Р Е Ш
Е Н И Е
№
… … …
град Кърджали, 23.06.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в
публично …….….
заседание
на първи юни ......................................................………..…….………………..…………….
през
2021/две хиляди двадесет
и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………………..…..
Мелиха Х., ……….………..…..………….........
като
разгледа докладваното от .....…………….. съдията Виктор
Атанасов ...........................
административно
дело №77 ... по описа за ...................... 2021 година ...........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано по жалба от Х.Х.А.,
с посочен в жалбата адрес: ***, подадена чрез адвокат В.С.Я. от АК-***, със
съдебен адрес:***, ***, против Решение №2153-08-25 от 24.02.2021 год., издадено
от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Х.Х.А. против Задължително предписание №ЗД-1-08-00853414 от
11.12.2020 год., издадено от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, като
неоснователна.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита постановеното Решение №2153-08-25 от 24.02.2021 год.
на директора на ТП на НОИ – Кърджали за незаконосъобразно, поради което го
оспорва в законоустановения срок. Излага съображения
относно незаконосъобразността му, като твърди най-напред, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на
материалния закон, административнопроизводствените
правила и че е необоснован. Твърди също, че по същество, с Решение №2153-08-25/24.02.2021
год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали не се посочват други факти и
обстоятелства, различни от тези, изложени в Задължителни предписания
№ЗД-1-08-00853414 от 11.12.2020 год. на Г. А. - *** в ТП на НОИ - Кърджали,
поради което и задължителните предписания били незаконосъобразни, необосновани,
неправилни, постановени в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че Задължителни
предписания №ЗД-1-08-00853414 от 11.12.2020 год. са издадени във връзка с обстоятелствата,
изложени в констативен протокол №КВ-5-08-00853406 от 11.12.2020 год., не че както
задължителните предписания, така и констативният протокол, били немотивирани.
Налице били грешни и необосновани изводи, а именно: че жалбоподателят не е
упражнявал дейност като земеделски стопанин и че при отсъствието му от РБългария не е извършвал дейността на земеделски стопанин, а
в констативния протокол бил налице изразът: „дълговременните многобройни
отсъствия”, като жалбоподателят счита това понятие
за неопределено. Също така смята за крайно необосновано твърдението, че не може
да се извършва дейността на земеделския стопанин, ако той отсъства от страната,
като твърди, че пътуването в чужбина по никакъв начин не прекъсва осигуряването
му, нито прекъсва дейността му като земеделски стопанин и че евентуалните
пътувания зад граница не могат да бъдат основание за загубване на качеството на
осигурено лице. Сочи, че никъде в действащото законодателство не било посочено,
че земеделската дейност следва задължително да бъде осъществявана
непосредствено и единствено от земеделския стопанин и че дейността може да бъде
извършвана и от други лица, вкл. и наети по трудово правоотношение, т.е.
земеделската дейност може да бъде осъществявана и развивана и от други лица при
временно отсъствие на земеделския стопанин. Жалбоподателят на следващо място
твърди в жалбата, че издадените предписания са необосновани и немотивирани и не
било ясно, дали се приема, че въобще не е възникнало осигуряване или
осигуряването му е прекратено служебно и ако е прекратено - от коя дата, като
по този начин се нарушавало правото му на защита. Според жалбоподателя, констатациите
на Г. А. - *** в ТП на НОИ – Кърджали, са неправилни и неистински, а оттук Задължителните
предписания №ЗД-1-08-00853414/11.12.2020 год. и обжалваното решение на директора
на ТП на НОИ -Кърджали - незаконосъобразни и необосновани, като отново твърди,
че не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което било
грубо нарушение на чл.35 от Административнопроцесуалния
кодекс. Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да постанови надлежен
съдебен акт, с който да отмени Решение №2153-08-25 от 24.02.2021 год. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Задължителни
предписания №ЗД-1-08-00853414 от 11.12.2020 год., като незаконосъобразно и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски. С жалбата са направени и доказателствени искания.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбодателят Х.Х.А.
от ***,
не се явява, представлява се от упълномощения си процесуален представител - адв.В.Я. от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в
нея съображения. Счита, че от събраните
по делото, както писмени, така и гласни доказателства, безспорно се установява
обстоятелството така, както е посочено в подадената жалба, че атакуваният
административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Счита също,
че безспорно е установено, че на 01.09.2016 год., жалбоподателят е бил
регистриран като земеделски производител, като следвало да се даде вяра и на
показанията на разпитаната свидетелка в съдебно заседание, че ненадейно му се е
наложило да замине за *** и затова на 29.08.2016 год. оставил нотариално заверено
пълномощно, с което да бъде регистриран като такъв, а на следващия ден, видно
от справката на ОД на МВР – Кърджали, т.е. на 30.08.2016 год., същият заминал
за ***, като 10 дни след това се е завърнал в РБългария.
Сочи, че е вярно обстоятелството, че доста пъти същият е пътувал до *** и
обратно и това станало именно за да гледа болният си тъст, така, както заявила
и разпитаната свидетелка. Счита също, че по делото безспорно се установява, че
той е осъществявал дейността си като земеделски производител, с 15 кокошки и
повече, че сам се е грижил за тях, като по време на неговото отсъствие, той е бил
подпомаган от негови близки, което било нормално, като сочи, че не се съдържа
забрана в законодателството на РБългария,
земеделският производител никога да не напуска пределите на РБългария,
нито като брой пътувания, нито като време и било нормално да бъдат
осъществявани такива пътувания в днешно време, още повече за гледане на болен
близък, но по никакъв начин от датата на регистрацията на жалбоподателя през
2016 год. до сега, дейността му като земеделски производител не била
прекъсвана, осъществявала се и към настоящия момент. Счита, че основният мотив
на ТП на НОИ – Кърджали, а именно, пътуванията в чужбина за определени периоди
от време, е несъстоятелен и не следвало на това основание да бъде отхвърлена
жалбата срещу задължителните предписания, а следвало същата да бъде уважена.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-25 от
24.02.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата на Х.Х.А. срещу задължителното предписание,
както и бъде да постановено да му бъдат заплатени направените разноски по
делото.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от процесуалния си представител – юрк.Д. Я., който в съдебно заседание оспорва жалбата и
счита същата за неоснователна. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Х.Х.А.,
като неоснователна и да остави в сила Решение №2153-08-25 от 24.02.2021 год. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Сочи, че
анализът на разпоредбата на чл.10 от КСО и дефиницията на понятието за
„осигурено лице”, дадено в допълнителните разпоредби на кодекса, сочи, че лице,
за което не е доказано, че упражнява трудова дейност, не може да има качество
на „осигурено лице”, независимо дали за него са внасяни осигурителни вноски и
са подавани данни в НАП. С оглед на доказателствата за отсъствието на
жалбоподателя от страната през спорния процесен
период счита, че по отношение на него липсва основание да се приеме, че той е
упражнявал трудова дейност като регистриран земеделски стопанин по смисъла на
КСО, а именно - да произвежда животинска продукция, предназначена за продажба,
като само регистрацията на лицето като земеделски стопанин, сама по себе си не
може да обособи възникването на осигурителното правоотношение, ако реално не е
упражнявана трудова дейност, както е посочено в КСО, а щом като това е така, за
лицето не е възникнало осигурително правоотношение, което обуславя и коригиране
на декларираните данни по чл.5, ал.4 от КСО, за да се приведат в съответствие
същите, съобразно действителното положение. Освен това, счита, че отглеждането
на незначителен брой кокошки, не е основание да се приеме, че лицето упражнява
дейността така, както е посочена в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Моли за решение
в този смисъл.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, предл.І и ІІ от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбодателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-85#1/24.02.2021 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.5/,
като е получено от С. Х. М. – *** на жалбоподателя Х.А., на 11.03.2021 год.,
видно от приложеното към административната преписка заверено копие от известие
за доставяне/обратна разписка/ с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ПС-Кърджали/л.8/. Жалбата е подадена чрез административния орган, до Административен
съд – Кърджали, чрез куриерска фирма „Еконт Експрес”,
видно от разписката с баркод ***, в която не е
посочена дата на подаване на пратката, като е регистрирана в деловодството на ТП
на НОИ – град Кърджали с Вх. №2153-08-25#1 от 23.03.2021 год., видно от положения върху същата и
попълнен щемпел/л.3/, т.е. следва да се приеме, че същата е подадена чрез
административния орган, на 12-ия/дванадесетия/ ден след получаването на
решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1
от АПК, 14-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо, съдът счита, че така
подадената жалба е допустима - подадена е в законоустановения
срок, в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание, по
предвидения ред и от лице - надлежна страна, която е адресат на задължителните
предписания, с които се засягат негови законни права и интереси и която, с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По административната преписка е приложено писмо с
Изх.№Ц 21102-08-784/02.12.2020 год. на ТП на НОИ - Кърджали, изготвено от ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, адресирано до началника на
отдел „КПК” при ТП на НОИ – Кърджали/л.26/, с което е поискано, във връзка с подадено заявление Вх.№Ц
2113-08-1871/16.11.2020 год. от Х.Х.А., с ЕГН **********,
да бъдат потвърдени данните за осигурителния стаж и дохода, върху който са
внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващо
се лице, за периода от 01.09.2016 год. до 31.10.2020 год. включително,
съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ, след проверка
възникнало ли е задължение за осигуряване по смисъла на чл.10 от КСО, като в
писмото е отбелязано, че в Република България е зачетен стаж до 01.01.1990 год.
При проверката, извършена от старши инспектор по
осигуряването - контролен в ТП на НОИ - Кърджали, е установено, че Х.Х.А., ЕГН **********, се е регистрирал и е придобил статут
на регистриран земеделски стопанин на 01.09.2016 год., съгласно справка за
регистрирани земеделски стопани от база данни на МЗХ/л.13/. На основание чл.1, ал.2 от
Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ),
същият е заявил, че ще упражнява трудова дейност като регистриран земеделски
стопанин, считано от 01.09.2016 год., с избран вид осигуряване за фонд „Пенсии”,
като считано от 02.11.2020 год. е декларирал, че прекъсва дейността си. Установено
е, че за лицето са били подавани данни на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО с
декларация обр.№1 „Данни за осигуреното лице”, за
периода 01.09.2016 год. - 31.10.2020 год. вкл., с код вид осигурен - 13 (за
регистрирани земеделски стопани)/л.14/. В хода на проверката е била изискана информация от
ОДМВР – Кърджали за регистрираните презгранични пътувания
в периода от 01.01.2016 год. до 06.12.2020 год. за 19 лица, включително и за
жалбоподателя Х.Х.А., ЕГН **********, като от приложената
по преписката справка с Рeг.№292000-18069 от
07.12.2020 год., изготвена от ОДМВР - Кърджали, с Вх.№Ц9101-08-902#1 от
09.12.2020 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.24-л.25/, е установено, че за
посочения период 01.01.2016 год. - 02.12.2020 год., жалбоподателят многократно е
преминавал границите на Република България през ГКПП, с 21 регистрирани излизания
и с 22 регистрирани влизания.
Така, предвид констатираното при извършената проверка по
разходите на държавното обществено осигуряване на Х.Х.А.,
с ЕГН *********** и с адрес: ***, от старши инспектор по осигуряването при ТП
на НОИ – Кърджали, като контролен орган на ТП на НОИ, е изготвен и подписан Констативен
протокол №КВ-5-08-00853406 от 11.12.2020 год.,/л.12/, в който е прието, че за
проверяваният период от 01.09.2016 год. до 31.10.2020 год., Х.Х.А., с ЕГН ***********, не е упражнявал дейността -
земеделски стопанин, с която се е регистрирал като самоосигуряващо
се лице, тъй като е отсъствал от територията на Република България, като е
посочено ,че ежемесечното внасяне на осигурителни вноски без лицето реално да
упражнява трудова дейност, само по себе си не е правопораждащ
факт и следователно, за лицето не е изпълнен състава на чл.10, ал.1 от КСО,
съгласно който, „Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й”. Прието е, че
регистрацията на Х.А. като самоосигуряващо се лице -
земеделски стопанин, е извършена с цел придобиване на осигурителни права. В
същия констативен протокол е прието, че дълговременните многобройни отсъствия
на Х.Х.А. от територията на Република България не му
дават възможност да упражнява дейността си земеделски стопанин, с която се е
регистрирал като самоосигуряващо се лице и съответно,
че периодът от 01.09.2016 год. до
31.10.2020 год. вкл. не следва да се зачита за осигурителен стаж/и доход/ на Х.Х. А., с ЕГН **********, като самоосигуряващо
се лице - земеделски стопанин, като е посочено, че за заличаване на
регистрацията на Х.Х. А. като самоосигуряващо
се лице - земеделски производител и подадените данни с декларация обр.1 за периода от 01.09.2016 год. до 31.10.2020 год. вкл.,
на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, следва да му бъде връчено задължително
предписание/ЗП/.
На същата дата, на която е издаден посочения по-горе
Констативен протокол №КВ-5-08-00853406 от 11.12.2020 год., съставен и подписан
от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, са издадени от същия
старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали и обжалваните
Задължителни предписания №ЗД-1-08-00853414 от 11.12.2020 год./л.10/, в
които е посочено, че по повод постъпил сигнал с Вх.№Ц 21102-08-784 от 02.12.2020
год., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, се дава задължителни предписания
по отношение на самоосигуряващия се Х.Х.А., с ЕГН **********: 1. Да се заличат подадените данни с
декларация обр.1, за Х.Х.А.,
с ЕГН **********, като самоосигуряващо се лице -
земеделски стопанин, за месеците 09, 10, 11 и 12.2016 год., всички месеци на
2017 год., 2018 год., 2019 год. и месеците 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09 и
10.2020 год.; 2. Да се заличи в ТД на НАП регистрацията на Х.Х.А., с ЕГН **********, като самоосигуряващо
се лице - земеделски производител, с начало на дейност, считано от 01.09.2016 год.
