О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, _____.10.2016г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: М.
ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д.№1722 по описа за 2015г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на
„ЛИДЕР АМТ” ЕООД, гр. Варна и М.В.Д., и двамата чрез адв.П., за изменение на
решение №663/17.08.2016г. по т.д.№1722/2016г. на ВОС в частта за присъдените в
полза на ищеца разноски, като се намали сумата от 5 598,92лв., с
присъдените суми в размер на 1490,68лв. и 910,34лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за исковото и заповедното производство.
В молбата се твърди, че
при разглеждане на делото не са представени доказателства за реалното
извършване на разноските /заплащане на възнаграждението/, поради което същите
не следва да бъдат присъждани в полза на страната, която ги претендира. В
условие на евентуалност е направено искане за намаляване на договореното
възнаграждение за заповедното и исковото производство поради прекомерност, до
предвидения в закона минимум.
Ответникът по молбата „СТРОЙРЕНТ” ЕООД, гр. София, с
писмен отговор в срока по чл.248 от ГПК, чрез адв.Р., оспорва молбата като
неоснователна. Твърди, че направените в заповедното производство разноски не са
били оспорени от молителите, нито е подадена жалба срещу същите, поради което
възражението е неоснователно. По отношение на направените в исковото
производство разноски твърди, че същите са определени в размерите по Наредба
№1/2004г. – в минимален размер на юрисконсултското възнаграждение, а за сумата
от 200лв. – възнаграждение за второ и следващо съдебно заседание са представени
доказателства за плащането им. По същество моли искането да бъде оставено без
уважение и да му бъдат присъдени направените разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото намира
за установено следното:
Производството е по реда
на чл.422 от ГПК.
Същото
е приключило с постановеното решение №663/17.08.2016г., с което предявеният иск
е уважен и в полза на ищеца са присъдени разноски за разглеждане на делото пред
настоящата инстанция в размер на 1997,80лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Съобразно
разрешението дадено с ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.12/ съдът се е произнесъл
и за дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
същите не се изменят, като е присъдил в полза на ищеца – заявител сумата от 1
4717,46лв., от които 507,12лв.-държавна такса и 910,34лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
За да бъде
допустимо искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, по реда на чл.248 от ГПК, е
необходимо то да е направено в срока за обжалване на решението /двуседмичен от
връчването му – 02.09.2016г./.
В
настоящия случай молбата по чл.248 от ГПК е подадена в определения от ГПК срок,
на 15.09.2016г.
От
друга страна, доколкото искането е за изменение на решението в частта за
разноските, присъдени на насрещната страна, като същите бъдат намалени с оглед липсата
на доказателства за извършването им и определените минимални размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира, че разглеждането му не е обусловено
от представянето на списък по чл.80 ГПК.
Разгледана по
същество молбата е неоснователна.
В същата са
направени две оспорвания – на направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производство с твърдения за липса на
доказателства за плащането им и в евентуалност за прекомерност на същите.
Съобразно ТР
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС /т.12/ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство –
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство
съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на
разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за
присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Подаването
на частна жалба срещу заповедта за незабавно изпълнение не е условие за допустимост
на произнасянето на исковия съд, нито би могла да бъде разгледана до
приключване на исковото производство. Съобразно указанията дадени в
тълкувателното решение, същата е допустима единствено при прекратяване на
производството по установителния иск, като при приключване на иска с решение,
жалбата е без предмет.
Предвид
изложеното, настоящият състав на съда намира, че именно в хода на исковото
производство съдът следва да разгледа своевременно наведените от страните
възражения за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за
разглеждане на делото пред заповедния съд.
От друга страна, съобразно т. 1 от ТР
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение, е необходимо същите да са реално извършени, като към
списъка следва да бъдат представени доказателства за плащането им. Реалното
извършване на разноските е необходимо както в хода на исковото, така и в хода
на заповедното производство.
В
настоящия случай, от приложените по делото пълномощни /в заповедното и исковото
производство/ се установява, че ищецът е бил представляван от юрисконсулт,
поради което в полза на страната са били присъдени възнаграждения към
минималния размер, определен по Наредба №1/2004г., на основание чл.78, ал.8 от ГПК. В този случай не е необходимо представяне на доказателства за плащане на
възнаграждението.
Доказателства
за реално плащане са представени за допълнително заплатеното възнаграждение за
явяване във второ и следващо съдебно заседание при разглеждане на делото пред
настоящата инстанция /л.190-191 от делото/.
От
друга страна, съобразно ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС исканията за присъждане на
разноски, ведно с доказателства за извършването им, както и възраженията за
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, следва да бъдат
направени до приключване на устните състезания.
В
настоящия случай, в хода на производството не е направено възражение за
прекомерност на възнаграждението присъдено в полза на заявителя по заповедното
производство, а от протокола от проведеното на 13.07.2016г. открито съдебно
заседание, се установява, че адв.П., в качеството му на процесуален
представител на ответниците – молители, не е направил и възражение за
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по представения от ищцовата страна
списък на разноските. Напротив, в същия е
обективирано изявление на двете страни, че нямат възражения по
представените списъци с разноски, поради което въвеждането на същото за първи
път с молбата по чл.248 от ГПК е недопустимо.
По
същество възражението е и неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение за исковото производство не е
прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК и е в размерите, определени в
Наредба №1/2004г.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК е неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх.№24973/15.09.2016г. на „ЛИДЕР АМТ” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна и М.В.Д., ЕГН **********, и двамата чрез адв.П., за
изменение на решение №663/17.08.2016г. по т.д.№1722/2016г. на ВОС в частта за
присъдените в полза на „СТРОЙРЕНТ” ЕООД,
ЕИК *********, гр. София разноски, като намали сумата от
5 598,92лв., с присъдените суми в размер на 1490,68 и 910,34лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за исковото и заповедното
производство, по реда на чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от
връчването му на страните по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: