Решение по дело №2184/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 Гр. София, 27.01.2021 година

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIІ – и  въззивен състав в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. с-я АДРИАНА АТАНАСОВА

                      

Секретар: ЕЛЕНА ЧАУШЕВА

Прокурор: ВИОЛЕТА Ж.А,

разгледа докладваното от съдия Колева ВНОХД № 2184/2020 г. по описа на СГС, при което, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.XXI НПК.

Образувано е по въззивен протест от прокурор при СРП срещу  присъда от 12.09.2019г. по НОХД № 21719/2017г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав, с която подс. С.В.Е. и подс. Г.Ц.Г. са признати за невиновни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.198, ал.4, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК,  а именно за това, че на 06.04.2016 г. в часовия диапазон 20.00 часа - 20.30 часа, в село Кокаляне,  местност “Плажа“, район „Панчарево”,  Столична община, в съучастие като съизвършители са отнели чужди движими вещи, на обща стойност от 3 467.53 лева /три хиляди четиристотин шестдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/, а именно лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф 4”, с регистрационен номер *******с рама № *******7, на стойност 2 600.00 лева /две хиляди и шестотин лева/, мобилен телефон марка “Самсунг”, модел “Ноут - 2” с международен идентификационен код ЯМИ/ ********, на стойност 216.00 /двеста и шестнадесет/ лева и черен кожен портфейл с метална щампа с изображение на пистолет, на стойност 27.00 лева /двадесет и седем лева/, съдържащ: парична сума в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева; чуждестранна валута - една банкнота с номинал 100 щатски долара, изчислени по курс на Българска народна банка към 06.04.2016 г. 1.72533 лева за 1 щатски долар, на стойност 172.53 лева /сто седемдесет и два лева и петдесет и три стотинки/; два билета за масов градски транспорт в гр. София, на обща стойност 2.00 /два/ лева; от владението на М.Б.М., с намерение противозаконно да ги присвоят, като за отнемането на вещите М.Б.М. е бил приведен в беззащитно състояние от С.В.Е. и Г.Ц.Г., същите завързали ръцете на М. зад гърба му с бели пластмасови ленти /“свински опашки“/ и го натикали в купето на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф 4”, с per. № *******В депозирания протест се прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена изцяло, и да бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни. Изтъква се, че от събраните доказателствени материали от досъдебното производство, както и тези събрани пред първата инстанция по категоричен начин се стига до извода за извършеното от двамата подсъдими престъпление.

 Излагат се аргументи, че в подкрепа на обвинителната теза са показанията на  М., Б., Н. и Х.А., Г.. 

Изтъква се, че независимо, че свидетелите поемни лица били променили показанията си от Д.П., то следвало да се акцентира, че никое от поемните лица не е заявило словесно и с думи при разпознаването съмнения относно посочените от тях лица като разпознати, а изтъкнатото от свидетелите поемни лица колебание на  разпознаващите, е било резултат  на оценка на поведение на последните, което неправилно е  изтълкувано като съмнение.  Сочи се от прокурора, че държанието на разпознаващите лица по време на проведените разпознавания е излъчвало всъщност притеснение от преживения стрес и шок, както и от факта, че лица представящи се за служители на реда са се възползвали от това. Твърди се, че времето, през което подс. Г. е работил в структурите на МВР е осигурило досег на същия с полицейски униформи, каквито той и подс. Е. са използвали при извършване на процесното престъпно деяние. Посочва се, че съдът не би следвало да кредитира обясненията на двамата подсъдими, тъй като същите са изцяло защитна версия и не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Сочи се , че мястото, където е извършено инкриминираното деяние до мястото, където двамата подсъдими като служители на СОТ са посетили в кв. Панчарево, местност „Дебело гуно“ улица „******* 3  е било възможно  да се измине за няколко минути. 

Поддържа се, че обясненията на двамата подсъдими не следва да се кредитират.

Искането е за отмяна на оправдателната присъда и да се постанови нова – осъдителна и за двете подсъдими лица .

 В хода на съдебните прения  пред въззивния съд страните поддържат следните съображения по постановената присъда :

Представителят на СГП поддържа протеста и искането за отмяна на първоинстанционния акт. Счита, че са застъпени фактически изводи, които са погрешни, поради неправилно приложения на процесуален закон. Счита, че показанията на свидетелите М., А. и Г. от Д.П. и в хода на  първоинстанционното, следва да се кредитират, а в тях те са посочили като извършители двамата подсъдими. Поддържа се, че показанията на тези свидетели и  и на св. Б.намират опора в извършените разпознавания в д.п.