и прекъсване, считано от 02.11.2020 год. Посочено е, че за лицето не е изпълнен
състава на чл.10, ал.1 от КСО, съгласно който „Осигуряването възниква от деня,
в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й”, а като мотиви е отбелязано: неоснователно подадени данни, съгласно
КП №КВ-5-08-00853406 от 11.12.2020 год.
Видно от приложеното по преписката известие за
доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ПС –
Кърджали/л.12/, Констативният протокол №КВ-5-08-00853406 от 11.12.2020
год. и издадените Задължителни предписания №ЗД-1-08-00853414 от 11.12.2020 год.
на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали са били изпратени
на жалбоподателя и съответно са получени на датата 22.01.2021 год., от С. Х. М.
– ***, според саморъчно вписаното в известието за доставяне.
Против тези Задължителни предписания №ЗД-1-08-00853414
от 11.12.2020 год., издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ
– Кърджали, е подадена в законоустановения срок жалба
от Х.Х.А. от ***, с ЕГН **********, регистрирана с Вх.№1012-08-85
от 02.02.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.9/,
в която са развити доводи, почти идентични с тези, развити в жалбата, задвижила
настоящото съдебно производство. Така, по повод тази жалба е издадено и
оспореното Решение №2153-08-25 от 24.02.2021 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали/л.8-л.9/, с което е отхвърлена жалбата на Х.Х.А. от ***, с ЕГН **********, против Задължителни
предписания №ЗД-1-08-00853414 от 11.12.2020 год. на контролен орган в ТП на НОИ
– Кърджали, като неоснователна.
В мотивите към това
решение, административният орган е възпроизвел установените, според контролния
орган, в хода на производството факти и обстоятелства, като е изложил подробни
мотиви от фактическа страна. В мотивите са изведени и правни изводи, като е посочено,
че в резултат на всичко изложено е
констатирано, че изводът, направен от контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали,
е правилен и обоснован, взет на база правилна преценка на доказателствата и при
съобразяване на относимите правни норми. Посочено е,
че качество „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски и че съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква
от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или
чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й. Посочено е също, че според §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО, „регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители” са физически
лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба и са регистрирани по установения ред. В мотивите е изведен извод, че от
анализа на горецитираните разпоредби следва, че
законодателят приема за осигурено лице това, което реално извършва трудова
дейност, като правопораждащият факт за възникване на
осигуряването е упражняването на трудова дейност, а регистрацията на Х.Х.А. като земеделски стопанин сама по себе си не може да
обуслови възникването на осигурителното правоотношение, ако реално не бъде
упражнявана трудовата дейност, за която лицето е регистрирано, и за която
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Посочено е, че осигурено е
това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването
възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое
от основанията за задължително осигуряване по чл.4 от КСО и че осигурителните
правоотношения по разходване на средствата на общественото осигуряване,
възникващи и развиващи се между осигурените лица и осигурителния орган,
произтичат от други, първични правоотношения, които представляват и основанието
за обществено осигуряване и следователно, осигурителното правоотношение има
вторичен характер и неговото възникване е обусловено от възникването,
започването на изпълнението и съществуването на друго, първично правоотношение,
както и че в случая, основанието за осигуряване е осъществяване на дейност като
земеделски стопанин и поради това, за възникване на осигуряването и
произтичащите от него права, е необходимо да е налице реално упражняване на
трудова дейност, която да е започнала и да не е прекъсвана. Органът е приел в
мотивите, че от събраните доказателства безспорно се установява, че през значително
по-голямата част от периода, за който лицето е било регистрирано като
земеделски стопанин и е заявило упражняване на дейност в това му качество,
същото се е намирало извън територията на страната (над 2 години и половина),
поради което няма как да е упражнявало дейността, за която е било регистрирано,
като е посочил, че това безспорно е установено с писмени доказателства, а
именно - с официалните данни, предоставени от ОДМВР – Кърджали, за
преминаването на жалбоподателя през ГКПП на страната, установяващи отсъствието
на Х.Х.А. от страната, което от своя страна
обосновава липсата на упражнявана дейност от лицето като земеделски стопанин.
Относно твърденията в жалбата за упражняването на
трудова дейност от жалбоподателя като земеделски стопанин, в мотивите е
отразено, че следва да се отбележи, че в конкретния случай не са налице данни,
нито пък са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването от
страна на Х.А., на заявената дейност като земеделски стопанин в периода
01.09.2016 год. - 31.10.2020 год. и че впрочем, не са налице и данни дали
въобще е започнал да осъществява дейността, за която е регистриран, защото
регистрацията му като земеделски стопанин е направена на 01.09.2016 год., а
през това време той безспорно е бил извън страната, като в тази връзка, до края
на 2016 год. пребиваването му в страната е едва 7 дни (от 10.09.2016 год. до
17.09.2016 год.). В мотивите е посочено, че са налице данни за многократни
пътувания на Х.Х.А. извън Република България, което
не обосновава факта, че той реално е упражнявал трудова дейност като земеделски
стопанин.
Въз основа на горното в мотивите е изведен извод, че след
като не е налице реално упражняване на трудова дейност от страна на самоосигуряващото се лице, за него не е възникнало
осигуряване и същото няма качество на „осигурено лице” по смисъла на КСО, поради
което подадените основни данни с декларация обр.1
„Данни за осигуреното лице” за самоосигуряващото се
лице се явяват неправилно подадени и подлежат на заличаване. Така,
административният орган е приел, в крайна сметка, че Задължителни предписания
№ЗД-1-08-00853414 от 11.12.2020 год. на контролен орган в ТП на НОИ - Кърджали
са издадени при изяснена фактическа обстановка в съответствие с наличните
доказателства и при правилно приложение на материалния закон, поради което е
извел и крайния си извод, че същите следва да бъдат потвърдени като правилни и
законосъобразни, а възражението срещу тях да бъде отхвърлено като
неоснователно.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя
и за установяване на твърденията в жалбата, по делото са допуснати и гласни
доказателства, като в съдебно заседание, проведено на 01.06.2021 год., е
разпитано като свидетел лицето С. Х. М. от *** - *** на жалбоподателя Х.Х.А., която е заявила, че желае да свидетелства. В
показанията си свидетелката С. М. заявява, че *** се регистрирал като
земеделски стопанин в края на лятото и началото на есента през 2016 год. и
упражнявал дейността като земеделски производител в ***, като трябвало да отглежда
птици, а именно - кокошки, петли и пилета. Твърди, че тъстът на *** претърпял ***
през 2016 год. и на *** се наложило внезапно да замине за ***, но преди да
замине, той оставил пълномощно в Осигурителната каса и от негово име го регистрирали.
Свидетелката твърди също, че през цялото лято на 2016 год. *** живял в *** и
направил всичко, което е необходимо, за отглеждане на птиците, сдобил се и с
оборудване за отглеждането им, както и че започнал да отглежда кокошки и от
тогава до сега, отглеждал кокошки и че постоянно ги отглеждал. Свидетелката заявява в
показанията си, че ***, от 2016 год., постоянно живеел в РБългария,
но заради тъста му, който претърпял ***, му се налага често да пътува до ***,
тъй като се налагало понякога той да се грижи за него, но после се връщал в
България, а когато той отсъствал, за птиците се грижел другият ***, който живеел
постоянно в *** на същия адрес. Свидетелката М. сочи, че имали две къщи, като едната
къща била на майка им, а другата била новопостроена и тя била на ***, а освен
това имали ***, която също живеела там и те му помагали, когато той отсъства. Твърди,
че когато Х.Х.А. е в България, той се грижи за
кокошките и той им осигурява фуража, а също така, подпомагал финансово *** и ***,
освен това ремонтирал къщите, гледал крави и косял ливадите. Свидетелката М. твърди,
че *** отглеждал около 15-20, понякога до 25 броя кокошки, а яйцата, когато били
в повече, ги продавали или подаряваме, като най-често ги продавали на комшиите,
тъй като някои от тях не отглеждали кокошки, а в града живели техни близки, на
които подарявали яйца. На поставен й въпрос от съда свидетелката отговаря, че в
края на лятото през 2016 год., когато *** се е регистрирал като земеделски
производител и конкретно към 01.09.2016 год., той не се е намирал в Р България
и затова *** - С.Х.А., подал документите за регистрацията му. На втори въпрос
отговаря, че към 01.09.2016 год., документите за регистрацията на Х.А. като
земеделски стопанин са подадени от упълномощено лице от Осигурителна каса и че
преди да замине за ***, *** Х. упълномощил някого от Осигурителна каса – ***, ***,
като служител от тази Осигурителна каса и той регистрирал *** с пълномощно.
В съдебно заседание, от процесуалния представител на
жалбоподателя е представено и е прието като доказателство и Пълномощно с
нотариално заверен подписа, с упълномощител Х.Х.А. от ***, ЕГН **********, с Рег.№***/*** год. на
нотариус Н. Б., в район Районен съд – ***, с Рег.№*** на Нотариалната камара/л.33/,
от което видно, че със същото, жалбоподателят А. е упълномощил И. Я. П. –
управител на Осигурителна каса – ***, да го представлява пред ТД на НАП - Пловдив
офис – Кърджали, ОД „Земеделие” – град Кърджали и Агенция по вписванията –
Кърджали, за извършване на регистрация като земеделски производител и за
прекъсване на регистрацията му като такъв.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността на органа, издал
административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КСО,
контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено
осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен
институт, се осъществява от контролните органи на Националния осигурителен
институт, а съгласно чл.107, ал.2, т.1 от КСО, контролни органи на Националния
осигурителен институт са инспекторите по осигуряване в териториалните поделения
на Националния осигурителен институт. В правомощията на последните, съобразно
разпоредбата на чл.108, ал.1, т.3 от КСО,
е даването на задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното
обществено осигуряване/ДОО/, подлежащи на обжалване пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ. В случая, обжалваните Задължителни предписания №ЗД-1-08-00853414
от 11.12.2020 год. са издадени именно от такъв старши инспектор по
осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали, от което следва, че същите са издадени
от материално и териториално компетентен орган. Задължителните предписания, ведно
с Констативния протокол №КВ-5-08-00853406 от 11.12.2020 год., съставен от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Кърджали,
са своевременно изпратени и съответно получени от адресата им, което е
удостоверено с надлежни писмени доказателства.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни
предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите или исканията с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението
ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново
разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът
приема, че оспореното Решение №2153-08-25 от 24.02.2021 год., също е издадено
от материално компетентен орган – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, в
рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална
компетентност.
Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.3 от КСО. Издаденото от директора на ТП на
НОИ – Кърджали решение, освен това, е връчено своевременно на адресата му по
съответния ред, което също е удостоверено с надлежни писмени доказателства.
Предвид горното съдът намира, че случая административните
актове са издадени от материално и териториално компетентни административни
органи, обективирани са в изискуемата се писмена форма, с изискуемото се
съдържание и са подписани от издателите им, поради
което не са налице основания за оспорването, респ. за отмяната им по чл.146, т.1,
т.2 и т.3 от АПК.
Така, основният въпрос в настоящото съдебно
производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с
оспореното решение, са материално законосъобразни, т.е. дали са издадени при
правилно приложение на относимите материалноправни
разпоредби.
Съдебната инстанция по същество преценява
законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на
съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се
осъществили, следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените
правни последици. Така законосъобразността на административния акт се преценява
въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или
заменя. Съгласно чл.35 от АПК, административният акт се издава, след като се
изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят
възраженията на заинтересованите граждани и организации. Съдът намира, че в процесния случай решаващият орган е изпълнил своите
задължения и в мотивите на оспореното решение са изложени и са обсъдени правнорелевантните факти. Конкретна и ясна е мотивировката
относно необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е
съобразена с материалния закон. Конкретният спорен въпрос в случая се свежда до това, дали
жалбоподателят А. попада в кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и в
тази връзка, подлежи ли на осигуряване, респ., възникнало ли е по отношение на
него осигурително правоотношение.
По смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, осигурено
лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, а по силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО,
задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт, са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл.4,
ал.4 от КСО, по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и
майчинство. Същевременно, според §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, регистрирани земеделски стопани
са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция,
предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Съгласно чл.10,
ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Анализът на горецитираните
разпоредби сочи, както правилно е прието в мотивите към оспореното решение, че от
анализа на горецитираните разпоредби следва, че
законодателят приема за осигурено лице това, което реално извършва трудова
дейност, като правопораждащият факт за възникване на
осигуряването е упражняването на трудова дейност, а от друга страна, че в кръга
на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които
произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по
установения ред. В случая се установява от събраните по делото доказателства, а
не е и спорно между страните, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин
по реда на Наредба №3 от 29.01.1999 год. за създаване и поддържане на регистър
на земеделските стопани, като дейността, за която е регистриран, е отглеждане на
домашни птици. Не е спорно също, че за жалбоподателя са подавани декларации Обр.1 „Данни за осигуреното лице”, за периода 08.10.2018
год. - 01.10.2020 год., с код вид осигурен „13” (за регистрирани земеделски
стопани и тютюнопроизводители) и че за процесния
период са внасяни осигурителни вноски.
Ясно е, че регистрацията като земеделски стопанин по реда
на Наредба №3/29.01.1999 год., респ. по реда на ЗПЗП обаче, не е достатъчна сама
по себе си да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо че
за лицето са подавани данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и са внасяни осигурителни
вноски, ако реално не бъде упражнявана трудовата дейност, за която лицето е
регистрирано и за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Съвсем
правилно, предвид това, в мотивите към оспореното решение е прието, че
осигурителното правоотношение има вторичен характер и неговото възникване е
обусловено от възникването, започването на изпълнението и съществуването на
друго, първично правоотношение и че в случая, основанието за осигуряване е
реалното осъществяване на дейност като земеделски стопанин от страна на
жалбоподателя, т.е. че за възникване на осигуряването и произтичащите от него
права е необходимо да е налице реално упражняване на трудова дейност, която да
е започнала и да не е прекъсвана.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че през значително по-голямата част от периода, за
който жалбоподателят А. е бил регистриран като земеделски стопанин и е заявил
упражняване на дейност в това му качество, т.е. от 01.09.2016 год. – 31.10.2020
год., същият се е намирал извън територията на страната - общо над 2 години и
половина, поради което няма и как да е упражнявал реално дейността като
земеделски стопанин, за която се е регистрирал. Отсъствието му от страната за
този значителен период от време безспорно е установено с писмени доказателства,
а именно – приложената по административната преписка и приета като
доказателство Справка с Рег.№292000-18069 от 07.12.202 год. на ОДМВР – Кърджали,
видно от която, за посочения период са регистрирани 21/двадесет и едно/ излизания
и 21/двадесет и едно/влизания/ на жалбоподателя от и на територията на РБългария. В тази връзка, основателно е прието от
административния орган, че не са налице
и данни дали жалбоподателят А. въобще е започнал да осъществява дейността, за
която е регистриран, като е установено и не се спори по делото, че регистрацията
му като земеделски стопанин е направена на датата 01.09.2016 год., към която
дата той безспорно е бил извън страната, като дори регистрацията е му е била
извършена от упълномощено за това лице и в тази връзка, до края на календарната
2016 год., видно от цитираната по-горе справка на ОДМВР – Кърджали,
пребиваването му в страната е било само 7 календарни дни - от 10.09.2016 год.
до 17.09.2016 год., като следващото му завръщане в страната е чак на 22.01.2017
год. При тези категорични и безспорни данни за многократни пътувания на жалбоподателя
Х.А. извън територията на Република България и за негови мнокократни
и продължителни пребивавания извън страната, се обосновава и налага изводът, че
същият реално не е упражнявал трудова дейност като земеделски стопанин, за
което е бил регистриран, от пълномощник, на 01.09.2016 година. Този извод не се
опровергава и от показанията на свидетелката С. М. – ***, дадени в съдебно
заседание на 01.06.2021 год. В тази връзка съдът не кредитира показанията й в
частта им, в която същата твърди, че *** започнал да отглежда кокошки още през
лятото на 2016 год., т.к. същият се е регистрирал като земеделски стопанин на
01.09.2016 год., към която дата дори не е намирал в страната, а до края на
същата тази 2016 год., същият е пребивавал в РБългария
само 7/седем/ календарни дни, както бе посочено и по-горе. Следва да се
отбележи също, че реалното упражняване на трудова дейност като земеделски
стопанин следва да започне след регистрацията на лицето като такъв, а при
положение, че същият не се е намирал по това време в страната и се е завърнал
на 10.09.2016 год., като е пребивавал в РБългария
само седем дни до края на същата година, опровергава показанията на
свидетелката М. в тази им част. В показанията си свидетелката потвърждава
многобройните и продължителни отсъствия на *** от страната, като от тези
показания става ясно, че този незначителен брой кокошки – 15-20 броя, колкото средно
по принцип отглежда всяко едно домакинство на село, всъщност реално се отглеждат
от негови родственици – *** и ***, живеещи в ***.
Следва да се отбележи, че е без значение в случая причината, поради която
жалбоподателят отсъства често и за продължителни периоди от страната, като
същественото е, че през тези многобройни и продължителни периоди на отсъствие –
общо повече от 2 години и половина за времето, през което е регистриран като
земеделски стопанин/01.09.2016 год. – 31.10.2020 год./, същият реално не е
упражнявал трудова дейност като земеделски стопанин, до какъвто правилен извод,
според настоящия съдебен състав, е стигнал и административния орган, а въз
основа на това правилно е прието, че при тези многобройни и продължителни като
време отсъствия на жалбоподателя Х.Х.А. от страната,
той практически не би могъл да упражнява
дейност като земеделски стопанин, което да е основание за възникване на
осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и съответно за придобиване на
качеството „осигурено лице” по смисъла на §1, ал.1, т.3 от Допълнителните
разпоредби на КСО.
Отделно и независимо от изложеното по-горе, следва
също да се посочи, че за целите на осигуряването, законодателят в §1, ал.1, т.5
от ДР на КСО е въвел изискването, произвежданата продукция (растителна и/или
животинска) да е предназначена за продажба, за което земеделският стопанин да
има съответната регистрация. В случая жалбоподателят твърди, респ. това се
твърди и от свидетелката С. М. – ***, че отглежда птици – 15-20, до 25 бр.
кокошки, но не се установява и доказва, да е налице произвеждана продукция –
било то яйца или живи пилета или и двете, която да е предназначена за продажба.
От показанията на свидетелката М. става ясно, че инцидентно се продават по
няколко яйца на техни съседи, както и че яйца се подаряват на техни роднини в
града, които не могат да гледат кокошки, но според настоящия съдебен състав,
това не може да се приеме за произвеждана продукция, която да е предназначена
за продажба по смисъла на цитираната по-горе разпоредба на §1, ал.1, т.5 от ДР
на КСО, а освен това, няма твърдения, от страна на жалбоподателя да са били
продавани живи пилета.
Отделно от горното, във връзка с установяване и
доказване на последното обстоятелство, приложение следва да намери и Закона за
животновъдството (ЗЖ), който в чл.13, ал.3 въвежда изискване към обектите за
отглеждане на селскостопански животни за регистрация по реда на Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и вписване в Системата за идентификация
на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по
безопасност на храните (БАБХ). В ал.4 и ал.5 от разпоредбата на чл.13 от ЗЖ, животновъдните
обекти са разграничени на лични стопанства и ферми в зависимост от целта, с
която се отглеждат животните, а именно за добив на животинска продукция,
предназначена за лична консумация или за добив на суровини и храни, които се
предлагат на пазара, т.е. предназначени за продажба. В първия случай
животновъдният обект се определя като лично стопанство и се забранява на
собственика му да предлага добитата продукция на пазара, а във втория случай,
животновъдният обект се определя като ферма.
Според предвиденото в чл.137, ал.1 от ЗВМД (в
редакцията, действаща към момента на регистрация на жалбоподателя Х.А. като земеделски
стопанин - 01.09.2016 год., собствениците
или ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление по
образец за регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ. В случая се
установява, че жалбоподателят А. няма регистриран животновъден обект по реда на
чл.137 от ЗВМД, като въобще няма твърдение той да е подавал такова заявление, което
сочи, че ако той или неговите роднини евентуално продават част от продукцията
от отглежданите кокошки /яйца/, то правят това без А. да е регистриран по
установения ред. Липсата на подобна регистрация, независимо от това, че същият е
регистриран като земеделски стопанин по Наредба №3 от 29.01.1999 год., изключва
жалбоподателя от кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, което от своя
страна обосновава извод, че последният не е осигурено лице по чл.4, ал.3, т.4
от КСО и правилно и законосъобразно са му дадени задължителните предписания, за
заличаване на подадените данни за процесния период.
От всичко изложеното по-горе следва и крайния извод, че след като е отхвърлил жалбата на Х.Х.А. от ***, против Задължителни предписания №ЗД-1-08-00853414 от 11.12.2020 год., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна, директорът на ТП на НОИ – град Кърджали е издал оспорения административен акт и при правилно приложение на материалния закон, т.е. по отношение на същото решение не е налице и отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
При така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и целта на закона, т.е. по отношение на него не е налице което и да
е от отменителните основания по чл.146 от АПК, поради
което и жалбата, подадена от Х.Х.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, се явява неоснователна и недоказана и като така, следва да бъде
отхвърлена с решението по настоящото дело.
Деловодни разноски не са претендирани
от ответника по жалбата, а такива реално не са и сторени от него, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/, във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.Х.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, против Решение №2153-08-25 от 24.02.2021 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против
Задължителни предписания №ЗД-1-08-00853414 от 11.12.2020 год., издадени от
контролен орган /старши инспектор по осигуряването/ в ТП на НОИ – Кърджали,
като неоснователна.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат
на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/
– дневен срок от съобщаването или връчването му.
С Ъ Д И Я: