М О Т
И В И
По
присъда № 4/02.02.2016
година по НОХД № 1383/2015 година
по описа на
Районен съд-град Добрич
Производството е
образувано с внесен обвинителен акт от ДРП срещу В.Г.Д. ***,
с обвинение за извършено престъпление по чл.343,
ал.3, предл.2-ро, предл.4-то, предл.6-то и предл.7-мо, б.“а“, предл.2-ро, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр. с чл.342, ал.1 от НК,
а именно:
За това, че на 19.12.2014г. в гр.Добрич, по
ул.“Ген.Г.Попов“, в посока ж.к.“***“, на кръстовището с ул.“***“ при управление на МПС-лек
автомобил марка „***“ с рег.№ ****, собственост
на Д. А. И. ***, след като е употребил наркотични вещества-морфин, амфетамин,
марихуана, като неправоспособен водач, е нарушил правилата за движение
по пътищата:
-Чл.15, ал.1 от ЗДвП: “На пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна аркировка, използва най-дясната
свободна лента“.
-Чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: “На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно гвозно средство е забранено:
1.когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или обикаляне;
2.когато платното за
движение има три пътни ленти -да навлиза и да се движи в крайната лява лента, навлизането и движението в
средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне;
3.когато платното за движение
има четири и повече пътни ленти -да навлиза и да се движи в лентите за
насрещно движение.
Чл.20, ал.1 от ЗДвП:“Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.
Чл.20, ал.2 от ЗДвП:“Водачите на
ППС са длъжни при избиране скоростта на движение, да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”.
Чл.23, ал.1 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него , когато то намали скоростта
или спре
рязко.
Чл.123, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1.Без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. 2.Когато при произшествието са пострадали хора:
а/да уведоми компетентната служба на МВР
б/да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерство
на вътрешните работи
в/до
пристигане на органите по б.“б“, съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него.
г/да не
премества превозното средство, ако то не пречи на
движението, както и да не променя състоянието му до
идването на органите на МВР, освен ако с него е необходимо да
превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага
да се върне на мястото на произшествието;
д/ да вземе мерки следите от пътнотранспортното
произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от
компетентните служби;
е/да не консумира алкохолни напитки до пристигане на контролните
органи;
3. когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди:
а/да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието;
б/ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него , те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват службата за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието.
в/ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те,без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол
на МВР на територията, на която е настъпило ПТП и изпълняват дадените указания.
Чл.123, ал.2 от ЗДвП: “Всеки участник в
пътно-транспортното произшествие е длъжен при поискване от други участници в
движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а в зависимост от
последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което
е повредил в резултат на произшествието”.
Чл.150 от ЗДвП:“Всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване , трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждане на изпита
за придобиване на правоспособността по чл.152, ал.1, т.4 ”,
и по непредпазливост причинил
на Н.С.К. *** две средни телесни повреди изразяващи се
в: “счупване на четири ребрени дъги в ляво, което е довело до затруднение
движението на снагата за период от около 2-3 месеца“ и в счупване на лявата
ключица, което е довело до затруднение движението на ляв горен крайник за
период от около 2-3 месеца, след което е избягал от местопроизшествието.
Преди
даване ход на съдебното следствие, от страна на пострадалото лице-
св.Н.С.К. ***, чрез повереника /адв.С.К. ***/ бе депозирана молба
за конституиране в качеството й на „частен обвинител” в процеса. Съдът, след
като съобрази законосъобразността на искането на повереника, конституира на осн.чл.76 и сл. от НПК в
качеството на „частен обвинител” пострадалата Н.С.К..
Въз
основа на служебно взето решение на съда, съдебното производство бе проведено
по реда глава двадесет и седма от НПК, респ. по тъй нар.„Съкратено съдебно следствие пред първата инстанция”. Съобразно процесуалните правила на този раздел от НПК, съдът разпореди
„предварително изслушване на страните”, с което прие съгласно разпоредбата на
чл.371, т.2 от НПК да не се провеждат разпити на посочените в обвинителния акт
на ДРП свидетели и вещите лица, по назначените в хода на досъдебното
производство експертизи.
