РЕШЕНИЕ
№ 11810
............., 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:.............
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20211110138475
по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца „......... ” , с ЕИК ....................., със седалище и адрес
на управление ............., представлявано от .......... – изпълнителен
директор, твърди в исковата си молба, че ответниците Л. И. П. и В.
И. Д., в лично качество, и ответницата К. Д. А., в качеството на наслеедник на
починалата ответница Л. И. Ч. дължат посочените в исковата молба и
уточняващата молба от 16.11.2021 г. суми, представляващи незаплатена
консумирана топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба против настоящите трима ответници –
01.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, на осн. чл. 228 от
ГПК, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете
се поддържат.
Ответниците Л. И. П. с ЕГН **********, от ............., ул. „.............,
е.................., В. И. Д. с ЕГН **********, от ............., ж.к. „............... .............,
............, и К. Д. А. с ЕГН **********, от ............., ж.к. „.............“ № ............,
..........., чрез адв. Л. Б. от ПАК, със съдебен адрес ............., ул. „.........“
............., в срока по чл. 131 са подали отговор на исковата молба, в който
изцяло оспорват исковете по делото, оспорват качеството си на потребители
1
на топлинна енергия, правят възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач ..............., със седалище и адрес на
управление ............., ул. ................, не изразява становище по исковете, не се
представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
А. По отношение на правното основание за конституирането на
ответницата К. Д. А.:
Ответницата К. Д. А. с ЕГН ********** се явява единствен наследник
на починалата ответница Л. И. Ч. с ЕГН **********, като същата е
конституирана с определение от 02.11.2021 г. Съгласно чл. 228, ал. 1 от ГПК
изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е
допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със
съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по
делото. Съгласно чл. 228, ал. 3 от ГПК ищецът може да насочи иска си срещу
ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, но в този случай искът
срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба
срещу него е постъпила в съда. Ищеца е насочил иска си по реда на чл. 228,
ал. 3 от ГПК против ответницата К. Д. А. с ЕГН ********** с молба № ...........
от 16.11.2021 г. Именно от този момент – 16.11.2021 г. следва да се счита
предявен иска против ответницата К. Д. А.. С оглед горното съдът счита, че
следва на осн. чл. 253 от ГПК да бъде изменено определение № 7763 от
02.11.2021 г., като в диспозитива, с който се конституира като ответница по
делото К. Д. А. записаното правно основание „чл. 227 от ГПК“ следва да се
чете „чл. 228, ал. 3 от ГПК“.
Б. По отношение предпоставките за уважаване на исковете:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
2
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
3
обитавал имота.
Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна
енергия. От приетия и приложен като доказателство Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се
установява, че на 08.12.1992 г. ........ закупили от .............. „.............“ –
..................., направление „............., процесния топлоснабден имот. По делото
са приети като доказателства 2 бр. удостоверения за наследници –
удостоверение № ............. на ........... и удостоверение № ........... г. на .............,
като от двете се установа, че цитираните лица са починали съответно на
21.11.2012 г. и 05.09.2017 г., и са оставили като наследници своите дъщери
Л. И. П., В. И. Д. /двете ответници по делото/, и Л. И. Ч., починала на
12.06.2019 г., наследена от К. Д. А.. С оглед горното и съдът прави извод, че
между ищцовото дружество и ответниците е е възникнало и съществувало
облигационно отношение – по силата на закона и факта, че ответниците са
съсобственици на процесния имот при посочените квоти, по наследство от
техните починали родители .........
По делото са допуснати и изслушани съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, като двете експертизи дават заключение, че общия
размер на задължението възлиза на сумата в размер на 245, 62 лева, от които
169, 35 лева главница и 76, 27 лева лихва за забава.
В отговора на исковата молба ответниците са направили възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите, което с оглед
това, че възраженията са направени в законния срок – с отговора на исковата
молба, следва да бъде разгледано по делото. Съобразно трайната съдебна
практика вземането на дружеството представлява периодично плащане по
смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане на
потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат от
общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и
различно от останалите.
В заключението на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице
заявява, че в обща фактура № ......... на стойност 237, 79 лева са включени
фактурите за начислена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. Исковата молба е постъпила в съда на 01.07.2021 г., поради
4
което и съдът счита, че претендираната суми в размер на 237, 79 лева, от
които 162, 62 лева главница и 75, 17 лева лихва са погасени по давност и
поради това за тези суми исковете следва да бъдат отхвърлени.
За сумата в размер на 7, 83 лева, от които 6, 73 лева главница и 1, 10
лева лихва заключението на вещото лице посочва, че са за месец 8.2019 г.,
поради което за тях тригодишната давонст не е изтекла към датата на
подаване на исковата молба, и същите са дължими, поради което за тази сума
исковете следва да бъдат уважени, като всяка от ответниците следва да бъде
осъдена да заплати сумата в размер на 2, 61 лева.
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцовато страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответниците на
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към
минималния размер – 100 лева, поради не особено високата правна и
фактичедска сложност на делото. С оглед горното общия размер на
напарвените от страна на ищеца разноски възлиза на сумата в размер на 1 200
лева, както следва - 300 лева държавна такса, 800 лева – два броя депозити за
СТЕ и ССчЕ и 100 лева юрисконсултското възнаграждение. Уважената част
от исковете в размер на 7, 83 лева представлява в процентно отношение 3 %
от общия размер на предявените искове – 245, 62 лева, поради което и в този
размер следва да бъдат присъдени разноски на ищеца, или сумата в размер на
36 лева, като всяка от ответниците следва да заплати сумата в размер на 12
лева.
Ответниците претендират заплащане на адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 600 лева, като поради липсата на възражение за
прекомерност на същото, то следва да бъде присъдено съразмерно с
отхврлената част от исковете. Отхвърлената част от исковете в размер на 237,
79 лева представлява в процентно отношение 97 % от общия размер на
предявените искове – 245, 62 лева, поради което и в този размер следва да
бъдат присъдени разноски на ищеца, или сумата в размер на 582 лева, като на
всяка една от ответниците ищеца дължи сумата в размер на 194 лева.
Доколкото вземанията на ищеца и ответниците за разноски са насрещни
и еднородни, същите следва да бъдат погасени до размера на по-малката
сума, поради което следва от дълживата на всяка една от ответниците сума в
5
размер на 194 лева да бъде приспадната дълживата от тях на ищеца сума в
рвазмер на 12 лева, от което следва, че ищеца дължи на всяка от ответниците
сумата в размер на 182 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. И. П. с ЕГН **********, от ............., ул. „.............,
е.................., да заплати на „......... ” , с ЕИК ....................., със
седалище и адрес на управление ............., представлявано от .......... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 2, 24 лева /два лева и двадесет
и четири стотинки/, представляваща непогасена по давност главница, ведно
със законната лихва за периода от 01.07.2021 г. до изплащане на вземането и
сумата в размер на 0, 36 лева /тридесет и шест стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава въорху главницата, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница до сумата в размер на 54, 21 лева и за лихва до сумата в
размер на 25, 06 лева като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА В. И. Д. с ЕГН **********, от ............., ж.к. „...............
............., ............, да заплати на „......... ” , с ЕИК ....................., със
седалище и адрес на управление ............., представлявано от .......... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 2, 24 лева /два лева и двадесет
и четири стотинки/, представляваща непогасена по давност главница, ведно
със законната лихва за периода от 01.07.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 0, 36 лева /тридесет и шест стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава въорху главницата, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница до сумата в размер на 54, 21 лева и за лихва до сумата в
размер на 25, 06 лева като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА К. Д. А. с ЕГН **********, от ............., ж.к. „.............“ №
............, ..........., да заплати на „......... ” , с ЕИК ....................., със
седалище и адрес на управление ............., представлявано от .......... –
изпълнителен директор, сумата в размер на 2, 24 лева /два лева и двадесет
и четири стотинки/, представляваща непогасена по давност главница, ведно
със законната лихва за периода от 01.07.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 0, 36 лева /тридесет и шест стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава въорху главницата, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за главница до сумата в размер на 54, 21 лева и за лихва до сумата в
размер на 25, 06 лева като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
6
ОСЪЖДА „......... ” , с ЕИК ....................., със седалище и
адрес на управление ............., представлявано от .......... – изпълнителен
директор да заплати на Л. И. П. с ЕГН **********, от ............., ул. „.............,
е.................., сумата в размер на 182 /сто осемдесет и два/ лева,
представляваща направените по делото разноски съобразно мотивите на
решението.
ОСЪЖДА „......... ” , с ЕИК ....................., със седалище и
адрес на управление ............., представлявано от .......... – изпълнителен
директор да заплати на В. И. Д. с ЕГН **********, от ............., ж.к.
„............... ............., ............, сумата в размер на 182 /сто осемдесет и два/ лева,
представляваща направените по делото разноски съобразно мотивите на
решението.
ОСЪЖДА „......... ” , с ЕИК ....................., със седалище и
адрес на управление ............., представлявано от .......... – изпълнителен
директор да заплати на К. Д. А. с ЕГН **********, от ............., ж.к.
„.............“ № ............, ..........., сумата в размер на 182 /сто осемдесет и два/
лева, представляваща направените по делото разноски съобразно мотивите на
решението.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ..............., със седалище и адрес на управление .............,
ул. .................
Банкова сметка на ищеца:
........
........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8