Р Е Ш Е Н И Е
№….........../15.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18293 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
срещу Г.А.В., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 12 650,25 лв., представляваща неизплатен остатък от главница по
договор за кредит „Експресо“ № ***, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
15.05.2014 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 983,82 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва по кредита, дължима за периода от 10.01.2012 г. до
24.10.2012 г.; сумата от 2 934,01 лв.,
представляваща наказателна договорна лихва, начислена за периода от 24.10.2012
г. до 14.05.2014 г., както и сумата от 57,18
лв., представляваща неизплатена такса за застраховка по кредита, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 6222/2014 г. по описа на Районен съд –
Варна.
По
твърдения в исковата молба, на
30.06.2011 г. между „С.Ж.Е.“ АД (с актуално наименование „***“ АД), в
качеството му на кредитор, от една страна, и Г.А.В. – кредитополучател, и В.Н.В.
– съдлъжник, от друга страна, е сключен договор за
кредит „Експресо“ № ***, по силата на който ищецът се
е задължил да предостави по разплащателна сметка на кредитополучателя сума в
размер на 13120 лв., срещу насрещното негово задължение да върне сумата, ведно
с дължимите лихви, такси и застраховки към кредита, на 96 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 194,40 лв. и падеж 10-то число
на съответния месец, съгласно приложен към договора погасителен план. Ищецът
твърди, че е изпълнил задължението си, като на 30.06.2011 г. е превел по
разплащателна сметка на ответника договорената сума. Излага, че ответникът Г.В.
е погасил изцяло първите пет погасителни вноски по кредита с падежи от
10.08.2011 г. до 10.12.2011 г., включително, като при настъпването падежа на
шестата погасителна вноска – 10.01.2012 г., по разплащателната сметка,
обслужваща кредита, не е имало достатъчна наличност за погасяване на дължимата
сума и не е последвало захранване на сметката. Предвид забавата на ответника,
на 30.05.2012 г. банката е изпратила писмо до Г.А.В. за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Счита, че предсрочната изискуемост е настъпила на
24.10.2012 г., на основание чл. 10, ал. 2 от договора, в резултат от забавата
на длъжника, продължила повече от 90 дни. Твърди, че поради неизпълнението на
задълженията в срок, ответникът дължи още уговорената в чл. 8, ал. 1 от
договора наказателна лихва върху неизплатената предсрочно изискуема главница,
формирана като сбор от номиналния лихвен процент и наказателна надбавка от 6
пункта, както и незаплатените месечни такси за застраховка, на основание чл.
10, ал. 3 от договора. Поддържа, че кредитополучателят е останал задължен по кредита
за следните суми, а именно: главница в размер на 12650,25 лв., договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.01.2012 г. до 24.10.2012 г. в размер на
983,82 лв., наказателна договорна лихва за периода от 24.10.2012 г. до
14.05.2014 г. в размер на 2934,01 лв. и такси за застраховка в общ размер на
57,18 лв.
Твърди
също, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6222/2014 г. по описа на
Районен съд - Варна, срещу която длъжникът е възразил.
По изложените съображения по същество
моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца посочените суми.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа
исковата молба и обективираното в нея искане. В условията на евентуалност, в
случай че не се установи предсрочната изискуемост на кредита да е настъпила
преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, моли за присъждане на падежиралите погасителни вноски, както и обезщетение за
забава. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в които оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Не оспорва, че между
страните е сключен сочения договор за кредит. Счита, че документът по чл. 417 ГПК не удостоверява подлежащи на изпълнение вземания, тъй като същият не
представлява извлечение от счетоводните книги на банката и не съдържа
изискуемите съгласно Закона за счетоводството реквизити. Намира, че
предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила, доколкото изявлението на
банката в този смисъл, обективирано в покана за доброволно изпълнение от
30.05.2012 г., не му е редовно връчено. Отделно намира, че изявлението е
направено от лице без представителна власт, в същото не са отразени коректно
дължимите суми и предоставеният седемдневен срок за доброволно изпълнение е
твърде кратък. Оспорва дължимостта на претендираните вземания с твърдения, че
размерът и периодът им (за периодичните такива) са произволно определени от
банката. Релевира и възражение за изтекла погасителна
давност. Възражения за ненадлежно уведомяване за предсрочната изискуемост и
изтекла погасителна давност са направени и в депозираното в заповедното
производство възражение.
С тези аргументи по
същество моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ответникът не се явява лично и не изпраща представител. Предварително
депозира молба, с която поддържа отговора на исковата молба и формулираното
искане по същество. Моли за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Искане за разноски за
адвокатско възнаграждение длъжникът е направил и в заповедното производство.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложения договор за кредит „Експресо“
№ *** (л. 8) се установява, че ищецът „С.Ж.Е.“ АД се е задължил да отпусне на
ответника Г.А. потребителски кредит в размер на 13120 лв. за преструктуриране
чрез рефинансиране на задължения на кредитополучателя към банката по договор за
банков кредит № 44455/20.12.2007 г. при еднократно усвояване на сумата в срок
до 3 работни дни след датата на подписване на договора по посочена
разплащателна сметка на клиента, от която сметка е уговорено да се извърши и
издължаването на кредита при служебно събиране на дължимите суми от страна на
банката (чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от Част II). Погасяването е договорено на 96
месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на
194,40 лв., с падеж 10-то число на съответния месец, съобразно погасителен план
- приложение № 1 към договора, в срок до 10.07.2019 г. Според т. 8 от Част I на договора кредитът се олихвява с номинален
лихвен процент в размер на 8,70 % годишно, формиран от стойността на базисен
лихвен процент на банката за лева (5,90 % към датата на сключване на договора)
и надбавка от 2,80 пункта. Общата сума, дължима от кредитополучателя, е
отразена в т. 12 от Част I на договора в размер на 18883,59 лв. при ГПР от
10,11 %. Уговорена е и застрахователна премия по сключена застраховка „Живот“
на кредитополучателя в размер на 368,67 лв. (т. 15.1), която сума последният се
е задължил да заплати на части, включени в месечните погасителни вноски по
кредита, видно от приложения погасителен план. В т. 9 от Част I на договора е
договорена наказателна надбавка върху просрочените погасителни вноски от 6
пункта над номиналния лихвен процент или 14,70 %. Наказателната надбавка се
начислява върху цялата главница след настъпване на предсрочна изискуемост.
Според чл. 10 ал. 2 от Част II вземането на банката за възстановяване на целия
кредит става предсрочно изискуемо при забава над 90 дни.
От приложеното заявление за застраховане на кредитополучатели –
индивидуални клиенти на „С.Ж.Е.“ от 24.06.2011 г. (л. 15) се изяснява, че във
връзка с договора е сключена и застраховка „Живот“ на кредитополучателя Г.А.В.
при ЗАД „Сожелайф България“ с уговорена
застрахователна премия, платима на месечни вноски, дължими едновременно с
вноските по кредита на съответната дата.
Към доказателствения материал
по делото е приобщен подписан от страните погасителен план – Приложение № 1 към
договора (л. 13), в който са отразени 97 погасителни вноски, първата от които с
падеж 10.07.2011 г., включваща лихва и застраховка в общ размер на 33,97 лв.
Останалите 96 месечни вноски, всяка от които в размер на 194,40 лв., включват
главница, лихва и застраховка, като падежът на последната погасителна вноска е
10.07.2019 г.
С обявения за окончателен
доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено
обстоятелството, че уговорената сума в размер на 13 120
лв. е усвоена от кредитополучателя по посочената в договора разплащателна
сметка.
Видно от приетата покана с изх. № 05-3465/30.05.2012 г. (л. 32), банката е отправила изявление
до ответника Г.В. за обявяване предсрочната изискуемост на кредита поради
допусната забава в плащанията.
По повод връчването на поканата
е приложено известие за доставяне (л. 31), в което е отразена дата на
получаване 01.06.2012 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза (л. 92) се изяснява, че по договора са извършени плащания в периода
от 30.06.2011 г. до 12.12.2011 г. в общ размер на
1055,97 лв., с които са погасени следните суми: 469,75 лв. главница, 500,55 лв.