От проведеното предварително изслушване на
подсъдимия В.Г.Д. се установи, че същият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
депозира самопризнание в насока на повдигнатото му обвинение. След като прие,
че самопризнанието на дееца се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, съдът с определение по реда на чл.372,ал.4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В
съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на държавното
обвинение, който пледира за признаване вината на подсъдимия по повдигнатото му
обвинение и постановяване на осъдителна присъда, с приложение на разпоредбата
на чл.58а от НК - в каквато насока е и законодателната уредба на чл.373, ал.2
от НПК. В обвинителната си реч пред съда прокурорът изложи правни съображения, в
които подчерта за сравнително по-високата степен на обществена опасност на
дееца и осъществената от него престъпна проява. Изрично наблегна на факта, че в
хода на съдебното следствие са събрани достатъчно и убедителни доказателства,
от които може да се приеме, че развитата обвинителна теза се явява доказана по несъмнен
и категоричен начин. В подкрепа на застъпеното становище изтъкна направеното самопризнание
от подсъдимия и останалите събрани по делото доказателства, които в своята
доказателствена съвкупност се явяват изцяло в подкрепа на обвинителната теза.
След като посочи аргументи в насока на сравнително по-високата степен на
обществена опасност на дееца и тази на осъществената от него престъпна проява,
с всички произтичащи от нея противоправни последици,
прокурорът пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода” в размер
девет месеца. Подчерта, че съдът следва да се съобрази с императива на разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща
към чл.58а, ал.1 от НК и да намали така определеното наказание с една трета, като в този случай деецът да
изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Пледира
наказанието да не се търпи ефективно от подсъдимия, а да бъде отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Изложи съображения, че с
отлагане изпълнението на наказанието с макар и с минимален изпитателен срок,
деецът би могъл да се превъзпита и поправи в спазване на законите и добрите
нрави, без да бъде откъсван от обичайната си домашна среда. От друга страна с наложеното
по вид и размер наказание държавният обвинител прие, че може да се въздейства
възпитателно и предупредително и върху останалите членове от обществото, същите
да се въздържат от подобни противообществени прояви, като по този начин се
постигне и тъй нар.”генерална превенция” на закона.
Повереникът
на „частния обвинител”- адв.С.
К. *** пледира за признаване вината на подсъдимия Д. по
повдигнатото му обвинение. Застъпи позиция, че в хода на съдебното следствие е
установено по безспорен и категоричен начин авторството на дееца в
инкриминираното престъпление. Прие, че същото е осъществено при превес на
отегчаващите над смекчаващите вината обстоятелства за дееца. В подкрепа на по-високата
степен на обществена опасност на извършителя на деянието посочи миналите му
осъждания както и факта, че се касае за лице, което има други две предходни
осъждания за извършени престъпления по транспорта /респ. по чл.343в,ал.2 от НК/
като неправоспособен водач. Очертавайки по-високата степен на обществена
опасност на дееца и осъществената от него престъпна проява, повереникът пледира
за определяне по справедливост и на основание чл.54 от НК на предвиденото в
закона наказание „лишаване от свобода”. Пледира, на подсъдимия да се възложат и
сторените в хода на досъдебното производство разноски.
Защитникът
на подсъдимия – адв.М.Я. от ДАК изрази становище, с което се присъедини изцяло към
позицията на прокурора, че авторството на дееца в инкриминираната престъпна
проява се явява доказано по безспорен и категоричен начин. По същество
процесуалният представител в защитната си реч не оспори правните доводи и
аргументи на прокурора, за начина, по който е осъществена инкриминираната
престъпна проява и формата на вината - непредпазливост и то ”несъзнавана”. Изрично
наблегна на това, че при индивидуализиране на наказанието, съдът следва да се съобрази
и с факта, че още в хода на досъдебното производство подсъдимият е спомогнал да
се разкрие обективната истина, като е дал пълни, подробни и правдиви обяснения.
Защитникът наблегна и на друг съществен факт, че се касае за непредпазливо
деяние, в което според него освен вината на дееца за настъпване на ПТП и
произтичащите от него противоправни последици, такава
има и другият водач на моторното превозно средство, което се е движело по пътя.
Макар и тези обстоятелства да не са изследвани детайлно и подробно в
досъдебното производство, защитникът приема, че те са от съществено значение за
изясняване на действителните причини, които са довели до настъпване на ПТП, тъй
като е налице съпричастно поведение и на друг водач .
