Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..../13.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 10564 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е от Д.С.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.
И.З.от ВАК срещу "В и К В" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 111.29 лв. /сто и единадесет лева и 0.29 ст./,
представляваща заплатена на 18.09.2017г. без правно основание държавна такса по
ч.гр.д. № 13466/2017г. по описа на ВРС, начислена по повод снабдяване на
ответника със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 05.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Ответното дружество е доставяло ВиК услуги
на ищеца, който
ги е ползвал по партида с абонатен номер **** на адрес: ****. Ответникът е
начислил сумата от 111.29 лева по фактура № ****/07.09.2017г., която сума на 18.09.2017г.
е преведена в негова полза от разплащателната сметка на ищеца в Банка ДСК, клон
Варна. Твърди, че е депозирал
възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК срещу издадената в полза на ответника
Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 13466/2017г. по описа на ВРС, като в рамките на предоставения му
срок, ответникът е предявявил установителния иск за
съществуване на оспореното му вземане. Моли за положително решение по предявения
иск.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва искът като
недопустим, а в условията на евентуалност като неоснователен. Твърди, че дължимостта на претендираната в настоящото производство
сума е била предмет на установяване по
гр.д.17965/2017г. по описа на ВРС. С влязло в сила решение по гр.д. № 17965/2017г.
на ВРС е установена частичната дължимост на сумите по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13466/2017г. по описа на ВРС, като са
определени и дължимите разноски съразмерно с уважената част на претенцията. На
13.12.2018г. в изпълнение на влязлото в сила решение, издал протокол за
сторниране на вземания за предоставени ВиК услуги и поради прихващане, като е
извършена корекция на дължимите от ищеца суми. На 13.12.2018г. извършил
прихващане, обективирано в компенсационно изявление изх. № ****/13.12.2018г.,
получено лично от Д., с което са погасени вземания на дружество в следните
размери: 198 лева лихва за забава върху главница 2073.34лв., дължима за периода
26.09.2016г.-03.09.2017г.; 266.65 лева законна лихва върху главницата за периода
07.09.2017г.-13.12.2018г. и 2073.34 лева главница и вземането за разноски на Д.
за сумата 562.22 лева. На 18.12.2018г. Д. платил сумите по решението. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно в настоящото производство, че по
заявление на ответника от 07.09.2017г. е образувано ч.гр.д.№
13466/2017
г. на ВРС, по което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 7344/8.9.2017г. срещу
ищеца за следните суми: 5564.45 лв.
(пет хиляди петстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки), от
която: сумата от 5080.37 лв. (пет хиляди и осемдесет лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер **** за периода от 17.08.2015 г. до 18.08.2016 г. за обект –
имот, находящ се в ****; сумата от 484.08 лв. (четиристотин
осемдесет и четири лева и осем стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 26.09.2016 г. до 03.09.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.09.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и за направените съдебно-деловодни
разноски в размер на 111.29 лв. (сто и единадесет лева и двадесет и девет
стотинки), за заплатена държавна такса и 50.00 лв. (петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП.
С Решение № 2329/23.05.2018 г.
по гр.д. № 17965/2017 г. по описа на ВРС е прието за установено в отношенията между страните, че Д.С.Д.,
ЕГН ********** дължи на „В и К В” ООД, сумата 2073.34 лева, представляваща дължима главница за незаплатени ВиК услуги,
определена на основание чл. 37, ал.1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. на МРРБ за периода 17.08.2015 г. до 18.08.22016 г. за адрес на
потребление: ****, за която сума е издадена фактура № ****/26.08.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.09.2017 г. до окончателното й плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
7344/08.09.2017 г. по ч.гр.д. № 13466/2017г. по описа на ВРС, като е отхвърлена исковата претенция за горницата
над 2073.34 лева до пълно претендирания размер от 5080.33 лева. Прието е за
установено, на основание чл. 422 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД, в отношенията между страните, че Д.С.Д. дължи на „В и К В” ООД, сумата
198 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата от 2073,34 лева за периода 26.09.2016 г. до 03.09.2017 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 7344/08.09.2017 г. по ч.гр.д. № 13466/2017г. по описа на ВРС като е отхвърлена исковата претенция за горницата
над 198 лева до пълно претендирания размер от 484.08 лева. На основание
чл. 78, ал.1 ГПК. Д.С.Д., е осъден да заплати на „В и К В” ООД, гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33, ЕИК **** сумата от 200.81 лева, представляващи сторени в
исковото производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Осъден е Д.С.Д., ЕГН ********** да заплати на на „В и
К В” ООД, гр. Варна сумата от 65.84 лева, представляващи сторени в заповедното
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете. На основание
чл. 78, ал.1 ГПК „В и К В” ООД е осъдено да заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** сумата
от 562.22 лева, представляващи сторени в исковото производство разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението на ВРС е
потвърдено с Решение №900/22.11.2018г.,
постановено по въззивно
търговско дело №1525 по описа за 2018г на ВОС.
Не е
спорно, че Д.С.Д. е предоствил възможност
за безкасово разплащане на предоставените от ВиК
услуги.
Не е
спорно, че на 18.09.2017г.,
т.е. след издаване на заповедта за изпълнение, но преди влизането й в сила, от
разплащателната сметка на ищеца е преведена сумата 111.29 лева в полза на
ответника с посочено основание месец 08 вода ****/07.09.2017г.. Това се
установява и от приложеното Извлечение от
разплащателна сметка за периода от 01.01.2015г. до 06.02.2018г./л.4-5 от
делото/.
От
представения от ответника Протокол за сторниране на вземания за предоставени ВиК
услуги съобразно съдебно решение и прихващане, се установява, че на
13.12.2018г. при съобразяване с постановеното влязло в сила решение, ответното
дружество е сторнирало издадената фактура № ****/26.08.2016г.
за сумата 5080.33 лева за ползвани ВиК услуги, отчетени
по партида с аб. № ****, като вместо нея е издало нова
за сумата по съдебното решение в размер на 2073.34 лева, представляваща
главница за ползвани Вик услуги. По отношение на разноските е прието, че следва
да се сторнира платената на 30.01.2018г. сума от 141.96
лева – държавна такса за исковото производство и платената на 29.03.2018г. сума от 150 лева - депозит за СТЕ, като вместо тях бъде начислена
разликата между сумата 266.65 лева, присъдените с решението разноски и сумата
161.29 лева, представляваща сбор от начислените и платени разноски по
заповедното производство от 111.50 лева държавна такса /предмет на настоящото
производство/ и 50 лева юрисконсултско възнаграждение,
а именно сумата 105.36 лева. Сумата от 105.36 лева да бъде закрита с платените
средства по сторнираната фактура от 141.96 лева държавна такса за исковото
производство. В резултат от сторнирането на фактури за
сумите 141 лева, 150 лева и новосъздадената за 105.36 лева остават средства в
размер на 186.60 лева, които Д. е платил под формата на разноски, която сума
следва да се отнесе за частично погасяване на главницата.
С
компенсационно изявление изх. № ИП -1889/13.12.2018г. е извършено прихващане между присъдените
суми, дължими от Д. – 198 лева обезщетение за забава, 2073.34 лева главница и 266.65
лева законна лихва от 07.09.2017г. до 13.12.2018г. и сумата 562.22 лева
присъдените в полза на Д. разноски до размер на по-малкото от тях. След
извършеното прихващане между дължимите разноски, обезщетението за забава и
законната лихва е останала сумата 97.57 лева, отнесена за частично погасяване
на главницата. Изявлението е получено от ищеца на 14.12.2018г., като на
18.12.2018г. е платил сумата от 1975.77 лева с посочено основание съдебно
решение на ВОС по в.т.д. № 1525/2018г. /л.74 от делото/.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни
изводи:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
имущественото разместване между него и ответника, тоест фактическото предаване
на материалното благо и получаването му от другата страна.
Съответно в тежест на ответника по делото е
да установи съществуването на основание да получи
плащането, съответно да задържи сумата.
По делото не е спорно, а се установи и от
приетите писмени доказателства, че преди влизане в сила на заповедта за
изпълнение, ищецът е заплатил на ответника претендираната
в настоящото производство сума, представляваща държавна такса по ч.гр.д. №
13466/2017г. по описа на ВРС.
Установи се, че с постановените решения, е призната
частичната основателност на вземанията по заповедта, вкл. и за разноските.
След влизане в сила на решенията, ответникът е
приспаднал сумата 111.50 лева, представляваща платена
държавна такса и 50 лева платено юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство от сумата 266.65 лева, присъдените с
решението разноски, като е начислил сумата 105.36 лева, представляваща
разликата между тези суми. Сумата
от 105.36 лева е закрита като задължение с платените средства по сторнираната фактура от 141.96 лева държавна такса за
исковото производство. В резултат от сторнирането на
фактури за сумите 141 лева, 150 лева и новосъздадената за 105.36 лева е
останала надвнесена от Д. сума в размер на 186.60 лева, която сума е следвало да се отнесе за частично
погасяване на главницата от 2073.34
лева.
Сумата от 111.50
лева е
била приспадната от дължимите в полза на ответника разноски в размер на 266.65 лева, съобразно представения пртокол
за сторниране, т.е. този факт следва да съобрази от
съда.
Страните не спорят, че на ищеца са връчени протоколът за сторниране
и компенсационно
изявление. Със същите, ответникът прави изявление за прихващане
на присъдени му вземания /главница и лихви/ в исковото производство срещу вземането на ищеца за разноски, присъдени с влязлото в сила решение, в общ размер от 562.22 лева.
Съдът приема, че страните не спорят
относно посочените размери, доколкото същите са предмет на приключили съдебни
производства между тях по граждански дела.
По приложението на чл.103 ЗЗД
е формирана постоянна съдебна практика /Решение № 76 от
26.04.2013 г. по т. д. № 24/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 113 от
9.07.2013 г. по гр. д. № 1274/2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., Решение № 225 от
28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о./, съгласно
която за възникването и упражняването на потестативното
право на извънсъдебно прихващане, чийто материален правопогасяващ
ефект настъпва с факта на отправяне на изявлението по реда на чл.104, ал.1 ЗЗД,
изискването на чл.103, ал.1 ЗЗД е за изискуемост и ликвидност на вземането, с
което се иска да се извърши прихващане. Доколкото, в случая е очевидно, че е
налице както легитимация на правещия изявлението кредитор с влезли в сила
решения за прихващаните суми, така и основанието, а отделно и достигане на
изявлението до насрещната страна, следва да се приеме, че с обратна сила, е
настъпил погасителен ефект относно двете насрещни вземания към момента, в който
е могло да бъде извършено прихващането, т.е. към датата на влизане в сила на
решението.
При отчитане на извършеното прихващане,
което не е обусловено от други предпоставки освен: да съществуват действителни
насрещни вземания на страните с предмет пари или еднородни и заместими вещи към момента на изявлението за прихващане;
активното вземане на кредитора, който прихваща, да е изискуемо и ликвидно
(вземане безспорно по основание и установено по размер); пасивното вземане да е изпълняемо ( като не е необходимо да е изискуемо), съдът
намира, че вземането на ищеца по настоящия спор се е погасило до размера на
по-малкото. След отчитане на извършената извънсъдебно компенсация, ищецът
остава с разполагаемо вземане от 186.60
лева. Действително
надвнесената сума от 186.60 лева, представляваща
заплатени преди влизане в сила на решението разноски по исковото производство, не
е била приспаднати от дължимата главница от 2073.34
лева,
както е отразено в протокола за сторниране на
вземания, но същите на са предмет на настоящото производство.
Възражението за прихващане като процесуално действие
на ответника е средство за защита срещу предявения срещу него иск. То може да
се извърши само в хода на висящ процес пред съда, като не е необходимо ищецът
да присъства или да бъде уведомяван за него. С възражението за прихващане се
предявява съдебно вече извършено материално прихващане на вземания, чиито
правни последици вече са настъпили, а не се предизвикват с възражението за прихващане
тези последици. Ответното дружество е
заявило, че извършва едностранно прихващане със свои ликвидни /по отношение на
които е налице сила на пресъдено нещо/ и изискуеми
вземания за разноски в размер на 266.65
лева до размера на
исковата претенция.
Към момента на завеждане на исковата молба сумата в
размер на 111.50 лева е била недължимо платена
в полза на ответника.
Ищецът
не се е противопоставил на изявлението за прихващане, а е приел същото, което
се потвърждава и с извършеното погасяване на остатъка от задължението към
ответника чрез плащането на сумата от 1975.77 лева с посочено основание съдебно
решение на ВОС по в.т.д. № 1525/2018г. /л.74 от делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, при
постановяване на решението съдът е длъжен вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това
означава, че решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая извършеното прихващане. Следователно, към приключване на
съдебното дирене, претендираната в настоящото
производство сума е недължима поради прихващането й със сумата 266.65 лева, присъдените с решението разноски.
По гореизложените съображения съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне, поради погасяване на вземането чрез прихващане в
хода на производството.
По
разноските:
Настоящият състав намира, че въпреки отхвърлянето на
предявения иск разноски се следват на ищеца по следните съображения:
Към момента на предявяване на исковата претенция
вземанията на ответника не са били ликвидни и изискуеми, поради което
ответникът не е имал възможност да направи извънсъдебно възражение за
прихващане. По делото се установи, че предявеното от ищеца вземане е основателно,
но искът следва да бъде отхвърлен поради погасяването му чрез прихващане,
извършено от ответника едва след отговора на исковата молба. Ето защо съдът
намира, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на иска,
който е основателен, но е отхвърлен поради уважаване на правопогасяващото
възражение за прихващане /виж определение №150 от 04.06.2015 г. по гр. д. №
2349/2015 г. на ВКС, II ГО/.
Ищецът претендира и доказа разноски в общ размер на 352
лв. /адвокатско възнаграждение 300 лева и заплатена държавна такса 52 лева/,
които следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***,
чрез адв. И.З.от ВАК срещу "В и К В" ООД,
ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 111.29 лв. /сто и единадесет лева
и 0.29 ст./, представляваща заплатена на 18.09.2017г. без правно основание държавна такса по
ч.гр.д. № 13466/2017г. по описа на ВРС, начислена по повод снабдяване на
ответника със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 05.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, поради
погасяване на вземането чрез прихващане в хода на производството.
ОСЪЖДА В и К В" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 352 /триста петдесет и два/ лева, представляваща сторени в настоящото производство
разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: