Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1 1 4 4
гр. Пловдив, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2896/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № НП-1264/2018 от 05.12.2018 г. на Началник IV РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на С.Е.П. с ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи
(ЗБЛД) е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са свързани с липсата на
нарушение от субективна страна, доколкото страда от **** заболяване „******“,
както и липсата на финансови възможности за заплащане на наложената глоба.
Въззиваемата страна
взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда,
като счита същото за законосъобразно с материалния процесуален закон и моли да
се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Жалбоподателят С.П.
страдал от **** заболяване „******“, като от 28.11.2012 г. е с трайно намалена
работоспособност поради освидетелстване от ТЕЛК, която е продължена с експертно
решение № 3155 от 17.06.2019 г.
На 07.11.2018 г.
около 22:50 ч. в гр. Пловдив на ул. „****“ до № ** на жалбоподателя била
извършена полицейска проверка от униформен полицейски служител, а именно А.М..
Последният установил, че проверяваното лице не може да представи документ за
самоличност/лична карта/ или друг заместващ документ.
За установеното
нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия Д бл. № 177739/07.11.2018 г., в който е описано, че жалбоподателят е
нарушил чл. 6 от ЗБЛД. В акта нарушителят отразил, че няма възражения.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля А.М. – очевидец
и актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал, включително АУАН, експертно решение № 3155 от
17.06.2019 г. на УМБАЛ „Пловдив“ АД.
Разпитан в съдебно
заседание свидетелят М. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че почеркът
в акта е негов, както и подписите на актосъставител. Единствено в мястото за
възражения не е негов. Споделя, че в АУАН вписва единствено обстоятелствата,
които лично е възприел. Не си спомня да му е направило впечатление
проверяваното лице да страна от някакво заболяване. Показанията на свидетеля съдът
намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства,
поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на
актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло
в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на
свидетел при установяване на нарушението и нарушителя, който не е направил
възражения, когато му е бил предявен за запознаване със съдържанието му, за което
се е и подписал.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената
от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и
е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за непредставяне на документ за самоличност при
поискване от компетентните длъжностни лица.
От правна
страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът
намира, че се установява авторството на деянието, но не и виновното му
извършване, като неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
На базата на всички събрани и кредитирани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както
съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на
жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6 от ЗБЛД.
Посочената норма гласи, че гражданите са длъжни при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. От обективна страна жалбоподателят е осъществил
всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че С.П. на 07.11.2018 г. около 22:50 ч. в гр. Пловдив на ул. „****“
до № ** не представил документ за самоличност/лична карта/ или друг заместващ
документ. Същевременно се установи на съдебното следствие, че жалбоподателят
страда от **** заболяване „******“, което е диагностицирано не по-късно от
28.11.2012 г., когато е бил освидетелстван от ТЕЛК и му е определен процент
неработоспособност.
Макар да са налице
доказателства за осъществен от обективна страна състав на нарушението, съдът
приема, че липсва субективната страна на нарушението. От страна на
санкционираното лице не е налице умисъл за извършване на вмененото му
административно нарушение с оглед установеното **** заболяване. Предвид
изложеното съдът приема, че вмененото на нарушителя административно нарушение
не е доказано, че е осъществено от лицето от субективна страна с умисъл. Затова
и наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
По изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-1264/2018
от 05.12.2018 г. на Началник
IV РУ към ОД на
МВР Пловдив, с което на С.Е.П. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 80,
т. 5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е наложена глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.