Основавайки защитната си теза на по-ниската
степен на обществена опасност на дееца и не дотам тежките противоправни
последици, произтичащи от престъплението, защитникът пледира предвиденото в
закона наказание „лишаване от свобода” да бъде индивидуализирано на осн.чл.55, ал.1,т.1 от НК в
размера, посочен от представителя на държавното обвинение, с приложение на
разпоредбата на чл.58а от НК. Изрично пледира за отлагане на наказанието
„лишаване от свобода” с минимален изпитателен срок от три години, което се
явява съобразено с ниската степен на обществена опасност на дееца и тази на
самата престъпна проява. По отношение на сторените разноски в хода на
досъдебното производство изрази позиция, че същите следва да бъдат възложени на
дееца.
В предоставената от съда „последна дума” по
реда на чл.297 от НПК подсъдимият В.Д. призна изцяло
своята вина.Същият изрази съжаление и разкаяние за
извършената от него престъпна проява като заяви, че осъзнава произтичащите от
нея противоправни последици.
След като подложи на анализ и преценка
събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната
доказателствена съвкупност, съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
На
19.12.2014 година, около 11.30 часа св.Д. А. И., който
притежавал лек автомобил – марка „***”, с рег.№ ***
решил да се придвижи от с.***, обл.Добрич до гр.Добрич. Намеренията му били да посети нотаруис
в града във връзка с предстоящо прехвърляне собствеността на друго МПС на трето
лице. За целта същият поканил по време на пътуването да му правят компания обвиняемият
В.Г. *** и св.А. А. А. от същото село.Последният
седнал на дясната предна седялка до водача, а
обвиняемият отзад. По време на пътуването автомобилът се управлявал единствено от
св.Д. И.. След като пристигнали
в гр.Добрич, водачът спрял автомобила на паркинга пред комплекс ”Виста”, след което слязъл от него. Заявил пред подс. Д. и св.Ангелов да го
изчакат в автомобила около 15-20 минути, тъй иска да посети нотариуса в
комплекса. Посочил на двамата също, че няма да се бави много, при което
доверчиво оставил контактния ключ на автомобила на таблото на автомобила.
Докато изчаквали в автомобила на подс.Д. му хрумнала ненадейно идея, да отидат с чуждия автомобил
до ул.”***” в гр.Добрич, където живеела негова близка родственица.
За това свое намерение той нямал разрешение от св.Д. И.,
тъй като преди това не бил споделял с него идеята си.
Около
12.00 часа подс.В.Д. непоколебим в намеренията си, който при това е бил
неправоспособен водач седнал зад волана на превозното средство. Това сторил без
знанието и позволението на собственика. След като застанал зад волана, деецът привел
в ход двигателя на „***”, при което заявил на
св.Ангелов, че заедно с него ще отидат до ул.”***”, а
след това ще се върнат обратно на паркинга на комплекс „Виста”.
Преди да потеглят и по време на пътуването св.Ангелов
се възпротивил на взетото от дееца решение и го предупредил да не предприема
нищо без знанието на собственика Д. И.. Деецът обаче бил
непреклонен в реализиране на намеренията си и още веднъж заявил твърдо, че ще отидат заедно до
ул.”****” с автомобила на И..
По
време на пътуването подс.Д. първоначално управлявал превозното средство по бул.”***” и в посока на КАТ. На кръстовището преди КАТ,
същия предприел завой наляво, след което поел към друго кръстовище, образувано
от ул.”***” и ул.”***”. Пресякъл и това кръстовище, като
се насочил в посока на ж.к.”***”. Пътната настилка
/дребнозърнест асфалт със сравнително гладка повърхност/ била суха, а времето
ясно и слънчево, с отлична метеорологична видимост. В същото време и в същата
посока, пред управлявания от подс.Д. автомобил се движило друго моторно превозно средство -
лек автомобил „***”, с рег.№ ***, управляван от св. Г.
Сл.Г.. Превозното средство се движило бавно, като от
заключението на назначената в хода на досъдебното производство авто-техническа
експертиза е видно, че скоростта му е била около 15 км/ч. Достигайки до
кръстовището на ул.”***” с ул.””, св.Г. Г. предприел
маневра „ляв завой” с намерение да продължи движението си по ул.”***”
и да паркира автомобила пред дома си. Управлявания от подсъдимия автомобил ”***”, с рег.№ *** поради
значително по-високата скорост, която според заключението на вещото лице по
назначената авто-техническа експертиза в досъдебното производство е била около
63 км/ч, застигнал лекия автомобил „***”, управляван от св.Г..
При така създалата се ситуация, в резултат на взаимното пресичане на
траекториите на движение на двата автомобила, е настъпил удар между предната
част на лекия автомобил „***” и задната част на
управлявания от св.Г. лек автомобил „Ф***”. Вследствие
на скоростите и посоките на движение, и вида на удара, лекият автомобил „***”, с рег.№ *** е изхвърлен в посока напред и в
ляво, при което се плъзгайки се странично върху платното за движение, същият се
завърта около вертикалната си ос под ъгъл 100 градуса по посока обратна на
часовниковата стрелка и се качва със задната си част върху левия тротоар на
ул.”***”. При страничното си плъзгане върху тротоара, лекият
автомобил „***” удря със задна дясна врата стар и неизползваем електрически
стълб, собственост на „***”АД и лявата половина на тялото и лява ръка на св.Н.С.К.,
която в същото време се е намирала до електрическия
стълб. От последвалия удар на превозното средство св.К.
паднала на земята. Св.А. А., който пътувал в
автомобила заедно с подсъдимия излязъл от него и видял безпомощното състояние
на пострадалата. При така създалата се критична ситуация след настъпване на ПТП
Ангелов се обадил на тел.112, за
да бъде оказана спешна медицинска помощ на пострадалата. На подадения сигнал се
отзовал своевременно мед. екип от МБАЛ-Добрич, след което пострадалата е транспортирана
до здравното заведение, за да й бъде оказана нужната медицинска помощ.
Междувременно, след настъпване на пътно-транспортното произшествие подс.В.Д. и св.А. А. заедно се опитали да избутат на ръце лекия автомобил „***” в дясно до тротоара, тъй като същият пречел
на движението на преминаващите по пътя превозни средства. През това време около
около тях на мястото на произшествието се събрали
множество хора от квартала, проявяващи явно
любопитство. След като видял насъбралото се множество около тях, подс.Д. се
уплашил да не го набият и избягал от местопроизшествието. След него избягал и
св.Асен Ангелов, който в показанията си пред разследващите органи несъстоятелни
е заявил, че уж е ..”бил отишъл да търси дееца”.
Настъпването
на пътно-транспортното произшествие и самия сблъсък
между двата автомобила е възприет непосредствено от св.И.
А. И., който в качеството си на очевидец, по същото това
време се намирал в непосредствена близост до местопроизшествието. В хода на
досъдебното производство този свидетел ясно и точно посочил за обстоятелствата,
които е възприел при възникналото произшествие.Посочил обективно и за влошеното
състояние на пострадалото лице, което е лежало безпомощно на тротоара след
инцидента.
В
хода на досъдебното производство и с оглед наложителността да се използват
знания из областта на медицината, във връзка с настъпилите травматични
увреждания на пострадалата н.К. е била назначена съдебно-медицинска експертиза /л.57-59/.
От заключението на вещото лице е видно, че в резултат на настъпилото
пътнотранспортно произшествие на св.Н.С.К. са
причинени следните травматични увреждания: „Контузия на гръдния кош, счупване
на 2,3,6 и 7 ребрени дъги в ляво, счупване на лява ключица. Счупването на четири ребрени дъги в ляво, съобразно
заключението на вещото лице са довели до трайно затруднение движението на
снагата за период от около 2-3 месеца. Счупването на лява ключица е довело до
трайно затруднение на ляв горен крайник за период от около 2-3 месеца. Посочените
от вещото лице травматични увреждания, които е получила пострадалата при
настъпване на ПТП удовлетворяват материалноправните
критерии на две „средни телесни повреди”, по смисъла на чл.129
от НК.
В
хода на досъдебното производство и с цел изясняване на обстоятелства, отнасящи
се до евентуална употреба на алкохол или друго упойващо вещество към момента на
поемане управлението на превозното средство от страна на подсъдимия е била
назначена съдебно-химическа експертиза /л.64/.От
заключението на вещото лице по тази експертиза е видно, че в изпратените проби
кръв и урина, взети от дееца има установено наличие на морфин и следи от амфетамини и марихуана. Съгласно Закона за наркотичните
вещества и прекурсорите в Приложение №1 към чл.3,ал.2
от същия закон хероин, амфетамини и марихуаната
спадат към веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях. Същите са забранени за приложение в
хуманната и ветеринарна медицина, а съгл. Приложение №2 към чл.3,ал.2 от същия
закон, морфинът спада към веществата с висока степен на риск , намиращи
приложение в хуманната и ветеринарна медицина.
От заключението на назначената в досъдебното
производство съдебно-химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта на
двамата водачи е видно, че както св.Г. Сл. Г., така
също и подс.В.Г.Д. не
са били употребили алкохол към момента на настъпване на
произшествието.
За
изясняването на конкретни релевантни обстоятелства, за които се изискват
специални знания из областта на техниката е била назначена техническа
експертиза /л.38/ .От
заключението на вещото лице е видно, че при извършения оглед на кормилния
механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната
система на двата автомобила ”***” , с рег.№ *** и „***”, с рег.№ ***
не са установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които
биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.
От
заключението на вещото лице по назначената друга съдебно-оценъчна експертиза в
досъдебното производство /л.46-48/ е видно, че
възстановяване на лекия автомобил „***”, с рег.№ **** с цел отстраняване
повредите му нанесени при пътно-транспортното
произшествие на 19.12.2014 година и бъдещата му експлоатация по предназначение
е невъзможно. Вещото лице е дало заключение още, че пазарната стойност на лекия
автомобил към датата на произшествието 19.12.2014 година, преди неговото
настъпване е била 2.200 /две хиляди и
двеста/ лева. В експертното си заключение вещото лице сочи и за данни по
отношение на лекия автомобил „***”, с рег.№ ***. За
този автомобил също е прието, че възстановяване му с цел отстраняване на
повредите, нанесени му при пътно-транспортното
произшествие на 19.12.2014 година и бъдещата му експлоатация по
предназначение е невъзможно. Пазарната
стойност на автомобила „***” към датата на
произшествието, но преди неговото настъпване според оценката на вещото лице е
била 890.00 / осемстотин и деветдесет/ лева.
От
заключението на назначената в досъдебното производство авто-техническа
експертиза /л.67-75/ е видно, че непосредствено преди
произшествието лекият автомобил „***” , с рег.№ *** се е движил със скорост от
около 63 км/ч и опасната зона на спиране на автомобила е имала дължина около 49
метра. От заключението по тази експертиза съдим и за скоростта на движение на
лекия автомобил „***”, за която експертът приема, че е
била 14,98 км/ч. В този случай вещото лице сочи, че дължината на опасната зона
на този автомобил е била около 7 метра. От заключението си на вещото лице
приемаме, че ако лекият автомобил „***”, с рег.№ ***
се е движел в лентата си за движение не би настъпил удар с лекия автомобил „***”,
с рег.№ ***. Експертът е категоричен и в заключението си, дадено по поставената
му задача в експертизата, че видимостта на водача на лекия автомобил
„***”, с рег.№ *** спрямо движещият се пред него лек автомобил „***”, с
рег.№ *** му е позволявала да спре безопасно
автомобила си преди мястото на удара , ако е реагирал своевременно и предприел
спиране в момента, в който е могъл да възприеме движещият се пред него лек автомобил.
В хода на досъдебното производство и с
оглед възникнала необходимост от изясняване на релевантни за наказателния спор
обстоятелства, за които са били необходими знания из областта на медицината, трасологията и автомобилната техника е била назначена
комплексна трасологическа и автотехническа
експертиза с участието на д-р Д..д., инж.Ат. С. и инж.Е.Ж.. От заключението на вещите лица по нея е видно, че
ударът между лекия автомобил „***”, с рег.№*** и лекия
автомобил „***”, с рег.№ ***се е осъществил между предната част на лекия
автомобил „***” и задната част на лекия автомобил „***”. В отговора на втора
задача от тази експертиза вещите лица сочат, че ударът между лекия автомобил „***”, с рег.№ *** и пострадалата пешеходка се е
осъществил между задната дясна странична част на лекия автомобил „***” и лявата
половина на тялото и лявата ръка на
пострадалата пешеходка Н.К..
От
изложените фактически обстоятелства по делото и дадени заключения по
назначените в досъдебното производство експертизи е видно, че именно виновното
поведение на подс.В.Д. е причина за настъпване на разглежданото ПТП, от което
са възникнали и коментираните противоправни
последици. Очевидно е, че освен неправоспособността на дееца, което несъмнено
свързваме с невъзможността да реагира адекватно, при така създалата се за него
критична ситуация и да прояви необходимите умения и рефлекс, за да избегне
удара с движещия се пред него друг автомобил, причина за възникване на пътно- транспротното произшествие
се явява и обстоятелството, че деецът е бил под влияние /макар и да са открити
незначителни следи в кръвта и урината/ на наркотични вещества – морфин, амфетамини и марихуана. Същественото, което следва да се
посочи в случая е това, че като неправоспособен водач, който не е имал нужните
умения и знания и не е притежавал СУМПС от съответната категория, с виновното
си поведение подс.Д. е нарушил драстично множество разпоредби от Закона за
движението по пътищата, а именно:
-Чл.15, ал.1 от ЗДвП: “На пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна аркировка, използва най-дясната
свободна лента“.
-Чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: “На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно гвозно средство е забранено:
1.когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или обикаляне;
2.когато платното за
движение има три пътни ленти -да навлиза и да се движи в крайната лява лента, навлизането и движението в
средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне;
3.когато платното за движение
има четири и повече пътни ленти -да навлиза и да се движи в лентите за
насрещно движение.
Чл.20, ал.1 от ЗДвП:“Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.
Чл.20, ал.2 от ЗДвП:“Водачите на
ППС са длъжни при избиране скоростта на движение, да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”.
Чл.23, ал.1 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него , когато то намали скоростта
или спре
рязко.
Чл.123, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1.Без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. 2.Когато при произшествието са пострадали хора:
а/да уведоми компетентната служба на МВР
б/да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерство
на вътрешните работи
в/до
пристигане на органите по б.“б“, съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него.
г/да не
премества превозното средство, ако то не пречи на
движението, както и да не променя състоянието му до
идването на органите на МВР, освен ако с него е необходимо да
превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага
да се върне на мястото на произшествието;
д/ да вземе мерки следите от пътнотранспортното
произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от
компетентните служби;
е/да не консумира алкохолни напитки до пристигане на контролните
органи;
3. когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди:
а/да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието;
б/ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него , те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват службата за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието.
в/ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те,без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол
на МВР на територията, на която е настъпило ПТП и изпълняват дадените указания.
Чл.123, ал.2 от ЗДвП: “Всеки участник в
пътно-транспортното произшествие е длъжен при поискване от други участници в
движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а в зависимост от
последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което
е повредил в резултат на произшествието”.
Чл.150 от :“Всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване , трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС
по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при
провеждане на изпита за придобиване на правоспособността по чл.152, ал.1, т.4
от ЗДвП.
Описаната
и възприета от съда фактическа обстановка на инкриминираното престъпление се
установява по безсъмнен и категоричен начин от депозираното в съдебно заседание самопризнание от подс.В.Г., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с
чл. 371,т.2 НПК, показанията на свидетелите Н.С.К.,
Г. Сл. Г., А. А. А., Д. А. И., И. А. И., Г. Т. Г. и М.Н.Й.,
както и от приложените по делото писмени доказателства по ДП№ 948/2014 година на
Първо РУП към ОДМВР-Добрич, приобщени след прочитането им по предвидения от НПК
процесуален ред.
Встъпвайки на
общата доказателствена плоскост на изложената фактическа обстановка, установена в хода на проведеното съкратеното
съдебно следствие и при отчитане на заложеното в чл.373,
ал.3 НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото
му във вина престъпление по чл. чл.343,
ал.3, предл.2-ро, предл.4-то, предл.6-то и предл.7-мо, б.“а“, предл.2-ро, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-ро, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, поради
което го призна за виновен в това, че :
За това, че на 19.12.2014г. в гр.Добрич, по ул.“***“, в посока ж.к.“**“, на
кръстовището с ул.“***“ при управление на МПС-лек автомобил марка „***“ с рег.№
***, собственост на Д. А.. И. ***, след като е
употребил наркотични вещества-морфин, амфетамин,
марихуана, като неправоспособен водач, е нарушил правилата за движение по
пътищата:
-Чл.15, ал.1 от ЗДвП: “На пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна аркировка, използва най-дясната
свободна лента“.
-Чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП: “На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно гвозно средство е забранено:
1.когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или обикаляне;
2.когато платното за
движение има три пътни ленти -да навлиза и да се движи в крайната лява лента, навлизането и движението в
средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне;
3.когато платното за движение
има четири и повече пътни ленти -да навлиза и да се движи в лентите за
насрещно движение.
Чл.20, ал.1 от ЗДвП:“Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”.
Чл.20, ал.2 от ЗДвП:“Водачите на
ППС са длъжни при избиране скоростта на движение, да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”.
Чл.23, ал.1 от ЗДвП: “Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него , когато то намали скоростта
или спре
рязко.
Чл.123, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1.Без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. 2.Когато при произшествието са пострадали хора:
а/да уведоми компетентната служба на МВР
б/да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерство
на вътрешните работи
в/до
пристигане на органите по б.“б“, съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него.
г/да не
премества превозното средство, ако то не пречи на
движението, както и да не променя състоянието му до
идването на органите на МВР, освен ако с него е необходимо да
превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага
да се върне на мястото на произшествието;
д/ да вземе мерки следите от пътнотранспортното
произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране или описване от
компетентните служби;
е/да не консумира алкохолни напитки до пристигане на контролните
органи;
3. когато при произшествието са причинени
само имуществени вреди:
а/да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието;
б/ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него , те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват службата за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието.
в/ако
между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те,без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол
на МВР на територията, на която е настъпило ПТП и изпълняват дадените указания.
Чл.123, ал.2 от ЗДвП: “Всеки участник в
пътно-транспортното произшествие е длъжен при поискване от други участници в
движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а в зависимост от
последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което
е повредил в резултат на произшествието”.
Чл.150 от ЗДвП:“Всяко пътно превозно средство, което участва в движението
по пътищата, отворени за обществено ползване , трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на
обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждане на изпита
за придобиване на правоспособността по чл.152, ал.1, т.4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
на Н.С.К. *** две средни телесни повреди изразяващи се в: “счупване на четири
ребрени дъги в ляво, което е довело до затруднение движението на снагата за
период от около 2-3 месеца“ и в счупване на лявата ключица, което е довело до затруднение
движението на ляв горен крайник за период от около 2-3 месеца, след което е
избягал от местопроизшествието.
В обективно отношение с
престъплението са накърнени обществените отношения във връзка с нормалната,
безаварийна работа на транспорта. В частност са нарушени правилата за движение
по пътищата, регламентирани със Закона за движение по пътищата и ППЗДвП. Изпълнителното деяние на престъплението е извършено
чрез активни действия от дееца, който при управление на МПС – лек автомобил и
като неправоспособен водач, е нарушил правилата за движението по пътищата и
по-конкретно чл.15,ал.1 от , чл.16,ал.1,т.1 от , чл.20,ал.1 от ,
чл.20,ал.2 отЗДвП, чл.23,ал.1 от ,
чл.123,ал.1 от ,чл.123,ал.2 от
ЗДвП и чл.150от и по
непредпазливост е причинил на пострадалото от ПТП лице две средни телесни
повреди, по смисъла на чл.129 от НК. Налице е причинно-следствена връзка
между констатираните нарушения на правилата за движение по пътищата и настъпилите
вредоносни последици – две средни телесни повреда на пострадалата – св.Н.К..
Подсъдимият
В.Г.Д. е наказателно отговорен субект, пълнолетен,
който към момента на извършване на инкриминираната престъпна проява е разбирал
свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките
си. В този смисъл, същият е извършил престъплението като вменяем
субект. В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, от
които да съдим за наличието на определени психични заболявания, които да
изключват наказателната отговорност на дееца. Няма данни същият да е наркозависим. Деецът
е бил активен процесуален субект в хода на досъдебното производство, като с
дадените от него подробни обяснения е спомогнал в значителна степен за
установяване на цялостната и обективна истина по делото.
От
субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината „непредпазливост”
и то „несъзнавана” , по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1-во от НК. Допс.Д. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от
неправомерното си поведение,след като е поел
управлението на чуждия автомобил, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Като
причини за извършване на посоченото деяние, съдът отчита ниската правна култура
на дееца, проявено лекомислие и явно незачитане на правилата за движение, намерили
законодателен израз в ЗДвП и ППЗДвП.
При определяне на
наказанието и неговата индивидуализация :
Подсъдимият
В.Г.Д. е 26- годишен
български гражданин, циганин, живее на семейни начала, с основно образование,
безработен. От представената справка за съдимост по делото /извлечение от
бюлетина за съдимост/ е видно, че подсъдимият до момента е осъждан общо четири
пъти за извършени престъпления от общ характер. Прави впечатление и това, че осъжданията
с присъди по НОХД №*** година на РС-Добрич и НОХД №***
година на РС-Добрич са с оглед извършени престъпления по транспорта, респ. за
престъпления по чл.343в, ал.2 от НК. От това следва, че процесното
престъпление,предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес не е
инцидентна проява в неговото поведението, да поеме управлението на автомобила
като неправоспособен водач.
От представената декларация за семейно и
имотно състояние на дееца /л.145/ е видно, че същият е
безработен и няма други източници на доходи. По делото са налице данни в насока, че Д. е
криминално проявен, контактува с лица от криминалния контингент и не се ползва
с добро име в населеното място, където местопребивава.
От информационния масив на МВР е видно, че спрямо него не се водят на
производство други досъдебни производства.
Съобразявайки приложените по делото писмени
доказателства, съдът прие, че процесното престъпление
е осъществено от подсъдимия при превес на отегчаващите над смекчаващите вината
обстоятелства. За смекчаващо вината обстоятелство съдът прие единствено оказаното
съдействие на разследващите органи, за разкриване на обективната истина по
делото и направено самопризнание. За отегчаващи вината обстоятелства съдът прие
предходните осъждания на дееца, изключително лошите характеристични данни по
местоживеене и многобройните нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, отразени в представената справка от СПП-КАТ към
ОДМВР – гр.Добрич. От изложените обстоятелства следва,
че прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК се явява
неуместно, предвид липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства по отношение на дееца.
Съдът, след като съобрази
сравнително високата степен на общ. опасност на дееца и тази на извършеното от
него престъпление прие, с произтичащите от него противоправни
последици прие, че следва да наложи на дееца на осн.чл.54
,ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година. С индивидуализиране размера на наказанието„лишаване от свобода” в
предвидения от законодателя специален минимум,съдът
прие, че деецът би могъл да бъде поправен и превъзпитан в спазване на законите
и добрите нрави - в каквато насока е и тъй нар.”специална” превенция на закона.
Още повече, че наложеното до момента по-леко по вид и размер наказание
„Пробация” и по двете посочени по-горе присъди, изразяващо се в задължителните
пробационни мерки на чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 от НК, не е изиграло необходимия
възпитателен и поправителен ефект спрямо дееца. От друга страна с по-тежкото по
вид наказание „лишаване от свобода” за срок от една година ще се въздейства възпитателно и предупредително
и върху останалите членове от обществото, каквато е и „генералната „превенция
на закона.
Съгласно разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК и предвид обстоятелството, че бе проведено „съкратено
съдебно следствие” пред настоящата съдебна инстанция по реда на чл.371,т.2 ,
във вр. с чл.372, ал.4 от НПК съдът, след като
определи размера на наказанието на осн.чл.54,ал.1 от НК /„лишаване от свобода” за срок от една
година/, на осн.чл.58а от НК намали същото с една
трета, като в този случай, наказанието , което деецът следва да изтърпи е
„лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Съдът прие, че наложеното наказание „лишаване
от свобода” за срок от осем месеца деецът не следва да търпи ефективно, а същото
да се отложи на осн. чл.66, ал.1
от НК с минимален изпитателен срок от три години. За да приложи разпоредбата
института на тъй нар. „условно осъждане” съдът се ръководи преди всичко от факта,
че с отлагането на наказанието с минимален изпитателен срок на подсъдимия ще
бъде предоставена възможност да докаже с поведението си, дали реално желае да
се поправи и превъзпита в спазване на законите и добрите нрави или обратното.
От друга страна подсъдимият няма да бъде откъсван от обичайната си семейната
среда, което ще спомогне и за неговото по-ефективно превъзпитаване и поправяне.
Съдът постанови, че приложеното
по делото веществено доказателство - 1брой мундщюк
от техническо средство DRAGER DRUG CHECK 1200 STK с *** да
се остави на съхранение в срока на пазене на делото, след което да бъде
унищожено.
На осн.чл.189, ал.3 от НПК съдът, след като призна подс.Д.
за виновен по повдигнатото му обвинение постанови той да заплати и сторените в
хода на досъдебното производство разноски във връзка с назначените съдебни
експертизи в размер на 1013.00 / хиляда и тринадесет/ лева, по сметка на ОД на
МВР - гр.Добрич
По изложените правни
съображения и мотиви, съдът постанови настоящия съдебен акт.
СЪДИЯ :