Р Е Ш
Е Н И Е
№ 5 7 6
В ИМЕТО НА НАРОДА
10.04.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5800 по
описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000283 от 14.06.2019. на и.д. *******
"Автомобилна администрация" гр. Пловдив, с което на „УОЛТЪН ТРАНСПОРТ
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Поповица, обл.Пловдив,
ул.“13-та“ № 11, представлявано от И.С.И, ЕГН:**********, е наложено
административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три
хиляди/ лева на основание чл. 96г, ал.1,
пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ за нарушение на чл. 7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
36-0000283 от 14.06.2019. на и.д. ******* "Автомобилна администрация"
гр. Пловдив, с което на „УОЛТЪН ТРАНСПОРТ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с.Поповица, обл.Пловдив, ул.“13-та“ № 11, представлявано
от И.С.И, ЕГН:**********, е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.
96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/ за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП.
Жалбоподателят „УОЛТЪН ТРАНСПОРТ БГ“ ЕООД, в жалбата си и в
депозирани до съда молби-становища навежда доводи за незаконосъобразно,
неправилно и явно несправедливо НП. Прави искане за неговата отмяна. Редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Не се явява, редовно
призования процесуалния представител – адв.П..
Административнонаказващият орган ОО „Автомобилна администрация“
Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище пледира
за потвърждаване на НП като обосновано, правилно и законосъобразно.
Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 21.05.2019 г. от актосъставителя П.Т.Г. е съставен АУАН № 261721/21.05.2019
г. против „Уолтън Транспорт БГ“ ЕООД, за
това, че на 22.01.2019 около 09:20 ч. в с.Поповица, ул.“13-та“ №
11 – седалище и адрес на управление на дружеството, последното като превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване
на товарни превози № 12036, валиден до 14.05.2029 г., извършва следното
нарушение: Превозвачът допуска извършването на превоз с МПС, марка „Ман“ с
рег.№ ****, собственост на „Уолтън Транспорт БГ“ ЕООД и водач М.Л.У., с ЕГН: **********,
видно от писмо с рег.№ 12-00-00-257/10/19.04.2019 г. и справка за извършени
нарушения от български водачи на територията на Кралство Великобритания, като
гореописаният водач не отговаря на изискванията за психологическа годност,
определени по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, видно от направена справка в Регистър
за психологическите изследвания на водачите на ИА „АА“.
Установеното от актосъставителя било квалифицирано като
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.последно от ЗАвП.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят П.Г. заявява, че
поддържа съставения от него акт. От показанията му се установява, че съгласно
договореност между държавите в ЕС, при извършено нарушение от превозвач на
дадена държава, последната следва да бъде информирана, за да вземе отношение
при нарушение по документи. В конкретния случай от Великобритания било
изпратено писмо относно спрян за проверка камион на дружеството-жалбоподател,
при която проверка било констатирано техническо нарушение. При извършената
тематична проверка от свидетеля било констатирано, че към момента на проверката,
малко преди и след нея конкретният водач не е притежавал издадено удостоверение
за психологическа годност, изискуемо съгласно законодателството на РБългария.
По тази причина свидетелят приел, че водачът не отговарял на изискванията за
психологическа годност и съставил акт за установяване на административно нарушение
на дружеството.
Съдът кредитира показанията на св. Г. като последователни, обективни
и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.
При извършената
служебна проверка настоящият съдебен състав констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно. В случая съставеният АУАН и издаденото НП
не отговарят на задължителните изисквания
откъм съдържанието на този вид актове съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Правилото на чл.7а,
ал.2, пр.3 от ЗАвП, за чието нарушаване е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател гласи, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и
чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по
пътищата. В
разглеждания случай даденото в акта и НП описание на нарушението е сведено
единствено до допускане от страна на дружеството–жалбоподател, като лицензиран
превозвач, да бъде извършен превоз от конкретният водач, който „не отговаря на
изискванията за психологическа годност, определени по чл.152, ал.1, т.2 от
Закона за движение по пътищата”, без да е конкретизирано кое е изискването,
къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не
отговаря на него. Така дадено описанието на установените обстоятелства по
неговото извършване не дава в достатъчна степен конкретизация в какво се е
изразило обективно отговорното поведение на наказаното дружество. Едва в хода
на съдебното следствие от показанията на актосъставителя Г. се установява кое
конкретно изискване за психологическата годност на водачите не е спазено, а
именно водачът да притежава удостоверение за психологическа годност, чиято
липса е установена при извършената тематична проверка на дружеството-превозвач.
Нито в АУАН, нито в НП обаче е въведено твърдение за този факт – за липсата на
издадено удостоверение за психологическа годност, а жалбоподателят е поставен
изначално в положение да се защитава срещу правната квалификация, че водачът не
е отговарял на изискването за психологическа годност. Отбелязването, че АУАН и
НП са издадени след направена справка в регистър за психологическите
изследвания на водачите не санира констатираните пороци, тъй като не е уточнено
какъв е бил резултатът от тази справка, нито какво точно обстоятелство е било
проверявано при справката. Това според настоящият съдебен състав е довело до
нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени изискванията относно
задължителното съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл.42, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което налага извода за незаконосъобразността на
наказателното постановление.
Отделно от това, съдържанието
на цитираната по-горе нарушена разпоредба препраща към наредбите по чл.7, ал.3
и чл.12б, ал.1 от ЗАвП, но самата тя не съдържа конкретно изискване за
психологическа годност. Изискванията за психологическа годност на водачите са
регламентирани в глава втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление
на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /загл.
доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г./, издадена от Министерството на транспорта /обн. ДВ,
бр.46 от 06.06.2006 г., изм./. Административнонаказващият орган е следвало да
посочи за нарушена конкретна норма от съответния подзаконов акт, което в случая
не е сторено. Предвид на това така дадената квалификация на разгледаното административно
нарушение е неправилна и несъответна на закона, с което е нарушено изискването
на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Това от своя страна е абсолютно основание за
отмяна на наказателното постановление, тъй като на практика липсва правна
квалификация, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице.
Ето защо, макар от фактическа страна в хода на
съдебното следствие да се констатира съставомерно нарушение във връзка с
допуснато извършването на превоз от конкретен водач, като същият не отговарял
на изискванията за психологическа годност, то предвид гореописаните нарушения
на процесуалните правила, процесното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.