№ 3
гр. Т., 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ганчо М. Драганов
при участието на секретаря Жулиета П. Жекова
като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело №
20213250100352 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№1153 от
15.10.2021г. от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД ЕИК *********,
представлявано от Лилия Димитрова- изпълнителен директор, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6, чрез
пълномощника В. Ц. - юрисконсул, срещу С. Й. С., ЕГН ********** с адрес:
*********, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК,
с който ищеца моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумите присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№210/2021 г. по описа на Районен съд - Т., а именно: главница в размер на
1000,00(хиляда) лева, договорна /възнаградителна лихва в размер на
82,25(осемдесет и два лева 25ст.) за периода от 03.01.2017 година 14.11.2019
година, лихва за забава в размер на 82,41(осемдесет и два лева и 41ст.) за
периода от 14.07.2020г. до 10.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от дата на подаване на заявлението при съда – 14.05.2021 година
до окончателното изплащане на задължението.
Предявен е и осъдителен иск в условията на евентуалност на осн.чл.430,
ал.1 ТЗ вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за същите суми.
Претендират се разноски и по двете производства.
В исковата молба се излагат съображения, че на 02.04.2020 г. е
подписано Приложение 1А към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 07.12.2016г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между
Райфайзенбанк (България) ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД ЕИК
*********, по силата на който вземането, произтичащо от сключен Рамков
договор № ********* за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
RaiCARD Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic. по силата на
коюто договор Банката предоставя на кредитополучателя С. Й. С. кредитен
1
лимит в размер на 1 000,00 лева, е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Райфайзенбанк (България) ЕАД е упълномощило „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД в качеството си на цесионер по Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 02.04.2020 г. от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжника за извършената цесия.
В законоустановения едномесечен срок след размяна на книжата по
чл.131 от ГПК, е бил получен писмен отговор от ответника, чрез назначения
му особен представтител, в който се оспорва единствено това, че ответника е
надлежно уведомен за извършената цесия, поради което и моли искът да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседания ищеца не се представлява, но с молба моли да бъде
разгледано делото в негово отсъствие, като предявеният иск да бъде уважен
изцяло, като допустим и основателен, както и да му бъдат присъдени
разноските сторени по настоящото производство и по проведеното
заповедното производство по чл.410 от ГПК.
Ответника се представлява от особен представител адв.Д., като чрез
него признава изцяло исковата претенция на ищеца но оспорва това, че
ответникът не е надлежно уведомен за настъпилана предсрочна изискуемост
на кредита както и за извършената цесия.
По делото са приети следните писмени доказателства: заверени преписи
на: рамков договор №********* за издаване и ползване на кредитна карта
RaiCARD Fix / Visa Classic / MasterCard Gold / BILLA Visa Classic от
14.11.2016г.; извлечение от регистър за банкови карти; рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на 07.12.2016г., конкретен
договор за цесия (прехвърляне на вземания) от 02.04.2020г., приложение
№1А със заличени данни; потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД; пълномощни и уведомление за цесия, както и ч.гр.д.
№20213250100210/2021г. на ТлРС
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния
съд, се явява допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по
следните съображения.
Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410
от ГПК. Издадената заповед за изпълнение № 72/28.06.2021 г. по ч.гр.дело №
210/2021г по описа на Районен съд – Т.. Същата е връчена по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, а искът е предявен на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в срока
по чл.415, ал.4 от ГПК.
С издадената заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК, съдът е
уважил изцяло заявлението на настоящият ищец, тогава заявител като е
заповядал – длъжникът С. Й. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ
адрес гр.Т., общ.Т., обл.Добрич, ул.„*********, в качеството на длъжник по
договор за издаване и ползване на кредитна карта №********* от 14.11.2016
година, сключен с „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД с ЕИК *********,
отпуснат в размер на 1000,00 лева, вземането по който договор, с договор за
цесия от 02.04.2020 година кредитора е прехвърлил на заявителя „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ” ЕАД с
2
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, п.к. 1407, представлявано от
изпълнителния си директор Лилия Костадинова Димитрова, следните суми:
общо в размер на 1164,66(хиляда сто шестдесет и четири лева и 66ст.) лева,
от които главница в размер на 1000,00(хиляда) лева, договорна
/възнаградителна лихва в размер на 82,25(осемдесет и два лева 25ст.) лева за
периода от 03.01.2017 година 14.11.2019 година, лихва за забава в размер на
82,41(осемдесет и два лева и 41ст.) лева за периода от 14.07.2020г. до
10.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване
на заявлението при съда – 14.05.2021 година до окончателното изплащане на
задължението, както и сумите от 25,00 (двадесет и пет) лева – явяваща се
държавна такса и сумата от 50,00 (петдесет) лева - юрисконсултско
възнаграждение.
От приложеното уведомление за извършената цесия е видно, че
Райфайзенбанк (България) ЕАД е упълномощило цесионера ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД да уведоми длъжника С. Й. С. за прехвърлянето на
вземанията спрямо него. Цесионера, в качеството на пълномощник, изпратил
препоръчана пратка, съдържаща уведомление за извършената цесията до
посочения в договора адрес. Същият е посетен от пощенски служител на
„Български пощи" ЕАД, но последният не открил нито длъжника нито друго
пълнолетно лице, което е съгласно да получи пратката и поради тази причина
е върнал пратката в цялост.
При това положение съгласно трайната съдебна практика, съдът приема,
че когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба, изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея
на ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за
кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно
изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт,
който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в
рамките на претендираните суми. Цитираната практика води до извода, че в
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без
значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, претенцията
на ищеца следва да бъде уважена винаги, когато бъде установено, че
потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем
е надлежно упражнено, независимо дали това е станало преди подаване на
заявлението или упражняването на това право се осъществи в хода на
исковото производство. Същото се отнася и до уведомлението за
извършената цесия, което може да бъде направено и със връчването на
исковата молба на остветника. Това увомление съдът намира са извършено с
получаването на исковата молба и приложенията към нея от особения
представител.
От представените писмени доказателства става ясно, че на 14.11.2016 г.
между Райфайзенбанк (България) ЕАД (Банката), в качеството на
кредитодател и С. Й. С., ЕГН **********, в качеството му на
кредитополучател е сключен Рамков договор № ********* за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/ Visa Classic/
MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic. По силата на Договора Банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 1 000,00 лева,
който може да бъде използван чрез кредитна карта, представляваща средство
за отдалечен достъп по електронен път до обслужващата кредита банкова
3
сметка и наличния по същата кредитен лимит. Банката е изпълнила
задължението си да предостави одобрения лимит и да издаде и предаде на
кредитополучателя кредитна карта.
Кредитополучателят от своя страна е усвоил суми от одобрения
кредитен лимит, в резултат на което за същия е възникнало задължението да
ги възстанови, ведно с начислената за срока на ползването им договорна
възнаградителна лихва съгласно годищен лихвен процент, посочен в
Договора. На основание чл. 139 от Договора кредитополучателят има право
по всяко време да погаси използвания кредитен лимит, но в случай, че той не
се възползва от тази възможност, то погасяването следва да стане чрез
заплащане на месечна база на минимални погасителни вноски (МПВ),
формирана съгласно правилото на чл. 43 от договора. Размерът на месечната
погасителна вноска е конкретно посочен в месечно извлечение, което се
изпраща от Банката на кредитополучателя по избран от същя начин (на
хартия или по електронен път), като в Договора е изрично посочено, че
неполучаването на извлечението не освобождава кредитополучателя от
задължението му да заплати МПВ. Срокът за заплащане на МПВ е 17 дни
след края на отчетния период посочен в чл. 40 от договора за кредит, като е
предоставена възможност на картодържателя сам да избере един от
посочените отчетни периоди, а именно: от 16 - то число на месеца до 15 - то
число на следващия месец или от 2 - ро число на месеца до 1 - во число на
следващия месец. В случай че този ден е неработен, падежът е на следващия
работен ден. Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за
заплащане на минималната месечна погасителна вноска, като падежът на
първата е настъпил на 03.01.2017 г.
В чл. 14 от Договора е посочено, че валидността на картата е 3 години, а
в чл. 170 от Договора е посочено, че договорът се счита за прекратен при
изтичане на валидността на картата. Видно от приложеното като
доказателство извлечение от регистъра на банкови карти воден от
Райфайзенбанк (България) ЕАД, картата е предадена в деня на сключване на
договора, а именно на 14.11.2016 г. От тук може да бъде направен извода, че
нейната валидност е до 14.11.2019 г. В този случай приложение намира чл.
176 от Договора, съгласно който след изтичане на валидността на картата
договорът остава в сила при условие, че има непогасени задължения към
Банката, като картодържателят е длъжен да ги погаси чрез ежемесечно да
запалащане МВП съгласно чл.43 от Договора.
Кредитополучателят е изпаднал в забава още на 03.01.2017 г., като
считано от тази дата са настъпили обективните предпоставки за обявяване на
предсрочна изискуемост съгласно договора за кредит - неплащане в срок на 4
МПВ. Настоящата искова молба играе роля на уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на непогасените суми по Рамков договор №
********* за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fix/ Visa Classic/ MasterCard Gold/ BILLA Visa Classic, т.е. са налице и
субективните предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането.
Правилно съгласно договора за кредит е определена и
възнаградителната лихва за периода от 03.01.2017 година 14.11.2019 година,
както и лихва за забава в размер на 82,41(осемдесет и два лева и 41ст.) за
периода от 14.07.2020г. до 10.05.2021г.
С оглед на горното, съдът намира иска за основателен и като такъв
4
следва да го уважи в неговата цялост, като заедно с това присъди и законна
лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението до съда
14.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от
ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство съобразно изхода на спора. Предвид изцяло
уважаване на иска в настоящото производство следва да се присъдят изцяло и
разноските по проведеното заповедно производство възлизащи на 25,00
(двадесет и пет) лева – явяващи се държавна такса и сумата от 50,00
(петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за
присъждане на съдебни разноски по настоящото производство, ще следва на
ответника да бъде възложено заплащането им в размер на общо 575,00
(петстотин седемдесет и пет) лева включващи 125,00 лева – държавна такса,
150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300,00 лева - внесен депозит
за особен представител.
Водим от горното, Т.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ответника С.
Й. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Т., общ.Т.,
обл.Добрич, ул.„*********, в качеството на длъжник по договор за издаване и
ползване на кредитна карта №********* от 14.11.2016 година, сключен с
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД с ЕИК *********, отпуснат в размер на
1000,00 лева, вземането по който договор, с договор за цесия от 02.04.2020
година кредитора е прехвърлил на заявителя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД,
ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик
Ибсен” № 15, п.к. 1407, представлявано от изпълнителния си директор Лилия
Костадинова Димитрова, следните суми: общо в размер на 1164,66(хиляда сто
шестдесет и четири лева и 66ст.) лева, от които главница в размер на
1000,00(хиляда) лева, договорна /възнаградителна лихва в размер на
82,25(осемдесет и два лева 25ст.) лева за периода от 03.01.2017 година
14.11.2019 година, лихва за забава в размер на 82,41(осемдесет и два лева и
41ст.) лева за периода от 14.07.2020г. до 10.05.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението при съда –
14.05.2021 година до окончателното изплащане на задължението, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 72/28.06.2021 г. по
ч.гр.дело № 210/2021г по описа на Районен съд – Т..
ОСЪЖДА С. Й. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
гр.Т., общ.Т., обл.Добрич, ул.„*********, да заплати на ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, п.к. 1407,
представлявано от изпълнителния си директор Лилия Костадинова
Димитрова, сторените по ч.гр.дело №210 по описа на ТлРС за 2021 г.
разноски в размер от 25,00 (двадесет и пет) лева – явяващи се държавна такса
и сумата от 50,00 (петдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.
5
ОСЪЖДА С. Й. С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес
гр.Т., общ.Т., обл.Добрич, ул.„*********, да заплати на ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, п.к. 1407,
представлявано от изпълнителния си директор Лилия Костадинова
Димитрова, сторените по настоящото производство разноски в размер на
575,00 (петстотин седемдесет и пет) лева, включващи 125,00 лева – държавна
такса, 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300,00 лева - внесен
депозит за особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
6