№. 75 / 20.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
20.02.2020 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М. ІV –ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 23.01.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и. с участието на прокурора..........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 2319 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот.
Ищецът, Е.И..А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Й.А.,xxx е предявил иск против: Община Г. Д. XXXX , с адрес: с. Г. Д. о. М. у. Е. №. 2.
В исковата си молба твърди, че е собственик на имот №. 500.436, за който е образуван ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с.Г. Г., ЕКАТТЕ xxxx община Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972г., с площ от 717 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: имоти с №. №. 500.435. 500.437 и. землищна граница, по силата на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №. 9, том V, рег.№. 7265, дело №. 411 от 31.08.2011г., издаден от нотариус с рег.№. 578 на Нотариалната камара.
Твърди, че този имот се владее от него до сега, а преди това и. от неговите родители повече от 40 години.
През лятото на настоящата година разбрал, че Община І. Д. е съставила Акт за частна общинска собственост с №. 1646/2019г. върху посочения по- горе имот. Впоследствие с Решение №. 372 по протокол №. 49/21.05.2019г., Общинският съвет-Г. Д. взел решение имотьт да се продаде.
На 09.07.2019г. поискал от община Г. Д. да му издаде скица на и. имота, за което заплатил съответната такса. В срока, за който е следвало да му се издаде скицата, това не е сторено. Вместо това му е връчено Становище с изх.№. 9400-0229/31.07.2019г., издадено от общината, с което се твърди, че не той е собственик на имота, а общината.
След запознаване със съдържанието на това становище твърди, че липсва закон, който да определя имота като общински, защото той никога не е имал такъв характер. Не са налице и. основанията посочени в него за съставяне на Акт за частна общинска собственост.
С предприетите действия от страна на Община Г. Д. по съставянето на Акт за частна общинска собственост и. решението за продажба на имота, на практика се оспорва правото му на собственост върху него.
От друга страна отричането на правата на ответника с основание за упражняването на правото му на собственост върху имота в пълния му обем.
Моли на основание чл.124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на Община Г. Д. че тя не е собственик на имот №. 500.436, за който е образуван ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с.Г. Г., ЕКАТТЕ: xxxx община Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972г., с площ от 717 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: имоти с №. 500.435, 500.437 и. землищна граница.
Претендира направените в хода на производството разноски.
Ответникът, ОБЩИНА Г. Д. О. М. с адрес: с. Г. Д. о. М. у.” Е.” №. 2, представлявана от НИНА ПЕТКОВА – КМЕТ, чрез процесуалния си представител адвокат А.К.,xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.
ОТНОСНО допустимостта на предявения отрицателен установителен иск.
В т.1 от диспозитива на решението от 27.11.2013 г., по тълк.дело №. 8/2012 г., по описа на ОСГТК на ВКС, е даден отговор на поставения въпрос относно предпоставките за допустимост на отрицателен установителен иск за собственост и. други вещни права, а именно: ,, Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и. други вещни права е налице, когато, ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.”
Върховният касационен съд формулира извода, че в производството ищецът ,,доказва фактите, от които произтича правния му интерес”, защото в противен случай ,, производството се прекратява”. ВКС приема, че съществуването или липсата на самостоятелно право на ищеца, засегнато от претенциите на ответника, обуславя правния му интерес от установяването и. е въпрос на ,,допустимостта на иска, като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.” Когато констатира, „че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията- дали ответникът притежава или не претендираното от него и. отричаното от ищеца вещно право.” Това означава, че за допустимостта на иска е необходим процесуален интерес, който произтича от твърдението за засегнат материалноправен интерес. Или ищецът в производството по отрицателния установителен иск за собственост доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес - да защити наличието на свое защитимо право, респ.фактите от които то произтича.
По настоящото дело ищецът се легитимира като страна по предявен отрицателен установителен иск с издаден в негова полза, по обстоятелствена проверка, констативен нотариален акт №. 9, том V, рег. №. 1265, д.414 от 2011 г., на нотариус с рег. №. 578 на нотариалната камара, за имот №. 500.436, за който е образуван УПИ ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с. Г. Г., общ. Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972 г., с площ от 717 кв.м., отреден за жилищно застрояване, скица №. 13/ 12.02.2016 г., издадена от общ. Г. Д. Становище изх. №. 9400-0229/31.07.2019 г. и. приходна квитанция 0001901 от 09.07.2019 г. за платен данък за 2019 г. Твърдението на ищеца е, че наличието на Акт за частна общинска собственост №. 1646/2019г. за описания по-горе имот и. решение№. 372, взето по Протокол №. 49/21.05.2019 г. на ОбС, Г. Д. имотът да се продаде, както и. отказът на общината да го снабди със скица за имота, представлява оспорване на правото му собственост, установено в посочения нотариален акт.
Правото на собственост е от категорията абсолютни права, поради което не би могло да съществува в един и. същи обем в патримониума на две или повече лица.
Съгласно приетото в ТР №. 8 от 27.11.2013 г., на ВКС, по тълк.дело №. 8/2012 г., по описа на ОСГТК на ВКС, „интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и. при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и. същи обект. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и. обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост или други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое ЗАЩИТИМО право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.
С приложените към исковата молба писмени доказателства ищецът не доказва наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор по повод вещните претенции на община Г. Д. върху процесния имот. Това е така защото:
Приложеният по делото констативен нотариален акт №. 9, том V, рег. №. 1265, д.414 от 2011 г., на нотариус с рег. №. 578 на нотариалната камара, за имот №. 500.436, за който е образуван УПИ ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с. Г. Г., общ. Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972 г., с площ от 717 кв.м., е издаден по обстоятелствена проверка.
Съгласно т.1 от ТР/ 2012 г. на ВКС, от 21.03.2013 г. , по тьлк. дело №. 11/2012 г. на ОСГК, е прието, че ,,Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй-като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.” Вярно е, че в т. 2 на посоченото решение е указано, че „При оспорване на признато с акта право на собственост, тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Но в приетото в ТР №. 8 от. 27.11.2013 г., на ВКС, по тълк.дело №. 8/2012 г., по описа на ОСГТК на ВКС, „интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и. при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и. същи обект. Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и. обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост или други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое ЗАЩИТИМО право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.
Следователно, с последващо ТР, касаещо предявяване на отрицателен установителен иск, е прието, че ищецът обосновавайки правния си интерес, с подаване на исковата молба, трябва да установи наличие на свое защитимо право, като докаже фактите, от които то произтича.
По делото са представени скица №. 13 от 12.02.2016 г. на имот 500.436, за който е образуван УПИ ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с. Г. Г., общ. Г. Д. одобрен със заповед №. 287/03.03.1972 г. на председателя на ОНС М., Е.К. както и. актуална скица от 2019 г. В първата скица е записано, че имотът е отреден по плана за жилищно застрояване и. е записан на Е.И..А., ЕГН xxxxxxxxxx на основание документ: заповед на кмета №. 104 от 24.04.1978 г. Под това отбелязване, на ръка е добавено н.акт №. 9, т.V, рег. №. 7265, д. №. 414 от 31.08.2011 г. Във втората скица е записано, че имотът е записан на община Г. Д.. Пред нотариуса и. пред съда обаче не е представена заповед№. 104 от 24.04. 1978 г., на кмета.
В неприложена към исковата молба, Заповед №. 104 от 24.04.1987 г. на председателя на общинския народен съвет с. Г. Д. М. окръг, е посочено, че на основание чл.103 от Наредбата за държавни имоти и. молба вх. №. 94-00-Е-7 от 01.04.1987 г. на Е.И..А. xxx Ж. - 2”, ап.9, съгласно Протокол Ле 4, решение 20 от 16.04.1987 г. на ИК на Общински народен съвет, е отстъпено право на строеж възмездно, на Е.И..А. от М. , върху парцел ХVІІ в кв.44 по плана на с. Г. Г., окръг М., от 688 кв.м., по 2 лв. кв.м., за сумата 1376 лв., която да се внесе по сметка 180/ 1 фонд жилищно строителство на ОНС, М.. Заповедта е одобрена от Председателя на ОНС М. Е.К.. Лицето Е.И..А. е внесло по посочената сметка, дължимата сума от 1 376 лв. съгласно вносна бележка от 27.08.1987 г.
В предвидения в закона срок за осъществяване на учреденото право на строеж, така и. към настоящия момент, правото на строеж не е осъществено, и. ПИ е незастроен.
В разписния лист към плана от 1972 г. за имот 436 в графата собствено, бащино и. фамилно име на собственика е отбелязано името на Е.И..А., а в графата №. и. дата на документа за собственост е написано - Заповед №. 104 от 1987 г., т.е. отбелязването е направено по повод издадената в полза на Е.И..А. заповед за учредено право на строеж, което по своята правна характеристика представлява ограничено вещно право и. при осъществяване на строежа, щеше да възникне право на собственост върху построената сграда, но не и. върху площта на терена. Следователно, това учредено право на строеж, ако беше осъществено, не е титул и. не създава право на собственост върху терена на ПИ за лицето, в чиято полза е учредяването. Поради неосъществяване на учреденото право на строеж, същото е погасено по давност, при съобразяване на промените в ЗС след 1990 г., поради което Е.И..А. не притежава и. ограничено вещно право, каквото е правото на строеж в чужд имот, респ. право на собственост върху сграда, поради неосъществен строеж.
Посочените писмени доказателства категорично сочат, че към 1987 година и. конкретно към датата на подаване на молбата на ищеца с вх. №. 94-00-Е-7 от 01.04.1987 г. за учредяване на право на строеж в чужд имот, както и. към датата на издаване на заповед №. 104/24.04.1987 г. за учредяване на такова право, лицето Е.И..А. е било информирано и. е знаело, че парцел ХVІІ в кв.44 е със статут - държавна / социалистическа/ собственост, която независимо от кого и. колко продължително се владее, не се придобива по давност, съгласно чл. 86 ЗС, ред Изв. бр.92/1951 г., според която не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Тази разпоредба беше изменена ДВ бр.31 от 1990 г. като според редакцията й, не може да се придобие в собственост вещ, която е държавна или общинска собственост, а с редакцията ДВ бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., придобивният способ по чл.79 ЗС вече е изключен само по отношение на вещите- публична държавна или публична общинска собственост. В същия смисъл са и. разпоредбите на чл.7 ал.1 от ЗДС от 1996 г. и. чл. 7 ал.1 ЗОС 1996 г. Преди изтичането на последния ден от предвидения в чл.79 ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок при недобросъвестно владение, с разпоредбата на пар.1 от ЗД на ЗС, ДВ бр. 46 от 06.06.2006 г. е прието, че давността за придобиване на частни държавни и. частни общински имоти спира да тече за срок от 7 месеци, считано от 31.05.2006 г. Впоследствие, с няколко изменения на пар.1 от ЗД на ЗС наложеният мораториум е продължен до 31.12.2022 г.. Следователно, към дата 31.08.2011 г., която е дата на съставяне на н.акт №. 9/2011 г.имотът, който км датата на учредяване на ограниченото вещно право на строеж по реда на Наредбата за държавни имоти, е бил със статут на държавна /социалистическа/ собственост, в последствие трансформиран в имот частна общинска собственост, като тази трансформация е без значение относно възможността за придобиване на този имота по давност, даже и. при владение в продължение на 40 години, поради измененията в чл.86 ЗС и. наложеният мораториум върху придобивна давност до 31.12.2022 г.
Вероятно, пред нотариуса, издал н. акт №. 9/ 2011 г. в молбата-декларация е отразено, че имотът не е държавна собственост, защото вече по силата на закона, е трансформиран в частна общинска собственост и. своевременно деактуван като държавна / социалистическа/ собственост. От община Г. Д. е представена скица с отбелязване, че парцел ХVІІ в кв.44, е записан на Е.И..А. с документ Заповед 104 от 24.04.1987Г., без представяне на тази заповед, както е приложената към ИМ скица от 2016 г., с посочените по-горе отбелязвания относно принадлежността на правото на собственост.
Непредставянето пред нотариуса на всички посочени по-горе документи, относими към учредяване на право на строеж, както и. пропуски, направени от администрацията на община Г. Д. при издаване на скици за посочения имот, са причина за съставяне на нотариален акт №. 9, том V, рег. №. 1265, д.414 от 2011 г., на нотариус с рег. №. 578 на нотариалната камара, за имот №. 500.436, за който е образуван УПИ ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с. Г. Г., общ. Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972 г., с площ от 717 кв.м., отреден за жилищно застрояване, в нарушение на закона - чл. 79 ЗС във вр. с чл. 86 ЗС във вр. с чл.7 ал.1 от ЗОС , както и. на пар.1 от ЗД на ЗС с наложен мораториум за придобивна давност от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г., поради което нотариалното удостоверяване е нищожно, на основание чл.576 във вр. чл.569 т.2 ГПК - нотариусът не е имал право да извърши нотариалното удостоверяване на правото на собственост, в резултат на посочените по-горе законови разпоредби, т.е. издал е процесният нотариален акт извън предоставената му от закона компетентност.
В мотивите на ТР №. 8/2012 г. по тьлк.д. №. 8/2012 г. на ОСГТК се посочва, че „ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването, единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и. да не съществува / както е в настоящия случаи/. Ако ищецът не докаже твърденията си , с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното наличие, липсата на самостоятелно право на ищеца, е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска, като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, че ответната страна не е собственик на спорния имот. Наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им /в конкретния случай - съставен акт за ЧОС, решение на ОбС с. Г. Д. о. М. отказ за снабдяване със скица/, ищецът следваше да докаже фактите, от които твърденията му за право на собственост, произтичат. Безспорният факт за учредено право на строеж в държавен имот - парцел ХVІІ в кв.44, категорично сочи за липса на факти, от които да произтича негово право на собственост върху процесния парцел. Когато съдът констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството, без да се произнася по основателността на претенцията –дали ответникът притежава или не претендираното от него и. отричано от ищеца вещно
право”.
