№ 212
гр. Панагюрище, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20255230100557 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 422 във
връзка с чл. 415 ГПК предявен от “Креди йес” ООД срещу Ц. П. П., за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 5640 лв. - сума дължима по запис на заповед от 09.01.2019
г който обезпечава Договор за паричен заем № 594010 към искане № 78661 от
09.01.2019, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 708/2019 г. по описа на
Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: по искане на ищца е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ЧГД № 708/2019г . по описа на PC-Панагюрище срещу длъжника: издател Ц.
П. П. и авалиста П Н Д, с която солидарно са осъдени длъжниците да заплатят
на кредитора „Креди Йес” ООД заявените суми: главница: 5640 лв. по Запис
на заповед от 09.01.2019г., както и съдебни разноски по делото - 112,80 лв.
държ.такса и 427 лв. адв. възнаграждение, във връзка с постъпило от
длъжника П. възражение и на основание дадени от съда указания се сочи, че е
предявена настоящата искова молба. В исковата молба се твърди, че вземането
на ищеца е във връзка с неизпълнение на поето задължение за плащане по
Запис на заповед от 09.01.2019г., издадена от ответника, която Запис на
заповед е валидна и представлява обезпечение по Договор за паричен заем №
594010 към искане № 78661 от 09.01.2019г., сключен между „Креди Йес”
ООД, в качеството му на Заемодател и Ц. П., в качеството му на заемател.
Твърди се, че заемателят не е изпълнил задълженията си за плащане на
1
дължимите погасителни вноски, съгласно погасителния план, поради което
заемодателят „Креди Йес” ООД е упражнил правото си да търси изпълнение
на дължимите суми по съдебен ред. Сочи се, че видно от представена в
оригинал пред съда по заповедното производство Запис на заповед от 09
януари 2019г., същата е издадена от Ц. П. П.. С издаването на конкретната
Запис на заповед издателят Ц. П. е поел безусловно и неотменяемо
задължение за плащане на сумата в размер на 5640 лв. на предявяване на
поемателя „Креди Йес” ООД. Твърди се, че записът на заповед е надлежно
предявен за плащане на издателя Ц. П. на 10 януари 2019г. Твърди се, че
процесната запис на заповед, която представлява ценна книга е валидна, тъй
като е издадена изцяло при спазване законовите изисквания за форма и
съдържание установени в ТЗ. Сочи се, че предвид пълнотата на съдържанието,
представената Запис на заповед представлява редовен от външна страна
документ, материализиращ безусловно и неотменяемо задължение на
издателя Ц. П. да плати на поемателя „Креди Йес” ООД посочената сума пари.
Твърди се, че с оглед това, че заемателят Ц. П. не е изпълнил задължението си
за плащане на дължимите погасителни вноски по Договора за заем,
заемодателят ищец е упражнил правото си да търси изпълнение на дължимите
суми по съдебен ред. Излага се, че сключения между страните по делото
договор за паричен заем № 594010 към искане № 78661 от 09.01.2019г.,.
обезпечен с процесната запис на заповед е валиден, като се конкретизира, че
на 04.01.2019г. е подадена молба за заем № 78661 до „Креди Йес“ ООД, в
качеството му на небанкова финансова институция, отпускаща заеми от Ц. П..
С така подадената молба заемоискателят отправя искане към „Креди Йес”
ООД да му бъде отпуснат паричен заем в размер на 5000 лв. с цел „ за
ремонт“. След извършване на оценка на така депозираното искане и въз
основа на посочените в него параметри за заем, „Креди Йес” ООД е одобрило
молбата за заем на Ц. П. за предоставяне в заем на сума до размер от 5000 лв..
В резултат на това на 09.01.2019г. в гр.Панагюрище между страните — Ц. П., в
качеството му на Заемател и „Креди Иес” ООД, в качеството му на Заемодател,
е сключен Договор за паричен заем №594010 към Искане № 78661. Видно от
приложения договор за заем, в чл. 3 на същия е направено подробно описание
параметрите на отпуснатия заем. В чл.4, ал.1 от договора е посочено, че същия
служи като разписка и удостоверение за получената по договора заемна сума
от Заемателят, като е предоставен на ответника и погасителен план и общи
условия към него, като ответникът се е съгласил изрично с тях видно от чл 12
от договора. Твърди се, че заемната сума по договора в размер на 5000 лв. е
предадена в брой лично на заемателят Ц. П. на 09.01.2019г. Излага се, че след
сключване на договора за заем е извършено 1 бр. плащане на погасителна
вноска на дата 09.01.2019г. в размер на 235 лв., след което плащания не са
извършвани, с оглед което е потърсено по съдебен ред изпълнение на сумата
представляваща остатък от дължима главница. Излага се, че сумата в размер
на 5640 лв, представлява както следва: непогасена главница по договора за
заем - 1944.27лв., договорна лихва - 869.39 лв., неустойка по чл.8 от
2
договора за заем - 2591.34 лв., наказателна лихва за забавено плащане - 235.00
лева.Вземането на „Креди Йес” ООД към П Д произтича от валидно сключен
между страните Договор за поръчителство към договор за заем 594010 от дата
09.01.2019г..Във връзка с така сключения договор за заем №
594010/09.01.2019г. и с цел обезпечаване на задълженията по него, на същата
дата 09.01.2019г. между П Д, в качеството му на поръчител и Креди Йес ООД е
сключен Договор за поръчителство към договор за заем 594010. Съгласно така
сключения договор, поръчителят П Д се е задължил да отговаря солидарно със
заемателя Ц. П. спрямо заемодателя „Креди Йес” ООД за задълженията на Ц.
П., произтичащи от Договор за заем 594010 от 09.01.2019г., като при
неизпълнението им от заемателя. поръчителят е поел отговорност да ги
изпълни при условията на договор за заем номер 594010 от дата 09.01.2019г. ..
Поръчителят П Д се е запознал с договора за заем, по който поръчителства и с
общите условия към него, като доказателство за което е положил подписа си
под общите условия към договора за заем, заедно със заемателя Ц. П.. Сочат
се доводи по отношение наличие на сключен договор за поръчителство с П Д,
обезпечаващ процесния договор за кредит, поради което и спрямо поръчителя
е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК. Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се
разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който се излага, че исковата молба е допустима, подадена е в
законоустановените срокове затова, но се явява неоснователна по същество.
Излага се, че в обстоятелствената част на исковата молба има съществени
противоречия и неточности- така например заемът по договор за заем е в
размер на 2000 лв. и никога ответникът П. не е получавал заемна сума в
размер на 5000 лв., както неправилно и погрешно се твърди с исковата молба.
Оспорва се че е била получавана от ответника сума в размер на 5000 лв., като
ясно и точно в договора с №594010 за заем от 09.01.2019 г. е посочена
предадената в заем сума /по арг. от чл. 3, точка 1 от договора - 2000 лв./. Освен
това се излага, че в чл.3, т. 8 е посочена дата на първото плащане -
08.02.2019г., което е посочено и в погасителния план към договора. Прави се
възражение за погасяване по давност на процесните суми. Въпросният запис
на заповед, издаден на 09.01.2019 г., която е и датата на сключване на
Договора за паричен заем № 594010, е бил предявен на ответника на
10.01.2019 г. - следващия ден, съобразно твърденията изложени от исковата
молба, като се сочи, че по този начин е признат от ищеца факта, че записът на
заповед е покрит, погасен с изтичането на 3 - годишна давност, тъй като
вземането по него се е погасило още през 2022 г. Възражението за изтекла
давност е валидно и в периода от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
заведено на 30.09.2019 г. в регистратурата на PC Панагюрище до датата на
образуване на изпълнителното дело, станало на дата 27.09.2024 г.. В отговора
на исковата молба се излагат доводи за нищожност на менителничния ефект и
3
записа на заповед, която е признато да обезпечва сключения между страните
договор за заем от 09.01.2019 г. Твърди се, че е юридически неиздържано да се
твърди забава за плащане на сума по записа на заповед от 10.01.2019 г. за
обезпечение на вземане по каузалното правоотношение, първата вноска от
която е с падеж по- късна дата - първа вноска 08.02.2019 г. и последна вноска
08.01.2021 г. Сочи се, че това води до нищожност на самия запис на заповед
поради противоречие с добрите нрави и представлява открито злоупотреба с
право и нарушава принципи на договорната равнопоставеност. Поставя се
длъжникът в забава преди още да е настъпило времето за това, което е
нарушение на материалния закон. Не е спазен основен принцип на
договорното право. Де юре още от следващия ден -10.01.2019 г. длъжникът е
бил в забава с плащанията по записа на заповед, без да е бил в такава по
цитирания в исковата молба договор за заем, съответно погасителен план и
договор за поръчителство, сключен пак към договора за заем от 09.01.2019 г.
Акцентира се на факта, че в договора за поръчителство е посочена съвсем
различна сума от 5640 лв, като сключването на договор за поръчителство е
ирелевантен по отношение процесното вземане. Моли се за отхвърляне на
предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца суми представляващи главница по договор за кредит
сключен между страните, договорна лихва и мораторна лихва за забава, както
и такси.
Исковата претенция е процесуално допустима - предявен е в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно
от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя –
ищец на 08.05.2024 г., а исковата молба е подадена на 06.06.2025 г., от
процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.
В мотивите на т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 29.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС е прието, че с въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение
за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По
правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно
4
отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането
по записа на заповед. При липса на спор между страните относно наличието
на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с
издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника –
длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на
вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение. В конкретния случай с отговора на исковата
молба от ответника са наведени доводи за възникване на каузално
правоотношение между страните – факт по който не се спори, доколкото към
подадената искова молба е представен препис от договор за паричен заем №
594010 от 09.01.2019 г. към искане № 78661 сключен между страните по
делото. Ето защо с Определение № 456 от 14.08.2025 г., с което е изготвен
доклада по делото съдът е указал на страните по спора, че ще разгледа
заявените от ответника възражения по отношение валидността на каузалното
правоотношение, за обезпечението на което служи издадения запис на
заповед, доколкото в случай, че същите не са възникнали надлежно, респ. са
погасени, то това са факти относими към вземането предмет на записа на
заповед. При разпределяне на доказателствената тежест по реда на чл. 154
ГПК, съдът изрично е указал на ищеца, че следва да докаже наличието на
следните материално правни предпоставки, с оглед уважаване на заявената
искова претенция, а именно: валиден Договор за паричен заем № 594010 от
09.01.2019г. сключен между страните, по който кредитодателя е предоставил
на ответника сума пари и нейния размер, който се твърди да е 2000 лева;
настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница;
изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват
договарянето на размера на лихвата - договорна и неустойката, в
съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, като следва
да се установи, че записа на заповед обезпечаващ процесния договор е
редовен от външна страна.
По делото е представен и приет като доказателство договор за паричен заем
№ 594010 от 09.01.2019 г. към искане № 78661 сключен между “Креди
йес”ООД и Ц. П., от който се установява, че кредитодателят- “Креди ейс” ООД
е предоставил на кредитополучателя - ответника по делото сума в размер на
2000 лева,, която е следвало да бъде погасена на 24 месечни вноски в срок до
08.01.2021 г.. при месечен лихвен процент в размер 3,330% и ГПР -48,55 % и
обща сума за плащане 2935,99 лева. В чл. 6 от договора е уговорено
задължение за представяне от кредитополучателя на обезпечение по договора,
като в чл. 8 от договора е предвидено задължение за заплащане на неустойка
при непредставяне на обезпечение в размер на 2704,01 лева, която сума е
включена в подписания между страните погасителен план. По този начин
5
общо дължимата сума по договора за заем възлиза в размер на 5640 лева. В
този размер е издадена от ответника запис на заповед на 9.01.2019 г. (л. 6 от
заповедното производство). Посочено е, че записа на заповед е предявен на
10.01.2019 г.
Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
От данните по делото се установява, че между „Креди йес” ООД и Ц. П. на
30.09.2019 г. е сключен договор за кредит, по силата, на който търговското
дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 2000 лв. Уговорен е
между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходи.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК, като съдът е длъжен
служебно да следи за неговата валидност.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби
уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Според чл.
19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В
ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
6
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези
разходи следа да се включат и всички суми уговорени в договора, които водят
до увеличаване размера на дълга (в този смисъл са и Решение от 21.03.2024 г.
по дело С-714/22 на СЕС и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС).
Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от предвидените в чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48 разходи, договорът за кредит следва да се счита за
нищожен, което води до връщане само на чистата стойност на отпуснатия
кредит- главница.
В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от
48,15%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК,
доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като
не включва част от разходите по кредита, а именно неустойката при
непредоставяне на обезпечение. Видно от договора за заем е посочено, че
общо дължимата сума от кредитополучателя е в размер на 2935,99 лева при
получена сума от 2000 лева, респ. ГПР при съотношение на получена сума и
сума подлежаща на връщане следва да се изчисли именно в размер на 48,15%,
като в подлежащата на връщане сума не е посочена неустойката уговорена в
чл. 8 от договора, която е в размер на 2704,01 лева - размер надвишаващ
сумата отпусната в заем. В процесния случай неустойката е предвидена за
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение
на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните
неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията по Договора за заем,
нито вредите от неизпълнението на задълженията по Договора, а евентуални
такива от непредоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция, запис на заповед, ипотека върху недвижим имот. Чрез неустоечната
клауза от Договора се цели санкциониране на кредитополучателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума. От
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва
вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за
неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение е посочено като
7
условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е
индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи
размера на разходите по кредита, т.е. „неустойката“ се явява разход по
кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т. 10
от ЗПК не е включен в ГПР. Друга индиция за това, че неустойката
представлява разход по кредита, който е отнапред известен за кредитодателя е
и фактът, че същата е включена в дължимите месечни погасителни вноски
посочени в погасителния план, като сумата е включена в дължимото по
издадената запис на заповед, с която се цели обезпечаване на задълженията по
процесния договор.
Съдът намира, че с процесната неустоечна клауза се заобиколя правилото на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от
нормативно допустимия. Въпреки че формално в процесния договор е посочен
размер на ГПР, който не надвишава законово допустимия, без включването в
него на сумата по чл. 18 от Договора, той не отговаря на реално прилагания
между страните по Договора и не може да изпълни функцията си - да даде
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му. Посочването на
стойност на ГПР по-малка от действителната, която превишава ограничението
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на целия Договор за кредит,
на основание чл. 22 от ЗПК (в този смисъл Определение № 50685 от
30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о. и Решение от 13.03.2025 г.
по дело № С-337/23 СЕС) .
С оглед на изложеното и на основание чл. 23 ЗПК следва да се приеме, че
ответникът дължи заплащане единствено на отпуснатата в заем главница, като
с изгответия по делото проекто-доклад изменен в първото по делото о.с.з. е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че
ищецът е отпуснал на ответника сума в размер на 2000 лева, като същият е
извършил плащания за погасяването й в общ размер на 235 лева. Ето защо
претенцията на ищеца се явява основателна за сумата в размер на 1765 лева,
до който размер следва да се уважи предявения иск, като за сумата над
уважения размер до претендирания от 5640 лева следва да се отхвърли като
неоснователен.
В срока по чл.131 ГПК е заявено възражение за давност. Разпоредбата на чл.
116, б. “б” ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, а разпоредбата на чл. 115, б. “ж” ЗЗД предвижда, че давността не
тече докато трае съдебния процес. В конкретния случай заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено на
30.09.2019г. с което действие е прекъсната давността и същата е спряла да
тече за периода на съдебното производство, което към настоящия момент не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт. Производството по чл. 422 ГПК е
своеобразно продължение на заповедното поризводство и исковата молба се
8
счита за предявена от дата на подаване на заявлението - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното и предвид прекъсването и спирането на давността съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че вземанията по
договора заем, респ. тези по записа на заповед са погасени по давност.
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадени
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС при отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така
тъка то в разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при
отхвърляне на иска за установяване съществуването на вземането –
изпълнението се прекратява. При издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не се провежда
до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за
установяване на съществуването на част от вземането препятства влизането в
сила на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано
изпълнително производство, решението за отхвърляне на установителния иск
е пречка за образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то
същото подлежи на прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в
настоящият случай, макар част от предявените искове да се явяват
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, то издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
по ч.гр.д. № 708/2019г. по описа на Районен съд – Панагюрище не следва да се
обезсилва.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за
присъждане на разноски в заповедното производство. На основание чл. 78,
ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в полза на ищеца съразмерно с
уважената част от иска ( за сумата от 1765 лева от предявен размер от 5640
лева), които са в общ размер на 168,92 лева, от които 35,3 лв. - ДТ и 133,62 лв.
- адвокатско възнаграждение, доколкото да представени доказателства, че
същите са реално сторени л. 9 и л. 10 от заповедното производство.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. ГПК следва да се присъдят разноски в полза на
ищеца съразмерно с уважената част от иска ( за сумата от 1765 лева от
предявен размер от 5640 лева), в размер на 312,94 лева, л. 6 от делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство в размер на 625,88 лева –
възнаграждение за един адвокат, доколкото искането за присъждането им е
своевременно направено, като да представени доказателства, че същите са
реално сторени – договор за правна защита и съдействие – л. 42 от
първоинстанционното производство.
9
Разпоредбата на чл. 77 ГПК предвижда, че ако страната остане задължена за
разноски, съдът постановява принудителното им събиране. В конкретния
случай съдът е пропуснал да събере дължимата държавна такса за исковото
производство в размер на 112,80 лева, поради което ищецът следва да бъде
осъден да я внесе по сметка на РС- Панагюрище.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 535 ТЗ, по отношение на Ц. П. П. ЕГН: **********,
с адрес:гр. Панагюрище, ул. „****” № 32, че “Креди йес” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. “България”
№ 196 е носител на парично вземане в размер на сумата 1765 лв. - главница по
договор за паричен заем № 594010 от 09.01.2019 г. към искане № 78661
сключен между страните по делото, обезпечен със запис на заповед от
09.01.2019 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба
- 30.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №708/2019
г. по описа на Районен съд - Панагюрище, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер от 1765 лева до предявения размер от 5640 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ц. П. П. ЕГН: ********** да
заплати на “Креди йес” ООД ЕИК ********* сумата в размер на 168,92 лв. –
представляваща разноски направени в заповедното производство, както и
сумата в размер на 312,94 лв. разноски направени в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, “Креди йес” ООД ЕИК
********* да заплати на Ц. П. П. ЕГН: ********** сумата в размер на 625,88
лв. – разноски направени в исковото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, “Креди йес” ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. “България” № 196 да
заплати по сметка на Районен съд - Панагюрище сума в размер на 112,80 лева
- дължима ДТ, както и на 5 лева само в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна
жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
10