Р Е Ш Е Н И Е
№ 174 / 19.8.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
при секретар Катя Апостолова и прокурор Димитър Кайряков,
като разгледа докладвано от съдията Стоян Попов ВНАХД № 700 / 2019 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 328 и сл. от НПК.
С Решение № 898 от 08.05.2019 г. постановена по НАХД № 294
/ 2019 г., НО, 13 състав на Варненски районен съд е признал подс. Д.Т.В., роден на *** ***, с ЕГН ********** за невиновен в това, че на
04.09.2017 г. в гр. Варна, по бул. „Цар Освободител", до бензиностанция
„Оазис“, в посока изхода на града, управлявал моторно превозно средство-лек
автомобил „БМВ ХЗ“, с рама № WBAPD71060WF55753, без да е регистрирано по надлежния
ред, установен в чл. 140, ал. 1, изр.1 и ал. 2, изр. 1 (ред. ДВ бр.58/2017 г.)
от ЗДвП, във вр. с чл. 1, ал. 1 (ред. ДВ бр.67/2012 г.) и чл. 2 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (загл. -ред. ДВ
бр.67/2012 г.) и на основание чл. 304 от НПК го е оправдавал по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по
чл.345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Със същият акт, ВРС е наложил на
основание чл. 305, ал. 6 от НПК на обв. В. административно наказание Глоба в
размер на 200.00 лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от ШЕСТ
месеца на основание чл.175, ал. 3 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
Присъдата е атакувана с нарочен протест, в който е изразено несъгласието на
ВРП с изводите на съда, че случаят е малозначителен. Иска се постановяване на
решение, с което обв. В. да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде
наложено административно наказание „глоба“ по реда на чл. 78а от НК
Срещу така постановената Присъда е постъпила и въззивна
жалба, с искане за отмяна на решението в частта му, с което наложено административно
наказание на основание чл.175, ал. 3 от ЗДвП.
Представителят на ВОП поддържа депозирания протест, като
определя първоинстанционния съдебен акт като незаконосъобразен. Сочи, че няма
основание случаят да бъде приет за малозначителен.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав защитникът
на обв. В., в лицето на адв. Д. поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Представят на съда доразвитите аргументи към въззивната жалба.
Подс. В. в своя лична защита, поддържа изразеното становище
от неговия защитник. При упражняване правото си на последна дума, отправя
идентично искане към съда.
Въззивният
съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл. 314, ал.
1 от НПК, намира за установено следното:
В рамките на първоинстанционното производство, при съответния
процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно
и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
При извършения собствен анализ на доказателствената
съвкупност, ВОС приема фактическата обстановка така
както е описана в първоинстанционния акт, а тя е следната:
Обв. Д.В. бил управител на търговско дружество „Лупо Кар“ ЕООД гр. Варна,
чиито основен предмет на дейност е покупка и продажба на леки, товарни
автомобили и резервни авточасти; внос и износ на нови и втора употреба
автомобили. Продажбата на автомобили се извършвала в стопанисвана от
дружеството автокъща, където били изложени предназначените за продажба
автомобили.
На 19.06.2017 г. в Княжество Монако, чрез „Лупо Кар“ ЕООД бил закупен лек
автомобил от лице с имена Дада Еп Оффер Гвенаелле. Автомобилът бил марка „БМВ
ХЗ“, с рама №WBAPD71060WF55753. Целта на закупуването му била
тясно свързана с предмета на дейност на дружеството чийто управител бил обв. В.
– продажба в България. Този автомобил бил надлежно регистриран в службата по
регистрация на Княжество Монако под № 476278 и по отношение на него имало
издадено удостоверение за регистрация /Certificat d'immatriculation/, в който бил посочен номер и което
било с начален срок на валидност до 31.12.2017 г. На същия ден, след покупката
на автомобила, въз основа на отправено официално искане за експорт на
автомобила за Р. България, регистрацията на превозното средство била прекратена
от компетентните власти в Княжеството. Съобразно установената за тези случаи
процедура, издадените за лекия автомобил регистрационни табели с № М801 били
върнати в службата по регистрация, а върху издаденото за него удостоверение за
регистрация бил поставен печат с надпис Jmmatriculation annulee pour exportation" - „Прекратена регистрация във
връзка с експорт“.
След закупуването му и оформянето на надлежните документи, лекият
автомобил бил транспортиран до гр. Варна чрез автоплатформа и изложен за
продажба в автокъща, стопанисвана от „Лупо Кар" ЕООД. Тъй като целта била
продажба ППС, то не било регистрирано по надлежния ред в Р България, а това е
трябвало да се извърши едва след продажбата му.
На 04.09.2017 г. сутринта, св. Е. С. разглеждал леки
автомобили, предлагани за продажба от различни автокъщи в гр. Варна, тъй като
желаел да закупи автомобил на името на управляваното и представлявано от него
дружество - „Дженсофт“ ЕООД. В автокъщата, стопанисвана от „Лупо Кар“ ЕООД, св.
С. видял горепосочения автомобил и го харесал. Св. С. разговарял с обв. В.
и поискал автомобилът да бъде откаран в автосервиз за проверка на изправността
му. Обв. В. се съгласил да бъде
извършена такава проверка. Автомобилът нямал поставени регистрационни табели и
св. С. запитал В., дали може така да се движи по пътя. Поради това обв. В.
предложил на св. С. да откара него и съпругата му с този автомобил до сервиза и
обратно. Св. С., съпругата му и обв. В. се качили в автомобила и се придвижили
с него до сервиза, където той бил тестван. До там автомобилът бил управляван от
обв. В.. След като приключили с проверката на изправността на автомобила, те
тръгнали обратно към автокъщата, стопанисвана от „Лупо Кар“ ЕООД. И в този
случай, автомобилът бил управляван от В..
Полицейски служители в С „ПП“ при ОД на МВР - Варна N=
Г. Г. и С. Михайлов Г. - Около 11.10 ч. на същия ден се намирали на кръстовището между бул. „Янош
Хуняди“ и бул. „Цар Освободител“ в гр. Варна, като се движили със служебен
автомобил в посока от центъра към изхода на града. Те бил забелязали автомобила
управляван от обв. В., като им направило им впечатление, че той няма поставени
регистрационни табели. Затова св. N= Г. включил светлинен и звуков сигнал и
заедно с колегата си, със служебния полицейски автомобил последвали лекия
автомобил „БМВ ХЗ“. До бензиностанция „Оазис“, находяща се на бул. „Цар
Освободител“, в посока изхода на гр. Варна, те се изравнили с него и направили
знак на водача му да отбие в дясно и да спре. Св. N= Г. и св. С. Г. също
спрели, слезли от служебния автомобил и се приближили към водача на автомобила
„БМВ ХЗ“, на когото поискали документите за проверка. От представеното от него
СУМПС, те установили, че това е обв. Д.Т.В.. В. не представил никакви документи
за управлявания от него лек автомобил. Поради това бил придружен от
полицейските служители до двора към сградата на С „ПП“ при ОД на МВР - Варна,
където автомобила бил паркиран. Междувременно св. С. и съпругата му си
тръгнали. В последствие полицейските служители придружили обв. В. и до
автокъщата, стопанисвана от „Лупо Кар“ ЕООД, за да вземе документите за автомобила,
с които разполагал. След направена справка било установено, че автомобилът „БМВ
ХЗ“ не е регистриран в РБългария и по отношение на В., св. N= Г. съставил АУАН
№ 168482 / 04.09.2017 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДВП. Обв.
В. бил задържан по реда на ЗМВР, но малко по-късно бил освободен.
Още същия ден, между него - като управител и
представител на „Лупо Кар“ ЕООД и св. С. - като управител и представител на
„Дженсофт“ ЕООД бил сключен договор за покупко-продажба на лекия автомобил „БМВ
ХЗ“. Въз основа на заявление № 170819037420 за първоначална регистрация на МПС
и приложените към него документи, на следващия ден - 05.09.2017 г.
горепосочения лек автомобил бил регистриран в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна по надлежния ред в РБългария, като собственост на „Дженсофт“ ЕООД.
На следващия ден автомобила бил закупен от св. С.,
като той бил безпроблемно регистриран в КАТ Варна с наличните документи по
закупуването му от Кралство Монако.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена
като се позовава на доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно
приобщени към делото от първоинстанционни съд, а именно: показанията на
свидетелите С., N= Г., С. Г., справки ПП КАТ
Варна, свидетелство за
съдимост, договори, свидетелства за регистрация и др.
Приетите за установени фактически положения от въззивния
съд не се различават от фактическите констатации на ВРС, а те са изведени въз
основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. В доказателствената маса
послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав са включени
и обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства и за двете
престъпления, за които е повдигнато обвинение на обв. В..
В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че макар и формално, с деянието си обв. В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
от състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК, като на посочената дата в
гр. Варна, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „БМВ ХЗ", с рама № бWBAPD71060WF55753, без то да
е регистрирано по надлежния ред. Тези
факти не се и спорят от страните, а и те са категорично установени от
доказателствата по делото.
Недоволството на държавното обвинение се
изразява в несъгласието с извода на съда, че случая е малозначителен и не покрива
критериите на чл. 9, ал. 2 от НК.
С този извод следва да се съгласи и въззивния
съд. В мотивите на ВРС пространствено е изложено, защо приема, че деянието на
обв. В. не е престъпление, а осъществява признаците на административно
нарушение. Преповтарянето им е безпредметно и ненужно. Изложените факти имащи
характера на аргументи за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК в мотивите на съда,
без съмнение са установени по делото и те сами по себе си са достатъчни да
категоризират деянието като малозначително, в случая поради явната
незначителност на обществената опасност /тази хипотеза очевидно е приета от
ВРС/.
В случая отправната точка
за прилагане на посочената разпоредба е характеристиката на деянието, а не на
дееца. При наличието на тези обективни характеристики на деянието, не би могло
да се отдава приоритетно значение на личността на обв.
В. и въз основа само на някои отрицателни данни за него, да се извежда извод за
явна за липсата на незначителност на деянието му. Няма и колебания относно
наличието на вина и нейната форма, доколкото обв. В. е бил изцяло наясно с
това, че извършва неправомерно действие, но това няма значение при приложението
на чл. 9, ал. 2 от НК .
Поради горното
и настоящият въззивен състав застъпва тезата за явна незначителност на
обществената опасност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК от гледна
точка на липсата на каквато и да е последователност или системност, наличие на
упорита престъпна воля у дееца, като най-вече се посочи степента на накърняване
на обществените отношения, свързани регистрационния режим на МПС, която е с
далеч по-ниска степен в сравнение с обикновените случаи от този вид. С оглед това, съдът прие, че протестът е
неоснователен.
В тази връзка, приемайки, че деянието е
административно нарушение, покривайки изцяло нормата на чл. 140 от ЗДвП,
правилно съдът е наложил на обв. В. административно наказание глоба и лишаване
от право да упражнява определена професия, в рамките на санкционната норма на
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
По въззивната жалба: Възраженията на защита в
изложените пространствено доводи се свеждат до две – че
съдът не разполага с процесуална възможност в рамките на процедура по глава 28
от НПК да упражни правомощията си по чл. 308, ал. 6 от НПК и че обвиняемият и
неговия защитник, не могат да разберат какво всъщност е имал предвид съда
обсъждайки, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Заложеното в жалбата разбиране /стр. 16, 2
абзац/ на защита е несподеляемо от съда. Това, че производството е по реда на
глава 28 от НПК не лишава съда от възможност за произнасяне, в смисъла, в който
го е направил. В крайна сметка обв. В. е оправдан, каквато процесуално
възможност разкрива цитирания в жалбата чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, а какво е
основанието за това, няма никакво значение. Не бива и да смесват понятията
престъпление и административно нарушение. Диференцираната процедура, заложена в Глава 28
от НПК дава възможност едно престъпление да се накаже с административно
наказание, при наличието на определени материалноправни предпоставки и нищо
друго, т.е това, че едно съдебно производството е образувано за разглеждане по
Глава 28 от НПК, не прави престъплението, за което отговаря лицето
административно нарушение. И в тази връзка, със своето произнасяне, ВРС е обявил,
че деянието не е престъпление и оправдал обв. В.. Основание за това е отразено
и в процесуалната норма на чл. 304, пр. последно от НПК.
По отношение второто възражение. Въззивният
съд не намира нищо неясно в мотивите на ВРС. Изложението, касаещо маловажност
на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, касае
мотивите на съда при определяне вида и размера на административното наказание.
В тази връзка е написал своите аргументи, че деянието, представляващо
административно нарушение не е маловажен случай, поради което и е определил
съответното наказание.
Поради това и не може изобщо да се говори, че ВРС е смесил
по някакъв начин понятията малозначителност и маловажност, на какъвто извод
води изложението във въвззивната жалба. Отделно от това, първото е относимо
единствено към деянията, имащи характера на престъпления.
Противно на изложението на защита по същество, съдът не
констатира формулираните процесуални нарушения.
Няма допуснато съществено
процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при разглеждане на
делото и постановяване на решението, изразяващо се в изграждане на вътрешно
убеждение върху некоректни и противоречиви доказателства.
Още по-малко може да се пледира липсата на мотиви или
наличие на противоречиви такива, от които не може да бъде установена действителната воля
на съда. Най-общо, липсата на мотиви е
невъзможност на страните и контролиращите инстанции, да установят начинът, по
който формирано вътрешното убеждение на решаващия съд. В случая, такива
затруднения проверяващия съд няма. Мотивите на решението, макар и ненужно
подробни, са изцяло съобразени със законовите изисквания чл. 305, ал.
3 от НПК. Извършен е в необходимия обем доказателствен
анализ, в който е посочено кои доказателства и доказателствени средства съдът
възприема и на кои не може да даде същото доверие, респ. от кои са изведени
фактите, имащи отношение към съставомерността на деянието. Поради горното и
искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.
В тази връзка и при цялостната служебна проверка на
присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата, поради което решението на ВРС, следва да бъде потвърдено.
Водим от и на
основание чл. 338 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 898 от 08.05.2019 г. постановено по
НАХД № 294 / 2019 г., НО, 13 състав на Варненски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.