№ 19
гр. Трън, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241740200028 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72 от Закона за Министерство на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано по жалба рег. № 1079 от 29.07.2024 г. по описа на Районен съд –
град Трън, подадена от Р. Д. М., с ЕГН: ********** с адрес: ************* срещу
Заповед № № 36133-11/21.07.2024 г. на К. Р. Л., на длъжност мл. инспектор при РУ-
Трън, с която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР му е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа в поделенията на МВР“.
Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е
незаконосъобразен, като издаден в нарушение на административнопроизводствените
правила и приложимите материалноправни норми. Моли съда да отмени оспорената
заповед.
В проведеното съдебно заседание на 17.10.2024 година жалбоподателят редовно
призована не се явява, вместо него се явява адвокат А. Д. от САК, който поддържа
жалбата и моли съда да я отмени, като незаконосъобразна по подробно изложени
доводи.
Ответникът – полицейски орган при РУ Трън – К. Л., редовно призован, не се
явява, явява се процесуалния му представител юр.к.В. като моли съда да отхвърли
жалбата, като неоснователна по подробни изложени доводи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът К. Л. и свидетелят И. И. са служители на РУ-Трън при ОДМВР-
Перник. На 21.07.2024 година двамата в състав на полицейски патрул изпълнявали
1
задълженията си, като около 21,40ч. получили сигнал от ОДЧ при РУ-Трън за
самокатастрофирал автомобил на черен път преди с.Главановци, общ.Трън. На място
установили човека подал сигнала на спешния телефон - М. Г. И., както и водача на лек
автомобил марка ***** с рег.№ С **** ХН, Р. Д. М.. Водача обяснил, че се прибирал с
автомобила от с.Филиповци, когато на завой предна дясна гума пропаднала в канавка,
опитал да изкара автомобила форсирайки двигателя, но не успял. Св.Л. поискал
документи за самоличност, СУМПС и СРМПС от водача. При извършване на
проверката двамата служители на МВР поканили за тест за наличие на алкохол
жалбоподателя. При теста с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№
ARPM 0418 същият отчел положителна проба за алкохол 2,16 промила. Св.Л. съставил
на водача АУАН № GA № 523337/22.07.2024г. за извършено нарушение и издал на Р.
М. талон за медицинско изследване № 106217, който дал кръв за изследване.
Свидетелят М. Г. И. обяснил, че същата вечер се прибирал с колелото си от гр.Трън за
с.Главановци, когато забелязал до мостчето преди селото лек автомобил ***** с рег.№
С **** ХН боксувал, защото не можел да излезе от канавката до пътя. И. веднага се
обадил на тел.112, след което изчакал идването на полицаите. Не познава човека в
автомобила.
Като свидетел по акта се подписал св.И. И.. Полицаите запознали въззивника с
АУАН, той го подписал и получил препис. Служителите на полицията преценили, че
се касае за извършено престъпление от общ характер- престъпление по чл.343 Б, ал.1
от НК, тъй като били налице данни за извършено престъпление ответникът К. Л.
съставил на Р. Д. М. заповед за задържане на лице и обявил същата. За основание за
задържането описал следното: Управлява лек автомобил след употреба на алкохол 2,16
промила“. Като правно основание цитирал разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Реално жалбоподателят бил задържан в 22,48 ч. на 21.07.2024г. и освободен в 01,40ч.
на 22.07.2024 г., тъй като след справка с медицинско лице било установено, че същият
поради здравословни причини не може да пребивава в арестните помещения на
ОДМВР-гр.Перник.
Жалбоподателят подписал оспорваната заповед, като му е било връчено копие
от нея. Ведно с посочената заповед М. попълнил декларация (приложение № 1 към чл.
14, ал. 2) на 21.02.2024 г. в която е посочил, че е запознат с правата си при
задържането, както и че отказва адвокатска защита от служебен адвокат по реда на
Закона за правната помощ; не желае адвокат по негов избор; има здравословни
проблеми; желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка;
желае медицински преглед от лекар; не желае да се уведоми член семейството му или
друго заинтересовано лице за неговото задържане; уведомен е за правото на
свиждания, да получава колети и храна, както и че няма нужда от специална
хранителна диета. Към административната преписка е представен протокол за личен
обиск на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати
срещу подпис при освобождаването на лицето.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: Заповед за задържане на лице рег.№ 361зз-11/21.07.2024г., Протокол за личен
обиск на лице от 22.07.2024г., декларация за правата на задържано лице, Сведение,
както и копия от материали по ДП № 34/2024г. по описа на РУ-Трън по прокурорска
преписка № 2377/2024г. на РП-Перник. Същите, както и свидетелските показания
съдът прецени като еднопосочни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.
Обстоятелствата по задържането на жалбоподателя и издаването на заповедта се
2
изясняват посредством информацията, съдържаща се в писмените и гласните
доказателствени източници. Посредством последните се установят действията на
полицейските органи, проведени по време на задържането, а именно задържане
поради данни за извършено престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК, след което в 24 срок
М. бил освободен.
По отношение на заеманата от ответника Л. длъжност към момента на издаване
на процесната заповед по делото не се спори.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен
интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган при спазване на предписаната от
закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото липсват специални
правила относно последното.
Жалбата е депозирана в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от
надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В заповедта, издадена в законоустановената писмена форма, са посочени името,
длъжността и местоработата на издалия я служител, посочено е правното основание за
задържането - чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице,
датата и часът на задържането, ограничаването на правата му по чл. 72 ЗМВР, правото
да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита от
момента на задържането, на медицинска помощ и на телефонно обаждане.
Жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т.1 ЗМВР - поради данни за
извършено престъпление от общ характер.
В този смисъл фактическото основание за задържането е ясно, конкретно и
подробно описано, при което жалбоподателят още от този начален момент е бил
наясно с фактическите му параметри. С оглед на това възраженията в съответната
насока са неоснователни. Правилно в заповедта е посочено правното основание за
задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, и достатъчно ясно е описано фактическото
основание на това задържане - за данни за извършено престъпление по транспорта във
връзка с управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2,16 промила на
хиляда. Предвид това фактическото и правно основание на заповедта са ясно, точно и
недвусмислено формулирани. Досежно мотивната част на заповедта, относима е и
константната съдебна практика, обективирана в ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС №
4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 г. на ВАС. При това настоящият
съдебен състав прецени, че процесуални нарушения при издаването на атакуваната
заповед не са допуснати, респективно, че е процесуалноправно законосъобразна.
Заповедта за задържане освен това е издадена и в съответствие с изискванията
на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР регламентира хипотезата на задържане
за срок до 24 часа при данни за евентуално извършено престъпление от общ характер.
В случая от писмените доказателства се изясни, че полицейските органи са
предприели извършването на полицейска проверка спрямо М. след като свидетелят И.
е възприел самокатастрофирал лек автомобил с жалбоподателя в него като водач да се
3
опитва да излезе от канавка на път в близост до началото на с.Главановци, а при
последваща проверка с техническо средство Дрегер същото показало стойности
значително над 1,2 промила на хиляда. Видно от снетото обяснение жалбоподателят не
е отрекъл да е управлявал въпросното МПС, а свидетеля твърди, че през цялото време
до идването на полицаите е наблюдавал водача как се опитва да измъкне закъсалият
автомобил.
Наред с това, неоснователно е и възражението за несъответствие на процесната
заповед с целта на закона. В случая за прекомерност на задържането не може да се
говори, доколкото от заповедта е видно, че е продължило малко над два
астрономически час (от 22,48 ч. на 21.07.2024г. и освободен в 01,40ч. на 22.07.2024 г.),
което ориентировъчно е времето, необходимо на полицейските служители да се
придвижат до районното управление, да придружат водача във ФСМП Трън за даване
на кръвна проба за изследване, след което да бъдат надлежно оформени и
документите, съпътстващи издадената заповед за задържане. Последната е била
издадена в полицейското управление след установяване самоличността на лицето.
Предвид това настоящият съдебен състав прецени, че времето, през което е
продължило задържането, съответства на целта на закона и не надхвърля
необходимото за постигане целта на задържането. При това следва заключението, че
принудителната административна мярка, приложена от административния орган,
действащ в условията на оперативна самостоятелност, в случая е била изцяло
съобразена както с целта на закона, така и с практиката на ЕСПЧ относно принципа за
прилагането на чл. 5, § 1 ЕКЗПЧОС. Доводите в обратна насока не следва да бъдат
споделени.
В заключение следва изводът, че оспорената заповед е законосъобразна, не са
налице основания за отмяната й по реда на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК, и жалбата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същата
следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно в размер на 120 (сто и двадесет лева) лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Р. Д. М., с ЕГН: ********** с адрес: *************
срещу Заповед № 361зз-11/21.07.2024 г. на К. Р. Л., на длъжност мл. инспектор при РУ-
Трън, с която на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР му е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа в поделенията на МВР“.
ОСЪЖДА Р. Д. М., с ЕГН: ********** с адрес: *************, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Областна дирекция на вътрешните работи /ОДВР/ - Перник сума
в размер на 120 (сто и двадесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от АПК.
4
Съдия при Районен съд – Трън: _______________________
5