Всеки от защитниците по делото и самите подсъдими настояват да се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на СРС. 

Защитникът на двамата подсъдими  - адв. Б. поддържа, че СРС е провел задълбочено съдебно следствие като изяснил всички спорни моменти по настоящото дело , а по делото още с определение на СГС от юни 2016 г., по чл. 65 от НПК съдът установил, че не са събрани доказателства, които да обосновават каквато и да е съпричастност на подсъдимите към инкриминираното деяние .

Защитникът адв. А. поддържа, че  авторството на двамата  подсъдими е напълно недоказано по делото. Твърди се че липсват  не само безпротиворечиви, но и каквито и да е други доказателства  относно този съществен въпрос .

Защитникът адв. Т. поддържа, че присъдата е  изключително добре мотивирана и са разгледани детайлно всякакви факти от значение за изясняване на фактическата обстановка, която е настъпила при наистина реализираното престъпление спрямо свидетеля М. и неговото семейство. Сочи се, че извършените разпознавания водят до противоречи данни; че свидетелите  не са били последователни  при разпитите  и в ДП, и пред съда. Твърди се, че  разпознаванията  са били опорочени , т.к. според показанията на помните лица, в стаята за разпознаване са влизали минимум по 2 човека, които са провеждали разпознаването около минимум 40-50 минути или общо 4-5 часа са правени разпознавания, като разпознаванията са правени 2 пъти. Настоява се да се обърне внимание и на това, че  описанието на извършителите е доста по - различно от описанието на тази две лица, които са подсъдими . Акцентира се, че  събраните данни по GPS системите, не могат да бъдат манипулирани по никакъв начин  и че колата извършваща патрула на СОТ, в който са били тези две лица, подсъдимите, е постояла не повече от 3 минути в зона близка до зоната на извършване на престъплението и това са минутите, в които те са си купували кафета, т.е. единият от тях е бил пред собственика на заведението пред което е била колата.

 Поддържа се, че личните мобилни телефони на подсъдимите са засечени от клетка на GSM оператори, които  клетки обслужат друг район, а не района, в който е извършено престъплението.  

 В право на последна дума подсъдимите Е. и Г.  молят  да бъде потвърдена присъдата на СРС.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-и въззивен състав, след като обсъди доводите в протеста, изложеното в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намира, че  протеста е неоснователен .

Установената фактическа обстановка от първата съдебна инстанция  изцяло се възприема, а тя сочи на следното:  

Подсъдимият С.В.Е. е роден на *** г., в гр. Пазарджик, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работи като „охранител“ в „СОТ 161“ ЕООД, живущ ***, с ЕГН **********.

Подсъдимият Г.Ц.Г. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи като „охранител“ в „СОТ 161“ ЕООД,  а  данните по делото  живущ ***, ателие 7, с ЕГН **********.

На 06.04.2016 г. свидетелите М.Б.М., Х.М.Б., Н.А.А., Х.А.А.и М.Г. се придвижили с автомобила на свидетеля М.М. марка „Фолксваген”, модел “Голф 4”, с регистрационен номер *******с рама № *******7, на стойност 2 600.00 лева /две хиляди и шестотин лева/ до местността „Плажа“, находяща се в район „Панчарево“, с. Кокаляне, Столична община. След като св. М. паркирал автомобила си, горепосочените свидетели слезли от превозното средство и всички седнали в близост до автомобила на една от пейките, намиращи се там, с намерение да поседят и да се почерпят. В часовия диапазон 20:15 часа - 20:30 часа при свидетелите дошли двама мъже с неустановена по делото самоличност, облечени в полицейски униформи, като се представили за полицаи и поискали да проверят документите на присъстващите. Тъй като свидетелите М., Б., Н. и Х.А. и М.Г. били от скоро в България, възприели неустановените по делото двама мъже за полицейски служители и им представили личните си документи. Неустановените по делото мъже казали на свидетелите, че се налага да проверят автомобила, с който същите пътували, както и багажа им. Свидетелите извадили всички свои вещи на масичката, на която били седнали, като един от мъжете, представящи се за полицаи, сложил в торбичка вещите на св. М. - мобилен телефон марка “Самсунг”, модел “Ноут - 2” с IMEI № ********, черен кожен портфейл с метална щампа с изображение на пистолет, съдържащ парична сума в размер на 450 лева, една банкнота с номинал 100 щатски долара и два билета за масов градски транспорт в гр. София, след което прибрал плика в себе си. Вещите на останалите свидетели били върнати, след което неустановените по делото двама мъже казали на свидетеля М.Б.М. да ги придружи до автомобила си. В близост до автомобила на св. М. марка „Фолксваген“, модел „Голф 4“, с per. № *******неустановените по делото мъже привели св. М. в беззащитно състояние, като завързали ръцете му зад гърба му с бели пластмасови ленти тип „свински опашки“, натикали го в купето на лекия му автомобил и потеглили, отдалечавайки се от мястото, на което останали свидетелите Х.Б., Н. А., Х.А. и М.Г..

След известно време автомобилът спрял пред намиращия се в близост ресторант „Урвич“ и от него слязъл един от двамата мъже, представящи се за полицаи, а другият продължил със свидетеля М. в посока гр. София. След около 300 метра неустановения по делото шофьор на автомобила спрял последния в крайпътна отбивка, отворил вратата от страната на св. М.М., последният слязъл, след което автомобилът потеглил без св. М. в посока гр. София.

Св. М. се върнал пеш към мястото, където били останалите свидетели, като на спирка „Плажа“ в Панчарево бил пресрещнат от св. Б., Н. и Х.А., както и М.Г.. Последният прогорил свинските опашки, с които бил завързан св. М., след което им разказал, че лицата, представили се за полицаи, са му откраднали автомобила. Св. Б.се обадила на тел. 112 и подала сигнал за случилото се, като на място бил изпратен екип на 08 РУ-СДВР.

Тъй като по време на извършване на горепосоченото престъпление подсъдимите Е. и Г., и двамата служители на „СОТ“ ЕООД, се намирали в района на Панчарево като автопатрул „СОТ 161“, последните били задържани от разследващите органи и предявени за разпознаване на свидетелите М.М., Х.Б., Н. А., Х.А. и М.Г.. Последните разпознали подсъдимите като извършители на престъплението, но не били сигурни, че именно подсъдимите са осъществили деянието, въпреки че много им приличали по физика на действителните извършители.

С оглед извършените разпознавания, спрямо подсъдимите Е. и Г. били взети мерки за неотклонение „задържане под стража“.

Междувременно, по повод провеждано друго досъдебно производство за противозаконно отнети автомобили, на 17.05.2016 г, било извършено престърсване на къща, обитавана от св. Я.Л., находяща се в гр. София, ул. „*******където били открити множество части от издирвани автомобили, вкл. и части от автомобила на св. М. - „Фолксваген Голф“, регистрационните табели за автомобила, както и част от отнетия от св. М. телефон марка „Самсунг“.

При проведено разпознаване на св. Я.Л., св. М. разпознал последния като по-високия от двамата извършители на престъплението, извършено на 06.04.2016 г., като заявил, че е на 50 % сигурен, че това е той.

Според заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза общата стойност на инкриминираните вещи към датата на деянието възлиза на 3 467.53 лева

Посочената фактическа обстановка е установена  от първоинстанционният съд след събиране и проверка на възможните източници на доказателства, след внимателна  проверка  на  всяко едно от тях поотделно и в съвкупност. Съставът на СРС не е допуснал процесуални нарушения, както  поддържа от представителят на СГП, а напротив извършил е оценка на събраните доказателства в пълнота и според действителния им смисъл, без да им се придава съдържание, каквото те нямат, нито са игнорирани източници, които са от значение на правилното решаване на делото. Изложените мотиви към съдебния акт илюстрират задълбоченото изследване на  материалите по делото, при което допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането и оценката на доказателствата не са налице.

По събитието на осъществено противоправно деяние източниците са еднопосочни.

Противоположните тези на обвинителната власт, съответно на защитата и подсъдимите  са свързани с авторството на процесното  деяние,  които се обосновават с различните изводи, направени от едни и същи източници и в частност – това са осъществените разпознавания от петимата свидетели, очевидци на случая.

Данните по делото  дават основание за извод, че   резултата от разпознаването на подс. Е. е опорочен с оглед факта, че съпрузите Х.Б.и М.М., както и Х.А. иМ.Г. са били заедно при  извършване на  разпознаване и в частност са възприемали  описанието на признаците, по които  единият от тях е извършвал разпознаването, в каквато насока са показанията на поемното лице - св. И.И., а и показанията на Х.Б., посочила  в с.з. „винаги бяхме заедно с М.“.  Независимо, че тази свидетелка и св. И.И. заявяват:  първата – било им забранено да се виждат и да си говорят, а вторият - че всеки  е поглеждал самостоятелно, то едновременното присъствие на  двама разпознаващи предполага възприемане на обясненията на първия и това води до извод  за предпоставка за повлияване на данните от собствените възприятия със  съобщаваното  от първото  разпознаващо лице. Данните по делото сочат  на това, т.к. е  видна  голямата разлика в описанията, дадени  от св. Х.Б.: непосредствено след деянието,  в първия й разпит от 06.04.16 завършил в 23:55ч тя е дала следното описание на два от съществените белези на първия извършител 35 - 40 годишен, около 180 см. , а за втория – около 30 годишен, ръст около 170 см.,  които белези при разпита по реда на 170 НПК на 08.04.16г. са се променили съществено:   за първия извършител  са посочени възраст 40 – 42 години, ръст около 190 см., а за втория възраст около 35-38 години и ръст около 175 -180 см. и  съобщеното от нея напълно кореспондира с данните от разпитите на съпруга й  М., който на  08.04. 16 -  по чл. 170 НПК – е описал точно тези белези : за първия извършител  са посочени възраст 40 – 42 години, ръст около 190 см., а за втория възраст около 35-38 години и ръст около 175 . 

На следващо място, видно е че практически всички тези свидетели,  независимо че в протоколите  за разпит  по реда на чл. 170 от НПК  при  разпознаване с участието на подс. Г.,  са описвали  първия извършител/ т.е. подс. Г./ с височина от около 190 см.,  в отличие от което,  посочвайки подс. Г. при  разпознаването  и  четирима   свидетели са твърдели, че го разпознават по височината – около 170  - 180 см., което е съществено разминаване, а свидетелката  Х. е заявила, че го е  разпознала по очите / предполага сини /.  Показателна е и реакцията на свид. М. при разпознаването, когато е установил, че подс. Г., посочен от него като по – високия, всъщност фактически е по –нисък от първото  вече разпознато лице, което е бил подс. Е.. Тази констатирана голяма отлика  в ръста / при свидтелите Г., Х.А. и Н. А. тя  е 20-30 см/ по която се твърди , че ще  разпознае едно лице и действително разпознатото, респективно;  отсъствието на значително разминаване в ръста на двете подсъдими лица, води до извод, че не следва да се възприемат като достоверни резултатите от разпознаването.

Първоинстанционният съд е не е пропуснал  и заявеното от св.  Х.А. в показанията от ДП, че не е видяла в лице „по-ниския“ извършител, тъй като религията не й позволявала да гледа други мъже, докато мъжът й е до нея,  което  с основание  поставя под съмнение описанието, което е  дала на  единия извършител. 

На следващо място,  с основание СРС е изследвал и въпроса, доколко категорични, сигурни  са били разпознаващите при посочването  от тях на конкретните лица при разпознаването.   И обосновано с техните показания, а така и с показанията  и на четирите поемни лица / свидетелите И. и А., както и на Д. и С./ участвали при разпознаването е изведено, че  никой от разпознаващите не е имал пълна, категорична  убеденост, че посочените от тях като разпознати са действително лицата, участвали в престъплението.  Това колебание  е било налице дори при св. М., който е имал възможност най- дълго време да наблюдава извършителите  и е  заявил, че е бил сигурен  60 – 80 %,  че това са извършителите .

Именно по тези причини и въззвиният съд прави извода, че  удостоверените резултати от действията по разпознаване не могат да се възприемат като убедителни относно  конкретизирането на двамата подсъдими като лица -  извършители на престъплението.

На следващо място, посочването в съдебно заседание пред СРС  от  свидетелите  М.,  Б.и  Х.А.  на двамата подсъдими като лицата „откраднали“  автомобила  не може да се възприеме като източник на достоверни данни. При установената  цялостната непоследователност в описанията  и неубедителност  в резултата на разпознаването в ДП,  не може да се изведе  несъмнено, че  посочването на подсъдимите в съдебно заседание е резултат на възприети черти при деянието, а не „отпечатък“ от избора на лицата при разпознаването.  Не може да не се спомене и това, че  в с.з. свидетелите Н. и Г. в с.з. сочат, че  не помнят да са виждали подсъдимите;  в допълнение,  при проведеното разпознаване с участие на св. Я.Л., при когото е намерен отнетия автомобил,   последният е посочен от  св.  М.  при  разпознаване от 08.06.17г. със степен на сигурност 50 % , че това е единия от извършителите - „по-високия“. Това обстоятелство  макар и косвено, не подпомага  за еднопосочност  на изводите по авторството .

На следващо място,  въззивния съд констатира съществено несъответствие  между твърденията на свидетелите – очевидци, че извършителите са лица, на чиито униформи е пишело „полиция“  и  имало  знаме на РБ;  имало е и  нещо като ресни на униформата и   данните за носеното от подсъдимите облекло същата вечер. Св. Ч., в показанията си  в с.з.  е описал,  че  на същата дата 06.04.16г. подсъдимите лица са дошли на проверка на адреса му  около 19:45 – 20:00, пребивавали са около 20 – 30 минути  и са  били  с униформи с надписи  „СОТ 161“,  по които не е имало герб, знаме или др. надписи;  св. Ж., описвайки,  лицето, което е купило кафе, в инкриминирания отрязък от време,  е било с униформа „като на лицата от фирмата, която охранява“, а  полицаи, са идвали единствено да го разпитват след случая.  

На следващо мястото СРС прецизно е съпоставил всички източници и е извел, че  в  20.04 часа е проведен разговор от служител от дежурния център на „СОТ“ ЕООД с двамата подсъдими относно проверка на алармения сигнал в къщата на св.И.Ч..  Проверката на имота в кв.  Панчарево,  „Дебело гуно“,  ул. „********е отнела повече около още 10 – 15 минути. След тази проверка  и  придвижване  до  ресторанта на св. Ж., данните сочат за престой около 3-4 минути, изведено от  GPS-системата, а след това подсъдимите са се отправили към Казичене, където също е имало сигнал, налагащ проверката му, като в  20.38 часа  е проведен разговор с тях, като данните извлечени от клетките, през които е преминал информационният поток на ползваните от двамата подсъдими  мобилни телефонни номера напълно потвърждават това.  

            Обсъждането на тези условно наречени обективни и с  невъзможност да се манипулират данни е подробно осъществено от първия съд и не следва да се преповтаря.

Без основание в протеста се сочи, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимите лица. Вярно е че към този източник следва да се подхожда с внимание, но   в конкретния случай обясненията и на Е.,  и на Г. по отношение на техните действия и поведение на 06.04.16г. са еднопосочни, последователни ; кореспондират и се подкрепят от други източници, поради което същите  могат и следва да се ценят като  източник на  достоверна информация .

            В протеста, а и пред първата инстанция представителят на СРП е поддържал,    че подсъдимите първо извършили деянието, а след това посетили сигнала за аларма във вила в Панчарево. Тази  теза не би могла да се обсъжда: първо от процесуална гледна точка, т.к.  се  навеждат нови времеви параметри на деянието, надхвърлящи посочените в ОА и  на второ място СРП не само не е   оспорила  установеното от  СРС  време на извършване на престъплението в периода 08:15- 08:30ч.; но  по – същественото - не е привела каквито и  да е било доказателствени аргументи в тази насока.  А такива сред източниците не могат и да се установят.  Нещо повече, данните  сочат, че автомобила на СОТ 161  с ДК № ********, с който подсъдимите са се придвижвали процесната вечер, е записан на камерите на бензиностанция „ОМВ“  на ул. „Самоковско шосе“ № 86 в 19:52:49, когато  е спрял  за кратък период и след това отново е потеглил;  следващата точка от спиране на двамата подсъдими е бил адреса на имота на Андрей Ч.  в  кв.  Панчарево, където те са били  в  20:04ч. , съдейки по разговора  на дежурния от  СОТ със собственика на имота, в който е указано, че подсъдимите са на адреса и очакват лице за съдействие, за да огледат;  след приключване на проверката подсъдимите са спрели, за да купят кафе от св.Ж. и  после са се отправили към Казичене, където са били в 20:38. Почива изцяло на предположения и   следва да се  отхвърли като неоснователен довода в протеста, че подсъдимият Г. т.к. бил в досег с МВР структурите, поради бившата си месторабота, е имал полицейска униформа и такава е  била  използвана по време на деянието.        

            Предвид  изложеното,  доводите в протеста се намират за неоснователни,  като правилно и законосъобразно СРС е постановил присъда, с която на основание чл. 304 от НПК е признал подсъдимите Е. и Г. за невиновни по  обвиненията, за които са привлечени  - по чл. 198, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК

и ги е оправдал. Направеният от първата инстанция анализ, че  престъпното деяние, предмет на обвинението не е извършено от подсъдимите лица, е подробен и задълбочен, напълно се споделя от настоящата инстанция и не  следва да се преповтаря.

            С оглед посоченото, съдебният акт на първата инстанция и всеки от разрешените въпроси по чл. 301 от НПК , вкл. и за веществените доказателства,  е  правилен  и законосъобразен и на основание чл. 338 от НПК следва да се потвърди .

            Воден от горното, Софийски градски съд

 

                                   Р Е Ш И : 

 

           ПОТВЪРЖДАВА  изцяло присъда  от 12.09.2019г. по  НОХД № 21719/2017г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                                   2.