№ 334
гр. Плевен, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело №
20254400100454 по описа за 2025 година
Иск с правно осн.чл.2б ал.1 от ЗОДОВ .
Производството по делото е образувано на основание искова молба от К.
Г. Т. срещу Окръжен съд Велико Търново и срещу Районен съд Велико
Търново.
В ИМ ищецът твърди, че е страна по гр.д.№626/2024 г. по описа на ОС
Велико Търново,което преди увеличението на иска е било висящо пред РС
Велико Търново под №2202/2024 г.Твърди се , че не е спазена гаранцията по
чл. 6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок и
безпристрастен съд с цел съхраняване на доверието на обществото в
правораздавателната система и възмездяване на чувството за справедливост
на страните в процеса.Счита ,че за разумността на времетраеното на
производството следва да бъдат отчетени особените обстоятелства по делото,
съобразно критериите сочени в закона и стандартите, установени в практиката
на ЕСПЧ- сложност на делото и поведението на компетентните държавни
органи. Ищецът твърди, че в резултат от нарушаване на принципа на разумна
продължителност на производството е претърпял и продължава да търпи
душевни болки и страдания, загубил е доверие в правосъдието, редом с
житейски дискомфорт, от погазване на основните му права, като счита, че
вредите са в пряка последица.Посочено е, че болките и страданията му са
индивидуални и поради това е предприел индивидуални мерки ,за да се
справи с негативните емоции. Счита, че не е необходимо каквото и да е
активно поведение от негова страна, за да се приеме, че е претърпял негативни
емоции.В исковата молба е цитирана съдебна практика на ЕСПЧ,както и
решение на Конституционния съд.В заключение моли съда да постанови
решение,с което ответниците да бъда осъдени солидарно да му заплатят
1
сумата 33 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди ,които са последица от
нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.
№626/2024г.по описа на Окръжен съд Велико Търново,съгласно чл.6,§1от
ЕКЗПЧОС,ведно със законна лихва върху сумата от завеждане на исковата
молба.
Впоследствие по реда на чл.214 ГПК ищецът няколко пъти е изменял
размера на предявения иск,съответно от 33 000лв.на 24 000лв.и от 24 000лв.на
27 000лв.
В съдебното заседание на 08.07.2025г.,на което бе даден ход по същество
ищецът К. Т. не се яви.Не е депозирана молба за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Районен съд Велико Търново,представляван от административния
ръководител М.Д. ,чрез упълномощения съдия Г. Г.,в който е взето
становище,че исковата претенция е неоснователна.Посочено е,че в ИМ е
допусната техническа грешка,като делото,което ищецът има предвид е гр.д.
№2022/2024г.по описа на РС В.Търново,а не гр.д.№2202/2024г.по описа на РС
Велико Търново.Изложени са доводи,че в производството по гр.д.№2022/2024
г. по описа на съда не е допуснато твърдяното нарушение – разглеждане на
делото в неразумен срок.Делото е постъпило в РС Велико Търново на
27.06.2024г.,като на следващия ден 28.06.2024 г.,исковата молба е оставена
без движение с указания към ищеца да отстрани констатираните
нередовности. В срока за изпълнение на указанията,на 01.07.2024г.,е
постъпила молба от ищеца,с която същият е увеличил размера на иска на 33
000лв.На това основание съдът с определение от 02.07. 2024г. е допуснал
изменение на предявения иск, прекратил е производството и е изпратил
същото по подсъдност на ОС В.Търново.Ответникът счита, че ищецът
преследва имуществена облага от собственото си недобросъвестно поведение,
изразяващо се в множество неоснователни молби в цялата страна.В
заключение моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
Районен съд Велико Търново за осъщественото процесуално
представителство.
