№ 873
гр. Плевен , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430102127 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана от ***,
ЕГН-*** с постоянен адрес в *** срещу „ЕОС Маткрикс“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от
законния си представител *** - управител искова молба с правно основание
чл.439 ГПК, с искане да бъде признато в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 3591.92 лв.,
представляваща просрочена главница, сумата 271.20 лв., представляваща
договорна лихва за периода 29.11.2007г.-11.05.2008г„ сумата 12.28лв.,
представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода от
29.11.2007г,-11.05.2008г./вкл./, ведно със законната лихва върху главницата
3591.92 лв., считано от 12.05.2008г. до изплащане на сумата, както и сумата
от 238.77 лв., представляващи разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2079/2010 г. по описа на ПлРС и образувано
изпълнително дело №29/2009г. по описа на ЧСИ *** Н., поради настъпила
погасителна давност.
В обстоятелствената част на ИМ се излага, че през 2009 г. “ОББ“-АД е
образувала изпълнително дело №29/2009г. по описа на ЧСИ *** Н. с
длъжници ***, КР. ЦВ. Н., *** и ***, след като взискателят се е снабдил със
заповед за изпълнение №156/13.05.2008г. и изпълнителен лист от 03.09.2008г.
по ч.гр.д.№2079/2008г. по описа на ПлРС за следните суми: 3591.92 лв.,
представляваща просрочена главница, сумата 271.20 лв.,представляваща
договорна лихва за периода 29.11.2007г.-11.05.2008г., сумата 12.28лв.,
представляваща наказателна лихва за просрочени главници за периода
1
29.11.2007 г.- 11.05.2008г./вкл./, ведно със законната лихва върху главницата
3591.92 лв., считано от 12.05.2008г. до изплащане на сумата, както и сумата
от 238.77 лв., представляващи разноски по делото. Сочи се, че на 31.10.2011г.
между „ОББ“-АД и ЕОС ФАЙНЪНС ООД с действащ пълномощник ЕОС
Матрикс ООД е сключен договор за прехвърляне на вземания, като на 22.12. е
постъпила молба по изпълнителното делото от ЕОС МАТРИКС ООД,
действащ като пълномощник ЕОС Файнънс ООД, с която е направено искане
да бъде конституиран като взискател по делото в качеството си на Цесионер
на „ОББ“АД. Излага се, че въз основа на молбата като взискател е
конституиран ЕОС Матрикс ООД. Сочи, че на 29.02.2016 г. между ЕОС
Файнънс ООД и ЕОС МАТРИКС ООД е сключен договор за цесия, съгласно
който на ответника е прехвърлено процесното вземане.Твърди се, че от
28.12.2011 г. до 28.12.2013г. по делото не са извършвани валидни
изпълнителни действия. Излага се, че на 26.10.2012г. е постъпила молба от
ЕОС МАТРИКС ООД, действащ като пълномощник ЕОС Файнънс ООД, с
която отново е отправил искане да бъде конституиран като взискател по
делото. Сочи се, че в изпълнителното производство е е извършено едно
изпълнително действие по събиране на вземанията през 28.12.2011г. когато по
искане на новия взискател е конституиран като страна по делото. Твърди се,
че до следващото валидно изпълнително действие е изтекъл срок повече от
две години, ако се счете, че то е втората молба за конституиране на взискател
от 19.02.2013г. Излага, че до 19.02.2015 г. взискателят не е поискал
извършването на валидни изпълнителни действия и такива не са извършвани
по предходно възлагане от взискателя, поради което счита, че е налице
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес се е
прекратил ex lege на 19.02.2015г., поради което всички извършени след тази
дата изпълнителни действия, които поначало биха могли да прекъснат
давността, не са породили този ефект. Счита, че новата петгодишна давност е
започнала да тече от 19.02.2013г. и е изтекла на 19.02.2018г. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Сочи, че от
19.02.2013 г./ когато счита, че е последното валидно изпълнително действие/
до 19.02.2015 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия, поради
което изпълнителното дело е прекратено от тази дата. Счита, че
извършваните след тази датата изпълнителни действия не следва да се вземат
предвид. Сочи, че вземането е погасено по давност на 19.02.2020 г. с
изтичането на пет годишния давностен срок.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е упражнил процесуалното си право
да депозира отговор на ИМ. Оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Счита, че предявеният иск е недопустим за разликата над сумата
от 3591.92 лв. представляваща главница на вземането, тъй като съгласно чл.
119 ЗЗД с погасяване по давност на главните задължения се погасяват по
2
давност и акцесорните, поради което и липсвало правен интерес от
предявяване на иск по отношение на тях. Сочи, че въз основа на договор за
цесия е носител на оспорваното вземане. Излага, че ответникът не оспорва, че
знае за прехвърлянето на дълга, но в случай на оспорване от негова страна
прилага уведомление за сключения договор за цесия, който да му бъде
връчен. Твърди, че спорното вземане се погасява с общия петгодишен
давностен срок. Излага, че по отношение на вземането давността е
прекъсвана, на първо място с образуване на изпълнителното дело № 29/2009г.
по опис на ЧСИ *** Н., а впоследствие и с извършване на други
изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Навежда доводи, че въз основа на издадения изпълнителен лист са
образувани изпълнителни дела, налагани са запори, извършвани са описи и са
искани поредица от принудителни изпълнителни действия. Оспорва
твърденията за настъпила перемпция, като сочи, че ищецът погрешно счита,
че две години (19.02.2015г) след извършеното принудително изпълнително
действие (19.02.2013г), поисканите и извършени принудителни изпълнителни
действия са „правно нищо“. Навежда доводи, че на 21.11.2017г. е получено
съобщение по делото от съдебния изпълнител, че е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ***, в резултат на което са започнали да
постъпват плащания по делото. Твърди, че с поискано следващо
изпълнително действие след двугодишния период, макар без новообразувано
на изп.дело, се прекъсва давностния срок. Моли съдът да съобрази
давностните срокове с ЗМДПВИП. Претендира присъждане на разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен на
изложените в отговора на исковата молба основания. В условията на
евентуалност, ако съдът уважи иска моли на ищеца да му се присъдят
разноски съобразно фактическата и правна сложност на делото. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнагаждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от приобщено като доказателство по делото изпълнително дело
№20097560400029/13.01.2009 г., по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег. № 756 от
регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че същото е
образувано по искане на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД срещу
ищеца по делото, въз основа на издаден изпълнителен лист от 03.09.2008 г. по
ч.г.д. №2079/2008 г. по описа на ПлРС, с който на длъжниците ***, КР. ЦВ. Н.
и *** е разпоредено да заплатят солидарно на кредитора процесните суми.
Видно е, че по образуваното изпълнително дело, че по отношение на
ищеца са извършвани следните изпълнителни дейстия: на 19.01.2009 г.
3
изпратено и връчено не по – късно от 20.01.2009 г. на работодателя на
длъжника запорно съобщение; на 21.01.2009 г. връчена на длъжника К. Н.
покана за доброволно изпълнение; на 28.12.2011 г. е възложено правомощие
на ЧСИ Ц. Н. по чл.18 ЗЧСИ да предприеме необходимите действия за
„нормалния ход на изпълнителното производство“ от „ЕОС Матрикс“ ООД, в
качеството му на пълномощник на „ЕОС Файнънс“ ООД, комуто на
31.10.2011 г. е цедирано от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД
процесното вземане; на 21.05.2012 г. „ЕОС Матрикс“ ООД, в качеството му
на пълномощник на „ЕОС Файнънс“ ООД е отправил искане до ЧСИ Ц. Н. на
основание чл.18 ЗЧСИ да предприеме всички необходими изпълнителни
действия за събиране на вземането; на 15.07.2015 г. отправено искане от
„ЕОС Файнънс“ ООД, чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ООД, с което
се иска ЧСИ да провери дали по отношение на длъжника са налице валидни
трудови договори, както и дали има декларирано движими и недвижими
имущество и банкови сметки, като предприеме съответните изпълнителни
действия с цел обезпечаване на вземането и ги уведоми за дължимите такси;
на 01.09.2017 г. „ЕОС Матрикс“ ООД е уведомил ЧСИ, че е придобил с
договор за цесия процесното вземане и е отправил искане съдебният
изпълнител да провери дали по отношение на длъжника е налице
съществуването на осигурителен доход; на 28.01.2019 г. е отправено искане
да се извърши справка по отношение на длъжника за съществуването на
регистрирани и непрекратени ТД и/или доходи от пенсия, като при наличие
на такива се наложи запор върху тях; на 22.07.2020 г. е отправено отново
искане да се извърши справка по отношение на длъжника за съществуването
на регистрирани и непрекратени ТД и/или доходи от пенсия, като при
наличие на такива се наложи запор върху тях; че на 08.09.2020 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „ИЗИ АСЕТ
МИНИДЖМЪНТ“ АД;
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед наведените твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.439 ГПК. Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на
длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е
отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника
оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно
изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в
изпълнителното производство.
По допустимостта:
Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен
установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили
след приключване на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното
основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата
4
на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес
да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с
положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да
постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че
вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния лист срещу
длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води настоящия
иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.
По отношение на основателността на иска:
Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо
изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е
налице новонастъпил /след приключване на ч.гр.д. №2079/2008 г. по описа на
ПлРС / факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното
дело.
В случая ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт -
изтекла погасителна давност, след издаване на изпълнителния лист по по
цитираното гражданско дело, поради неизпълнение от страна на кредитора. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи
собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването
на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
От представените по делото доказателства се установява, че въз основа
на издадената заповед за изпълнение № 156/13.05.2008 г. е издаден
изпълнителен лист, с който ищецът по делото е осъден да заплати на
ответника солидарно с *** и *** сумата от 3591.92 лв., представляваща
просрочена главница, сумата 271.20 лв., представляваща договорна лихва за
периода 29.11.2007г.-11.05.2008г„ сумата 12.28лв., представляваща
наказателна лихва за просрочени главници за периода от 29.11.2007г,-
11.05.2008г./вкл./, ведно със законната лихва върху главницата от 3591.92 лв.,
считано от 12.05.2008г. до изплащане на сумата, както и сумата от 238.77 лв.,
представляващи разноски по делото.
Установява се и, че за събиране на горното вземане по молба на
кредитора е било образувано на 13.01.2009 г. изпълнително дело
№20097560400029 по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег. № 756 от регистъра на
Камарата на ЧСИ, по което дело ЧСИ е извършил следните изпълнителни
действия по отношение на ищеца: на 19.01.2009 г. изпратено и връчено не по
– късно от 20.01.2009 г. на работодателя на длъжника запорно съобщение; на
21.01.2009 г. връчена на длъжника К. Н. покана за доброволно изпълнение; на
28.12.2011 г. е възложено правомощие на ЧСИ Ц. Н. по чл.18 ЗЧСИ да
предприеме необходимите действия за „нормалния ход на изпълнителното
производство“ от „ЕОС Матрикс“ ООД, в качеството му на пълномощник на
„ЕОС Файнънс“ ООД, комуто на 31.10.2011 г. е цедирано от „ОБЕДИНЕНА
5
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД процесното вземане; на 21.05.2012 г. „ЕОС
Матрикс“ ООД, в качеството му на пълномощник на „ЕОС Файнънс“ ООД е
отправил искане до ЧСИ Ц. Н. на основание чл.18 ЗЧСИ да предприеме
всички необходими изпълнителни действия за събиране на вземането; на
15.07.2015 г. отправено искане от „ЕОС Файнънс“ ООД, чрез пълномощника
си „ЕОС Матрикс“ ООД, с което се иска ЧСИ да провери дали по отношение
на длъжника са налице валидни трудови договори, както и дали има
декларирано движими и недвижими имущество и банкови сметки, като
предприеме съответните изпълнителни действия с цел обезпечаване на
вземането и ги уведоми за дължимите такси; на 01.09.2017 г. „ЕОС Матрикс“
ООД е уведомил ЧСИ, че е придобил с договор за цесия процесното вземане и
е отправил искане съдебният изпълнител да провери дали по отношение на
длъжника е налице съществуването на осигурителен доход; на 28.01.2019 г. е
отправено искане да се извърши справка по отношение на длъжника за
съществуването на регистрирани и непрекратени ТД и/или доходи от пенсия,
като при наличие на такива се наложи запор върху тях; на 22.07.2020 г. е
отправено отново искане да се извърши справка по отношение на длъжника
за съществуването на регистрирани и непрекратени ТД и/или доходи от
пенсия, като при наличие на такива се наложи запор върху тях; че на
08.09.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в
„ИЗИ АСЕТ МИНИДЖМЪНТ“ АД.
Основният спорен между страните по делото въпрос се отнася до
протичането на давностния срок за събиране на вземането, вкл. в рамките на
изпълнителното производство обуславящ погасяване правото на взискателя
да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти
обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай за погасяване на вземането на длъжника следва да
се приложи петгодишна погасителна давност, считано от датата влизане в
сила на заповедта за изпълнение по гр.д. № 2079/2008 г. по описа на ПлРС.
Следователно от 03.09.2008 г. е започнала да тече петгодишна давност, в
рамките на която кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от
противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително
изпълнение. Преценката на съда относно настъпване на твърдяните факти е
обвързана от задължителното тълкуване дадено в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността в
изпълнителния процес. Прието е с него, че давността се прекъсва с
образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД и многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали
изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно
по инициатива на съдебния изпълнител. Следователно, давността се прекъсва
не с факта на самото образуване и съществуване на изпълнителното
производство, а с извършените по него принудителни действия. Като
действия по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени
6
неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат
характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ,
проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с
документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др.
Наред с това, в рамките на изпълнителното производство давността не спира
да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не,
като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980 г.
Доколкото обаче съществува колизия между двете разрешения по
ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, по отношение на въпроса спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори и дали се ползва с обратно действие тълкувателното решение или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно
преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на определена правна
норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти
са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено.
Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите
които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване
до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се
осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или
ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците –
така Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 IV г. о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е образувано при действието
на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение
26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 13.01.2009
г. за образуване на изпълнително дело взискателят е прекъснал теченето на
давностния срок, като същият е спрян, ако изпълнителното дело е висящо до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
7
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
От друга страна обаче по изпълнително дело №20097560400029 по
описа на ЧСИ Ц. Н., са извършени както вече беше отбелязано следните
изпълнителни действия: на 19.01.2009 г. изпратено и връчено не по – късно от
20.01.2009 г. на работодателя на длъжника запорно съобщение; на 21.01.2009
г. връчена на длъжника К. Н. покана за доброволно изпълнение; на 28.12.2011
г. е възложено правомощие на ЧСИ Ц. Н. по чл.18 ЗЧСИ да предприеме
необходимите действия за „нормалния ход на изпълнителното производство“
от „ЕОС Матрикс“ ООД, в качеството му на пълномощник на „ЕОС Файнънс“
ООД, комуто на 31.10.2011 г. е цедирано от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД процесното вземане; на 21.05.2012 г. „ЕОС Матрикс“ ООД, в
качеството му на пълномощник на „ЕОС Файнънс“ ООД е отправил искане до
ЧСИ Ц. Н. на основание чл.18 ЗЧСИ да предприеме всички необходими
изпълнителни действия за събиране на вземането; на 15.07.2015 г. отправено
искане от „ЕОС Файнънс“ ООД, чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“
ООД, с което се иска ЧСИ да провери дали по отношение на длъжника са
налице валидни трудови договори, както и дали има декларирано движими и
недвижими имущество и банкови сметки, като предприеме съответните
изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането и ги уведоми за
дължимите такси; на 01.09.2017 г. „ЕОС Матрикс“ ООД е уведомил ЧСИ, че е
придобил с договор за цесия процесното вземане и е отправил искане
съдебният изпълнител да провери дали по отношение на длъжника е налице
съществуването на осигурителен доход; на 28.01.2019 г. е отправено искане
да се извърши справка по отношение на длъжника за съществуването на
регистрирани и непрекратени ТД и/или доходи от пенсия, като при наличие
на такива се наложи запор върху тях; на 22.07.2020 г. е отправено отново
искане да се извърши справка по отношение на длъжника за съществуването
на регистрирани и непрекратени ТД и/или доходи от пенсия, като при
наличие на такива се наложи запор върху тях; че на 08.09.2020 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „ИЗИ АСЕТ
МИНИДЖМЪНТ“ АД. Видно е, че след 21.05.2012 г. до 28.01.2019 г., /когато
са възложени права на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ/ не са извършвани същински
изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело, поради което и е
настъпила перемпция, респективно изпълнителното производство е
прекратено по право, считано на 21.05.2014 г. без да има правно значение
обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно
постановление за това или не. Приема се, че актът му има само констативно,
но не и правопораждащо действие. Следователно, с изтичане на двугодишния
срок от последно извършеното действие по изпълнението, изпълнителното
производство се счита за прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, защото в рамките на него, взискателят е бездействал спрямо този
длъжник.Съдът счита, че следва да отбележи, че последващите същински
изпълнителни действия, извършени през 2019 г. по перемираното дело не
8
следва да се вземат предвид при определяне на течението на давностния срок,
доколкото същите са извършвани по вече прекратено по право дело. Съдът
намира, че следва да отбележи, че цитираната от ответника практика на ВКС,
касаеща прекъсването на давностния срок, незадължителна за съда на
основание чл.290, ал.3 ГПК, не се възприема от настоящия състав въз основа
на мотивите изложени в настоящето решение, касаещи преемирането на
изпълнителното дело и невземане в предвид на изпълнителните действия,
извършени от ЧСИ след прекратяване на изпълнителното дело. С цел пълнота
на изложението съдът приема, че депозираните по изпълнителното дело
молби от 15.07.2015 г. и от 01.09.2017 г. не прекъсват течението на
давностият срок, доколкото с тях кредиторът не е поискал от ЧСИ
извършване на изпълнителни действия, които да прекъснат същия, нито му е
възложил изрично правата по чл.18 ЗЧСИ.
От прекратяване на изпълнителното дело - 21.05.2014 г. започва да тече
нова петгодишна погасителна давност, която на 21.05.2019 г. е изтекла.
Предвид изложеното съдът приема, че към датата на депозиране на
исковата молба вземането на ответника е погасено по давност, поради което
предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 682,57
лева, от които държавна такса в размер на 164,57 лева и адвокатско
възнаграждение, в размер на 518 лева. От ответника своевременно е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Тарифата за минималните
адвокатски възнаграждения на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 518,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл.439 ГПК, че ***, ЕГН-*** с постоянен адрес в *** не дължи
на ЕОС Маткрикс“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в ***, представлявано от законния си представител *** -
управител, следните суми: сумата от 3591.92 лв., представляваща просрочена
главница, сумата 271.20 лв., представляваща договорна лихва за периода
29.11.2007г.-11.05.2008г„ сумата 12.28лв., представляваща наказателна лихва
за просрочени главници за периода от 29.11.2007г,-11.05.2008г./вкл./, ведно
със законната лихва върху главницата от 3591.92 лв., считано от 12.05.2008г.
до изплащане на сумата, както и сумата от 238.77 лв., представляващи
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2079/2010 г. по описа на ПлРС и образувано изпълнително дело №29/2009г.
9
по описа на ЧСИ *** Н., КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ЕОС Маткрикс“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в ***, представлявано от законния си представител *** -
управител да заплати на ***, ЕГН-*** с постоянен адрес в ***, сумата от
682,57 лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10