РЕШЕНИЕ
№ 2478
гр. София, 25.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110204636 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-
003186 от 19.02.2024г. издадено Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на С. Р. П. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179,
ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
В жалбата на жалбоподателя П. срещу процесното НП се инвокират
подробни съображения против атакуваният санкционен акт. Твърди се, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се
подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят П. редовно призован не се явява и не
изпраща представител. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, който да оспорва депозираната жалба. Не
се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок на
12.03.2024г. на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана
страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по
ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 12.03.2024г. с писмена
разписка в самото НП, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят С. Р. П. е правоспособен водач на МПС от 04.11.1999г.
За периода от 06.12.2002г. до 20.06.2018г. е бил наказван с влезли в сила НП
над 60 (шестдесет) пъти и в периода от 18.02.2010г. до 06.02.2024г. с влезлив
сила ЕФ над 30 (тридесет) пъти за различни по вид административни
нарушения на правилата на ЗДвП като водач на МПС. На 06.02.2024г., около
21:00 часа жалбоподателят П. управлявал МПС - лек автомобил „Тойота Ц
ХР“ с рег. № ******* (собственост на ЮЛ „М********“ ЕООД, с ЕИК:
*********) в гр.София по улица „Голо Бърдо“ с посока на движение от бул.
„Черни връх“ към бул. „Джеймс Баучер“. Жалбоподателят П. се движел с
ползваното от него (посочено) МПС по улица „Голо Бърдо“ от дясната й
страна, която е била улица на път без предимство. Същият в края на улицата
„Голо Бърдо“, на образуващото се от нея (в края й) и главния път на улица
„Джеймс Баучер“ (представляваща път с предимство) кръстовище, искал да се
включи със завой наляво (за да продължи по този главен път - по улица
„Джеймс Баучер“ по дясното платно по посоката му движение). На мястото,
където е трябвало да извърши завоя наляво (на ъгъла на самия завой) на
самото кръстовище (в началото му) от лявата му страна на движение по улица
„Джеймс Баучер“ имало паркиран лек автомобил. Видимостта била
ограничена по посоката на движение на жалбоподателя П. от лявата му
страна, поради паркираралия неправилно лек автомобил. МПС по улица
„Джеймс Баучер“ идвали от лявата страна на жалбоподателя П., а от дясната
му страна - не имало движение. Имало в този пътен участък в края на улица
„Голо Бърдо“, вливаща се в кръстовището с улица „Джеймс Бауйчер“ пътен
знак „Б-3“. Знакът задължавал жалбоподателят П. с управляваното от него
МПС да пропусне движещите се с предимство МПС по улица „Джеймс
Баучер“ - а именно тези движещи се МПС по дясното платно (от лявата му
страна) на улица „Джеймс Баучер“. Жалбоподателят П. навлязъл с МПС в
кръстовището със завой наляво, за да се включи в движението по улица
„Джеймс Баучер“ при преминаването му през кръстовището, без обаче, да
изчака движещият се на свидетеля Ю. Т. А* (от лявата страна на
жалбоподателя П* - по посоката му на движение) по дясното платно лек
автомобил „Опел Мерива“ с рег. № *********, който бил на път с предимство
(движещ се по улица „Джеймс Бауйчер“). Жалбоподателят П. предизвикал
ПТП. Настъпило в кръстовището съприкосновение между неговия автомобил
и МПС на свидетеля Т.. МПС на свидетеля А* било засегнато от дясната му
2
страна със значителни щети, които не е могъл да избегне със завиване на
лекия му автомобил наляво, доколкото спрямо него жалбоподателят П. идвал
от дясната му на страна от път без предимство. На неправилно паркираният
лек автомобил в кръстовището бил съставен фиш. На свидетеля А* не е бил
съставен фиш или АУАН за случая. Бил подаден сигнал в СДВР-ОПП. На
място пристигнали служители на СДВР-ОПП. Жалбоподателят П. и свидетеля
Атанасов попълнили скици с декларации за ПТП. В декларацията си
жалбоподателят П. написал, че видимостта му е била ограничена от лявата му
страна, поради паркиралия лек автомобил на ъгъла на кръстовището между
улица „Голо Бърдо“ и ул. „Джеймс Баучер“ - този паркиран автомобил би
спрял от лявата му страна (по посоката му движение). В декларацията си за
ПТП свидетелят А* посочил, че спрялата в кръстовището лека кола е пречела
на видимостта му, за да се възприеме, че се движел по път с предимство.
Органите на СДВР съставили констативен протокол и скица. Въз основа на
АУАН № серия GA № 1169985/06.02.2024г. е постановено от АНО и
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-003186 от
19.02.2024г. издадено Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на С. Р. П. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179,
ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетеля Ю. Т. А* - очевидец, въз основа на които е
издадено обжалваното НП, които съдът кредитира изцяло, като корелиращи
на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен
материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата
на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да
излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е
нормално всеки отделен разпитан свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази
насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III
н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
3
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ю. Д* А*, като
обективни, безпристрастни, логични, достоверни, добросъвестни, точни,
последователни, непротиворечиви и най-вече кореспондиращи на данните от
двете декларации на ПТП на жалбоподателя П. и свидетеля А*. Свидетелят
А* е единственият очевидец по делото. Възприятита му са преки. Според съда
възприятията от показанията му са достатъчни, за да се изясни обективната
истина. Актосъставителят И* С* Д* и свидетеля Д. Н. Н. не са очевидци на
ПТП. Те са съставители само на писмените документи по делото, а относно
тях липсва спор. Не е налице неяснота в писмената доказателствена
съвкупност, която се кредитира изцяло. На служителите на СДВР-ОПП на
място жалбподателят П. и свидетеля А* са били разказали механизма на ПТП
от тяхна гледна точка. Те са пресъздали възприятията си и в писмените
декларации за ПТП. Според съда разпитите на свидетелите Д* и Н. са
безпредметни, тъй като обективната истина е изяснена от съда и на базата
показанията на очевидеца свидетел А* и на базата писмените доказателства
по делото - декларации за ПТП, КП, скици и с оглед удостоверените от тях
факти, за които липсва спор или неяснота. Данните от двете декларации за
ПТП са вътрешно единни. От страна на свидетеля А* не е имало виновно
поведение. ПТП е било съпричинено от активните действия на
жалбоподателя П. и спрелия в кръстовището от лявата му страна по посоката
му движение друг лек автомобил. С паркиралия лек автомобил не е имало
ПТП и от двата автомобила. Но този автомобил е бил факторът, който е
ограничавал видимостта на пътя на движение без предимство спрямо
жалбоподателя П. и видимостта на пътя на движение с предимство спрямо
свидетеля А* (който е следвало да бъде възприет от жалбоподателя П.).
Свидетелят А* се е движел правомерно на път с предимство и от негова
страна не се установява административно нарушение. Жалбоподателят П. се е
движел по път без предимство и същия чрез активните му действия и със
съпричиняването на събитието от спрелия от лявата му на страна на ъгъла на
кръстовището друг лек автомобил, предизвикал ПТП при непредпазливост
във формата на небрежност. Жалбоподателят П. не може да иска цялостно
освобождаване от административно-наказателна отговорност като водач на
МПС за инкриминирания случай.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
4
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица
по закон, съгласно приложените в преписката заповеди, длъжностни
характеристики и други.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма
и съдържание на изискванията по чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от
ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и
подробно описано в акта за установяване на административните нарушение,
като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.
Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния
закон. В тази насока възраженията на процесуалния представител на
дружеството жалбоподател са неоснователни.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на
неговите права и правото му на защита.
Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя чрез процесуалния му представител срещу тези правни доводи
на съда са неоснователни и недоказани.
Административно-наказателното производство е образувано в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Нарушената материалноправна норма е посочена
правилно.
Доказва се по делото, от обективна страна, че на 06.02.2024г., около
21:00 часа жалбоподателят С. Р. П. е управлявал МПС - лек автомобил „Т* Ц
ХР“ с рег. № *********** (собственост на ЮЛ „М******“ ЕООД, с ЕИК:
********) в гр.София по улица „Голо Бърдо“ на път без предимство с посока
на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Джеймс Баучер“, като поради
ограничената видимост на мястото, където е трябвало да извърши завой
наляво (на ъгъла на самия завой) на самото кръстовище (между улиците
„Голо Бърдо“ и „Джеймс Баучер“) (в началото му) от лявата му страна на
движение по улица „Джеймс Баучер“ е имало паркиран лек автомобил, без да
спази пътният знак „Б-3“ на кръстовището за улица „Голо Бърдо“ и
предизвикал ПТП с движещия по път с предимство на улица „Джеймс
Баучер“ лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № **********, управляван от
свидетеля Ю. Т. А*. Съгласно Решение № 153 от 27.12.2018 г. на ВКС по н.
д. № 613/2018 г., III н. о., НК, докладчик съдията Милена Панева
опасността за движението възниква тогава, когато водачът на ППС има
обективна възможност и е длъжен да я възприеме и съответно да реагира
5
съобразно с предписанията на закона за нейното избягване. А в случаите,
когато единият от участниците в движението пътува по път без предимство,
той би станал опасност за движещите се по пътя с предимство, едва когато
предприеме навлизане в този път, защото задължение на водача, движещ се
по път без предимство, е да пропусне движещите се по пътя с предимство.
Нарушена е от жалбоподателя П. нормата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, според
която на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. Задължението на водача на МПС по пътя без предимство е да
осигури това не само на преминаващите през кръстовището, но и на
приближаващите го. Редът за преминаване на пътните превозни средства през
кръстовища се определя от пътните знаци относно предимството. В случая
задължение на жалбоподателя П. е било, приближавайки се с лекия си
автомобил към инкриминирането кръстовище, да се движи с такава скорост,
че при необходимост да може да спре и да пропусне автомобила на свидетеля
А* в движението с предимство, а на самото кръстовище е следвало да го
пропусне, независимо, че е имал ограничена видимост към посоката на
движение на жалбоподателя А*, поради неправилно паркиралия в
кръстовището друг лек автомобил от лявата му страна. В случая правилно
административно-наказващият орган е приложил спрямо жалбоподателя П.
относимата санкционна норма, като на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложил административно наказание „глоба“ в
предвидения в закона фиксиран размер от 200.00 лева, като съдът не следва
да обсъжда въпроса за ревизиране размера на наложената глоба, поради което
и наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Не са налице
основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. То е типично за своя вид и
не е извършено при смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед изложеното настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при
правилно приложение на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Поради това следва да бъде потвърдено.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивния жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административно – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
От страните разноски не се претендирани и такива не се дължат.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-003186 от
19.02.2024г. издадено Началник Сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на С. Р. П. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична глоба в размер на 200.00 лева за
извършено административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179,
ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7