В съдебното заседание на 08.07.2025г.за ответника Районен съд Велико
Търново не се е явил представител.Депозирана е молба,чрез упълномощения
процесуален представител-съдия Г. Г. за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на РС Велико Търново.В същата се поддържа становището в
писмения отговор.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор и от ответника
Окръжен съд Велико Търново,чрез Т.Д.-административен ръководител -
председател на ОС В.Търново.Изложени са доводи за нередовност на исковата
молба ,подадена от К. Т.,че същата не отговаря на изискването на чл.127 ал.1
т.4 от ГПК,тъй като в петитума е посочено,че твърдените вреди са вследствие
2
на нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок ,а в
описателната част на ИМ се твърди,че е налице неспазване на гаранцията за
разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд.Взето е
становище,че че предявеният иск е недопустим,доколкото със завеждането на
ИМ ищецът К. Т. цели да злоупотреби със своите процесуални
права,завеждайки очевидно неоснователен иск срещу съда,разгледал дело,по
което той е страна и от чийто съдебен акт е останал неудовлетворен,което
съставлява злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК.Твърди
се,че искът не преследва легитимен интерес и действието представлява
злоупотреба с право по смисъла на чл.57ал.1 от КРБ,чл.17 ЕКЗПЧ/ по
аналогия на чл.35,т.3, б. „а“ от конвенцията/и само на това основание искът се
явява недопустим.В тази насока са изложени подробни съображения,посочена
е практика на ЕСПЧ.Твърди се,че ищецът подава множество искови
молби,които обикновено са нередовни и заведени пред съдилища,които не са
компетентни да се произнесат по спора,че когато е заведен иск,подсъден на
Районен съд ,ищецът увеличава иска над 25 000лв.,за да стане същият
подсъден на Окръжен съд,а впоследствие отново се прави намаляване на иска
с цена под 25 000лв.С тези си действия ищецът цели изкуствено да удължи
времето,през което процесът е висящ ,което евентуално да бъде основание за
завеждане на нов иск за нарушено право на разглеждане на делото в разумен
срок.В отговора е посочено,че само в Окръжен съд Велико Търново за
2024г.,г-н Т. има 97 първоинстанционни граждански дела за обезщетение
срещу съдилища.Според ответника съдът следва да третира правния спор
като „frivolous litigation” като процес в който са въведени несериозни и
изначално необосновани фактички и правни аргументи.
Взето е становище,че предявеният иск е изцяло
неоснователен.Наведените в исковата молба твърдения не отговарят на
обективната истина, като ищецът бланкетно твърди,че не е спазена гаранцията
за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд.Не са посочени
никакви конкретни оплаквания в тази насока. Ответникът счита, че не са били
налице основанията на. 22, ал.1,т.5 от ГПК за отвод на членове на съдебния
състав.Лишени от основание са и оплакванията в исковата молба, че гр.дело
№626/2024 г. на ВТОС не е разгледано в разумен срок.Делото е образувано на
16.07.2024г.,като е изпратено по подсъдност от РС Велико Търново, поради
увеличение на цената на иска на 33 000 лв.След изчакване на процесуалните
срокове, свързани с отстраняване на констатираните нередовности в исковата
молба по отношение на искане по чл. 207 от ГПК,съдът е приел
процесуалното действие за неизвършено съгласно чл. 101,ал.3 от ГПК и е
изпратил препис от исковата молба на ответниците. След постъпване на
отговорите на исковата молба, съдът е насрочил открито съдебно заседание на
28.11.2024 г.,но командироването на съдията-докладчик е приключило на
21.11.2024 г.,което е довело до отмяна на насроченото съдебно заседание.
След преразпределение на делото на друг съдия-докладчик, същото е
насрочено за 21.01.2025 г.Откритите заседания са насрочвани
3
ритмично,делото не е забавяно,а са текли процесуални срокове по
отстраняване нередовности на исковата молба,размяна на книжа по делото и
насрочване на открити заседания, като към момента гр.д.№626/2024г.по описа
на ОС Велико Търново е висящо. В заключение моли съда да остави без
разглеждане като недопустим,предявения иск от К. Т. срещу ОС Велико
Търново ,а ако съдът счете,че искът е допустим,същият да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
За съдебното заседание на 08.07.2025г.не се явил представител на ОС
Велико Търново.От ответника,чрез адм.ръководител-председател на ОС
Велико Търново Т.Д. е депозирано становище за разглеждане на делото в
отсъствие на представител на ОС В.Търново.Със същото са изложени доводи
по съществото на спора.
Контролиращата страна –Прокуратурата на РБ,конституирана на
осн.чл.10 ал.1 ЗОДОВ чрез прокурор Н.Р. от Окръжна прокуратура Плевен в
съд.заседание на 08.07.2025г.взема становище,че не е осъществен
фактическият състав на отговорността по чл.2б от ЗОДОВ,като моли съда да
постанови решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Окръжният съд като прецени становищата на страните и събраните по
делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено
следното :
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
К. Г. Т. от гр.Е. срещу Окръжен съд Велико Търново и Районен съд Велико
Търново с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ ,като ищецът претендира
да му бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 27 000лв.,с оглед последното изменение на иска в резултат на
нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. №626/2024г.по
описа на Окръжен съд Велико Търново в разумен срок съгласно чл.6,§1 от
КЗПЧОС,ведно със законна лихва за забава от датата на завеждане на исковата
молба-09.08.2024г.
Исковата молба е заведена на 09.08.2024г.,когато първоначално е
образувано гр.д.№705/2025г. по описа на ОС Велико Търново. Към момента на
завеждане ИМ производството по процесното гр.д.№626/2024г.по описа на ОС
Велико Търново безспорно е било висящо,не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт, поради което съдът приема,че така предявеният иск е допустим и
в случая разпоредбата на чл.8,ал.2 от ЗОДОВ не намира приложение.Нормата
на чл.8,ал.2 от ЗОДОВ касае само приключили производства,в която хипотеза
преди да бъде предявен иск по чл.2б от ЗОДОВ следва да е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от ЗСВ и по тази адм.процедура да няма постигнато споразумение.
От приложените копия на гр.д.№2022/2024г.по описа на РС Велико
Търново и на гр.д.№626/2024г.на ОС Велико Търново ,както и от приложената
хронологична справка за движението гр.д.626/2024г.по описа на ВТОС е
4
видно,че първоначално пред РС Велико Търново на 27.06.2024г.е образувано
гр.д. №2022/2024г.на основание предявен иск от К. Г. Т. с правно основание
чл.2б от ЗОДОВ срещу РС Горна Оряховица,РС Е. и срещу Районен съд
Видин .С разпореждане на РС В.Търново от 28.06.2024г./т.е на следващия
ден/исковата молба е оставена без движение сданени указания до ищеца за
нередовностите,които следва да отстрани.В срока за отстраняване на
нередовностите,на 01.07.2024г. от ищеца К. Т. по ел.поща е депозирана
молба,с която е увеличен размер на предявения иск на 33 000лв.С определение
на ВТРС от 02.07.2024г.е допуснато изменение на предявения иск,същият се
счита предявен за сумата 33 000лв. и производството по гр.д.№2022/2024г.е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС В.Търново.Пред ВТОС
е образувано гр.д.№626/2024г.на дата 16.07.2024г.С протокол за избор на
докладчик от същата дата 16.07.2024г.за такъв е избран съдията С.С.,който с
определение №921 от 17.07.2024г.се е отвел от разглеждане на делото.На
18.07.2024г.с протокол за избор на докладчик за такъв е избрана съдията
Л.М..На 22.07.2024г.от ищеца е депозирана молба да му бъде предоставен
електронен достъп по делото и такъв е разрешен.След изтичане сроковете за
отстраняване нередовностите на исковата молба във вр.с молба по чл.207
ГПК,съдът с определение от 29.07.2024г.е приел на основание чл.101,ал.3 ГПК
,че действието по подаване на молба по чл.207 ГПК на ищеца се смята за
неизвършено.С определение на съдията-докладчик от същата дата
29.07.2024г.е постановено преписи от ИМ и доказателствата към нея да се
изпратят на ответниците за писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.След
постъпване на отговорите от страна на ответниците,ВТОС с определение
№1292 от 07.10.2024г.е изготвил проекто-доклад по делото и същото е
насрочено за 28.11.2024г.Поради прекратяване командироването на съдията
докладчик,считано от 21.11.2024г. съдебното заседание на 28.11.2024г.не е
проведено.С протокол за избор на докладчик от 05.12.2024г.за такъв е
избрана съдията Р.Ц..С определение на докладчика от 06.12.2024г.делото е
насрочено за разглеждане на 21.01.2025г.Доколкото писменият отговор на
ответника ОС Велико Търново е дпозиран в ПОС на 09.01.2025г.,до този
момент по настоящото дело са предоставени и данните за движението на гр.д.
№626/2024г.по описа на ВТОС.
От изложеното е видно,че от образуване на гр.д.№626/2024г. на
16.07.2024г.до насрочване на делото за първо съдебно заседание на
21.01.2025г.е изминал период от 7 месеца и няколко дни,който обхваща
изтичане на срокове за отстраняване нередовностите на исковата
молба,размяната на книжа по делото, изтичане на срока по чл.131 ГПК за
писмен отговор на всеки от тримата ответници.Част от този период обхваща и
съдебната ваканция от 15.07. до 31.08.,а искът по чл.2б от ЗОДОВ не е от
категорията на тези дела ,които са бързи производства или се разглеждат по
време на съдебната ваканция. Не са установени забавени действия от страна
на ОС Велико Търново, продължителността на гр.д.№626/2024г.е нормална за
първоинстанционно гражданско дело. Своевременно са определяни
5
докладчици по делото,в кратък срок след постъпване на писмените отговори
на ответниците съдът е изготвил проекто-доклад и е насрочил делото за първо
съдебно заседание на 28.11.2024г.По обективни причини,а именно поради
факта,че е прекратено командироването на съдията-докладчик това съдебно
заседание не е проведено.Следващият докладчик е насрочил делото за
21.01.2025г.,т.е. за след месец и половина от датата на определението,което е
съвсем разумен срок.
При така изяснената фактическа обстановка,Окръжният съд намира,че
не са налице предпоставките на чл.2б от ЗОДОВ ,за да бъде ангажирана
отговорността на Окръжен съд Велико Търново и на Районен съд Велико
Търново на посоченото основание за вреди от бавно правосъдие.
Съгласно чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията.В ал.2 на същата разпоредба е предвидено,че исковете по ал. 1 се
разглеждат по реда на ГПК,като съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
За да бъде уважен иск по чл.2б от ЗОДОВ следва да са доказани следните
кумулативни предпоставки:Да е налице нарушаване на правото на страната за
разглеждане на делото й в разумен срок, в случая гр.д.№626/2024г. по описа на
ОС Велико Търново, да се установи,че е налице забавяне и неразумна
продължителност на делото,че вследствие това забавено разглеждане на
делото ищецът е претърпял неимуществени вреди и същите са пряка
последица от нарушеното право за разглеждане на делото в разумен срок.В
тази насока на ищеца К. Т. с изготвените от съда проекто-доклади,съответно
по гр.д.№856/2024г.по описа на ПОС и по гр.д.№1610/2015г.по описа на ПРС
са дадени указания,че носи доказателствена тежест и следва да установи
горепосочените обстоятелства.Доказателства в подкрепа на изложените в ИМ
твърдения не са ангажирани. На следващо място освен,че не са доказани
предпоставките на чл.2б от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Окръжен
съд Велико Търново и Районен съд Велико Търново,по никакъв начин не е
доказано твърдението за претърпени от ищеца К. Т. неимуществени
вреди,които да са в пряка причинна връзка с висящността на процесното дело.
В тази насока относно неимуществените вреди ищецът е поискал да бъдат
разпитани двама свидетели В.И.К. и М.В.н.,адвокати от АК
В.Търново.Въпреки дадените от съда указания,ищецът не е уточнил какви
обстоятелства ще установява всеки от тях,поради което в съдебното заседание
на 08.07.2025г.съдът остави без уважение искането за допускане до разпит на
тези свидетели.
6
Основателно е изложеното в отговора на ОС Велико Търново
възражение,че в случая е налице и злоупотреба с права и ищецът е нарушил с
действията си принципа за добросъвестност,съгласно чл.3
ГПК.Производството по гр.д.№626/2024г.по описа на ВТОС е образувано на
16.07.2024г.,а ИМ ,предмет на настоящото дело е предявена на
09.08.2024г/когато е образувано 705/2024г.на ВТОС/,т.е по-малко от месец
след образуване на делото,за което се твърди,че е разгледано в неразумен
срок. Нелогично и несъстоятелно е да се твърди,че едно гражданско дело
първа инстанция е разгледано в неразумен срок около 20 дни след неговото
образуване.
И в настоящото производство е налице проява на недобросъвестно
упражняване на права от страна на ищеца К. Т.,с оглед депозираните от
последния молби по чл.214 ГПК,с които непрекъснато се изменя размера на
предявения иск,което обуславя различна родова подсъдност и изпращане на
делото от ОС на РС и обратно от РС на ОС,съгласно чл.104,т.4
ГПК.Първоначално по така депозираната от К. Т. искова молба срещу
Окръжен съд Велико Търново и Районен съд Велико Търново претенцията е в
размер на 33 000лв,като е образувано гр.д.№856/2024г.по описа на ОС
Плевен.Съдът по това дело е изготвил проекто-доклад и същото е насрочено
за разглеждане на 12.02.2025г. В съдебното заседание на 12.02.2025 г.е
допуснато изменение на предявения иск от К. Т., с правно основание чл.2б от
ЗОДОВ, като същият се счита предявен за сумата от 24 000 лева, вместо
първоначално претендираната сума от 33 000 лева. Със същото определение е
прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на
Районен съд Плевен. Пред Районен съд Плевен е образувано гр.д
№1610/2025 г.ПРС също е изготвил доклад по делото и същото е насрочено за
28.05.2025г. От ищеца е депозирана нова молба по чл.214 от ГПК за
изменение размера на предявения иск. С определение на Районен съд Плевен,
по гр.д. №1610/2025 г., постановено в съдебно заседание на 28.05.2025 г. е
допуснато изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за 27
000 лева, вместо първоначално претендираната сума от 24 000 лева. С
определението на Районен съд Плевен е прекратено производството по гр.д.
№1610/2025 г. и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Плевен.
На това основание пред Окръжен съд Плевен е образувано настоящото гр.д.
№454/2025 г.Видно е,че за един и същ иск са образувани вече три
дела,съответно две по описа на ПОС и едно по описа на ПРС.Действително в
разпоредбата на чл.214 ГПК не е предвидено ограничение за това колко пъти в
рамките на едно исково производство ищецът може да прави изменение на
иска,но с оглед големия брой дела,заведени от конкретния ищец К. Т. ,всички
с правно основание чл.2б от ЗОДОВ срещу почти всички съдилища от района
на Апелативен съд В.Търново,се налага извода,че в случая е налице
недобросъвестно упражняване на права относно приложението на чл.214
ГПК.
По изложените съображения съдът намира,че не са налице
7
предпоставките на чл.2б ал.1 от ЗОДОВ и искът на посоченото основание
,предявен от К. Г. Т. срещу Окръжен съд Велико Търново и Районен съд
Велико Търново за сумата 27 000лв., претендирана солидарно от двамата
ответници като обезщетение за неимуществени вреди ,поради нарушение на
правото на разглеждане на гр.д.№626/2024г. по описа на ОС Велико Търново
,първоначално образувано като гр.д.№2022/2024г.по описа на РС Велико
Търново в разумен срок, съгласно чл.6,§1 от КЗПЧОС, ведно със законна
лихва върху сумата от датата на завеждане на ИМ-09.08.2024г. е изцяло
недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на процеса и на основание чл.78,ал.3 във вр.ал.8 ГПК
ищецът следва да заплати на Районен съд Велико Търново юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
минимален размер от 100лв.
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ иск от К. Г.
Т. ,ЕГН ********** от гр.Е. ****,ул.“****“№*** , Община Е.,обл.Велико
Търново срещу ОКРЪЖЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО с адрес:гр.Велико
Търново 5000, ул.“***“№16,представляван от адм. ръководител-председател
Т.Д.-Николова и срещу РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО,с адрес:
гр.Велико Търново 5000, ул.“***“ №16,представляван от адм. ръководител-
председател М.Д. за сумата 27 000лв.,претендирана солидарно от двамата
ответници като обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,поради
нарушено право на ищеца на разглеждане и решаване на гр.д.№626/2024г. по
описа на ОС Велико Търново,първоначално образувано като гр.д.
№2022/2024г.по описа на РС Велико Търново в разумен срок,съгласно чл.6,§1
от КЗПЧОС,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба -09.08.2024г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 във вр.ал.8 ГПК К. Г. Т. ,ЕГН
********** от гр.Е. ****,ул.“****“№*** , Община Е.,обл.Велико Търново ДА
ЗАПЛАТИ на РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО,с адрес:гр.Велико
Търново 5000, ул.“***“ №16, представляван от адм. ръководител-председател
М.Д. деловодни разноски в размер на 100лв.,юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на ищеца и на ответниците по реда на
чл.38 ал.2 ГПК чрез ССЕВ.
8
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
9