ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № .........

 

Гр. Габрово, 09.05.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Габровският окръжен съд в закрито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛИНА ПЕНКОВА

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                                                      ИВА ДИМОВА

                                                                                  

при секретаря .........................,като изслуша докладваното от съдията И. Димова в.ч.гр. д. № 145/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, чрез юрисконсулт А., срещу разпореждане № 28.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 215/2019 г. на Габровски районен съд, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В жалбата се излага, че съдебният акт в обжалваната част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С обжалваното разпореждане, съдът е приел клаузите за годишния лихвен процент и годишния процент на разходите за нищожни, противоречащи със закона и добрите нрави, поради което влекат нищожност на целия договор, като съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита. Счита, че уговореният лихвен процент не представлява само възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, а цена на услугата по предоставяне на паричния заем. В настоящия случай ГПР е 48,99 %, който не надвишава пет пъти размера на законната лихва и следователно не противоречи на посочената разпоредба. По отношение на неустойката, застъпва становището, че по своята същност тя представлява форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението. Позовава се на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, който е приел, че неустойката следва да е нищожна само ако единствената й цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Хипотези, които в настоящия случай не са налице, тъй като уговорената неустойка има обезщетителна функция и не може да се приеме, че същата е нищожна само на основание противоречие с добрите нрави. Претендираната със заявлението сума за разходи за изнънсъдебно събиране на задължението са в следствие на виновното неизпълнение то страна на заемателя на договорното му задължение да върне получената сума в уговорения срок и са такси за допълните услуги, които кредиторът извършва с цел напомняне за изпълнение на поето задължение. В заключение подчертава, че преценката на съда в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 40 ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти. Заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил по същество обстоятелството, което седи извън предмета на проверката на настоящото производство и не може да бъде повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Моли да бъде отменено разпореждането и да се издаде Заповед за изпълнение и за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, за които е постановен отказ.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по  чл. 413, ал. 2 ГПК, от  надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч. гр. д. № 215/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по  постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу длъжника Е.Й.Й., за парични вземания по договор за кредит.

С Разпореждане от 05.02.2019 г. Габровски районен съд е указал на заявителя, че в тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като посочи обстоятелствата, индивидуализиращи всяка от претенциите по: основание; начина на формиране на размера; период, за който се дължи; вид; произход; падеж на задължението; период на забавата и др.; начина на формиране на неустойката; таксите и др. подобни; договорните клаузи, на които се основава претенцията - конкретните ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит.

С молба от 28.02.2019 г., във връзка с дадените указания, заявителят е обосновал, на какво основание се претендират заявените суми.

С разпореждане № 1253 от 28.02.2019 г., съдът е отхвърлил подаденото заявление по чл. 410 ГПК против длъжника за присъждане на договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение, такса разходи за извънсъдебно събиране, поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузите за ГПЛ - 40 % и ГПР - 48,99% в договора за потребителски кредит, които са нищожни и влекат нищожност на целия договор, при което потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, съгласно чл. 23 ЗПК и поради противоречие със закона и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Обжалваното разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Подаденото по ч. гр. д. № 215/2019 г. по описа на Габровски районен съд заявление по чл. 410 ГПК от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД отговаря на изискванията на чл. 410,  ал. 2 ГПК и неправилно заповедният съд е дал указания на заявителя да посочи обстоятелствата, индивидуализиращи всяка от претенциите по: основание; начина на формиране на размера; период, за който се дължи; вид; произход; падеж на задължението; период на забавата и др.; начина на формиране на неустойката; таксите и др. подобни; договорните клаузи, на които се основава претенцията - конкретните ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит.

Като основание за отхвърляне на претенцията за сумите за договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение, такса разходи за извънсъдебно събиране, поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузите за ГПЛ - 40 % и ГПР - 48,99%, районният съд се е позовал и на непосочване от заявителя в указания му срок на ГПР и ГЛП, каквито указания са били дадени с разпореждането от 05.02.2019 г. във връзка с искането за присъждане на договорна лихва.

Съгласно приетото в т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението. В заповедното производство по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията, изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

В случая в подаденото заявление по чл. 410 ГПК от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, в т. 9 в табличен вид е посочен вида на всяко от претендираните парични вземания, размер, периодите на акцесорните вземания за лихви и неустойка. Изложените в т. 12 обстоятелства, обосновават създадени правоотношения по договор за кредит и за цесия, на основание на които се претендират и посочените в заявлението вземания за главница, лихви, такси, неустойка. Изложените в т. 12 от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя посочването на допълнителни данни за  тях. От външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявените вземания. Тяхната дължимост може да бъде оспорена от длъжника, като подаде пред заповедния съд възражение и в исковото производство вече съдът ще разполага с договорите и ще може да преценява точно и подробно клаузите от същите, както и дали описаното в заявлението отговаря на клаузите в договорите.

На основание изложеното въззивният съд счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди издаването на исканата заповед за изпълнение.

 

Водим от горното, съдът

                                                     О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 1253 от 28.02.2019 г. по ч. гр. д. № 215/2019 г. на Габровски районен съд, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против Е.Й.Й., ЕГН ********** за сумите за договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение, такса разходи за извънсъдебно събиране, поради противоречие със закона и добрите нрави на клаузите за ГПЛ - 40 % и ГПР - 48,99%, вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е.Й.Й., ЕГН **********,***, за сумите договорна лихва-44,23 лв. за периода 14.10.2017 г.-11.07.2018 г.; 444,95 лв.- неустойка за неизпълнение на задължение; 18,00 лв. - разходи и такси за извънсъдебно събиране.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.