№ 756
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора Й. К. Ч.
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно административно
наказателно дело № 20241100605959 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение № 888/20.02.24г. по НАХД 286/23г. на СРС, 100 състав ,
подс.Г. В. К. е признат за виновен в това, че на 14.10.20 г., около 15.40 часа в
гр.София при управление на МПС - собствен лек автомобил, марка Шкода,
модел Фабия с рег.№ СА **** МВ, по ул.„Г. С. Раковски“, в района на
кръстовището на бул.„Сливница“ и ул.„Г. С. Раковски“ с посока на движение
от ул.„Козлодуй“ към бул.„Сливница“ нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно - чл.25 ал.1 ЗДвП – „водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, за да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони на дясно или наляво по
платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, за да
завие надясно или наляво, за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
преминават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение“; чл.25 ал.2 ЗДвП „при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
1
средства, които се движат по нея“; чл.37 ал.1 ЗДвП „при завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства“, като К. предприел завой наляво при липса на видимост и без да се
убеди, че в другата лента за насрещно движение няма движещи се пътни
средства, навлязъл в коридора на движение на мотоциклет марка Ямаха,
модел Маджести 400 с рег.№ С **** Х, управляван от П.А.С. и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2
НК на водача П.С., изразяваща се в следните травматични увреждания:
счупване на голямопищялна кост, кост на дясната подбедрица, което е
реализирало медико-биологичния признак „трайни затруднение движенията
на десния долен крайник за срок повече от 30 дни“ – престъпление по чл.343
ал.1 б.„Б“, пр.2 вр, чл.342 ал.1, пр.3 НК, като на осн. чл.78а НК СРС е
освободил К. от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс.Г. К. е осъден да заплати по
сметка на СДВР сума в размер на 916,50 лева /деветстотин и шестнадесет лева
и петдесет стотинки/, представляващи направени в хода на ДП разноски, както
и сума в размер на 5 /пет/ лева, такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Срещу така постановеното решението е постъпила въззивна жалба от Г.
В. К., както и допълнително писмено изложение от адв.Ем.Й.. В сезиращите
съда документи се излагат доводи в насока, че решението е постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила, а наложеното наказание е явно
несправедливо.Защитникът внася и допълнения към горните аргументи –
твърди, че в настоящия казус не е осъществено ПТП, тъй като няма
съприкосновение между процесните превозни средства; сочи, че в мотивите
на СРС не са обсъдени нарушения допуснати от пострадалото лице, довели до
настъпване на телесните увреждания; а така също се излага и довод за липса
на яснота във волята на основния съд при индивидуализация на конкретно
наложеното наказание, в частност не са отчетени редица фактори, извън
поведението на обвиняемия и допринесли за настъпване на вредоносния
резултат.
В хода по същество пред настоящата инстанция защитата преповтаря
горните доводи аз липса на съставомерни признаци от обективната страна на
престъплението, а именно липса на реализирано ПТП, като в тази връзка се
релевират и аргумент, че св.С. не е имал никакви претенции към К., както и че
пострадалият е имал възможност да премине през кръстовището въпреки
навлизането в същото от страна на обвиняемия. В заключение се отправя
искане за постановяване на оправдателно решение, а в условията на
алтернативност е отправено и искане за определяне на наказание при
условията на чл.55 НК.
Представителят на държавното обвинение моли съда да остави в сила
2
решението на СРС. Счита, че от събраните в хода на съдебното производство
доказателства се установява авторството на деянието, както и вината при
неговото осъществяване.Излага се и довод, че първият съд напълно акуратно е
определил и размера на наложеното наказание.
Обвиняемият К. в своя лична защита и в правото си на последна дума
се придържа към заявеното от адв. Й. и моли за уважаване на въззивната му
жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозираната жалба,
съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по
делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК
законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за
установено следното:
Фактическата обстановка по делото е правилно и прецизно
пресъздадена от първостепенния съд на база събрани всички допустими,
необходими и относими доказателства за разкриване на обективната истина.
Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, значими за
правилното му решаване, а именно установен е фактът на извършване на
деянието, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при
които то е осъществено, както и данни за индивидуализация на наказанието. В
тази вр. СГС не съзира допуснати съществени процесуални нарушения, които
да налагат връщане на делото и разглеждане му отново от СРС, на основание
чл.335 ал.2 НПК.
Решението на проверяваната инстанция е постановено при пълното,
всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото и
доколкото СГС напълно се съгласява и солидализира с първостепенния съд в
тази вр., то същата ще бъде съвсем лаконично възпроизведена в настоящото
решение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Г. В. К. с ЕГН ********** е роден на ****г. в гр.София,
българин, български гражданин, неосъждан, със средно-специално
образование, разведен, работи, с постоянен адрес гр. София ж.к.****.
Към инкриминираната дата обвиняемият притежавал валидно СУМПС
за всички предвидени категории превозни средства с изключение на „Ттм“.На
14.10.20г., около 15:40часа обв.К. управлявал л.а. марка Шкода, модел Фабия с
рег.№ СА **** МВ, движейки се по ул.Г. С. Раковски, с посока на движение от
ул.Козлодуй към бул.Сливница.Пътната обстановка била благоприятна – в
светлата част на денонощието и при суха повърхност на настилката.Трафикът
обаче бил натоварен по това време на деня. В процеса на движение
обвиняемият решил да предприеме завой наляво по бул. Сливница в посока
към Сточна гара, поради което и престроил автомобила си в съответната за
това лява лента.След като светофарната уредба подала зелен сигнал за
движещите се в неговата пътна лента превозни средства, обв. К. се подготвил
за навлизане в кръстовищщето и пропускане на насрещно движещите се с
3
предимство автомобили.В това време обаче по пътя и в срещуположната
посока на движение на обвиняемия била образувана колона от превозни
средства, като неустановен по делото водач на автомобил с движение в тази
срещуположна посока преценил, че в конкретната ситуация не би могъл да се
ползва от предимството си и да потегли в кръстовището и поради това,
същият спрял и пропуснал автомобила на обв.К. да премине преди
него.Обвиняемият се възползвал от предоставената възможност и решил да
потегли, въпреки че в така създалата се ситуация същият вече нямал
необходимата видимост към насрещно движещите се с предимство
автомобили.Той потеглил, пресичайки линията на придвижване на
срещуположно движещите се автомобили, без да има увереността дали срещу
него се движи превозно средство или не. Междувременно в инкриминирания
участък от ул.Г. С.Раковски св.П.С. управлявал мотоциклет марка Ямаха,
модел Маджести 400 с рег.№ С **** Х с посока на движение от бул.Дондуков
към ул.Козлодуй, като искал да премине кръстовището на ул.Г.С.Раковски и
бул.Сливница в посока направо към ул. Козлодуй и поддържал скорост от
около 32,90 км/ч в дясната лента на пътното платно.В момента на
предприемане от страна на обв.К. на маневра завой наляво, навлизайки в
пътното платно на насрещно движещите се автомобили за направо и св.С.
вече навлизал в същия пътен участък. Когато обвиняемият се намирал на
разстояние от около 1,30м. - 1,40м. в продължението на лентата за насрещно
движение, установил, че е налице опасност от сблъсък в рамките на
кръстовището с приближаващия мотоциклет на пострадалия и в опит да
предотврати ПТП предприел действия по намаляване на скоростта и спиране
на автомобила.От своя страна и св. С. активирал спирачния апарат на
управлявания от него мотоциклет. Поради предприетите действия от страна и
на обвиняемия и на свидетеля двете превозни средства не се ударили.Въпреки
това обаче, непосредствено след като св.С. активирал спирачния апарат на
мотоциклета, превозното средство поднесло в задната си част, поради което
било не възможно същото да бъде контролирано и мотоциклетът паднал
настрани, като с тежестта си наранил десния крак на пострадалия до степен че
последният да се е намирал в невъзможност да се изправи
самостоятелно.Случайни минувачи оказали първа помощ на св.С., а обв. К.
подал сигнал за настъпилото ПТП на тел. 112. В резултат на подадения сигнал
на място пристигнал екип полицейски служители от СДВР, които изпробвали
участниците в пътния инцидент с дрегер за установяване наличието на
алкохол в кръвта. Пробите на обвиняемия и на свидетеля били
отрицателни.След това пострадалият бил откаран в УМБАЛ „Царица Йоанна
ИСУЛ“.Било установено, че той получил травматично увреждане „счупване
на голямопищялна кост на дясната подбедрица“, като се наложило и
оперативно лечение.
От назначената и изготвена АТЕ се установяват причините за
настъпване на процесното произшествие, а именно: 1. Субективното действие
на обв. К. да предприеме потегляне от място и завой наляво в зона с
4
кръстовище, без предварително да се убеди, че в лентите за насрещно
движение в този момент не се намират други участници; 2.Субективните
действия на неустановените по делото водачи на двата автомобила, които
спирайки посредата на кръстовището, възпрепятстват видимостта на обв. К.;
3. Субективните действия на св.С., който при предприемане на действия по
спиране на мотоциклета не е упражнил необходимия и достатъчен контрол
върху него.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на ДП
доказателства, оценени по реда на чл.378 ал.2 НПК и проверените в хода на
съдебното следствие. В съдържателен план приобщената доказателствена
съвкупност е правилно и фактически коректно отразена в проверяваното
решение, поради което настоящият съд препраща към същото в тази му част и
приема за безпредметно нейното преповтаряне.Събраните по делото
доказателства позволяват формиране на категоричен и безспорен извод
относно авторството на деянието и вината на обвиняемия.
В мотивите на контролираната съдебна инстанция правилно са оценени
показанията на св.П.С..Настоящият състав приема същите за еднопосочни,
логични, последователни и не съдържащи съществени противоречи,
поставящи под съмнение правдивостта на показанията му, нито стремеж на
свидетеля към изопачаване на действително протеклите събития. Независимо,
че същият е пострадал от престъплението, това обстоятелство само по себе си
не е достатъчно, за да се приеме наличие на тенденциозност или
предубеденост в изнесените фактически обстоятелства и автоматично да
доведе до компрометиране на показанията му. От съда се изисква единствено
при осъществяване на дейността си по анализ на доказателствата да прецени
същите с изискуемата критичност и през призмата на съвкупния
доказателствен материал. Именно пълният, задълбочен и всестранен анализ
на коментираното гласно доказателствено средство позволява на съдебния
състав да установи по делото правнорелевантни факти, непосредствено
изясняващи основното обстоятелство, предмет на доказване по делото, а
именно какъв е механизмът на реализиралото се ПТП, каква е била позицията
на превозното средство, управлявано от пострадалия и къде точно е
осъществено инкриминираното деяние.Съдът не намери основание да счете
процесните гласни доказателствени средства за недостоверни, поради което и
ги постави в основата на своите фактически изводи.
За напълно акуратни СГС намира и изводите на СРС касателно
депозираните от свидетелите Г.ев, Г., К. и А. показания. В тази вр. се
установява фактът на посещение на инкриминираното местопроизшествие от
страна на полицейските служители, като последните двама освен това са
разговаряли и със св.С. в болничното заведение, в което е бил настанен.Тези
гласни доказателствени средства корелират с останалите обективни находки
по делото касателно съотносимите обстоятелства за време, място и механизъм
на осъществяване на процесното деяние, в частност реализираното както от
обвиняемия, така и от пострадалия поведение.Ето защо и СГС намира, че в
5
съответствие с правилата на доказателственото право, първостепенният съд
правилно е кредитирал същите и следователно ги е поставил в основата на
фактическите си изводи.
От съществено значение за установяване обективната истина по
делото е и заключението по изготвената в хода на ДП видеотехническа
експертиза, която СРС резонно е кредитирал. Това е така, тъй като същата е
извършена от вещо лице с необходимите знания и опит, като не възниква
съмнение относно нейната обективност и обоснованост.Въз основа на така
изготвеното експертно заключение се установя механизмът на реализиране на
процесното деяние, като след анализ на снимковия материал вещото лице
гради категорично становище, че обвиняемият след отпочване на маневрата по
завиване на ляво спира, а в този момент пострадалият също спира и пада на
дясната си страна, което означава, че в конкретния случай не е имало
съприкосновение между превозните средства.Експертното заключение е
логично и разбираемо, а вещото лице строго е съблюдавало границите на
професионалната си компетентност и не се е ангажирал с отговори, които имат
правен характер.
Съдът напълно кредитира и заключението на изготвената СМЕ, като
намира същата за пълна, обоснована и обективна.Видно от същата, на св. С. е
причинено травматично увреждане, изразяващо се в счупване на
голямопищялната кост на дясната подбедрица, причинило му трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от
тридесет дни.Според вещото лице, травмата е причинена от директен удар с
или върху твърд предмет и отговаря по вид и размер да са причинени от
описания механизъм на ПТП. Именно поради квалификацията на
констатираната травма, деянието следва да се квалифицира като средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Настоящият съдебен състав, подобно на първата инстанция, кредитира
заключението и на АТЕ, като го намира за обосновано и мотивирано, счита
същото за компетентно изготвено въз основа на научен подход, отговарящо в
пълнота на поставените задачи.От така изготвеното заключение се установява
с изискуемата степен на категоричност и обоснованост механизмът на
осъщественото деяние и действията на кой участник в пътното движение са
довели до настъпване на пътно-транспортното произшествие (изложените от
експерта причини са посочени по-горе в съдебния акт).
Т.е. от заключенията на САТЕ и ВТЕ се установява наличие на ПТП,
възникнало в резултат на съвкупни обстоятелства (субективните действия на
обв.К., на св.С. и на водачите на два неустановени в хода на производството
автомобила), а от СМЕ се установява причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и телесното увреждане на пострадалия.Събраните по
делото доказателства (свидетелски показания и изготвените АТЕ и ВТЕ) се
оценяват за достатъчни по обем и убедителни по съдържание касателно
авторството на деянието, а именно в случая обв. К. управлява л.а.Шкода, като
6
предприема потегляне от място и завой наляво към кръстовището, без
предварително да се убеди намират ли се в лентите за насрещно движение
други участници в движението, ползващи се с предимство.Доказателствената
съвкупност съдържа пълни и непротиворечиви доказателствени данни и за
инкриминираната дата и място, респ. установява се по изискуемия несъмнен
начин, че на 14.10.20г. около 15.40 часа в гр. София на ул.Г.С.Раковски, в
района на кръстовището с бул.Сливница и с посока на движение от
ул.Козлодуй към бул.Сливница при управление на л.а. марка Шкода, модел
Фабия с ДК№ СА **** МВ обв.К. реализира ПТП с мотоциклет Ямаха
Маджести 400 с рег.№ С**** Х, управляван от св.С.. В този смисъл по
безспорен начин се установява наличие на ПТП и причинена средна телесна
повреда, която се намира в причинно-следствена връзка с него.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.28 НПК
и за този вид диференцирана процедура е характерно отклонение от
регламентирания в чл.18 НПК принцип за непосредственост в съдебната фаза.
Не е задължително да се разгърне съдебно следствие и да се събират повторно
доказателства, които са били събрани в хода на досъдебното производство, а
съдът ги ползва директно, стига да са били събрани при спазване на
процесуалния ред.Това означава, че в това производство е възможно
отклонение от непосредствеността, но не и по отношение на изискванията за
допустимост и валидност на доказателствените материали. Преценка за
събиране на доказателства се налага от принципа за разкриване на
обективната истина (чл.13 НПК). Допустимо е разпит или преразпит на
свидетели, чиито показания са повърхностни или недостатъчно
информативни.Допустимо е събиране и на нови доказателства. Във
въззивното производство съдът може да събира нови доказателства както
служебно, таки и по искане на страните, като има всички правомощия по чл.
334 НПК, но съдът е ограничен в рамките на фактическите положения,
изложени в постановлението на основание чл.378 ал.3 НПК (т.11 от ППВС №
7 от 4.11.1985г. по н.д.№ 4/1985г. и т.42 ТР № 1/24.01.2022г.)
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Настоящата инстанция намира, че въз основа на констатираната
фактическа обстановка, всестранен доказателствен анализ и след мотивирано
обсъждане на изложените от процесните страни доводи относно
съставомерността и правната квалификация на престъпното деяние,
първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е признал
подсъдимият за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.1, б.„б.",
пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК.
При така установеното от фактическа страна, съставът на СГС намира
за правилни направените от първоинстанционният съд правни изводи, за това
че подсъдимият с действията си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на процесното престъпление.
7
В мотивите на проверявания съдебен акт е очертан обектът на
престъпно посегателство, в случая обществените отношения, свързани с
безопасността на транспорта, чието накърняване води до поставяне в опасност
или реално увреждане на имуществени или неимуществени интереси на
неограничен кръг от хора.Непосредствен обект са обществени отношения,
свързани с правилата за движение по пътищата и зачитане на живота и
телесната неприкосновеност на физически лица. По тази причина процесното
престъпление е двуобектно.
Субект на това престъпление може да бъде всяко едно наказателно-
отговорно лице по см. на чл.31 НК, като е без значение обстоятелството на
притежавана от дееца правоспособност на водач на МПС. В процесния случай
субект на деянието е обв. К., тъй като именно той управлява превозно
средство в нарушение правилата на движение и в резултат на това причинява
инкриминираната телесна повреда.
От обективна страна, съдът счита, че се установи с изискуемата степен
на категоричност обстоятелството, че обв.К. е нарушил описаните подробно
по-горе разпоредби от ЗДвП, тъй като е предприел завой наляво при липса на
видимост и без да се убеди, че в другата лента за насрещно движение няма
движещи се пътни средства, каквото задължение е имал. Вследствие на
неспазените правила за движение по пътищата, подсъдимият от обективна
страна увредил телесната неприкосновеност на св.С., като по този начин му
причинил средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.2 НК. Деянието е
довършено по своя характер, когато подсъдимият е причинил средната
телесна повреда.
От субективната страна - деянието е извършено виновно, при
условията на непредпазливост, съобразно нормата на чл.11 ал.3 пр.1 НК.
Подсъдимият К. не е предвиждал общественоопасните последици на деянието
си, но е могъл и бил длъжен да ги предвиди. Обвиняемият като правоспособен
водач притежава знание за вменените му законови задължения по ЗДвП,
поради което и е следвало да съобразява поведението си спрямо тях. Нещо
повече, той е имал техническата и интелектуална възможност да ги предвиди,
с оглед съществуваща пътна обстановка.
Тук е мястото и настоящата инстанция да отговори на въздигнатото от
защитата възражение, че в конкретния казус изначално не е реализирано ПТП,
тъй като не е налице съприкосновение между управляваните от обв. К. и св.С.
превозни средства.Този довод е неоснователен такъв и абсолютно идентична
теза е развита и от първостепенния съд, като изложените в тази вр. аргументи
са напълно правилни и споделими – направена е препратка към легалната
дефиниция за ПТП, поместена в §6, т.3 от ДР на ЗДвП, която обаче не изисква
задължителното съприкосновение между участващите в ПТП превозни
средства. Напротив, за да се приеме, че е налице ПТП се изисква единствено
да се е реализирало събитие, възникнало по време на движението по пътя, от
което да са последвали наранявания или смърт на хора и/или материални
8
щети. В конкретния казус категорично се установява наличие на телесни
увреждания на св.С., както и че същите са в пряка причинно-следствена
връзка с действията на обв.К. на пътя.Установи се и че деятелността на К. е в
разрез с три разпоредби на ЗДвП, като последният въпреки, че не е искал
настъпването на престъпния резултат е могъл и е бил длъжен да го предвиди.
Защитният аргумент за обективирано от пострадалия поведение,
допринесло за ПТП, също не се оценява за оневиняващ и в тази насока също
са изложени правилни мотиви в решението на СРС – в случая действително
субективните действия на св.С. по рязко спиране на мотора и последвалата
невъзможност за неговото фактическо овладяване и загуба на устойчивост са
допринесли за настъпване на телесното увреждане, но действията на
пострадалия са провокирани от тези на самия обвиняем по внезапното
навлизане в траекторията му на движение, респ. както правилно е изтъкнал
СРС, пострадалият не би извършил горните действия, ако обвиняемият не е
нарушил правилата за движение по пътищата.Т.е. поведението на пострадалия
може да се разглежда само и единствено в аспект на извършено
съпричиняване, което би могло да рефлектира само и единствено при
конкретната индивидуализация на наказанието.
Деянието също така не може да се квалифицира като маловажен случай
по см. на чл.9 ал.2 НК, с оглед настъпилата средна телесна повреда.
Предвид всичко гореизложено, СГС приема, че резонно
първоинстанционният съд е признал обв. К. за виновен в извършване на
престъпление по чл.343 ал.1, б.„б. ", пр.2 вр. чл. 342 ал.3 НК.
Досежно индивидуализацията на наказанието:
Разпоредбата на чл. 78а от НК дава възможност за освобождаване от
наказателна отговорност на лице, извършило престъпление, при определени в
нормата предпоставки. В процесният случай всички материалноправни
предпоставки по чл.78а НК са изпълнени кумулативно, а именно обв. К. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а
НК, а също и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
Не е налице и нито една от предвидените в чл. 78а, ал. 7 НК забрани за
приложението на диференцираната процедура. Ето защо съдът служебно е
длъжен ако признае подсъдимият за виновен за извършване на престъпление
по повдигнатото му обвинение, на основание чл. 78а НК да го освободи от
наказателна отговорност.
Настоящата инстанция намира за напълно акуратни изводите на СРС
досежно приетите за налични смекчаващи отговорността на обв.К.
обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, фактът на оказване на помощ на пострадалия. Както
вече се посочи по-горе, подобно на първия съд, СГС също приема, че в
конкретния казус е налице съпричиняване на престъпния резултат, както от
страна на св.С., така и от двамата неустановени по делото водачи, ограничили
видимостта на обв.К. при навлизането му в инкриминираното кръстовище.
9
Последното в разрез с твърдяното от защитата е изчерпателно обсъдено и
взето предвид от първата инстанция при индивидуализация на наказанието.
Ето защо и предвид всички констатирани смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на каквото и да е отегчаващо такова водят
настоящият съдебен състав на извода, че така наложеното административно
наказание „Глоба“ в минимален размер от 1000 лв. се явява напълно
справедливо.Така наложеното наказание отговаря най-адекватно на
извършеното деяние и в най-голяма степен ще изпълни общата и специална
превенция, предвидени в разпоредбата на чл. 36 НК.
Предвид всичко гореизложено, СГС намира, че в конкретния казус не
са налице основания за корекция на решението в санкционната му част.
Претенцията на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието не е
подкрепена с конкретни аргументи, а прегледът на материалите по делото
обосновава категоричен извод, че при индивидуализацията му са отчетени
обстоятелствата от значение за вида и размера му без едни от тях да бъдат
надценявани за сметка на останалите. Съдът правилно е интерпретирал
смекчаващите отговорността обстоятелства и не е преценил да са налични
отегчаващи такива. С оглед горните обстоятелства искането за намаляване на
наказанието не може да бъде удовлетворено, тъй като целите по чл. 36 от НК
не могат да бъдат постигнати с по-лека санкция.Тук е мястото да се подчертае
и неоснователността на защитната претенция за определяне на наказанието в
условията на чл.55 НК – тази последна норма регламентира възможност за
смекчаване на наказателната репресия, но само и единствено при наложено
наказание съобразно особената част на НК, като същата е неприложима и в
хипотезата на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а НК.
В заключение и за прецизност и изчерпателност на изложението СГС
отбелязва и следното: Съгласно чл.78а, ал. 4 НК съдът може да наложи и
административно наказание лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е
предвидено за съответното престъпление. Съобразно нормата на чл.343 г НК,
във всички случаи на деяния по чл.343 НК съдът постановява и лишаване от
право по чл.37 ал.1 т.7 НК. Съгласно дадените в т. 9 от ППВС № 7/4.11.1985 г.
по н.д.№ 4/1985г. указания съдът може да не лиши подсъдимия от правото да
упражнява отделна професия или дейност и в случаите, когато за
престъплението в НК е предвидено задължително лишаване от тези права.
Законът не прави разлика дали за съответното престъпление е предвидена
възможност наред с другото наказание виновният да бъде лишен от права, или
налагането на лишаване от права е задължително. С оглед на по-ниската
степен на обществена опасност на деянието и на дееца целите на наказанието
могат да бъдат постигнати с налагане на административно наказание и без
лишаване от права.Лишаването от права в това производство е
административна, а не наказателна мярка. По тази причина кумулативното
наказание по чл.78а ал.4 НК е алтернативно предвидено и зависи от
10
преценката на съда.Настоящото производство обаче е образувано по въззивна
жалба на подсъдимия. Липсва съответен протест от страна на прокурора. С
оглед приниципа reformation in pejus, обективиран в чл.337 ал.2 НПК,
настоящият съд не може да наложи такова наказание. На това основание е
безпредметно да се изследва дали първоинстанционният съд правилно не е
наложил кумулативното наказание „лишаване от право да управлява МПС",
което се налага по преценка на съда. В тази си част присъдата не е
протестирана и поради това, не подлежи и на въззивна проверка.
Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 888/20.02.2024г. по НАХД 286/2023г. на
СРС, 100 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11