Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-151
20.11.2019 год.
гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1481 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна
жалба от В.Д.Х., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Иво Баев срещу решение № 1661/01.07.2019 год. по гр.д.№ 268/2019 год. по описа
на Бургаския районен съд, с което е прието
за установено, че В.Д.Х., ЕГН **********, дължи на И.Д.А., ЕГН **********,
сумата от 13 600 /тринадесет хиляди и шестстотин/ лева, представляваща главница
по договор за паричен заем от 29.06.2012 г. с нотариална заверка на подписите
на страните, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 07.01.2013 г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея по ч.гр.дело № 69/2013 г. по
описа на БРС и е осъден В.Д.Х., ЕГН
– **********, да заплати на И.Д.А., ЕГН – **********, сумата от 372 /триста седемдесет и два/ лева,
представляваща разноски по ч.гр.дело № 69/2013 г. по описа на БРС, и сумата от
272 /двеста седемдесет и два/ лева, представляваща разноски по настоящото дело.
Във въззивната
жалба се твърди, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй
като длъжникът не е депозирал в срок възражение срещу заповедта за изпълнение
по ч.гр.д.№ 69/2013 год. на БРС, поради което издадената заповед е влязла в
сила през м.05.2013 год. и не е било необходимо повторното и връчване по изп.д.
№696/2018 год., а предявеният иск се явява недопустим. Евентуално се твърди, че
решението е неправилно, тъй като по отношение на възражението за изтекла
давност съдът е направил незаконосъобразни изводи – в противоречие със
съдебната практика – ТР №2/26.06.2015 год. по т.д.№2/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Твърди се, че е изтекла предвидената в закона петгодишна давност. Направено е
искане за постановяване на решение в съответствие с възраженията на
жалбоподателя и за присъждане на разноските във въззивното производство.
В дадения срок не е
постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна И.Д.А., ЕГН **********.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на
съда за който е предвидена възможност за въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД.
В откритото съдебно
заседание на въззивния съд въззивникът не се явява, въззиваемият чрез
процесуален представител адв.Любомир Цветков оспорва въззивната жалба, прави
искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по
делото.
Въззивният съд е
сезиран да се произнесе по предявения пред Бургаския районен съд иск от ищеца И.Д.А.
ЕГН ********** от гр.Б., ж.к.“С.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.“Адам Мицкевич“, №3, ет.1, офис 3, чрез процесуален представител
адв. Любомир Цветков, срещу ответника В.Д.Х. ЕГН **********, от гр.Б., бул.“Д.“,
№ ***, вх.*, ет.*, за установяване на вземането на ищеца по заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, № 78 / 09.01.2013 год. по ч.гр.дело № 69/2013 г.
по описа на Бургаския районен съд за главница от 13 600 лв. - предоставен
паричен заем на 29.06.2012 год., ведно със законната лихва върху сумата считано
от подаване на заявлението на 07.01.2013 год. до окончателното и изплащане.
Ищецът твърди, че
на 29.06.2012 год. е сключен договор за заем с нотариална заверка на подписите
на страните, по силата на който е предоставил на ответника процесната сума от
13 600 лв., а ответникът се е задължил да му я върне по посочения в
договора начин до 30.12.2012 год., което не е сторено, представя доказателства,
моли за уважаване на иска и за присъждане на разноските в заповедното и
исковото производства.
С писмения си
отговор ответникът не е изложил изрични оспорвания по допустимостта на иска,
направено е възражение за изтекла давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като от датата
на издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 69/2013 год. до образуване на
изпълнително дело № 20188020400696 са изминали повече от пет години. Направено
е искане за отхвърляне на предявения иск.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна по спора:
От представения по
делото писмен договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните се
установяват твърденията на ищеца, че е предоставил на ответника заемна сума в
размер на 13 600 лв., която ответникът се е задължил да му върне на
шест равни месечни вноски,
всяка по 600 лева, до 30-то число на всеки месец, считано от 01.07.2012 год. и
седма окончателна вноска в размер на 10 000 лева на 30.12.2012 год. Не се
оспорва от ответника, че в уговорените срокове и след това, той не е изпълнил
задълженията си за връщане на дадената заемна сума.
Видно от
приложеното ч.гр.д.№69/2013 год. по описа на Бургаския районен съд ищецът по
делото на 07.01.2013 год. е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, във връзка с
което е издадена заповед № 78 / 09.01.2013 год. по ч.гр.дело № 69/2013 г. по
описа на Бургаския районен съд, по чл.417 от ГПК, за главница от 13 600 лв. по
предоставен паричен заем на 29.06.2012 год., ведно със законната лихва върху
сумата считано от подаване на заявлението на 07.01.2013 год. до окончателното и
изплащане. Издаден е изпълнителен лист от 09.01.2013 год. по ч.гр.д.№ 69/2013
год. на БРС, получен от упълномощения процесуален представител на заявителя на
14.01.2013 год.
Видно от
приложеното по делото копие от преписка по изпълнително дело № 23/2013 год. на
ЧСИ Наско Георгиев, което е било образувано за събиране на вземането по
посочения по-горе изпълнителен лист – л.83 и л.84, поканата за доброволно
изпълнение, с приложено копие от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение
не са били надлежно връчени на длъжника, съгласно изискванията на на ГПК.
Такова надлежно връчване не е било осъществено и в хода на изпълнителното
производство, макар да има данни, че длъжникът е бил уведомен за образуваното
срещу него изпълнително дело. Не се спори, че това изпълнително дело е било
прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – поради настъпила перемпция, като
от молбата на ищеца на л.113 се установява, че е той е поискал връщане на
изпълнителния лист.
От приложените към
заповедното производство писмени
доказателства – покана за доброволно изпълнение и разписка за връчване на
заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д.№ 69/2013 год. се установява, че
длъжникът е получил заповедта за изпълнение по образуваното от кредитора второ
изпълнително дело № 20188020400696 на 24.10.2018 год., като в двуседмичния срок
по чл.414, ал.2 от връчването на заповедта, на 05.11.2018 год. е подал
възражение срещу нея. Предявеният иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането по заповедта, с който е сезиран исковия съд е подаден в едномесечния
срок по чл.415, ал.4 от ГПК, след като на заявителя са били дадени указания от
заповедния съд за предявяването му, поради което е допустим.
Неоснователно е
възражението, че заповедта е била стабилизирана още през 2013 год. Съгласно
чл.414, ал.2 от ГПК срокът за възражение на длъжника срещу заповедта започва да
тече от връчването и, а доказателствата по делото сочат, че това е станало на 24.10.2018 год. Поведението
на длъжника също съответства на този извод – ако той е смятал заповедта за
стабилизирана, необяснимо е защо е подал възражение срещу нея и с това е
предизвикал предявяване на иск от кредитора за установяване на вземането по
заповедта.
Във връзка с
възражението на ответника за погасяване на вземането на ищеца по процесния
договор по давност се има предвид следното:
За вземането на
кредитора за главница по договора за заем е приложима давността по чл.110 от ЗЗД – т.е. петгодишната давност.
Съгласно мотивите
по т.14 от ТР № 2 / 26.06.2015 год. по т.д.№2/2013 год. на ОСГТК на ВКС
давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът
участва. Давността не може да бъде прекъсната без длъжникът на узнае това. Ето
защо настоящият съд намира, че в случаите на издадена заповед за незабавно
изпълнение /чл.417 от ГПК/ давността не се прекъсва както с подаване на
заявлението, така и със самото издаване на заповедта и изпълнителния лист – не
е налице действие по чл.116 от ЗЗД, което да прекъсва давността и в което
длъжникът да участва. В този смисъл е и диспозитивът на т.14, а именно:
„Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание по чл.242 ГПК / отм./ не представлява предприемане на действие за
принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД“.
Особена е
хипотезата, когато срещу заповедта по чл.417 от ГПК бъде подадено в срок
възражение от длъжника – т.е. както е в настоящото дело. Тогава съгласно
изричната разпоредба на закона - чл.422, ал.1 от ГПК искът за установяване на
съществуването на вземането /който прекъсва давността на осн. чл.116, б.“б“ от ЗЗД/, се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо в настоящия случай искът по чл.422 от ГПК се
счита предявен на 07.01.2013 год., а не към момента на постъпване на исковата
молба в съда - 14.01.2019 год. Действията по изпълнителни производства
образувани въз основа на невлязлата в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, в тази хипотеза /при подадено в срок възражение и предявен иск за
установяване на вземането по заповедта/ нямат отношение към прекъсването на
давността, тъй като са се развили след 07.01.2013 год. от който момент давността
вече е прекъсната на осн. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, а по време на висящия исков
процес давността е спряла да тече.
Към 07.01.2013 год.
не е изтекла давността за процесното вземане на ищеца по договора за заем,
поради което възражението за изтекла давност е неоснователно. След като по
изричната разпоредба на закона искът за установяване на вземането се смята за
предявен от момента на подаване на заявлението – 07.01.2013 год., считано от
този момент и докато трае исковото производство на осн. чл.115 , б. „ж“ от ГПК
давността спира да тече.
Предвид горното и
по по-подробните съображения изложени от районния съд, към които на осн. чл.272
от ГПК настоящият съд препраща, възражението на длъжника за погасяване на
вземането на ищеца по давност се явява неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят са
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В
случай на неизпълнение на задължението на длъжника, по правилото на чл.79 от ЗЗД кредиторът има право да поиска изпълнението.
Установи се, и не е
спорно по делото, че ответникът не е върнал на ищеца заетата сума по начина и
на падежите посочени в договора, поради което е налице неизпълнение от страна
на ответника, обуславящо основателността на предявения иск за установяване на
дължимостта на главницата от 13 600 лв. по издадената заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху нея от момента на подаване на
заявлението до окончателното и изплащане.
Като е стигнал до
идентични правни изводи Бургаският районен съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд.
Съобразно изхода на
делото в полза на ищеца са дължими разноските направени в заповедното
производство от общо 372 лв., както и разноските направени пред
първоинстанционния съд – 272 лв. – присъдени от районния съд.
Въззиваемият има
право на разноски за въззивното производство, но поради непредставянето на
доказателства за реално направени такива, съдът не ги присъжда. В представения
по делото договор за правна защита и съдействие по т.2 е описано вземането на
адвоката за възнаграждение от 600 лв., но не са представени доказателства за
извършено плащане на тази сума.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА 1661/01.07.2019 год. по гр.д.№ 268/2019 год. по описа на
Бургаския районен съд.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.