Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 05.08.2015 г гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият
районен съд втори състав
На двадесет и девети юли две хиляди
и петнадесета година
В публичното заседание
в следния състав:
Районен
съдия : Антон Антов
Секретаря Ж.Е.,
като разгледа докладваното
от съдия Антов
гр.дело № 140 по описа за 2015 година,
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове за сума в р-р на 14 800.00лв. – с пр.
осн. чл. 55 ал.1, предл.2 ЗЗД и
2 160.00лв. – мораторни лихви с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Т.И.С./Т. Г./ излага в предявената
искова молба :
На
24.10.2012г. ищеца е превел на ответниците
М.М. и Б.М. сума в размер по 5 000щ. долара на всеки от тях или общо 10 000 щ. долара с оглед бъдеща съвместна търговска дейност. Договор за
съвместна дейност не е сключен.
Моли
се да бъдат осъдени ответниците да му платят сумата 14 800.00лв. – равностойност на преведените суми/в т.ч. и разноски за
изпращане – по 203.00 щ. долара или общо 406.00 щ. долара – 577.44лв./ платена
с оглед бъдещ договор за съвместна търговска дейност, с която ответниците се е
обогатили поради неосъществено основание и 2 160.00лв. – мораторни лихви.
Представя
писм. доказателства.
Ответниците са оспорили предявения
иск.
Ответниците
се защитават като оспорват правопораждащ факт на правата на ищеца/договор за
съвместна дейност е сключен, но в устна форма
– “джентълментско споразумение”/
Претендират
разноски.
Съдът след като обсъди изложеното
в исковата молба, признанията и доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено следното :
От фактическа страна
На 24.10.2012г. ищеца е превел
на ответниците М.М. и Б.М. сума в размер
по 5 000щ. долара на всеки от тях или общо 10 000 щ. долара с оглед бъдеща съвместна търговска дейност. Ответниците признават,
че са получили тези суми.
Не
се представиха писм. доказателства, че договор за съвместна търговска дейност е
сключен м/у страните.
От правна страна
В чл. 55 ал. 1 от ЗЗД са
уредени три специални състава на неоснователно
обогатяване, диферинцирани по липсата на основание – дали тя е налице в момента
на получаването или настъпва в по-късен момент. При
неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна връзка / правно
отношение / което да оправдае получаването на вещи или средства, увеличаването
на активите в имуществото на едно лице. Дава се нещо в изпълнение на
съществуващо към този момент валидно задължение. Правното основание е именно
отношението по задълженост, на лицето което престира .
При
установеното по-горе от фактическа страна, относно отношенията м/у страните през
2012г., съдът приема, че са предявени искове за
връщане на суми, получени
неоснователно от страна на ответниците
на неосъществено основание, а
именно – отказ
на страните за сключване на окончателен договор за съвместна
търговска дейност.
В момента на плащането
не е съществувало правно отношение, въз осн. на което да се извършат действия
по даването и получаването, но страните са очаквали да възникне такова. С оглед
на това бъдещо правоотношение, една от страните по своя воля е извършила
действия по имуществено разместване.
С
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са
престирали с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение
между страните, оправдаващо извършената вече престация, което правоотношение не е осъществено.
При този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на
плащане на сумата, а задължение на ответника е да установи, че се е сбъднало/осъществило/ основанието за получаване, респ. за задържане на
полученото.
В случаите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се
дължи връщане на всичко, което е получено без основание или при отпаднало или
неосъществено основание, като в тежест на получилия облагата е да докаже, че
има основание да я задържи. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен
начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане и съдът не
може да счете претенцията на ищеца с пр.
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за неоснователна със съображения, че същият не е
доказал основанието за получаването й от ответника. /така Решение № 739/15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., IV г.
о. – постановено по реда на чл.
290 ГПК/
С доклада по делото,
съдът е вменил в доказателствена тежест на ответниците да докажат, наличие на основание за задържане на сумите, т.е. че
договор за съвместна търговска дейност с ищеца е сключен.
Писмени доказателства с
оглед разпоредбата на чл. 164 ал.1 т.3 ГПК, установяващи, това обстоятелство не
се представиха от страна на ответниците.
По този начин в процеса ответниците не ангажирха каквито и да
било доказателства, от които се
установява по несъмнен и категоричен начин единственото обстоятелство, разпределено им в тежест на
доказване. Не се представиха доказателства, от които съдът
да направи обоснован и законосъобразен извод за наличие на основание за задържане на сумите, т.е. че
договор за съвместна търговска дейност с ищеца е сключен.
По силата на чл. 154
ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания.
Тежестта на доказване не
е задължение да се представят доказателства. Страната може да не разполага с доказателства и затова
не ги представя. За някакво нейно задължение в такъв случай не може да се
говори, но последиците от недоказването ще настъпят. Въпросът за
доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказаното, т.е. състои
се в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези правни
последици, чиито юридически факт е недоказан.
Като извод, следващ от
изложеното, съдът приема, че в приложение на правилото за разпределение на
доказателствената тежест следва да приеме, че недоказаните факти не са се
осъществили - т.е., че договор за съвместна
търговска дейност м/у ответниците и ищеца не е сключен.
Довода на ответниците, че
не познават ищеца с името Т. И. С., съдът приема за неоснователен. Ищеца е
посочил две имена и Т. И. С. и Т. Г., когото ответниците изрично признават, че
познават и от който признават, че са получили претендираните суми. Това
признание на факти е отразено в доклада по делото, но възражения с/у доклада в
тази му част не са предявени.
Поради изложеното, съдът
приема, че предявените искове с пр. осн. чл. 55 ал.1, предл.2 ЗЗД в общ р-р на 14 800лв. са основателни и доказани
частично в р-р на 10 000.00 щ. долара, респ. 14 222.56 лв. или в
размер по 5 000.00 щ. долара/7 111.28лв./ с/у всеки от ответниците, като в
разликата до 5 203.00 щ. долара или 7 400.00лв. отхвърля иска с/у
всеки от ответниците като неоснователен.
Сумата
от по 203.00 щ. долара/разноски за изпращане/ или по 288.72лв. не са получени
от всеки от ответниците, поради което съдът приема, че не дължат връщането им.
С оглед основателността на главния
иск, то основателен е и акцесорния иск за мораторни лихви, поради което съдът
го уважава изцяло в размер по 1080.00лв. с/у всеки от ответниците. Обезщетението за забава в/у сумата 7 111.28лв. за
периода 24.10.2012г. – до датата на постъпване на иск. молба в РС Русе/изчислени
чрез “лихвен калкулатор”/ възлиза на 1 288.87лв.
Ищеца
не претендира разноски, не е представил списък на разноските, поради което
такива не следва да му бъдат присъдени.
Съразмерно
с отхвърлената част от иска ищеца следва да плати на ответниците разноски по
делото в размер по 13.60лв. – адв. възнаграждение на всеки от тях.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
Осъжда М.М. с ЕГН **********, гражданин на Република Казахстан, с постоянно пребиваване в България, с постоянен адрес *** да
заплати на Т.И.С./Т. Г./
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.Ц.Ж.
*** сума в размер на 7 111.28лв./, платена с оглед бъдещ договор за съвместна търговска
дейност, с която ответника се е обогатил поради неосъществено основание, като в
разлика до 7 400.00лв. отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда Б.М. с ЕГН **********
*** да заплати на Т.И.С./Т. Г./ с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.Ц.Ж. ***
сума в размер 7 111.28лв., платена с оглед бъдещ договор за съвместна търговска
дейност, с която ответника се е обогатил поради неосъществено основание, като в
разлика до 7 400.00лв. отхвърля иска като неоснователен.
Осъжда М.М. с ЕГН **********, гражданин на Република Казахстан, с постоянно пребиваване в България, с постоянен адрес *** и Б.М. с ЕГН ********** *** да
заплатят на Т.И.С./Т. Г./
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.Ц.Ж.
*** сума в размер по 1 080.00лв.
всеки един от тях – мораторни лихви на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.
Осъжда Т.И.С./Т. Г./ да заплати на М.М. и Б.М. направените по делото разноски в размер по 13.60лв. – адвокатско възнаграждение на всеки от тях.
Решението може да се обжалва пред
ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Районен
съдия :