№ 334
гр. Благоевград, 28.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Вера Коева
като разгледа докладваното от Вера Коева Търговско дело №
20241200900078 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от НАП, с която срещу
„Л.Л.“ ЕООД и Л. П. са предявени при условията на обективно евентуално
съединяване искове с пр.основание чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ДОПК.
Делото е образувано като търговски спор.
С разпореждане № 232/17.05.2024г. ,на основание чл. 367 ГПК е
постановена размяна на книжа по делото.
От ответника Л. П. е постъпил отговор с вх.№ 8041/12.06.2024г., с който на
основание чл.369 ГПК, се прави възражение за разглеждане на делото като
търговски спор, а при неуважаване на възражението се иска продължаване на
срока за отговор.
С друга молба с вх.№ 8040/12.06.2024г. от ответната страна Л. П. се иска
продължаване на срока за подаване на отговор. Искането се аргументира с
твърдението, че ответната страна живее и работи предимно в чужбина, а и от
съдържанието на исковата молба периода, за който се претендира е доста
назад във времето и поради това страната сочи, че изпитва затруднения в
организиране на защитата и представяне на относими документи.
Възражението по чл.369 ГПК се основава на твърдението, че спорът не е
търговски, а граждански. Вида на делото се определя от вида на спорното
материално правоотношение – дали е гражданскоправна сделка или търговска
такава.
1
Разграничението на един спор като граждански или търговски се определя
в зависимост от качеството на страните или предмета на сключената между
тях спорна сделка.
Търговското качество на едната и/или двете страни по спора не винаги е от
значение за квалификацията на делото като търговско. От друга страна,
притежаването или липсата на търговско качество по отношение на ищеца
и/или ответника е ирелевантно ако спорното материално право произтича от
абсолютна търговска сделка. При дефинирането на понятието „търговска
сделка“ законодателят си служи с два критерия: обективен и субективен.
Обективният критерий изхожда от вида на сделките, обявени от закона за
търговски (чл. 286, ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ). Ако е сключена някоя от
изброените абсолютни търговски сделки спорът е търговски, независимо от
качеството на страните, които са ги сключили. Субективният критерий
определя сделката като търговска с оглед дали е извършена от търговец в това
му качество, макар самата сделка да не е търговска. При тази хипотеза, за да
се определи една сделка като търговска, тя трябва да е извършена от търговец
при осъществяване на неговата дейност по занятие. При определяне дали
сделката е извършена като търговска по занятие законодателят използва
оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ /Решение № 212 от 14.02.2003 г. по
гр. д. № 2078/2002 г., ВКС, V г. о./. При съмнение, извършените сделки се
считат за свързани със занятието на търговеца, арг. от чл. 286, ал. 3 от ТЗ
/Решение № 570 от 27.10.2008 г. по т.д. № 294/2008 г., ВКС, I т.о.; Решение №
249 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 946/2010 г., ВКС, IV г.о./.
Възражението на ответната страна за преминаване разглеждане на спора от
специален към общ не следва да се уважава. Предмет на спора е обявяване за
относително недействителна сделка, която за една от страните, с оглед на
качеството й на търговец е търговска, според субективния критерии,а от друга
страна – от предмета и съдържанието на сделката, чиято относителна
недействителност се атакува, не може да се отрече недвусмислено търговския
й характер, т.е. дали не е свързана със занятието на търговеца. При
определяне дали сделката е извършена като търговска по занятие
законодателят използва оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ /Решение
№ 212 от 14.02.2003 г. по гр. д. № 2078/2002 г., ВКС, V г. о./. При съмнение,
извършените сделки се считат за свързани със занятието на търговеца, арг. от
2
чл. 286, ал. 3 от ТЗ /Решение № 570 от 27.10.2008 г. по т.д. № 294/2008 г.,
ВКС, I т.о.; Решение № 249 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 946/2010 г., ВКС, IV
г.о./. тази презумпция в случая не е оборена. Ето защо възражението не следва
да се уважава.
Доколкото обаче в случая делото е образувано като търговско и вече е
извършена първата размяна на книжа и с оглед изложеното за търговския
характер на процесния предварителен договор и според двата критерия
/обективен и субективен/, възражението за преминаване към друг ред за
разглеждане на спора е неоснователно.
Според съдебната практика, дори неправилно делото да е било
разглеждане по неприложим ред – специален или общ, това не води до
невалидност или недопустимост на решението, а единствено има отношение
към правилността му, ако при прилагане на определен преклузивен срок не се
уважи доказателствено искане на някоя от страните. В случая възражението
по чл.369 ГПК от ответната страна е аргументирано именно с необходимостта
от по- дълъг срок за организиране на защитата и посочване на доказателства,
като и на това основание е поискано продължаване на срока. Трудността за
събиране на доказателства в указания срок е обосновано с необходимостта от
събиране на такива, намиращи се в друга държава с оглед двойното
гражданство на ответника физическо лице. Твърди се, че на това основание
ответникът преимуществено живее и работи в чужбина, а и претендирания в
исковата молба период бил доста назад във времето, за което било
необходимо време за издирване и представяне на документи. Искането по
чл.63, ал.1 ГПК се прави само на база твърдения. Липсват представени
доказателства относно посочените в него твърдения. Също така следва да се
посочи, че предмет на делото е иск по чл.216 ДОПК. В тежест на всяка от
страните е да докаже положителните факти, които твърди. В тази връзка в
тежест на ищеца е да установи дали отчуждителят, към датата на изповядване
на процесната сделка, е имал публични задължения. Предмет на спора не е
установяване тепърва дължимост на публични задължения, тяхното
основание и размер. Ето защо ответната страна следва да обоснове и какви
доказателства за минал период иска да ангажира и то по отношение на
претендирани публични задължения от трето лице – отчуждителя по
сделката.
3
Ето защо, на основание чл.101, ал.1-3 ГПК, искането на ответника П. по
реда на чл.63, ал.1 ГПК е нередовно. На тази страна следва да се предостави
1- седмичен срок от съобщаването за уточняване на обстоятелствата, на които
се иска и да се представят и относимите за това доказателства за
установяването им. При неизпълнение на горното в посочения срок
процесуалното действие по чл.63, ал.1 ГПК ще се счете за неизвършено.
По аргумент за противното на чл.369, ал.2 ГПК, определението, с което
съдът оставя без уважение такова възражение, и продължава разглеждането
на спора по реда на глава 32 ГПК, не подлежи на обжалване /в този смисъл са
постановени и определение № 483/05.07.2013 г. по ч. т. д. № 2525/2013 г. на II
т. о., определение № 255/10.04.2013 г. по ч. т. д. № 1661/2013 г. на II т. о.,
определение № 568/11.03.2024г. на ВКС по ч.т.д.№ 292/2024г. I т. о.,
ТК,определение № 827/2023 г. по ч. т. д. № 1473/2023 г. на I т. о. на ВКС.
определение № 827/20.10.2023Г. на ВКС по ч.т.д.№ 1473/2023г., 1 т.о., ТК и
мн.др/ .
Водим от горното и на основание чл.369, ал.1 ГПК, чл.101, ал.1-3 ГПК вр. с
чл.63, ал.1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл.369 ГПК от ответника Л.
П. за преминаване разглеждане на спора по общия исков ред.
На основание чл.101, ал.1 ГПК, УКАЗВА на ответника Л. П., че в 1-
седмичен срок от получаване на определението следва да уточни и обоснове
искането си по реда на чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока за подаване
на отговор на исковата молба и в същия срок да представи и доказателства,
установяващи твърдените обстоятелства.
На основание чл.101, ал.3 ГПК, УКАЗВА на ответника Л. П. , че ако в
горния срок не отстрани указаната нередовност по искането му по чл.63, ал.1
ГПК в молба с вх.№ 8041/12.06.2024г. - за продължаване на срок за подаване
на отговор на исковата молба, това процесуално действие ще се приеме за
неизвършено.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
5