често излиза и се забавлява, не се прибира с
дни и поддържа извънбрачна връзка с друг мъж. Ищецът твърди, че той и неговата майка
полагат грижи за детето, той няма друго жилище, а ответницата притежава две такива. К.
твърди още, че С. К. не работи постоянно, дава частни уроци и няма поС.ни доходи, докато
той има трайно установена работа и доходи. С. К. иска от съда:
да прекрати с развод брака, сключен на *****г. между него и ответницата като
дълбоко и непоправимо разстроен;
да обяви на основание чл.49, ал.3 от СК, че вина за разстройството на брака има
съпругата К.;
да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Н*
С.ов К., ЕГН: **********, роден на ***г. на него
да определи местоживеенето на детето Н* С.ов К., ЕГН: ********** при него в гр.
Б****;
да определи разширен режим на лични отношения на майката С. К. с детето Н* С.ов
К., както следва: два пъти месечно, всяка първа и трета седмица от месеца, начиная от 18:30
часа в петък до 20:00 в неделя с преспиване; всеки вторник и сряда от седмицата майката да
взема детето от детската градина в 17:00 часа и същото да преспива при нея вторник и сряда
вечер като майката го води на детска градина или училище в 8:00 часа сутринта; тридесет
дни през лятото, считано от 01.07. до 15.07. и от 15.08. до 30.08; за официалните празници
3
Коледа и Великден – всяка четна година детето да бъде по Коледа при майка си от 23
декември до 26 декември, а всяка нечетна година по Великден от Велики четвъртък до
Великден в 18:00 часа; за Новогодишните празници – всяка нечетна година детето да бъде
при майка си на 31 декември и 1 януари; по време на ваканциите, извън лятната детето да
бъде при своята майка за четири дни по предварителна уговорка с бащата, както и по всяко
друго врем след предварително съгласие на бащата, изразено писмено, чрез SMS –
съобщение, по Viber, Messenger или по email;
да осъди С. Д. К. да заплаща за Н* С.ов К. чрез неговия баща и законен представител
месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на исковата молба на
12.09.2022г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на
сумата;
да му предостави ползването на семейното жилище, представляващо апартамент,
находящ се в гр. Б****.
В отговор на исковата молба, С. К. оспорва исковете и поддържа исканията си,
въведени в искова молба вх.№ 36911/12.10.2022г., както следва: съдът да прекрати брака й
със С. К. като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на К., да предостави
на нея упражняването на родителските права върху детето Н* С.ов К. и да определи
подходящ режим на лични отношения на бащата с детето; да определи местоживеене на
детето при нея и да осъди К. да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 600 лева. К.
твърди, че съпругът й общува трудно с жени, комуникацията с него е затруднена и
общуването с него е проблемно. Според нея, той не й помага за отглеждането на детето и
когато е житейски затруднена. С. К. настоява съдът да се произнесе с решение, с което да
обяви, че изключителна вина за прекратяването на брака има съпругът.
В хода на първоинстанционното производство са приети писмени доказателства,
които установяват следните факти: сключване на брак, раждане на детето Н* К., право на
собственост за детето и право на ползване за родителите върху семейното жилище,
представляващо апартамент в гр. Б**** и право на ползване за С. К. върху таванско
помещение, находящо се в гр. Б****. По делото са представени писмени доказателства, от
които се установява, че за периода от 01.02.2022г. до 31.12.2022г. С. К. е получила доходи в
общ размер на 4 722,42 лева. Представени са доказателства за доходите на съпруга – 46 903
лева за календарната 2022г. и за училищните и извънкласни дейности, в които участва
детето Н* К.. В хода на съдебното дирене са представени и приети банкови извлечения, от
които е видно, че съпругът К. е направил множество плащания за покупка и обзавеждане на
семейното жилище.
По делото е извършен и приет социален доклад, от който е видно, че двамата
родители се грижат за детето и то е изградило силна емоционална връзка както с майка си,
така и с баща си. Детето е отглеждано в емоционално подкрепяща среда и в добри битови и
материални условия.
В хода на първоинстанционното производство са събрани показанията на свидетелите
А.П. И*, К.Х. Т*, Щ.С. П* и Д.Н.Л. Първият свидетел твърди, че С. К. е много добър
родител и човек, който се грижи за детето си, но е в обтегнати отношения със съпругата си,
която често излиза вечер и се прибира призори. Свидетелката Т*, майка на съпруга, заявява,
че отношенията между С. и сина й са обтегнати, но той и тя се грижат за детето.
Свидетелите П* и Л* твърдят, че съпругата е комуникативна, ведра усмихната и социална,
докато съпругът е интровертен и общуването с него е много затруднено. Те посочват, че С.
сама заплаща разходите си и семейството няма общ бюджет и са категорични, че С. е много
добър, обичлив и грижовен родител и дава всичко за детето си.
Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас приема, че вина за
разстройството на брака имат и двете страни и брачната връзка съществува формално, без
необходимото съдържание. Независимо, че съпрузите обитават общо жилище, те не
споделят обща маса, бюджет и спалня и не общуват помежду си. В отношенията между
4
съпрузите няма любов, уважение, подкрепа и доверие. За да формира този извод, съдът
кредитира показанията на свидетелите П* и Л*, които сочат, че С. К. не проявява чувство на
любов и загриженост към съпругата си, а се държи с нея грубо, студено и пренебрежително.
Едновременно с това, съдът приема, че К. поддържа близки отношения с друг мъж, което
поражда съмнения за верността й към съпруга си. С решението, съдът предоставя
упражняването на родителските права върху детето на майката, за която приема, че
притежава потенциал да го отглежда. В резултат на това, съдът постановява местоживеенето
на детето да бъде при майката и предоставя ползването на семейното жилище на нея. При
определянето на издръжката съдът изхожда от доходите на бащата, които са в размер на
46 903 лева годишно, а при определянето на личните отношения съдът се води от
възможностите на двамата родители да се грижат и виждат с него, с учебната и
извънкласните дейности на детето.
Въз основа на изложените факти, Бургаският окръжен съд достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Жалбите са подадени в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни
страни, за всяка от които първоинстанционното решение поражда неблагоприятни правни
последици в обжалваната част. Поради това, жалбите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 495/08.03.2023г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода,
съдът се произнася и относно вината за разстройство на брака, ако някой от съпрузите е
поискал това. В конкретния случай районният съд е формирал извода си относно вината за
прекратяване на брака върху показанията на свидетелите П* и Л*, които е кредитирал кат
достоверни, обективни и пълни. Изводът на районния съд е правилен и обоснован. От
събраните по делото доказателства се установяват както хладното и неподкрепящо
отношение на К. към съпругата му, така и нейното поведение на чести отсъствия през
нощта. Тези факти са установени в процеса от двете групи свидетели – И* и Т* и П* и Л*.
Тези факти са достатъчни, за да приеме настоящата инстанция, че вина за разстройството на
брака имат и двамата съпрузи. По делото не се твърди и не се установява, някой от
съпрузите да е направил опит и да е положил усилия за реставриране на отношенията и за
запазване на брака. Поради това, изводът на районния съд съответства напълно на
събраните по делото доказателства и се споделя напълно от настоящата инстанция.
Възражението на К., че извънбрачното поведение на К. е единствената причина за
разстройството на брака, е неоснователно. Действително, при формиране на изводите,
районният съд се е позовал само на показанията на свидетелите П* и Л*, но както беше
посочено по-горе, данни за нехармоничните отношения между съпрузите се съдържат и в
показанията на свидетелите И* и Т*, които сочат, че К. е добър и отговорен
професионалист, но не твърдят да се държи добре и да грижи за съпругата си. Поради това,
възприемайки и тези показания, настоящата инстанция достига до извод за взаимна вина на
съпрузите за разстройство на брака.
5
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1 и ал.2 от СК когато родителите не живеят
заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ако родителите не
постигнат това споразумение, спорът се решава от районния съд. В конкретния случай
районният съд правилно е преценил, че родителските права трябва да бъдат предоставени на
майката. Правилно е и решението му в частта, в която е определено местоживеенето на
детето при майката. Този извод следва от цялостния анализ на събраните по делото
доказателства. В хода на първоинстанционното производство е приет социален доклад,
според който и двамата родители имат потенциал да отглеждат детето, но то е емоционално
превързано повече към майка си. Безспорно, К. също има потенциала и възможността да
отглежда детето си - сам и/или чрез своята майка, но в хипотеза, в която страните не
допускат „споделено упражняване на родителските права“, последните трябва да бъдат
предоставени на майката. Едновременно с това, на бащата трябва да се определи разширен
режим на лични отношения с детето, за да се запазят и развият пълноценни отношенията
между баща и син.
Режимът на лични отношения между децата и родителите е разписан в чл.59, ал.2 и
ал.3 от Семейния кодекс. Според правилата на цитираните норми, когато липсва съгласие
между родителите, този режим се определя служебно от съда и включва: период от време
или дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните
ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.
При решаването на този въпрос съдът преценява всички обстоятелства с оглед интересите
на децата като възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности. Според практиката на Върховен
касационен съд, при определяне на обема на лични отношения на родителя с детето от
решаващо значение е да се съобрази както възможността на първия да общува с детето
пълноценно, така и възможността да не се променя установения личен режим на детето – за
обучение, за почивка, за забавления, включително и с родителя, на когото е възложено
упражняването на родителските права. В настоящия случай от представените по делото
доказателства се установява, че детето Н* е на 7 години, което позволява личните
отношения на бащата с него да се осъществяват в отсъствие на майката. Възрастта на детето
е такава, че не изисква постоянно присъствие на родителя, който полага непосредствени
грижи за него и при срещите му с другия родител. Поради това, районният съд правилно е
преценил, че срещите на бащата с детето могат да се осъществяват свободно с приспиване
при него. Определеният режим е разширен и едновременно с това балансиран, което не
налага промяна от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, вр. с ал.5 от Семейния кодекс, ако родителите
не постигнат споразумение, съдът служебно постановява издръжка на децата. Размерът на
издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало преди развода,
освен, ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Според
Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума на Върховния съд, нуждите на лицата, които
имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се
вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая. Възможността на лицето, което дължи издръжката, е основание за даване на
издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги обективна и конкретна. Тя се
определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. В
Постановление № 5/30.11.1981г. на Пленума на Върховния съд за изменение на
Постановление № 5/16.11.1970г. е прието, че размерът на издръжката се определя като се
имат предвид възможностите на дължащия издръжката и като се съобразят нуждите на
децата с оглед правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални
възможности на родителите са основание за присъждане на по-големи по размер издръжки.
В конкретния случай определената от съда издръжка е в размер, надхвърлящ минимално
6
определения за страната, но е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите
на бащата да заплаща издръжка. Поради това, решението в тази част е правилно и трябва да
се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.5 от СК, когато съпрузите са съсобственици или
имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му на
единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината,
здравословното състояние и други обстоятелства. В конкретния случай, районният съд е
предоставил ползването на семейното жилище на майката, на която е предоставено
упражняването на родителските права. Решението в тази част е правилно. За да формира
този извод, съдът е отчел, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи и
факта, че семейното жилище е собственост на детето Н* с учредено право на ползване на
двамата родители върху него.
Възражението на К., че съдът не е обсъдил възможността да разпредели ползването
на семейното жилище между двамата съпрузи, е основателно, но не променя крайния
резултат от провеждането на иска по чл.56 от СК. Така е, защото видно от приложения по
делото нотариален акт, жилището е с площ от 90,06 кв.м., но съдържа само две спални,
които не могат да бъдат обособени за ползване от съпругата, съпруга и детето в условията
на разделно съжителство и от едно санитарно помещение, което не е достатъчно за общо
ползване от тримата при тези условия. Обстоятелството, че изплащането на жилището се
извършва преимуществено от съпруга, не води до извод в противоположен смисъл на този,
който е приел районният съд. Нормата на чл.56, ал.5 от СК задължава съда да се съобрази с
интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства, към които
обаче не може да се отнесе изплащането на жилището, защото последното създава
облигационни отношения, които могат да бъдат разрешени по друг процесуален ред.
Действително, от представените по делото доказателства се установява, че С. К. има
учредено право на ползване върху друго жилище, находящо се в гр. Б****, но това жилище
представлява таванско помещение и е с площ от 24,30 кв.м., която не е достатъчна за
обитаване от майката и детето.
Искането на С. К. с правно основание чл.57 от СК да се определи размер на наема,
който съпругата, ползваща жилището да му заплаща, е въведено за първи пред настоящата
инстанция, поради което не следва да бъде разгледано. Това искане може да бъде заявено
отделно и разгледано в самостоятелно съдебни производство.
По изложените съображения, жалите явяват неоснователни и трябва да се оставят без
уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на
спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че разноските трябва да бъдат понесени от
страните така, како са направени.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 495/08.03.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д.
№ 20222120105830.
Решението в частта, относно упражняването на родителските прави и режима на
лични отношения подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8