Ако съдът счете, че отрицателният установителен иск за собственост е допустим, с оглед представения от ищеца констативен нотариален акт за собственост №. 9/2011 г., то същият е неоснователен, по следните съображения:
В контекста на изложеното, ищецът по предявен отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право, постига защита, чрез отричане със сила на присъдено нещо на претендираното от ответника право, като правният интерес от предявяването му се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект. Ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възникнало или е било погасено. По повод характера на предявения иск – отрицателен установителен и. евентуално прието от съда наличие на правен интерес от предявяването му, община Г. Д. в производството по същество на спора, ще следва да доказва съществуването на отричаното от ищеца, вещно право на собственост върху процесния имот.
От приложената към настоящия отговор Заповед №. 287/ 03.03.1972 г. на Председателя на Окръжен народен съвет М., Е.К. е видно, че с нея е одобрен общия регулационен план на с. Г. Г., М. окръг за улична и. дворищна регулация на всички строителни квартали и. напречни профили на улиците, с поправките на Комисията по пар.58 от ППЗПИНМ при СОНС с.Г. Г. по червените, сините, зелените и. кафяви линии, числа подписи и. защриховки на плана, приложен към настоящата заповед, по който план парцел ХVІІ в кв.44 е със статут на държавна/социалистическа/ собственост и. е предвиден за жилищно застрояване
С приложена към настоящия отговор заповед №. 104 от 24.04.1987 г. на ОбНС Г.Д. на основание, чл.103 от Наредбата за държавните имоти, съгласно Протокол №. 4, решение 20 от 16.04.1987 г. на ИК на Общински народен съвет с Г. Д. одобрено от Председателя на окръжния народен съвет М. - Е.К. НА ИЩЕЦА Е ОТСТЪПЕНО ПРАВО НА СТРОЕЖ върху УПИ, държавна собственост, а именно УПИ ХУІІ в кв.44 по плана на с.Г. Г., М. окръг, за сумата 1376 лв., която е внесена от ищеца по сметка 180/1, фонд жилищно строителство на ОНС М., с вн.бележка от 27.08.1987 г.
В приложения към отговора разписен лист към плана, за имот пл.номер 436, кв.44, УПИ ХVІІ е записано името Е.И..А., а в графата №. и. дата на документа за собственост е отразено - заповед №. 104 от 24.04.1987 г., т.е. посочената по-горе заповед за отстъпено право на строеж в държавен поземлен имот, а не за прехвърляне на собственост върху ПИ.
При извършената от служители на община Г. Д. проверка на място, е установено, че строеж в този имот не е осъществен и. че към настоящия момент, СЪЩИЯТ Е НЕЗАСТРОЕН. В приложените по делото скици, издадени от община Г. Д. о. М. този факт е отбелязан непротиворечиво.
Посочените по-горе данни сочат, че на основание издадената по-горе заповед през 1987 г., ищецът е станал носител на учредено право на строеж, в държавен имот- УПИ ХVІІ - 436 в кв.44 по плана на с.Г. Г., общ.Г. Д.. Освен това, поради неосъщественото право на строеж, с изтичане на петгодишния срок от отмяната на ал.2 на чл.67 от ЗС, от 1996 г., учреденото право на строеж, към 2002 г., е погасено по давност, съгл. чл.67 ал.1 ЗС.
Посочените писмени доказателства безспорно установяват, че при издаването на заповедта за учредено право на строеж, през 1987 г., УПИ ХVІІ- 436 в кв.44 по плана на с. Г. Г., одобрен със заповед №. 287 от 03.03. 1972 година, на председателя на ОНС М., имотът е бил със статут на държавна /социалистическа/ собственост. В исковата молба ищецът въвежда възражение, че няма закон, въз основа на който имотът от държавна собственост да се трансформирал в общинска собственост.
Възражението е неоснователно.
С изменението на чл.14 от Конституцията от 1971 година се въвежда нов вид право на собственост - общинска собственост. От този момент, занапред, общините могат да придобиват право на собственост по силата на предвидените в нормативните актове способи. Самостоятелността на правото на собственост на общините е запазено
и. с чл.140 от действащата Конституция на РБ, обн.ДВ бр.56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г. както и. по силата на закона - първоначално в чл.6 ЗС, а в последствие и. с разпоредбите на Закона за общинска собственост. Първата законова регламентация, свързана с отделяне на част от обектите на общонародната / държавна/ собственост и. преминаването им в собственост на общините / така наречената трансформация на държавна в общинска собственост/ е предприета със Закона за местното самоуправление и. местната администрация , обн. ДВ бр., 77 от 17.09.1991 г. С пар.6 от ПЗР на ЗМСМА е предприето изменение в чл.6 от ЗС, като е описано кои имоти са общинска собственост, а в пар.7 от ПЗР на ЗМСМА е посочено кои от държавните имоти преминават в собственост на общините. В настоящия случай е приложима разпоредбанта на пар.7 ал.1 т.3 от ЗМСМА, която постановява, че: ,, С влизане в сила на този закон / ЗМСМА / преминават в собственост на общините и. следните държавни имоти:...” незастроени парцели и. имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство...”
Съгласно разпореждане №. 111 от 02.02. 1992 г. на МС, актуването на имотите, станали общинска собственост, по силата на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА се извършва след отписването им от актовите книги за държавна собственост. Този ред е възпроизведен и. по-късно в Закона за държавната собственост, Обн. ДВ бр.44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06 1996 г. и. Закона за общинска собственост обн. ДВ бр.44 от 21 .О5.1996 г., влязъл в сила 01.06.1996 г.
По настоящото дело, за процесния имот, е съставен АКТ №. 1646/02.04.2019 г.за частна общинска собственост с правно основание чл.2 ал.1, т.т.1 и. 2 от ЗОС и. заповед №. 287 от 03.03.1972 година на председателя на Окръжен народен съвет, М., коментирана по-горе. В настоящото производство, ответната община защитава своето твърдяно и. защитимо право на собственост върху процесния имот, на основание чл.2 ал.1, т.2 от ЗОС и. заповед №. 287 от 1972 г., с която е одобрен общия регулационен план на с. Г. Г. и. по този план, незастроеният парцел ХVІІ в кв.44 е държавна / общонародна/ собственост, върху който по-късно, през 1978 година, по реда на Наредбата за държавните имоти, на ищеца е учредено право на строеж, което, както се посочи по-горе, не е осъществено, поради което е погасено по давност.
Следователно, правното основание за собственост, по Акта за ЧОС, сочи на трансформация на частна държавна собственост в частна общинска собственост, на основание чл. 2 ал.1, т.2 от ЗОС във вр. с пар. 7, т.3 от ЗМСМА.
Или трансформацията на правото на собственост върху процесния имот е по силата на закона, ех lеgе и. е без значение дали основанието е изцяло посочено и. кога е съставен АКТА за ЧОС, както и. кога е деактуван този имот като държавна собственост. В настоящия случай, както се посочи по-горе той е деактуван, защото, за да бъде издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, пред нотариуса задължително е представено с молбата декларация уверение, че имотът не е държавна собственост, поради приложена трансформация върху собствеността по силата на закона.
Следователно, представените с отговора писмени доказателства категорично сочат на осъществена по силата на закона трансформация на частна държавна собственост в частна общинска собственост върху процесния имот, който представлява незастроен урегулиран имот в с. Г. Г., общ. Г. Д. със статут при отреждането му като ,,държавна /общонарона/ собственост, трансформирана на основание пар.7 , т.3 ЗМСМА, във вр. с чл.2 ал.1, т.2 ЗОС в частна общинска собственост.
Счита, че ищецът, в предявения от него отрицателен установителен иск, не е доказал съществуването на защитимо право, което се нуждае от защита чрез този иск, т.е. не доказа наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установител иск.
Моли съдът да постанови определение, с което да прекрати производството по делото, поради недопустимост на иска и. да присъди на ответната община направените по делото разноски.
Ако съдът счете, че отрицателният установителен иск за собственост е допустим, то да постанови решение, с което да се отхвърли предявения отрицателен установителен иск за собственост, че община Г. Д. о. М. не е собственик на ПИ ХVІІ в кв. 44 по плана на с. Г. Г., общ. Г. Д. о. М. като неоснователен, и. да присъди на ответната община направените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Допусната е и. назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице М.Д., приета от съда и. не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Не се спори между страните, че със Заповед №. 104 от 24.04.1987 година на Председателя на Общински народен съвет с.Г. Д. на основание чл.103 от НДИ и. молба вх.№. 94-00-Е-7 от 01.04.1987 година на Е.И..А. е отстъпено възмездно право на строеж върху Парцел ХVІІ кв.44 по плана на с.Г. Г..
Ищецът твърди, че е собственик на имот №. 500.436, за който е образуван ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с.Г. Г., ЕКАТТЕ xxxx община Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972г., с площ от 717 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: имоти с №. №. 500.435. 500.437 и. землищна граница, по силата на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №. 9, том V, рег.№. 7265, дело №. 411 от 31.08.2011г., издаден от нотариус с рег.№. 578 на Нотариалната камара.
За същия имот е утвърден Акт №. 1646 от 02.04.2019 година за частна общинска собственост, надлежно вписан в Служба по вписванията град Монтана.
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е отричане правото на собственост на Община Г. Д. върху процесния имот.
Въпросът е, основателен ли е предявения отрицатален установителен иск за собственост?
В настоящия случай основен предмет на спора между страните е дали има изискване за упражняване на учреденото право на строеж в определен срок и. дали собственикът на недвижимия имот се е позовал на изтичането му.
Съгласно приложените писмени доказателства се установява следното:
На приложеното към делото на лист 6, копие на скица №. 13 от 12.02.2016 г., се установява, че имотът е записан на Е.И..А., съгласно документ: Заповед на Кмета №. 104 от 24.04.1987 г., издадена от Кмета и. Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №. 9, т. V, рег. №. 7265, дело №. 414 от 31.08.2011 г., копие от него е приложено на лист 5 към делото. На лист 35 към делото е приложено копие на Заповед №. 104 от 24.04.1987 г. на Общински народен съвет село Г. Д. М. окръг, за отстъпено право на строеж (безвъзмездно) на Е.И..А. от М. върху парцел ХVІІ, кв. 44 по плана на село Г. Г., окръг М. от 688 кв.м. по 2 лв./кв.м. за сумата 1 376 лв., която да се внесе по сметка 180/1 фонд Жилищно строителство на ОНС М.. На лист 15 към делото е приложено копие на скица №. 207 от 25.09.2019 г., където УПИ ХVІІ в кв. 44 е записан на Община Г. Д. БУЛСТАТ ********* село Г. Д. у. ,,Е.” №. 2, съгласно документ: Акт за частна общинска собственост №. 1646 от 02.04.2019 г., издаден от Община Г. Д. вписан в АВ с Акт №. 16 от 03.04.2019 г., том ІV, рег. №. 1265. На лист 32 към делото е приложено копие от Акт №. 1646 от 02.04.2019 г. за частна общинска собственост на УПИ ХVІІ, кв. 44, образуван от имот №. 500.436 по плана на село Г. Г., Община Г. Д. одобрен със Заповед №. 287 от 03.03.1972 г., с площ 717 кв.м., отреден за жилищно застрояване.
На копие от Разписен лист, приложено на лист 33 към делото УПИ ХVІІ, кв.44 е записан на Е.И..А., съгласно Заповед №. 104 от 24.04.1987 г.
От изложените в исковата молба обстоятелства и. събраните в хода на производството доказателства, съдът приема наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск, тъй като заявява свои права по отношение на имот №. 500.436, за който е образуван УПИ ХVІІ в кв.44 на кадастралния и. регулационен план на с.Г. Г., и. за който има издаден акт за частна общинска собственост, според който имотът е предоставен на Община Г. Д..
От доказателствата по делото се установява че имотът е бил ползван от родителите на ищеца преди 1987 година, като е бил предоставен за ползване като градини след 1956 година, /свидетелят Е. Т. А. заяви, че парцелите са предоставяни за лично ползване/, а след 1972 г., след включването му в регулация е одържавен и. на основание чл. 15 от ЗС и. чл.103 ал.1 от НДИ върху него е учредено право на строеж в полза на Е.И..А., което последният е заплатил, но не е реализирал. Според разпоредбата на чл. 86 от ЗС в първоначалната редакция от 1951 г. има забрана за придобиване по давност на вещ, която е социалистическа собственост. С последвалото изменение, прието с ДВ бр.31 от 17.04.1990 г. е въведена забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост и. тази разпоредба действа до последното изменение с ДВ бр.ЗЗ от 19.04.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., съгласно което забраната остава в сила само за имоти публична държавна или общинска собственост. В същия смисъл са и. нормите на чл. 7, ал.1 от Закона за държавната собственост и. чл. 7, ал.1 от Закона за общинска собственост, обнародвани в Д.в. бр.44 от 21.05.1996 г. в сила от 01.06.1996 г. Следователно след 01.06.1996 г. по давност могат да се придобиват имоти частна държавна или общинска собственост. С §1 от Закон за допълнение на закона за собствеността, обнародван в ДВ бр.46 от 6.06.2006 г., в сила от 1 юни 2006 г. се спира за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006 г. давността за придобиване на държавни или общински имоти.С последващи изменения и. допълнения - ДВ бр.113/2007 г., ДВ бр.105/2011 г. е прието, че давността за придобиване на държавни и. общински имоти не тече до 31.12.2014 година, удължена до 31.12.2022 година. Съобразявайки изложеното относно ограниченията за придобиване по давност на правото на собственост върху имот, държавна или общинска собственост, фактът, че процесният имот е актуван като общински, се налага изводът, че ищецът не би могъл да придобие на основание давностно владение правото на собственост върху имота през всичките посочени периоди, тъй като не е налице непрекъснато, спокойно и. безспорно 10-годишното владение с намерение за своене на вещта преди налагането на мораториума / решение №. 6 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№. 4769/2007 г. ІV г.о., ГК, решение №. 1256 от 14.01.2009 г. по гр.д.№. 5329/2007 г, V г.о., ГК/.
Вещото лице, изготвило експертизата, която съда възприема изцяло като дадена компетентно, обективно и. безпристрастно, и. я приобщава като доказателство по делото, е отразило в констатациите си, че недвижим имот - поземлен имот ХVІІ, пл. 436 в кв. 44 по регулационния и. кадастрален план на село Г. Г., Община Г. Д. е влязъл в регулацията по плана, одобрен със Заповед №. 287 от 03 .03.1972 г. Преди 03.03.1972 г. предходен регулационен план липсва в Община Г. Д. и. Държавен архив град Монтана.
В скицата - копие за изменение регулацията на квартали с №. №. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 14, 15, 16, 23, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 35 ,,а”, отреждането на кв. 32 за физкултурно игрище в с. Илица и. квартали №. №. 1, 3, 4, 11 и. 12 и. корекция на реката по плана на село Соточино - Илица, околия Михайловградска, утвърдена със Заповед №. 1825 от 11.04.1956 г., УПИ ХVІІ в кв. 44 по действащия в момента план, одобрен със Заповед №. 287 от 03.03.1972 г. попада, но не е отразен в отреденото футболно игрище в кв. 32 и. частично обхваща част от предвидената улица, която минава до игрището. Разписен лист към скицата - копие за изменението на регулацията липсва.
Това, че няма спор между страните, че съгласно Заповед №. 104 от 24.04.1987 г. на председателя на общинския народен съвет с. Г. Д. М. окръг, одобрена от председателя на ОНС М. за отстъпено право на строеж в полза на ищеца върху парцел ХVІІ в кв.44 по плана на с. Г. Г., М. окръг, одобрен със заповед №. 287 от 03.03. 1972 година, на председателя на ОНС М., не е основание за приемане предявения иск за основателен. Когато е отстъпено правото на строеж на ищеца, тогава имотът е бил със статут на държавна /социалистическа/ собственост. С изменението на чл.14 от Конституцията от 1971 година се въвежда нов вид право на собственост - общинска собственост. От този момент, занапред, общините могат да придобиват право на собственост по силата на предвидените в нормативните актове способи. Самостоятелностга на правото на собственост на общините е запазено и. с чл.140 от действащата Конституция на РБ, обн.ДВ бр.56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г. както и. по силата на закона - първоначално в чл.6 ЗС, а в последствие и. с разпоредбите на Закона за общинска собственост. Първата законова регламентация, свързана с отделяне на част от обектите на общонародната /държавна/ собственост и. преминаването им в собственост на общините, така наречената трансформация на държавна в общинска собственост/ е предприета със Закона за местното самоуправление и. местната администрация , обн. ДВ бр., 77 от 17.09.1991 г. С §6 от ПЗР на ЗМСМА е предприето изменение в чл.6 от ЗС, като е описано кои имоти са общинска собственост, а в §7 от ПЗР на ЗМСМА е посочено кои от държавните имоти преминават в собственост на общините. В настоящия случай е приложима разпоредбанта на § 7 ал.1 т.3 от ЗМСМА, която постановява, че: ,, С влизане в сила на този закон /ЗМСМА/ преминават в собственост на общините следните държавни имоти:...” незастроени парцели и. имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство...” Вещното право на строеж се прекратява с различни правни способи – с унищожаване, разваляне или отмяна на гражданскоправната сделка, която го е породила, отмяна на административния акт, с който е било учредено, изтичане на уговорения срок, поради неупражняването му в срок, с отказ от правото или прехвърлянето му.
Специална разпоредба, която се отнася до отстъпване право на строеж върху държавна земя, е записана в чл.103 ал.1 от Наредбата за държавните имоти, в редакцията й към 1977 г. – право на строеж върху държавна земя се отстъпва със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот, одобрена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Съгласно чл. 15 ЗС (отм.), право да се построи сграда върху държавна земя и. да се придобие право на собственост върху сградата се отстъпва на кооперации, на други обществени организации и. на граждани по реда на чл. 13 ЗС (отм.) – с разрешение на съответния министър, а за държавни недвижими имоти, предоставени на народни съвети – с разрешение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на изпълнителния комитет на народния съвет, приравнен към окръжен. Следователно материалната компетентност на Министъра или съответно на председателя на ИК на НС е изключителна. Досежно учредяването на ограничено вещно право на строеж делегация не е предвидена. По силата на нормата на чл. 18 ЗС (отм.) за прехвърляне правото на собственост или за учредяване друго вещно право върху недвижим имот се изисква писмена форма и. от съдържанието на документа следва да може да се направи извод за точното съдържание на волята на собственика, учредил правото на суперфиция, както и. да може да се направи извод за обема на отстъпеното ограничено вещно право на строеж. В случая е налице отстъпено право на строеж, дадено от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, за което е безспорно установено, че не е реализирано в рамките на петгодишния срок. Не се ангажираха в хода на производството доказателства досежно издадено разрешение за строеж, утвърден архитектурен проект, все изискващи се от закона, за реализирането на такъв. Както вещото лице, така и. свидетелите М. М. П. И.. и. Т. Т. посочиха в показанията си, че имотът е незастроен, няма сграда, празен е, което налага извода, че в предвидения от закона пет годишен срок строеж не е реализиран.
Относно позоваването на придобивна давност за собственост върху процесния имот от страна на ищеца, съдът намира следното: От правна страна следва да бъде съобразено, че преди 01.06.1996 г. недвижимите имоти – държавна собственост, не са могли да бъдат придобивани чрез давностно владение. От 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. е в действие нормата на чл. 86 ЗС в редакцията му от ДВ. бр. ЗЗ/1996 г., според която не могат да се придобиват по давност само имоти, публична държавна собственост, или по аргумент от противното – в рамките на този срок може да бъде придобит имот частна държавна собственост, какъвто не е процесният недвижим имот. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата обаче течението на давностния срок е спряно с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането на течението на давностния срок е продължено до 31.12.2017 г. С последно засега изменение ДВ бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., давността за придобиване на имоти – частна държавна собственост спира да тече до 31.12.2022 г. Оттук следва, че вещно право върху имот частна държавна собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока – 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, удължен до 31.12.2022 г. В този смисъл е ТР №. 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, с което въпреки че е отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение, е направен цялостен преглед на съдебната практика по въпроса за спирането на давностния срок за придобиване на имоти частна държавна и. общинска собственост при действието на § 1 от ЗР на ЗС и. е установено, че липсва противоречие в разрешаването на този въпрос. Предвид горното следва да се приеме, че позоваването на право на собственост върху земята на основание изтекла в полза на ищеца десетгодишна придобивна давност, е неоснователно.
Съгласно разпореждане №. 111 от 02.02. 1992 г. на МС, актуването на имотите, станали общинска собственост, по силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА се извършва след отписването им от актовите книги за държавна собственост. Този ред е възпроизведен и. по-късно в Закона за държавната собственост, Обн. ДВ бр.44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г. и. Закона за общинска собственост обн. ДВ бр.44 от 21.05.1996 г., влязъл в сила 01.06.1996 г.
По настоящото дело, за процесния имот, е съставен АКТ №. 1646/02.04.2019 г.за частна общинска собственост с правно основание чл.2 ал.1, т.т.1 и. 2 от ЗОС и. Заповед №. 287 от 03.03.1972 година на председателя на Окръжен народен съвет, М.. По този начин, Община Г. Д. защити своето твърдяно и. защитимо право на собственост върху процесния имот, на основание чл.2 ал.1, т.2 от ЗОС и. Заповед №. 287 от 1972 г., с която е одобрен общия регулационен план на с. Г. Г. и. по този план, незастроеният парцел ХVІІ в кв.44 е държавна /общонародна/ собственост, върху който по-късно, през 1987 година, по реда на Наредбата за държавните имоти, на ищеца е учредено право на строеж, което не е осъществено, поради което е погасено по давност.
Изводът, който се налага е, че правното основание за собственост, по Акта за ЧОС, надлежно вписан в СВ при МРС, сочи на трансформация на частна държавна собственост в частна общинска собственот, на основание чл. 2 ал.1, т.2 от ЗОС, във връзка с § 7, т.3 от ЗМСМА. Или трансформацията на правото на собственост върху процесния имот е по силата на закона, ех lеgе и. е без значение дали основанието е изцяло посочено и. кога е съставен АКТА за ЧОС, както и. кога е деактуван този имот като държавна собственост. В настоящия случай, той е деактуван, защото, за да бъде издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, пред нотариуса задължително е представено с молбата декларация уверение, че имотът не е държавна собственост, поради приложена трансформация върху собствеността по силата на закона.
Ето защо се налага изводът, че осъществяваното до момента владение върху имот частна общинска собственост, бивша държавна собственост няма последиците на установеното в чл. 79, във връзка с чл. 77 от ЗС придобивно основание за правото на собственост. Поради това, дори и. да се приеме, че ищецът в определен период е осъществявал върху процесния имот владение по смисъла на чл. 68 от ЗС, същото не може да бъде противопоставено на ответника и. не засяга правото му на собственост, гарантирано от закона.
По изложените съображения съдът приема, че и. към момента ответната Община Г. Д. се легитимира като собственик на процесния имот, придобити по силата на закона. Поради това предявеният иск е неоснователен и. ще бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 180 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице, за удостоверение и. адвокатско възнаграждение, в размер на 600.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.И..А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Г. Д. XXXX , с адрес: с. Г. Д. о. М. у. Е. №. 2, че тя не е собственик на имот №. 500.436, за който е образуван ХVІІ в кв.44 по кадастралния и. регулационен план на с.Г. Г., ЕКАТТЕ: xxxx община Г. Д. одобрен със заповед №. 287 от 03.03.1972г., с площ от 717 кв.м., отреден за жилищно застрояване, при съседи: имоти с №. 500.435, 500.437 и. землищна граница, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.И..А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на Община Г. Д. XXXX , с адрес: с. Г. Д. о. М. у. Е. №. 2, сумите, както следва: 180.00 лв. за възнаграждение за вещо лице, 5.00 лв. за издадено съдебно удостоверение и. 600.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: