О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 86 07.03.2019г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V
състав, в закрито съдебно заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с
участието
на
прокурора
като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно
дело № 734 по описа за
2018г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.2 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба на В.Л.Н.
***, подадена чрез пълномощника му адв. А П. от САК, против мълчалив отказ на
Директора на Основно училище „Самара“ – гр. Стара Загора, за предоставяне на
достъп до обществена информация по подадено от В.Н. на 01.11.2018г. заявление
за достъп до информация на основание чл.24, ал.1 от ЗДОИ. Жалбоподателят поддържа,
че непроизнасянето срок по подаденото от него заявление за достъп до обществена
информация, представлява съществено нарушение на регламентираните в чл.38 и
чл.39 от ЗДОИ административно-производствени правила. По съображения, че мълчалив
отказ в производство по ЗДОИ е недопустим, е направено искане оспореният
мълчалив отказ на Директора на ОУ „Самара“ – гр. Стара Загора за предоставяне
на достъп до обществена информация, да бъде отменен, като незаконосъобразен,
като бъде задължен ответникът по жалбата да предостави заявената информация в
посочената форма за достъп. Претендира за разноските по делото, включващи
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата -
Директор на Основно училище „Самара“ – гр. Стара Загора, не взема становище по
основателността на оспорването.
Въз основа на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заявление
по ЗДОИ - заявление за достъп до информация, изпратено на адреса на
електронната поща на Основно училище „Самара“ – гр. Стара Загора на 01.11.2018г.,
в 02.07ч., жалбоподателят в настоящото производство - В.Л.Н., е направил искане
на основание чл.24 от ЗДОИ да му бъде предоставена следната информация,
свързана с лицата, заемащи педагогически длъжности в училището, а именно: 1. брой
лица, придобили и упражнили правото си на пенсия, но продължават да работят; 2.
брой лица, придобили право на пенсия, но не е упражнено; 3. брой лица без
педагогическа правоспособност.
Заявлението
не е регистрирано по реда на чл.25, ал.3 от ЗДОИ, като съгласно писмо изх. №
114/ 20.12.2018г. на Директора на ОУ „Самара“ – гр. Стара Загора, на
електронната поща на училището не е постъпвало подадено от В.Н. заявление за
достъп до информация на посочената от лицето дата 01.11.2018г.
На
14.12.2018г. адвокат А П., като пълномощник на В.Л.Н., е подала жалба против
мълчалив отказ на Директора на ОУ „Самара“ – гр. Стара Загора за предоставяне
на достъп до обществена информация по подадено от В.Н. на 01.11.2018г.
заявление за достъп до информация. Жалбата, ведно с разпечатка на подаденото по
e-mail заявление за достъп до информация, е изпратена по пощата и е постъпила в
Основно училище „Самара“ – гр. Стара Загора с вх. рег. № 257/ 20.12.2018г.
С писмо изх. № 114/ 20.12.2018г. на Директора
на Основно училище „Самара“ – гр. Стара Загора, на В.Н. е предоставена
заявената за получаване информация. Писмото е изпратено на заявителя и по
електронната поща на 20.12.2018г., съгласно заявената от лицето като
предпочитана форма на достъп до информация.
Въз
основа на установената фактическа обстановка съдът приема, че подадената от В.Н.
жалба против мълчалив отказ на Директора на ОУ „Самара“ – гр. Стара Загора за
предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от В.Н. на
01.11.2018г. заявление за достъп до информация, е процесуално недопустима, по
следните съображения:
Правото на жалба възниква
и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки,
които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По
аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 и т.4 от АПК, две от предпоставките за
възникване и съществуване правото на жалба, са наличието на акт, подлежащ на
съдебно оспорване и правен интерес от обжалването. Тези процесуални
предпоставки са от категорията на абсолютните, за които съдът следи
служебно.
Съгласно разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето
на административния орган в определения законов срок по искане, с което е бил
сезиран, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. За да е налице
мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се
установи от една страна подадено искане за издаване на административен акт и от
друга – бездействие на административния орган при нормативно установено
задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно
законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, за
който органът е бил надлежно сезиран и има задължение да се произнесе с издаване
на съответния акт, като само в този случай непроизнасянето релевира мълчалив
отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на
АПК.
В случая
съдът приема, че на първо място не е налице формиран мълчалив отказ на Директора
на Основно училище „Самара“ – гр. Стара Загора, за предоставяне на достъп до
обществена информация по подадено от В.Н. на 01.11.2018г. заявление за достъп
до информация, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на
чл.28 от ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се
разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата
на регистриране, като в този срок органите или изрично определени от тях лица
вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до
исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето
решение. По делото са представени доказателства, че жалбоподателят В.Н. е изпратил
по електронен път на 01.11.2018г, в 02.07ч., на адреса на електронната поща на
Основно училище „Самара“ – гр. Стара Загора Заявление за достъп до информация.
Но липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, това
заявление да е постъпило /получено/ на електронната поща на училището на дата 01.11.2018г.
При липсата на данни и доказателства, че задълженият за
предоставяне на достъп до обществена информация субект по см. на чл.3, ал.2,
т.1 от ЗДОИ във вр. с § 1, т.4, б. „а” от ДР на ЗДОИ - Основно училище „Самара“ – гр. Стара
Загора, е бил сезиран по надлежния ред,
недоказано се явява както възникналото задължение по чл.28 от ЗДОИ за
разглеждане и произнасяне по заявлението за достъп до информация, така и
началният момент, от който започва да тече законово регламентирания срок за
издаване на решение по това заявление. Съответно не може да се приеме, че е
налице и формиран мълчалив отказ
по см. на чл.58, ал.1 от АПК за предоставяне на достъп до обществена информация
по подадено от В.Н. на 01.11.2018г. заявление за достъп до информация, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1
от АПК, право да оспорват административните актове имат гражданите и
организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от административния акт или за които той поражда задължения. В този
смисъл наличието на правен интерес за оспорващия е абсолютна процесуална
предпоставка за образуването и развитието на съдебното производство. Задължително
условие, обуславящо правния интерес и респ. възникване правото на жалба, е
наличието на “засягане” на права и/или на защитени от правото интереси от акта,
който се оспорва. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което
материалноправните последици на акта са
неблагоприятни и пряко засягат негативно неговата правна сфера. В този смисъл
неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в
прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права
или създаване на нови респ. разширяване на съществуващи правни задължения.
Правото да се търси и
получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБългария, като това право обхваща и корелативното задължение
на държавните органи, публичноправните субекти и публичноправните институции да
осигурят достъп до общественозначима информация, изключая нормативно уредените
ограничения на правото. В действащото законодателство са предвидени различни
правни средства за достъп до информация в зависимост от произхода, съдържанието
и значението на информацията за правните субекти. Един от правните способи е
регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република
България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда,
определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за
търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая
жалбоподателят В.Л.Н. е упражнил правото си по чл.4, ал.1 от ЗДОИ, подавайки
заявление за достъп до обществена информация до Директора на Основно училище
„Самара“ – гр. Стара Загора. Макар да няма данни дали изпратеното от В.Н. по
електронна поща заявление за достъп до информация е било получено от задължения за предоставяне на достъп до обществена
информация субект, съответно такова заявление не е било регистрирано в
училището, Директорът на ОУ
„Самара“ – гр. Стара Загора е предоставил заявената за получаване информация преди
датата на образуване на настоящото съдебно-административно производство
/21.12.2018г./. Видно от съдържанието на писмо изх. № 114/ 20.12.2018г. на
Директора на Основно училище „Самара“ – гр. Стара Загора, със същото е даден пълен достъп до исканата информация и в
посочената форма на достъп, т.е. искането е изцяло удовлетворено. Следователно
жалбоподателят няма нарушено или застрашено право или интерес, които да бъдат
защитени по съдебен ред. Нуждата от съдебна защита е отпаднала преди образуването
на съдебното производство поради отпадане на правния интерес на жалбоподателя
от оспорването на мълчаливия отказ за предоставяне на заявената за получаване
обществена информация. Липсата на правен интерес съставлява процесуална пречка
за разглеждане и произнасяне по същество по подадената от В.Л.Н. жалба.
По изложените съображения съдът приема, че от една страна
по изпратеното от В.Н. по електронна поща Заявление за достъп до информация от
01.11.2018г. не е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, а
от друга – че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването, като
абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на жалбата и на образуваното
съдебно-административно производство. С оглед на което жалбата на В.Н. против
мълчалив отказ на Директора на ОУ „Самара“ – гр. Стара Загора за предоставяне
на достъп до обществена информация се явява процесуално недопустима и като
такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
При този изход на делото не е налице нито една от
хипотезите на чл.143, ал.1 и ал.2 от АПК за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя - приложимият закон не регламентира отговорност на ответника за
направените от жалбоподателя разноски при прекратяване на производството на
основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК.
Водим от горните мотиви и на основание чл.159,
т.1 и т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Л.Н. ***, подадена чрез
пълномощника му адв. А П. от САК, против мълчалив отказ на Директора на ОУ
„Самара“ – гр. Стара Загора за предоставяне на достъп до обществена информация
по подадено от В.Н. на 01.11.2018г. заявление за достъп до информация, като недопустима.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на В.Л.Н. ***, за присъждане на разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 734/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
неговото съобщаване.
СЪДИЯ: