РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110210598 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на двадесет и девети ноември ноември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 10598 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Д. К. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ №
22-4332-015486/18.08.2022г., издадено от началник група в СДВР, отдел"ПП" към СДВР, с
което на Р. Д. К., ЕГН- **********, са наложени административни наказания, както следва:-
по т.1- Глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , на
основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП и по т.2- за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено адм. наказание-глоба в размер на 10 лева.
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично; използва
процесуален представител-адв. Юл. Р. от САК и адв. М.М.от АК-Благоевград, които
1
пледират за отмяна на НП по съображенията, изложени в жалбата. В жалбата се моли за
отмяна на НП като се оспорва описаната фактическа обстановка в АУАН и в НП. Сочат се
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на НП
относно твърдяното в НП нарушение по т.1 на НП и са изложени доводи относно
нарушението по т.2 на НП за наличие на маловажен случай на нарушение. Претендират се
разноски за процесуално представителство.
АНО-редовно призован, не изпраща представител и не релевира становище по жалбата.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2022 г. около 04.20 часа в гр. София, кв.“Симеоново“, на ул.„Синьо лято“ с
посока от ул.“Погледец“ към ул.“Горска ела“ жалбоподателят Р. Д. К. управлявала л. а.
"Ауди“ с № ****** Полицейски служители на 06 РУ-СДВР-ст.инспектор ***. и колегата
***** последвали автомобила поради неправилна маневра и спрели водача за проверка. При
проверката водачът Р. К. заявила, че е употребила малко количество алкохол, а предния ден
е употребила кокаин. По подаден сигнал в дежурната част за тестване на лицето
пристигнали служители на ОПП-СДВР-акт. Ем. Л. и Л.А.. Водачът Р. К. отказала да бъде
тествана с техническо средство – Дрегер Дръг тест 5000 с № ARNJ 0002, за употреба на
наркотични вещества и техните аналози. Св. А. издал на жалбоподателя талон за
медицинско изследване № 086164 за ВМА, в който било отразено, че „лицето отказва да
бъде извършена проверка с техническо средство или тест“. В хода на проверката било
установено, че водачът че не носи контролен талон към СУМПС. На място бил съставен на
водача Р. Д. К. АУАН № 706006 за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДП и чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДП. Жалбоподателят подписал съставения акт без възражение.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на акт. Е. Л., св.
***. , св. Л. А.; Справка картон на водач; Заповед № 8121з-1632/02.12. 2021г. на министъра
на вътрешните работи; Заповед № 8121К-13180/2019г.; талон за медицинско изследване №
086164 за ВМА; Ежедневна форма на отчет; Пълномощни и др.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят Е. Л., който след предявяване на
АУАН, потвърждава, че го е съставил и дава данни за пристигането по сигнал за съдействие
за тестване на водача Р.К., сочи техническото средство-Дръг тест 5000, както и
установеното при проверката на водача непредставяне на контролен талон към СУМПС.
Следва да се отбележи, че актосъставителят не дава детайлна информация за извършената
проверка и направените констатации, което е обосновано с оглед естеството на работата му
и съставянето на множество актове по ЗДП.
Изложеното от него се допълва от показанията на св. Г. З., която в качеството си на ст.
инспектор в 06 РУ-СДВР, е възприела управляването на лекия автомобил „Ауди“ от ж-ля
2
Р.К. на 07.08.22г., дава данни за извършената проверка, проведения разговор и заявеното от
водача, пристигането на екип на КАТ-СДВР, извършения тест за употреба на алкохол и
последвалия отказ на водача да бъде тествана за употреба на наркотични вещества, както и
съставянето на Докладна записка, в която е описала обстоятелствата от проверката.
Свидетелските показания на полицейките служители съдът отчита като логични,
последователни и взаимодопълващи се като не е налице съмнение относно значимите за
делото обстоятелства, намерили отражение в съставения АУАН-управлението на лекия
автомобил от водача, спирането за проверка, отказът за тестване на употреба на наркотични
вещества и техните аналози и последвалото издаване на талон за мидицинско изследване.
Изложеното от посочените свидетели съответства напълно на описаните в съставения акт,
както и на писмените доказателства.
Следва да се отбележи, че не бе констатирно показанията на свидетелите да са
заинтересовани, наред с това същите съответстват на писмените доказателства, поради
което съдът ги прие изцяло.
Относно свидетелските показания на св. Л.А., допуснат до разпит в това процесуално
качество по уважено искане на защитниците на жалбоподателя, следва да се отбележи, че
показанията му в преобладаващата си степен са ..................съдържат предположения и съдът
приема, че са насочени към изграждане на защитна теза относно действията и поведението
на ж-ля Р.К. на процесната дата, която теза не е подкрепена от останалата доказателствена
съвкупност и тъй като твърденията му не издържат проверката на доказателствата, съдът ги
отхърли като тенденциозни.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в предвидения от закона срок, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН и
НП са издадени от компетентни органи. Въз основа на извършена служебна проверка съдът
приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила досежно описаното в АУАН и НП
нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП
следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е
извършено. Сочената за нарушена разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДП е санкционна, наред с
това предписва правила за поведение, като въвежда санкция за водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
3
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. За да
е съставомерно деянието по реда на цитираната норма (и съответното предложение) е
необходимо лицето да е водач на МПС, да е поканено да бъде изпробвано с техническо
средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и да е отказало да му
бъде тествано.
В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано
извършването на втората от алтернативно посочените форми-отказ на лицето да се тества с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. От текста на
нормата на чл.174, ал.3 от ЗДП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето
годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в т. 25,§6 на ДР на ЗДП: "Водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В процесния случай приложимата
хипотеза е именно управлението на МПС, като това обстоятелство е безспорно установено
по делото. Съдът намира, че в обстоятелствената част на АУАН и на НП ясно и точно са
посочени всички елементи от състава на адм.нарушение, както и обстоятелства, при които е
извършено, като е дадена съответстваща на описанието правна квалификация- нарушението
е извършено на 07.08.2022г., отразено е точното място на управлението на лекия автомобил,
времето на извършената проверка, направеният отказ на водача за тестване, техническото
средство и последвалото издаване на талон за медицинско изследване. Тъкмо с наличния
отказ за извършване на проверката за употреба на наркотични вещества/или техни аналози,
жалбоподателят Р. К. е осъществила състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП.
Нарушението е формално, довършено е с отказа да водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. За
съставомерността на нарушението не е необходимо настъпването на допълнителни
съставомерни вреди, както и не е необходимо водачът да е управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл,
доколкото е управлявал лек автомобил, съзнавал е, че следва да изпълни указанията на
контролния орган и да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества и/или
техни аналози, но съзнателно е отказал да стори това.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДП редът, по който се установява
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи
или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
определя с Наредба № 1 /2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и /или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Задължение за водачите да
бъдат изпробвани за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози е
законово уредено в чл. 174, ал. 3 от ЗДП, като условията, посочени в чл. 5, ал. 1 от
Наредбата - наличие на външни признаци и поведение на водачите, които да породят
4
съмнение за употреба на наркотични вещества, нямат характер на абсолютни предпоставки
за изпробване на водача, а правомощие на контролните органи, съобразно посочената
норма, е да извършват преценка и да изискват от водачите тестването за проверка за
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
По изложените съображения съдът не приема за основателни доводите на
жалбоподателя, изложени в жалбата.
За извършеното нарушение законодателят е предвидил кумулативна санкция в
абсолютен размер - 2000 лева глоба и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24
месеца, поради което съдът, с оглед правомощията си в настоящото производство не дължи
по-нататъшно обсъждане на размера на определеното наказание.
Относно нарушението по т.2 на НП-
Отговорноостта на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от
ЗДП. Сочената разпоредба към датата на съставяне на АУАН вменява задължение на
водачите на моторни превозни средства да носят контролен талон към СУМПС. В тази част
след извършване на нарушението, но преди влизане в сила на НП е настъпила законодателна
промяна, като след промените с ДВ, бр. 67 от 2023 г. в чл.100,ал.1, т.1 от ЗДП е отпаднало
задължението на водачите да носят контролен талон към СУМПС. Тоест законодателят е
преоценил обществената опасност на извършеното и то вече не представлява
административно нарушение. Поради това намира приложение нормата на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН и НП в тази част следва да се отмени.
По изложенитесъображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено по т.1 и
отменено в частта на т.2.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в
полза на АНО, който не е поискал своевременно присъждането на такива, поради което и
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № 22-4332-
015486/18.08.2022г., издадено от началник група в СДВР, отдел"ПП" към СДВР, с което на
Р. Д. К., ЕГН- **********, е наложено административно наказание: - по т.1- Глоба в размер
на 2 000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за
срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2
от ЗДвП.
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-015486/18.08.2022г. в частта по т.2, с което за нарушение на
чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено адм. наказание-
глоба в размер на 10 лева.
5
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6