лихва и 85,67 лв. застраховка. Според експертното заключение към 24.10.2012 г.
размерът на непогасените задължения по кредита е, както следва: 12650,25 лв.
главница, 924,53 лв. лихва, 63,08 лв. застраховка и 59,81 лв. наказателна лихва
при уговорения размер от 14,70 пункта годишно. Към датата на изготвяне на
заключението (16.06.2019 г.) непогасените суми са следните: 12650,25 лв.
главница, 4704,24 лв. договорната лихва, 335,26 лв. застраховка и 6029,30 лв.
наказателна лихва. Съгласно заключението уговорената наказателна лихва от 14,70
% годишно, начислена за процесния период 24.10.2012 г. – 14.05.2014 г. върху
цялата главница от 12650,25 лв., е в размер на 2928,85 лв., а наказателната
лихва върху падежиралата главница към крайната дата
на същия период (3113,87 лв.) възлиза на 720,94 лв. Според експерта законната
лихва за забава за периода от 24.10.2012 г. до 14.05.2014 г. върху главницата
от 12650,25 лв. е в размер на 2003,94 лв., а върху падежиралата
главницата от 3113,87 лв. – 159,69 лв.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 6222/2014
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 15.05.2014
г. заявление от „С.Ж.Е.” АД срещу солидарните длъжници
Г.А.В. и В.Н.В. е издадена заповед № 3399/19.05.2014 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за следните суми по
процесния договор за кредит, а именно: 12650,25 лв. главница, ведно със
законната лихва, считано от 15.05.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, 983,82 лв. възнаградителна лихва за периода 10.01.2012 г. –
24.10.2012 г., 2934,01 лв. наказателна договорна лихва за периода 24.10.2012 г.
– 14.05.2014 г. и 57,18 лв. за такси и застраховка. Въз основа на издадената
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп. дело №
20188950401603 по описа на ЧСИ Людмил Станев с рег. № 895 на КЧСИ, по
което поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника Г.В. на
03.10.2018 г. На 12.10.2018 г. същият е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, поради
което заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК за
предявяване на установителен иск относно оспорените вземания. Съобщението,
ведно с указанията на съда, е връчено на заявителя на 30.10.2018 г. и в рамките
на указания едномесечен срок по делото е постъпила молба, ведно с доказателства
за предявените установителни искове, депозирана чрез куриер, приел пратката на
30.11.2018 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените
искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията,
за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради
което основателността на исковите претенции е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните въз основа на
процесния договор за кредит, 2.) точното
изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, 3.) настъпила
изискуемост на задълженията по договора в претендирания размер и 4.)
неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точно изпълнение.
Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните е сключен процесният
договор за кредит „Експресо“ № *** Същият има
характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което възникналото
облигационно правоотношение се регулира от разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18
от 5.03.2010 г., в редакцията му, изм. и доп. с ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в
сила от 31.08.2010 г.), действащ към момента на сключване на сделката. Материалноправните норми на посочения специален закон са
императивни и за спазването им съдът следи служебно.
От гореизложеното съдържание на договора се установява, че са спазени
изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК за форма и съдържание на сделката.
Уговорените между страните клаузи са
обективирани на хартиен носител и са формулирани по ясен и разбираем начин. Представен
е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Следователно между страните е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение.
Безспорно е също, че кредитът е усвоен, тоест, че ищецът е изпълнил поетите
задължения по договора за кредит за предоставяне на уговорената сума от 13120
лв. Респективно за ответника е възникнало насрещното задължение да върне предоставените
парични средства, ведно с възнаградителната лихва, на посочения падеж.
Във връзка с изискуемостта на вземанията ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита при условията на чл. 10, ал. 2 от Част II на
договора, а именно при допусната забава в плащанията над 90 дни.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки:
обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да
предхожда по време сезирането на заповедния съд.
От представените писмени доказателствени средства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че до 12.12.2011
г. са извършвани плащания по кредита, с които са погасени първите шест вноски с
падеж до 10.12.2011 г., включително (табл. № 1 от заключението), след което
плащанията са преустановени. От изложеното следва, че ответникът е изпаднал в
забава на 10.01.2012 г., когато е падежирала седмата погасителна вноска по
кредита. Към датата на отправената до него покана (30.05.2012 г.) допуснатото
просрочие надвишава 90 дни, поради което съдът намира за доказано настъпването
на уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото на
уговорения в полза на длъжника срок.
Изявлението на банката в тази връзка е обективирано в покана с изх. №
05-3465 от 30.05.2012 г., като съдът приема, че същата е надлежно връчена на
длъжника на 01.06.2012 г. Това обстоятелство се доказва от представеното
известие за доставяне, оформено като редовно връчено на посочената дата,
съдържащо подпис на получателя и на връчителя, както
и номер на документа (изх. № на поканата), предмет на доставката. Следователно
е по делото установена и втората (субективна) предпоставка за настъпване на
предсрочната изискуемост и правните последици на същата са настъпили на
01.06.2012 г., която дата предхожда сезирането на заповедния съд със
заявлението по чл. 417 ГПК от 15.05.2014 г.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника относно редовността
на извлечението от счетоводните книги на банката, въз основа на което е
издадена заповедта за незабавно изпълнение.
Документ по чл. 417, т. 2 ГПК е изготвен и подписан от длъжностни лица
на банката и съдържа всички изискуеми реквизити, а именно: данни за договора за
кредит, за кредитополучателя, за усвоената сума и за размера на просрочените
задължения за главница, лихви такси и застраховка, поради което е редовен от
външна страна. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в определение
№ 290 от 12.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 684/2012 г., I т. о., ТК,
определение № 623 от 24.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 517/2012 г., I т. о.,
ТК, определение № 260 от 8.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 46/2011 г., II т.
о., ТК, определение № 207 от 15.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 970/2010 г., II
т. о., ТК, определение № 117 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 537/2009 г.,
I т. о., ТК, и други.
Според задължителните указания, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение №
3/2017 г., ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
В разглеждания случай погасителната вноска по кредита включва главница,
възнаградителна лихва и застраховка, поради което с настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита на 01.06.2012 г. ответникът е останал
задължен за цялата неизплатена главница в размер на 12650,25 лв., както и за
възнаградителната лихва и застраховка, включени в падежиралите
до тогава погасителни вноски с падежи от 10.01.2012 г. до 10.05.2012 г.,
включително, които възлизат в следните размери: 451,54 лв. за договорна лихва и
32,19 лв. за застраховка.
С оглед установената забава на ответника при изплащане на задълженията по
кредита, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за същия е възникнало и задължение за
заплащане на обезщетение за забава. Съдът намира, че
клаузата на т. 9.2 от Част I на договора, предвиждаща наказателна надбавка в
размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент (тоест 14,70 % наказателна
лихва), е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 във вр.
чл. 33, ал. 2 ЗПК, тъй като надвишава нормативно определения максимум на
отговорността на потребителя при допуснато просрочие до размера на законната
лихва за забава. При тези изводи в полза на кредитора следва да бъде присъдена
само законната лихва, начислена върху изискуемата главница. Съгласно
заключението на ССчЕ за претендирания период от
24.10.2012 г. до 14.05.2012 г. същата възлиза на 2003,94 лв. (л. 107).
В съответствие с изложените мотиви съдът намира, че предявеният
установителен иск за главница от 12650,25 лв. е изцяло основателен, а
останалите искове – частично основателни до размер на следните суми и за
следните периоди: за сумата от 451,54 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 10.01.2012 г. до 01.06.2012 г., за сумата от 32,19 лв.,
представляваща застраховка за периода от 10.01.2012 г. до 01.06.2012 г., както
и за сумата от 2003,94 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 24.10.2012 г. до 14.05.2012 г.
Горното обуславя необходимостта от произнасяне по релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Настоящият съдебен състав намира
същото за неоснователно. Давността за предявените с исковете по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК притезания е прекъсната и е спяла да
тече от датата на подаване на заявлението в съда – 15.05.2014 г., на основание
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, и до този момент не е изтекъл нито петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД, нито тригодишната давност по
чл. 111 ЗЗД, считано от падежа на първата просрочена погасителна вноска по
кредита – 10.01.2012 г.
В заключение, предявените
установителни искове следва да бъдат уважени до следните размери: 12650,25 лв. – непогасена предсрочно
изискуема главница, 451,54 лв. - възнаградителна лихва за периода от 10.01.2012
г. до 01.06.2012 г., 32,19 лв. - застраховка за периода от 10.01.2012 г. до
01.06.2012 г. и 2003,94 лв. - обезщетение за забава, начислено за периода от
24.10.2012 г. до 14.05.2012 г. Установителните
претенции следва да бъдат отхвърлени, както следва: за разликата над 451,54 лв.
до пълния предявен размер на вземането за възнаградителна лихва от 983,82 лв. и
за периода от 01.06.2012 г. до 24.10.2012 г.; за разликата над 32,19 лв. до пълния предявен размер на вземането за застраховка от 57,18
лв., както и за разликата над 2003,94 лв. до пълния предявен размер на
вземането за лихва за забава от 2934,01 лв..
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 683,38 лв., при извършени разноски от
общо 750,51 лв., от които 400,51 лв. за заплатена държавна такса (л. 33), 250
лв. за депозит за вещо лице (л. 69 и л. 116) и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно
изпълнение в размер на 332,51 лв. за заплатена държавна такса, като от тях,
съразмерно с уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата от 302,77 лв.
Предвид
изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответната страна
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
(л. 81), в полза на адв. И.И.
следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ
и съдействие на ответника в исковото производство, съразмерно
с отхвърлената част от исковете, в
размер на 92,02 лв. (при определено
адвокатско възнаграждение от 1028,75 лв. по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения).
В
полза на адв. И. следва да бъде присъдено и
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжника
в заповедното производство (л. 34), съразмерно с отхвърлената част от
исковете, в размер на 66,70 лв. (при определено адвокатско
възнаграждение от 745,63 лв. по реда на чл. 7, ал. 7 във вр.
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Г.А.В., ЕГН **********,***,
дължи на ищеца „E.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, следните суми:
сумата от 12 650,25 лв. (дванадесет
хиляди шестстотин и петдесет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
неизплатен остатък от главница по договор за кредит „Експресо“
№ ***, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.05.2014 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 451,54 лв. (четиристотин петдесет и един лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита за периода
от 10.01.2012 г. до 01.06.2012 г., сумата от 32,19 лв. (тридесет и два лева и деветнадесет стотинки) за такси и
застраховка, както и сумата от 2003,94
лв. (две хиляди и три лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 24.10.2012 г. до 14.05.2014 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 6222/2014 г. по описа на Районен съд –
Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявените
установителни искове за разликата над сумата от 451,54 лв. до пълния предявен
размер на иска за възнаградителна лихва от 983,82 лв. и за периода от
01.06.2012 г. до 24.10.2012 г., за разликата над сумата от 32,19 лв. до пълния
предявен размер на иска за такси и застраховки от 57,18 лв., както и за
разликата над сумата от 2003,94 лв. до пълния предявен размер на иска за лихва
за забава от 2 934,01 лв.;
ОСЪЖДА Г.А.В., ЕГН **********,***, да
заплати на „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 683,38 лв. (шестстотин
осемдесет и три лева и тридесет и осем стотинки), представляваща сторени в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА Г.А.В., ЕГН **********,***, да
заплати на „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 302,77 лв. (триста и два лева
и седемдесет и седем стотинки), представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно
с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. И.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 92,02 лв. (деветдесет
и два лева и две стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника в исковото
производство, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата във вр. чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения;
ОСЪЖДА „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. И.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 66,70 лв. (шестдесет и
шест лева и седемдесет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на длъжника в заповедното
производство, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. чл.
38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата във вр. чл.
7, ал. 7 във вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: