Решение по дело №199/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 260013
Дата: 17 септември 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20202220200199
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта

  Р  Е Ш  Е  Н  И  Е 

    град Нова Загора, 17.09.2020  година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Новозагорският районен съд  в публичното съдебно заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА

           

при секретаря: Мария Димитрова

като разгледа докладваното от съдия  РОСИЦА НЕНОВА  АНД  № 199 по описа за 2020година на НЗРС, за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от В.Т.К. с ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № 20-0306-000483 от 18.05.2020г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен,  с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП са наложени следните наказания:

- наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца , за това, че на 25.04.2020г. в 11.46часа в гр. Нова Загора, на ул. „Възраждане“, до Гробищен парк,в посока север – юг като водач на лек автомобил с рег. № СН2971АХ, собственост на В. К. Ф.с ЕГН ********** от гр.Нова Загора, управлявала след употреба на алкохол - изпробвана с техническо средство „Дрегер 7510“ фабр. № 0064 – 0.70промила. Посоченото е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – управление на МПС, трамвай или самоходна машина , с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8на хиляда вкл.

- глоба в размер на 10лв., за това че водачът не представя/неноси при порверката свидетелство за регистрация на моторно превозно средство

На основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети и 10контрони точки. 

Жалбоподателя В. Т. К. е останал недоволен от така наложеното му наказание. Счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. В защита на това смята, че не е налице извършено от него нарушение по смисъла на ЗДвП. К. твърди, че са допуснати и процесуални нарушения, довели до неправилно прилагане на закона. Жалбоподателя изтъква в защита, че незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и са и наложени посочените санкции. Твърди се че словесното описание на нарушението , дадено в АУАН и НП, несъответстват на посочената правна квалификация, а от друга страна били налице и несъответствие между дадената в актовите на административно наказателното производство правна квалификация на нарушенията и санкционната норма, въз основа на която е ангажилана отговорността му. Сочи че при издаване на АУАН контролния орган е огроничил правото му да оспори покозанията на дрегера и така съществено е ограничил правато му на защита.

В хода на съдебното заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява.

Административнонаказващият орган не се явява и не се представлява по делото.

Районна прокуратура гр.Сливен не се представлява.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 25.04.2019г. свидетелят С.М. –мл. ПИ изпълнявал служебните си задължения, като бил на пост на КПП в близост до Гробещен парк в гр. Нова Загора, когато при извършване на служебните си задължения действията на водача на лек автомобил фолтсфаген тауран му се сторил съмнителен поради и което повикали колеги от кат за съдействие. Пристигналият на място Мл автоконтрольор –св. Т. Т. извършил проверка на водача на автомобила- жалбоподателя В.Т.К.. Същият бил изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с № 0064, при което светлинната скала отчела 0,70 промила в издишания въздух. На жалбоподаттеля бил издаден талон за медицинско изследване №0043580, в който К. саморъчно написал /отбелязъл/,че приема показанията на техническото средство. Свидетелят Т.Т. съставил АУАН бл. №157676/25.04.2020г., в който вписал, че В.Т.К. е извършила нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1  от ЗДвП. Актът бил предявен на  В.К. който го подписал. На 18.05.2020г. е било издадено процесното Наказателно постановление № 20-0306-000483 от 18.05.2020г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН бл. 157676/25.04.2020г.Наказателно постановление № 20-0306-000483 от 18.05.2020г., справката за нарушител/ водач на жалбоподателя,  свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – С.м. и Т.Т., както и другите приобщени към доказателствата писмени материали. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок чрез наказващия орган. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи , видно от Заповед Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Разгледана по същество е неоснователна.

Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна, съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, които да са основание за отмяна на НП, както и неправилно прилагане на приложимия материален закон.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и по издаване на обжалваното НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН

Актът и НП са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 б.”б”  и чл.47 ал.2 вр.с ал.1 б.”а” от ЗАНН, вр.чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП вр.с чл.33 т.9 от ЗМВР. Съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП, за всеки случай на нарушения по ЗДвП се съставя акт от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в закона. В конкретния случай актът за установяване на нарушение по ЗДвП е съставен от св.Т.Т. – на длъжност „мл.автоконтрольор” при РУ Нова Загораили от лице осъществяващо контрол по безопасността и правилата на движение, възведени в ЗДвП. Материалната компетентност на издалия атакуваното НП Началник сектор към ОДМВР Сливен произтича и от Заповед  Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на

Административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защитана жалбоподателя и да са основания за  незаконосъобразност и отмяна на атакуваното НП. В този ред на мисли следва да се посочи, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че още в началната фаза при съставянето на АУАН е допуснато нарушение по чл.42 от  ЗАНН, в

която раазпоредба са посочени задължителните реквизити, които следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение, между които в т.3 и т.4 изрично се визират датата и мястото на нарушението, както  и описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В случая в обстоятелствената част на приложеният към АНП акт за установяване на административно нарушение се съдържа надлежно и разбираемо посочване както на датата, времето и мястото на нарушенията – на 25.04.2020г. в 11.46 часа в гр. гр. Нова Загора, на ул. „Възраждане“, до Гробищен парк,в посока север – юг, така и текстово описание на вменените на жалбоподателя адм.нарушения с техните съставомерни

признаци, съотносими към правилно възведените правни квалификации.

 

Изнесените по този начин в АУАН факти, задоволяват законовото  изискване за пълно, точно и ясно описание на нарушението. В АУАН и наказателното постановление достатъчно ясно е оказано мястото на нарушението - в гр.Нова Загора до Гробищен парк, като предвид самия характер на нарушенията – управление на МПС, не може да се подкрепи становище, че непосочване на точен адрес води до невъзможност да се разбере мястото на извършване на нарушението. Що се отнася до становището, че не са посочени и обстоятелства, от които да е видно какво точно административно нарушение се твърди, то последното твърдение е неконкретизирано и немотивирано, като от описаното в АУАН и наказателното постановление достатъчно ясно се установява същността на твърдените нарушения. Предвид на това, за неоснователни се възприеха твърденията на жалбоподателя, че не е изяснена фактическата обстановка, както, че липсвало описание на нарушението, на мястото и  на обстоятелствата, при които е извършено. В следващата фаза на административно-наказателното производство – при издаването на НП, съдът също не констатира визираните в жалбата нередовности.

При издаването на НП административно - наказващият орган съобразно изискванията на възведените под нормите на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, правни квалификации на на вмененото на жалбоподателя друго отделно административно нарушение, надлежно в обстоятелствената част на атакуваното НП, е възпроизвел по прецизен начин  идентична с АУАН фактология и текстовото описание на отделните адм.деяния, съобразно обективните признаци на съответната нарушена норма, като съобразно изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушенията и релевантните обстоятелства, е посочил датата, мястото на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени. Фактическите обстоятелства в акта и в НП са ясно и подробно описани и не пораждат никакво съмнение в какви точно нарушения е обвинен водачът. С оглед на това съдът в настоящия си състав не възприема доводите на жалбоподателя за допуснати в административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН и НП съдържат всички съществени елементи от фактическия състав на вменените на жалбоподателя нарушения, надлежно и правилно квалифицирани от АНО и в тази връзка по никакъв начин не е било нарушено правото му да узнае какво противоправно поведение му е вменено, респ. не е ограничено и правото му на защита в административно-наказателното производство, което е реализирал чрез жалба против НП по реда на чл.59 от ЗАНН.

 По делото е безспорно установено, че на 25.04.2020г. в 11.46часа в гр. Нова Загора, на ул. „Възраждане“, до Гробищен парк,в посока север – юг, жалбоподателя В.Т.К. като водач на лек автомобил фолксваген тауран  с рег. № СН2971АХ, собственост на В.К. Ф. с ЕГН ********** от гр.Нова Загора е управлявал посоченото МПС под въздействието на алкохол. При извършената му проверка с техническо средство „Дрегер 7510“ с № 0064е цифровата индикация на уреда отчела 0,70промила в издишания въздух. К. на място при проверката е приел показанията на техническото средство и това било вписано изрично от него в талона за медицинско изследване издаден от св.Т.- мл. автоконтрольор На В.Т.К. е вменено извършване на деяние по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, което забранява на водачите на ППС да управляват с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Установената стойност с техническото средство, както и чрез химическата експертиза сочат стойности в границата от 0,5 до 0,8промила, което се явява деяние наказуемо по чл. 174, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП.  Ясно е описано самото нарушение, датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено. Точно са посочени и нарушените норми на закона, а санкцията на чл. 174, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП като такава с абсолютен размер е точно определена.

Установено е че К. не е представил и не е носил Свидетелстов за регистрация на МПС на управлявания от него автомобил поради и като съдът приема че пе налице и посачената в наказатлното постановение като нарушена разпорадебата на чл.100 ал.1.т.2 от ЗДвП за което на осн. Чл.183 ал.1 т.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10лв.

От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното наказателно постановление да се потвърди. 

         Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 20-0306-000483 от 18.05.2020г., издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен, с което на В.Т.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, и на осн. Чл.183 ал.1 т.1 е наложено наказание „глоба „ в размер от 10лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП., както и на основание Наредба № Iз- 2539 на МВР са отнети 10контрони точки,  като правилно и законосъобразно. 

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Сливен в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: