Р Е Ш Е Н И Е
№ 1238
гр.Пловдив, 27.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2793/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 18-6207-001011 от 15.03.2019г., издадено от А.
Ч. Д., на длъжност *** РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Н.Е.К.,
ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
200 лв. /двеста лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено процесуално нарушение.
Посочва, че в наказателното постановление се посочва, че същото се издава на
две основания – АУАН № Д 652735/22.11.2018г., както и постановление на РП –
Пловдив № 10745/2018г. за прекратяване на наказателното производство, поради
което за едно и също наказание са били водени две наказателни производства за
идентични нарушения, срещу едно и също лице, без което и да е от тях да е било
прекратено, производството по съставения акт е следвало да бъде прекратено.
Посочва още, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган
се е позовал както на АУАН така и на постановлението на прокурора, ако се е
ползвал от изключението на чл.36, ал.2 от ЗАНН, то наказателното постановление
е следвало да се издаде без да бъде съставян АУАН, смесени са двете законови
възможности за издаване на наказателно постановление, които са приложими само в
условия на алтернативност. Предлага наказателното по постановление да бъде
отменено изцяло. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат В.
поддържа жалбата на изложените основания, също предлага наказателното постановление
да бъде потвърдено.
Ответната страна – РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на
обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 27.03.2019г., видно от приложеното
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив на 29.03.2019г., съгласно отразения
входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 22.11.2018г., около 13:15 часа, в с.Труд, обл.Пловдив, свидетелят Г.Д.Г.,
в качеството му на мл.инспектор в сектор РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив,
осъществявал дейност по контрол на движението, когато забелязал по
ул.„Карловска“ пред № 8 – път, отворен за обществено ползване, движещ се в
посока гр.Карлово товарен автомобил „Нисан Навара“ без табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места . Свидетелят Г.
спрял за проверка същия автомобил и установил, че последното МПС било
управлявано от жалбоподателя Н.Е.К.. Свидетелят Г. констатирал още, че товарен
автомобил „Нисан Навара“ бил с номер на рама *** и не бил регистриран по надлежния ред.
С оглед на горното, на място и в присъствието на нарушителя, свидетелят Г.
съставил АУАН с бланков № 0632735 от 22.11.2018г. срещу Н.Е.К. за нарушение на
чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят
подписал, като отразил възражение, че купувал автомобила и искал да го пробва.
По случая било образувано досъдебно производство – бързо производство №
412/2018г. по описа на сектор РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив. С
постановление на РП – Пловдив от 29.11.2018г. наказателното производство по
бързо
производство № 412/2018г. по описа на сектор РУ – с.Труд при ОД МВР –
гр.Пловдив било прекратено, като преписката била изпратена на *** РУ – с.Труд
при ОД МВР – гр.Пловдив.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Г.Д.Г.. Последният помни случая и описва, че видял
движещото се МПС „Нисан Навара“ без табели с регистрационен номер,
както и че установил, че последното било управлявано от жалбоподателя Н.Е.К.. Съдът
намира показанията на свидетеля Г. за последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на
горепосочените доказателства.
Горната фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не
се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и Заповед
№ 317з-3300/13.09.2016г. на директора на ОД МВР – Пловдив, както и разпоредбата
на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Н.Е.К., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата – за това че на 22.11.2018г., около 13:15 часа, в
с.Труд, обл.Пловдив, по ул.„Карловска“ пред № 8, в посока гр.Карлово, по път,
отворен за обществено ползване, е управлявал МПС – товарен автомобил „Нисан
Навара“ бил с номер на рама ***, което не било регистриран и било без табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места;
Съдът намери за неоснователно възражението, че в наказателното
постановление се посочва, че същото се издава на две основания – АУАН № Д
652735/22.11.2018г., както и постановление на РП – Пловдив № 10745/2018г. за
прекратяване на наказателното производство. В наказателното постановление ясно
е посочено, че административно наказателното производство е образувано
основание на АУАН № Д632735/22.11.2018г., съставен от Г.Д.Г., както и че след
това по случая е водено и прекратено бързо производство № 412/2018г. по описа
на РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив. Горното описание съставлява едно
правилно и последователно излагане на обстоятелствата във връзка с
производството, включително – посочване, че към момента не се води наказателно
производство за същото деяние, което административнонаказващия орган е длъжен
да стори във всички случаи, а не „позоваване“ на определено основание за
издаване на наказателното постановление, посочването на каквото основание
разпоредбите на чл.57, ал.1, т.1 – т.10 от ЗАНН не предвиждат.
Също неоснователно е и възражението, че за едно и също наказание са били
водени две наказателни производства за идентични нарушения, срещу едно и също
лице, без което и да е от тях да е било прекратено, доколкото и очевидно от
представеното Постановление на РП – Пловдив от 29.11.2018г. се установява, че
бързо производство № 412/2018г. по описа на РУ – с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив
е било прекратено месеци преди произнасяне на административнонаказващия орган
по административната преписка.
Като неоснователно следва да бъде преценено и възражението, че наказателното постановление е следвало да се
издаде без да бъде съставян АУАН, смесени са двете законови възможности за
издаване на наказателно постановление. Безспорно чл.36, ал.2 от ЗАНН предвижда,
че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или
прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на
наказващия орган. В случая обаче следва да се съобрази, че АУАН №
Д632735/22.11.2018г. е съставен наместо и непосредствено при установяване на
нарушението, съответно – преди образуване на наказателното производство. Ето
защо и предвид произнасянето на РП – Пловдив с постановлението за прекратяване
на наказателно производство от 29.11.2018г.,
административнонаказващият орган е могъл да издаде процесното наказателно постановление и без да
бъде съставен АУАН, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН. Въпреки това и
обстоятелството, че АУАН е бил съставен преди образуване на наказателното
производство очевидно не може да води до „опорочаване“ на проведеното след
прекратяване на последното наказателно производство административнонаказателно
такова, доколкото ЗАНН не предвижда някакъв особен ред за изрично „анулиране“
на съставения акт, в изчакване на произнасянето на прокурора. В случая административнонаказващият
орган се е произнесъл по изпратената от прокурора преписка, което безспорно е
компетентен да стори, както без да бъда съставен АУАН, така и при наличието на
такъв, съставен преди образуването на наказателното производство.
Не на последно място следва да се съобрази, че процедурата по съставяне
на АУАН не съществува като самоцел, а обслужва определени нужди на
производството по ЗАНН, включително – повдигане на административнонаказателното
обвинение, предоставяне възможност на нарушителя да се запознае с последното,
да даде обяснения, представи доказателства и стори възражения. От своя страна
реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН предвижда изключение, включително от горните права
на нарушителя, предвид ясната законодателна идея, че същият нарушител следва да
е запознат с предмета на прекратеното наказателно производство или
прокурорската преписка, по която е постановен отказ. С оглед на горното очевидно е, че дори
тогава, когато АУАН е бил съставен, без последното да е изискуемо - съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, то последното не може да съставлява
съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Още повече и отново следва да се посочи, че в случая АУАН № Д632735/22.11.2018г. не е бил съставен
след произнасянето на наблюдаващия прокурор и в нарушение на чл.36, ал.2 от ЗАНН, а преди образуване на наказателното производство, ето защо в случая
поначало не е налице процесуално нарушение.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушения, както
и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение.
Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Повода
на жалбоподателя да управлява гореописаното МПС – с цел да го изпробва и др.
подобни е обстоятелство, което би могло да бъде съобразено при индивидуализация
на наказанието, но не налагат заключение за основание приложение на реда на
чл.28 от ЗАНН. Следва да се съобрази още, че деянието, изразяващо се в
управление на МПС, което не е регистрирано, се отличава с една значителна
степен на обществена опасност, включително мотивирала криминализирането му от
законодателя като престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че
съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата
- наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. В случая наказанието е определено в
минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито
други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 18-6207-001011 от
15.03.2019г., издадено от А. Ч. Д., на длъжност *** РУ – с.Труд при ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на Н.Е.К., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.