16.03.2011г.
Мотиви към присъда № 25 / 01.03.2011г.по НОХД № 631/2011г.по
описа на ЯОС
Ямболската окръжна
прокуратура е предявила обвинение против И.В.Г. *** за престъпление по чл.199
ал.1 т.4, вр.с чл.198 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 и чл.29 ал.1 “а” от НК, затова че на 26.06.2010г.около 16,00ч.
В гр.Стралджа обл.Ямбол от частен дом намиращ се на ул.”Козлодуй” № 1 е отнел
чужда движима вещ – медна мяра 20л. Употребявана на стойност 50л. и е направил
опит да отнеме чужди движими вещи – медна тенджера 10л. , употребявана на
стойност 30лв.; меден чайник 3 л. ,употребяван на стойност 9лв. ; отпадъчен
меден проводник 2 кг., на стойност 16 лв. И лозарска пръскачка , медна ,
употребявана , на стойност 45 лв.,
всички вещи на обща стойност 150 лв. от владението на собственика им М.В.С. ***
, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , като е
употребил за това сила , изразяваща се в блъскане на пострадалата и заплашване
с убийство , като деянието е осъществено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б”а” от НК и същото е останало недовършено по независещи
от дееца причини.
В съдебно заседание
участващия прокурор поддържа изцяло
предявеното обвинение, като счита, че същото е доказано от обективна и от
субективна страна. Пледира на подсъдимия да му бъде наложено наказание при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК по минимума , предвиден в закона , а именно 2
години и 6 месеца „лишаване от свобода” , което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимият участва
в съдебно заседание лично и със служебно
назначен защитник адвокат Г., чрез който прави искане делото да бъде разгледано
по реда на глава ХХVІІ от НПК, поради цялостно признаване на фактите в
обвинителния акт. Подсъдимият се признава за виновен и изразява съжаление за
извършеното. Чрез защитника си подсъдимият прави искане да му бъде определено
наказание при условията на чл.55 от НК под минимума предвиден в закона около 2
години „лишаване от свобода”.
По искане на
подсъдимия и неговия защитник съдебното
следствие се проведе по реда на чл.372 ал.4, вр.с чл. 371 т.2 от НПК, тъй като
подсъдимият се призна за виновен и призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като направи отказ да се събират доказателства за
тези факти.
За да постанови
присъдата си съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.В.Г.
бил осъждан тринадесет пъти с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от
общ характер .С Присъда № 776/05.06.2007г. , постановена по НОХД № 202/2007г.
по описа на Районен съд – Ямбол , влязла в законна сила на 21.06.2007г. ,
подсъдимият Г. бил осъден за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1
т.3 предл.1 т.4 предл.2 , 3 и 5 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.29
ал.1 б”а” и „б” жт НК , извършено за времето от 15.05.2006г. до 06.06.2006г. на
две години „лишаване от свобода”.Въпросното наказание подсъдимият Г. е изтърпял
на 12.09.2009г.
На 26.06.2009г.
около 16,00ч. , подсъдимият Г. отишъл до къща , намираща се в гр.Стралджа на
ул.”Козлодуй” № 1.Същият бил облечен с потник и имал мустаци.Във въпросната
къща живеела сама свидетелката М.С. , което обстоятелство било известно
предварително на подсъдимия. Същият през дупка намираща се под стряхата на
покрива , влязъл в каратавана на къщата, като за да влезе през въпросната дупка
, се качил на шкаф , намиращ се отвън до стената на къщата.На каратавана ,
който бил от камъш , имало дупка на една от стаите на къщата , през която
подсъдимият видял , че вътре в стаята има стари бакърени съдове.Разширил с ръце
дупката в каратавана и скочил в стаята.В последната намерил медна мяра 20л.,
употребявана на стойност 50лв., медна тенджера 10л., употребявана на стойност
30лв. , меден чайник 3 л. , употребяван на стойност 9 лв. , отпадъчен меден
проводник 2 кг. На стойност 16 лв. и лозарска пръскачка , медна , употребявана
, развалена на стойност 45 лв.Част от вещите - медната тенджера , медният
чайник , отпадъчният меден проводник сложил в бял сезален чувал, който намерил
в стаята и закачил въпросния чувал на една тел до направената в каратавана
дупка , за да го вземе после.През въпросната дупка качил на каратавана лозовата
пръскачка.
В този момент
свидетелката С. решила да влезе в същата стая , в която се намирал подсъдимия Г..Вратата
на въпросната стая била заключена отвън.Свидетелката отключила вратата и
започнала да я отваря , но не могла да я отвори , тъй като подсъдимия я
подпирал отвътре.След като свидетелката натиснала отново вратата ,ь от стаята
излязъл подсъдимият Г. .Свидетелката С. го хванала за ръцете и го попитала
какво прави.Подсъдимият Г. и отговорил , че „събира билки”.Тогава свидетелката
го блъснала обратно в стаята , за го заключи там.Подсъдимият Г. на свой ред я
блъснал обратно и я заплашил че ще я убие.Свидетелката С. се уплашила и се
заключила в другата стая.От там се обадила в РУП Стралджа.През това подсъдимият
Г. напуснал къщата по начина по който влязъл, като взел със себе си медната
мяра.На кръстовище намиращо се на 100м. От къщата на свидетелката С. , бил
пресрещнат от служителите на полицията в РУП І Стралджа , свидетелите Г.И. и Т.Й..Последните
установили самоличността на подсъдимия и го отвели до дома на свидетелката С.,
която разпознала в него човека , който бил в къщата и носената от него медна мяра.С разписка от
26.06.2010г. въпросната медна мяра била върната на свидетелката С. .Средната
пазарна стойност на всички посочени по-горе вещи възлиза на сумата от 150лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С. , Г.И. и
Т.Й., от извършената по делото стоково-оценъчна експертиза и от приложените писмени доказателства-
свидетелство за съдимост на подсъдимия , един брой разписка , писмо изх.№ КП
230/2007г. от 12.11.2010г. на РП Ямбол.
Авторството на
инкриминираното деяние е установено безспорно от обясненията на подсъдимия Г. ,
които се подкрепят напълно от показанията
на разпитаните на досъдебното производство свидетели М.С. , Г.И. и Т.Й..
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият е
осъществил от обективна и от субективна страна
състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 вр. с
чл.18 ал.1 и чл.29 ал.1 букви “а” от НК,
тъй като на 26.06.2010г.около 16,00ч. В
гр.Стралджа обл.Ямбол от частен дом намиращ се на ул.”Козлодуй” № 1 е отнел
чужда движима вещ – медна мяра 20л. употребявана на стойност 50л. и е направил
опит да отнеме чужди движими вещи – медна тенджера 10л. , употребявана на
стойност 30лв.; меден чайник 3 л. ,употребяван на стойност 9лв. ; отпадъчен
меден проводник 2 кг., на стойност 16 лв. И лозарска пръскачка , медна ,
употребявана , на стойност 45 лв.,
всички вещи на обща стойност 150 лв. от владението на собственика им М.В.С. ***
, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои , като е
употребил за това сила , изразяваща се в блъскане на пострадалата и заплашване
с убийство , като деянието е осъществено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б”а” от НК и същото е останало недовършено по независещи
от дееца причини.
Изпълнителното
деяние на престъплението грабеж го
характеризира като класическо
двуактно престъпление- употреба на сила и отнемане на вещта. Подсъдимият е употребил сила насочена към
личността на пострадалата , като я блъснал с ръце възползвайки се от
физическото си надмощие.Направил е опит да осъществи и втория акт на изпълнителното деяние -
отнемане на вещта, но по независещи от волята му причини деянието е останало
недовършено.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като
същият е съзнавал обществено-опасния му характер , предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Деянието
подсъдимият Г. е извършил при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29
ал.1 б.”а” от НК , тъй като го е извършил след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК с присъда № 776/05.06.2007г. ,
постановена по НОХД № 202/2007г. по описа на Районен съд – Ямбол , влязла в
законна сила на 21.06.2007г. на две години „лишаване от свобода” , изпълнението
на което не е отложено по чл.66 от НК.Наказанието „лишаване от свобода” в
размер на две години е изтърпяно на 12.09.2009г.От изтърпяването на
горепосоченото наказание „лишаване от свобода” не са изтекли пет години.
При определяне вида
и размера на наложеното наказание на подсъдимия съдът взе предвид следното:
Инкриминираното
деяние е с висока степен на обществена
опастност , тъй като със същото са
засегнати обществените отношения
осигуряващи нормални условия за упражняване правото на собственост и
едновременно с това са засегнати обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира
своята воля и да избира поведение. Законодателя е съобразил тази висока степен
на обществена опастност на квалифицирания грабеж, поради което е предвидил
наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и алтернативно наказание
конфискация до 1/ 2 от имуществото.
При индивидуализацията на наказанието се отчетоха
като смегчаващи вината обстоятелства
сравнително невисоката стойност на отнетото и оказаното съдействие от
страна на подсъдимия за разкриване на обективната истина. Като отегчаващо
вината обстоятелство се приема съдебното минало на подсъдимия, тъй като освен
присъдата елемент от състава на престъплението, подсъдимият има още дванадесет
присъди.Съдът взе предвид , че изпълнението на деянието е останало във фазата
на опита и не е било довършено по независещи от волята на подсъдимия причини и
приложи разпоредбата на чл.58 б.”а” вр. с чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1вр. НК.
По тези съображения съдът наложи на
подсъдимия Г. наказание под минимума предвиден в закона в размер на две години
„лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг режим” в
затворническо общежитие от закрит тип.
С така наложеното
наказание в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието визирани в
чл.36 от НК и преди всичко същото би изиграло възпиращо и възпитателно
въздействие върху личността на самия подсъдим. С оглед на приетите смегчаващи вината обстоятелства съдът не
наложи на подсъдимия алтернативното наказание- конфискация на имущество.
Не се обсъди
възможността за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като са налице
законови пречки за това предвид
предишните осъждания на подсъдимия.
При горния изход на
делото и в предвид разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати направените по делото разноски в размер на 60лв.по сметката на ОД на
МВР Ямбол и 65 лева по сметката на ЯОС.
Причини за
извършване на деянията са трайно изградените престъпни навици на подсъдимия и желанието
му да се облагодетелства по неправомерен начин.
По изложените по-
горе съображения съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия:
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр. Бургас.