№ 217
гр. Варна, 06.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Ив. Денев
СъдебниСевим З. Емин
заседатели:Тодорка Р. Кръстева
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора С. Ив. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Наказателно дело от
общ характер № 20223100201031 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 12:30 часа се явиха:
ПОДС. Т. Д. Г. - редовно призован, явява се лично и с адв. А. А., редовно
упълномощен.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
А. Г. А. - редовно призован, явява се лично.
Н. Н. А. - редовно призован, явява се лично.
И. Д. И.- редовно призован, явява се лично.
И. Г. Я.- редовно призован, явява се лично.
А. Г. К.- редовно призован, явява се лично.
М. Д. Д.- редовно призован, явява се лично.
М. И. Н. - редовно призован, явява се лично.
М. С. Т. - редовно призован, явява се лично.
В. А. С. - редовно призован, явява се лично.
С. И. А. - редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от свидетелката, с която уведомява съда, че от
01.08.2017 г. живее постоянно в Германия. Невъзможно й е да пътува до България за
участието като свидетел в съдебните заседания, поради финансови причини и невъзможност
за отсъствие от работа.
С. Д. Д.- редовно призован, явява се лично.
С. С. Н.- редовно призован, явява се лично.
1
Ю. Н. А. - редовно призован, явява се лично.
Б. Р. М. - редовно призован, явява се лично.
Т. И. Г. - редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ докладва постъпило заявление от свидетеля, че е в домашен отпуск до 8
март, ведно с приложен болничен лист.
Л. А. К. - редовно призован, не се явява.
А. А. М. - редовно призован, явява се лично.
С. Д. С. - редовно призован, явява се лично.
И. Б. Ц. - редовно призован, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. Д. П. - редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл.274 от НПК. Искания
в тая насока не се направиха.
Нови искания на основание чл. 275 от НПК не се направиха:
СЪДЪТ предлага на страните, с оглед големия брой призовани свидетели и
невъзможността да бъдат разпитани в рамките на днешния ден, част от тях, а именно - И.
И., М. Н., М. Т., С. Д., Ю. А., Б. М., Л. К., А. М., както и вещото лице П. П. да бъдат
изслушани в следващото съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. А.: Не се противопоставям.
СЪДЪТ уведомява свидетелите И. И., М. Н., М. Т., С. Д., Ю. А., Б. М., Л. К., А. М.,
както и вещото лице П. П., че следва да се явят, за да бъдат разпитани в следващото съдебно
заседание, което е насрочено за 03.04.2023 г. от 10:00 ч.
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраниха от съдебната зала.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272, 273, 274 от НПК, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл. 276 ал. 1 от НПК Председателят на състава докладва основанията за
2
образуване на съдебното производство.
На основание чл. 276 ал. 2 от НПК Председателят предоставя възможност на
прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обстоятелствата, включени в обвинителния акт, който
съм внесъл.
ПОДС. Г.: Разбирам обвинението. Ще дам обяснения след разпита на всички
свидетели.
Със съгласието на страните и по молба на свид. А. А. да бъде разпитан първи,
съдът пристъпва към снемане самоличността и разпит на свид. А. Г. А. – 51 г.,
българин, бълг. гражданин, със средно специално образование, женен, работи в
„Напоителни системи“ ЕАД техник-механик, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да
говори истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. А.: Работил съм в „Напоителни системи“, като техник-механик на техника и
съоръжения. Моят ресор е автомобили. През 2015-2016 г. местоработата ми беше в
гр.Варна, в ремонтна работилница. Нямам представа защо се наложи да бъде освободена. В
момента, в който са казали на колегите да освободят ремонтната работилницата аз бях в
район Цонево. Специално мен никой не ме е занимавал с това. Моето задължение беше да се
движат автомобилите – Уазки, Ниви, всичко що касае техника – тежка и лека. Моята работа
е като техник-механик, когато ми се обадят, във всеки район, където има машини, отивам и
работя. В същия ден, в който са взели автомобилите за скраб, аз бях в район Тръстиково. Не
съм присъствал.
Бил съм член на комисия, която е правила инвентаризация. От м. март 2007 г., когато
съм започнал, всяка година се прави такава инвентаризация. В последната инвентаризация
преди да се освободи работилницата, ако ме е имало в списъка, значи съм присъствал и съм
се подписал на тоя документ. Ако ме няма в списъка, примерно съм бил отпуск, имало е
случаи не ме включват в комисията за инвентаризация. В инвентаризацията мен ме
включват що се касае за моя ресор – автомобилите. В ремонтна работилница бяха
автомобилите. Когато се наложи ремонт, идват автомобили от други райони и там ги
ремонтираме.
За инвентаризацията в края на 2015 г. нямам спомени точно кои сме били в
комисията. Не помня кой е бил материално отговорно лице на този склад, на който
правихме инвентаризация. Помня, че сме правили инвентаризация. Когато правим
инвентаризация на автомобилите, аз съм там. В другите ресори, в които не участвам и нямам
каквото и да било с тях, примерно наложило ми се е да отсъствам, не съм бил там. Имаше
най-различни консумативи, които мен не ме касаят. Аз отговарям за определени неща. Аз
подписвам протокол за инвентаризация и за другите неща. Нещата, които мен не ме касаят, в
3
инвентаризацията им не съм участвал. Имало е случаи, когато и с останалите членове на
комисията така да се процедира. Практиката е да се броят нещата. Има един сандък с лого –
„гайки и болтове“, от години, няма как да тръгнеш да ги броиш. Конкретно за тази
инвентаризация нямам спомен, поредна инвентаризация. Аз не съм участвал в
инвентаризацията на административната сграда.
На въпроси на прокурора:
Пълната инвентаризацията, която е направена в края на 2015 г., е направена само по
документи. Аз ви казах що се отнася до моя ресор. С други неща, които не ме касаят, аз не
отивам да броя и да гледам какво има, какво няма. В крайна сметка всеки си отговаряше за
определени неща. Което не е в моя ресор, аз не участвам. Моят подпис стои в протокола, аз
разчитам на това, което колегите са обособили и са казали, че всичко си е на место.
На въпроси на съда:
Инвентаризацията за ремонтната работилница я извършвахме като проверяваме това,
което пише в списъка, има ли го в ремонтна работилница, било то Ниви, Уазки и т.н. има ли
ги – да, спрени са. Имат ли газови уредби, имат.
На въпроси на адв.А.:
Нямам спомен за колко време извършихме инвентаризацията през 2015 г.
Документите ги съставят в счетоводството, при нас всичко идва в изготвен екземпляр и ние
се подписваме. От счетоводството идват екземплярите, които се водят, да кажем в ремонтна
работилница, говоря за автомобилите, тия и тия автомобили има ли ги няма ли ги, в какво
състояние са, описани са и се подписваме. Всяка година идват почти едни и същи описи, то
не е имало промяна в описите. Естествено, ако има закупен нов автомобил, което не се е
случвало. Ако има нещо откраднато, присвоено, загубено, там вече се занимава
счетоводството. Аз не се занимавам. Бракувани вещи не е имало досега от София,
доколкото знам. Не е имало брак. Най-вероятно в следващата инвентаризация отново сме ги
отмятали.
На въпроси на съда:
Точно нямам спомен за колко дни е станало освобождаването на базата. Колегите
изкараха техниката и се изместихме в базата в Тръстиково. По нашата част не всичко
изместихме. По спомен, доколкото знам, остана един мотокар, просто не беше в движение.
Нямаше на какво да го натоварим, той беше в такова състояние, че …
Изнасянето не стана за един ден, за седмица може би. Имаше неща, които бавят за
товарене-разтоварване и т.н. От колеги по телефона разбрах, че трябва да се освобождава
базата. А. К. ми беше пряк началник, началник „Транспорт“.
На въпроси на адв. А.:
Не знам мотокара, който остана, дали се води като материален актив на
предприятието. Най-вероятно и след 2015 г. съм участвал в други инвентаризации.
Конкретно за мотокара нямам спомен дали са го писали пак в протоколите за следващите
4
инвентаризации.
На въпроси на съда:
Аз не знам дали са останали вещи в ремонтната работилница след предаване на
владението й. В ресора, за който отговарях, вещи не са останали.
На въпроси на адв. А.:
Застраховките на транспортните средства идват директно от София. Не мога да кажа
дали към 2015 г. всички превозни средства, собственост на „Напоителни системи“, са били в
движение. Не знам дали са имали задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
технически прегледи, тъй като за това се грижи Началник „Транспорт“ – А. К..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият беше
освободен.
СВИД.И. Г. Я. – 48 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование, неженен,
работи, собственик на „Елтес“ ЕООД, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да
говори истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. Я.: Не знам как се е стигнало до публична продан на ремонтната
работилница. Тогава си търсех база. Има сайт, който отворих и видях, че имота е обявен на
публична продан. Мисля, че един път се явих на търг. Не помня каква беше цената, има
документи. Впоследствие, отидох, платих я. Със съдия изпълнителя направихме въвод.
ЧСИ, който беше обявил имота за публична продан, беше Захари Д.. След спечелването,
направихме въвод, понеже имаше много наематели, всички да са уведомени. Някъде в
началото, след като придобих собствеността на имота, направихме въвода. Не помня дали
имаше клауза, че владението ще бъде предадено след известно време. По-скоро имахме
уговорка. Наемателите бяха може би 5,6, 7, 8. Сигурно са били наематели на „Напоителни
системи“. Не мога да кажа със сигурност колко от тези помещения са ползвали „Напоителни
системи“. Имахме уговорка с „Напоителни системи“, че се запечатват помещенията, слагат
се стикери и те започват да си изнасят имуществото, което имат. Имаха 14-дневен период.
Преди да закупя помещенията по-скоро съм ги гледал на Гугъл мапс и съм минавал със
Street View. Физически не знам какво е имало в помещението, и не ме интересува. Мен ме
интересуваше къде ще си оставя моите работи. Част от нещата бяха изнесени, част от тях не.
Доколкото си спомням след това продължаваха да изнасят. По спомен, някакъв камион се
развали, нещо такова. Имаше изнасяне на вещи и материали и след изтичане на 14-дневния
срок. Аз не съм стоял там през цялото време. Беше запечатано, хората влизат и си изнасят
каквото си искат. Ако трябва да обобщя, всичко беше „тотал щета“ от тия материали и това,
което е имало там, от моя гледна точка. Нали правим въвод, ние влизаме, гледаме,
обикаляме. После слагаме лепенките. Помещенията се запечатаха. След изтичане на срока
нямам спомен каква е била констатацията на помощника на ЧСИ - дали, че има вещи, които
трябва да се вземат или че помещенията са празни. Похабените вещи моите хора с камион ги
изнесоха на сметището. Ако влезете в една маза, която е на 30 години, какво ще намерите в
5
нея? Аз даже не съм в тая сфера да ползвам нещо от тези неща.
Поисках наем от „Напоителни системи“, защото не бяха изнесли някакви неща.
Доколкото си спомням пуснахме някакви фактури, те ни ги върнаха. Отвън бяхме
складирали някакви техни неща. Не мога да кажа в какъв период от време изнасяха от
момента, в който им поискахме наем. Никой не ги е ограничавал каквото искат да си търсят.
Аз не стоя постоянно там, нямам на идея кой влиза, кой излиза. Имам си служители, които
бяха там. Те влизат, аз съм им дал разрешение да влизат и да изнасят. То си е тяхно, мен не
ме интересува.
На въпроси на прокурора:
Контактувал съм с управителите на Варненския клон - Т. Г. и след това с В. С..
Доколкото си спомням г-н Г. ми каза, че следващият, ако е г-н А., евентуално ще ме търси.
В. ми показа някакъв списък и ме пита къде е това. Казах, че не знам. Има законов срок. Ако
трябва да съм честен, на добра воля съм ги оставил колкото време искат да си ги изнасят.
На въпроси на адв. А.:
Списъкът не ми е предоставен, видял съм го. Съдържанието беше, примерно 1-ва
точка - водна топка, 2-ра точка – клавиатура, 3-та точка - контейнер, 5-та – разклонител и
т.н. Не мога да кажа това, което е било налично в складовете по време на въвода, дали е
отговаряло на съдържанието на този документ. Аз даже и не съм го чел документа, в него
пише хиляда неща.
На въпроси на съда:
Времето, за което трябва да се изнесе това, което е било вътре, първо не съм го
определял аз. Заедно със съдията решихме, че това време е нормално, защото от моя гледна
точка аз трябва да вляза във владение веднага. Направихме го като жест на добра воля на
въвода, за да могат хората да си вземат нещата. Вече дали е нормално или не е нормално, те
с каква техника са разполагали и какво им е трябвало от тези неща, не знам.
АДВ. А.: Моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля от 16.03.2018 г., поради
констатирани противоречия, на основание чл. 281, ал. 5 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
СЪДЪТ намира, че искането на защитата за прочитане показанията на свидетеля И.
Г. Я., дадени на ДП и протоколирани на 16.03.2018 г., е основателно, поради което и на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свидетеля И. Г. Я., дадени на ДП и
протоколирани на 16.03.2018 г. /л. 44, т. 1 от ДП/
Прочетоха се!
СВИД. Я.: Потвърждавам показанията, които съм дал на ДП.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият беше
6
освободен.
СВИД. И. Б. Ц. - 49 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование, женен,
работи като помощник ЧСИ при ЧСИ Захари Д., неосъждан, без родство с подсъдимия.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да
говори истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. Ц.: Изпълнителното дело е образувано срещу „Напоителни системи“ ЕАД.
Извършени са няколко публични продажби на различно имущество. На конкретното
имущество бяха извършени също няколко продажби, които бяха обявени за нестанали
поради липсата на купувач. В една от поредните продажби се яви купувач, на когото
продадохме имота. Продажбите нямам спомен колко бяха, 2 или 3 във всички случаи. ИД
беше образувано по искане на НС - Агро. Никакъв спомен нямам коя година беше
конкретно. Мисля, че предходната година, но не съм сто процента сигурен. Имота не съм го
описвал. Възбранен е имота по ИД, извършен е опис, има изготвени оценки. Движимите
вещите не бяха предмет на принудителното изпълнение, не сме ги описвали. Помещенията
бяха пълни с най-различни движими вещи. По-големите неща бяха нещо като обзавеждане
на самите помещения, като рафтове и вещи по рафтовете, които не мога да конкретизирам.
Когато извършвахме въвода ми направи впечатление, че се наложи да чакаме, за да започнат
самите изпълнителни действия. Един вид трябваше да се получи одобрението на хората от
София. С идеята да не се стига до проблеми и използване на полиция, изчаках обажданията
от София, с които казаха за извършим въвода, че няма да пречат. Общо взето за всички
принудителни изпълнения, когато ги извършвахме, управителят казваше, че няма да
подпише нищо докато някой от София каже може или не може. Има документи, на които
той отказа да се подпише, но това не означава, че действията няма да бъдат извършени. По
същия начин беше и конкретно за въвода. Една жена от София, която се представяше през
цялото време за юрисконсулт, говорих с нея няколко пъти и й обясних надълго и нашироко,
че след като постановлението за възлагане е влязло в законна сила, се изпълнява срещу
всяко лице, вкл. и срещу длъжника и срещу всяко трето лице. Тогава тя каза – Окей,
изпълнявайте си. Инициативата за провеждане на разговора беше тяхна. Тогава
управителят, сега подсъдим, беше на местоизпълнението. Първата му реакция беше - Не
мога да ви пусна докато някой не ми нареди, че мога да ви пусна. В смисъл, за да не се
противопоставят на изпълнението. Тогава дадох шанс да се обади на тези хора в София.
Тогава разговарях и аз лично с тази жена. Обясних й и чак тогава започнаха принудителните
изпълнения. В срока за доброволно изпълнение не се случи абсолютно нищо. Призовката и
поканата за доброволно изпълнение бяха връчени. Нямаше никаква реакция от страна на
длъжника. Задължително се дава двуседмичен срок за доброволно изпълнение. Между
доброволното изпълнение и принудителното нямам никакъв спомен какъв е бил срока.
Мисля, че не беше дълъг периода.
Когато започна принудителното изпълнение определихме си външните граници на
имота, в който трябва да протече изпълнението и започнахме сграда по сграда. Сградите
бяха няколко. Във всяка сграда имаше вещи. В повечето сгради установихме лица. Въвод се
7
извършва, след като на всяко трето лице му се каже да излезе, т.е. той се отстранява от
имота. Имота се предава на взискателя, в случая на купувача. В настоящия случай, след като
беше извършен въвода, третите лица се договаряха с купувача и оставаха в имота. Т.е.
движимите им вещи ние не ги изхвърляхме, защото те се съгласяваха, че въвод срещу тях е
извършен. Казаха, че са наематели и желаят да останат в имота. Договаряха се, че ще
подпишат договор за наем след приключване на цялата процедура. Това бяха наемателите,
които твърдяха, че имат договор с „Напоителни системи“ и затова са вътре. Те се
договориха с купувача, като казаха, че искат да останат. При какви условия нямам идея.
В помещенията останаха много вещи, които бяха собственост на „Напоителни
системи“. Самите служители на „Напоителни системи“ казаха, че има много техни вещи в
помещенията и в двора. Въвод се извършва, като всички вещи, собственост на длъжника,
бъдат изхвърлени, за да няма индиция за владение. За да има извършване на въвода всички
изходи и входове на помещенията бяха запечатани и беше назначена фирма, която трябваше
да охранява самия имот, за да няма посегателство върху вещите, които останаха. Описах, че
предава имота, като не изнасям движимите вещи на длъжника, като им дадох срок, в който
да ги изнесат, като срока беше договорен между купувача и длъжника. След изтичане на
срока, когато „Напоителни системи“ си изнесоха движимите вещи, тогава вече не съм
запечатвал и нямаше какво да правя повече вътре. Моята преценка се обуславяше на
служители от фирмата, които казаха, че няма движими вещи, които трябва да бъдат
изнасяне. За всяко влизане и излизане от имота на длъжника се съставяше протокол, защото
вещите се намираха и в сгради. На тези действия присъстваха представители на длъжника и
в тяхно присъствие свалях слепките. Изнасяха се вещи и ако не бяха изнесени вещите от
съответното помещение отново залепвахме помещението. Не беше само подсъдимия, имаше
и други лица. В първи ден беше и подсъдимия. В следващите дни не във всички дни
присъстваше.
В деня на принудителното изпълнение, след изтичане на срока за доброволно
изпълнение, точно в деня на въвода говорих с т.н. юрисконсулт от София на „Напоителни
системи“.
На въпроси на адв. А.:
Служител, който присъстваше в последния ден, в който съм съставил протокол за
сваляне на слепки, ми каза, че няма повече вещи, които да бъдат изнасяни, не слагал слепки.
В самия протокол е отбелязано, че не слагал повече слепки. Беше мъж.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият беше
освободен.
СВИД. Н. Н. А. – 58 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование, женен,
работи в Пътища и мостове ЕООД, гр. Провадия, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да
говори истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. А.: От борда на директорите ме поканиха да оздравяваме дружеството
8
„Напоителни системи“, с ангажимент, че ще дадат средства да правим язовирите. Позицията
беше освободена. Аз приех. Договорът беше сключен м. септември, 2015 -2016 г., може би
2016 г. Мина месец, мина два, мина три, няма никакви пари. Седим, не ремонтираме
язовирите. Аз казах, че така не мога да остана и си подадох молбата, и те ме освободиха.
Водих се Управител на клон Варна. Никой не ме е запознавал с проблем на
ремонтната работилница, за разпиляване или отсъствие на вещи. За инвентаризация не
помня. Около 5 месеца някъде бях управител. Мисля, че тогава позицията беше вакантна,
защото дойде от борда на директорите представител, извика ме във Варненския клон. В една
зала бяха събрани служителите, благодариха на колегата, който е бил преди мен и казаха, че
това ще бъде новия управител. Нямам нищо поверено, за което да отговарям, нито са ме
насочвали нанякъде. Трябваше да оправяме язовирите, които имаха нужда от ремонти.
Трябваше да има пари, пък пари не дойдоха. Там са корита на реки, трябваше да се
почистват. Идваше пролетта, тръгва водата, няма да давим хората. Имаше такива нещастни
случаи, наводнения. Аз не можех да поема тази отговорност и аз се оттеглих. Аз си пуснах
молба или уведомление, че искам да се оттегля по лични причини и те ми я удовлетвориха.
Събра се Борда на директорите, пратиха ми решение, че съм освободен и аз си заминах.
С новия управител не сме водили разговори. Не е ставало на въпрос за имуществото
на ремонтната работилница. Той дойде и каза, че е новия управител. Аз му пожелах успех.
Нищо не сме сдавали, нито сме приемали, защото нямах нищо. Аз, като отидох никой нищо
не ми е сдавал, като заминавах аз какво да сдавам?
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият беше
освободен.
СВИД. А. Г. К. – 40 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование, неженен,
работи в Алианс Ауто Варна, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да
говори истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. К.: По повод работилницата на „Напоителни системи“, клон Варна много от
нещата съм забравил. Ако говорим за запечатването. Една сутрин дойдоха със съдия
изпълнител новите собственици, с полиция, охрана. Казаха, че трябва да напуснем обекта.
За печати не помня вече дали залепиха, но навсякъде удариха катинари техни, ключове,
завариха си халки. Тогава работех като ръководител „Механизация, автотранспорт и
ремонтна работилница“.
По отношение на инвентаризациите, в ремонтна работилница имаше артикули от 60-
та година. Неща, които по наименование даже не ги знаем как се казват. Има едни огромни
списъци. Много от нещата, които са описани там, даже не знаем какво представляват. Може
и да ги няма изобщо да са се стопили на прах, защото са доста стари. В общи линии идват и
броят основното - имало агрегат, имало помпа. Дали тази помпа отговаря по параметри на
описаната никой не знае, защото там няма номера заложени. Идват, преглеждаме основните
неща и оттам насетне се разписваме. В общи линии по едни големи списъци основните неща
9
се проверяват, разписваме се и това е. Проверяват се примерно помпа, къде е помпата – ето
я. Само, че там има 50, може да не са 50, примерно 30 да са. Може и да е имало случаи да се
сравняват инвентаризационните списъци, но не помня. Аз съм бил в комисия, която преди 8
години е извършвала инвентаризация. Може и да съм участвал в други комисии за
извършване на инвентаризации. Мисля, че да. МОЛ беше С. С., специално за ремонтна
работилница. Не съм сигурен дали вече беше назначена на работа. Тя постъпи на работа
доста след като аз постъпих и не съм сигурен дали е участвала в тази комисия.
Инвентаризацията в ремонтна работилница се прави 1-2 дни. Идват оглеждат единия ден, на
другия ден се правят списъците и се разписват. По-големите неща, които според нашите
разбирания са с по висока стойност, дали са там, дали не са изчезнали, гледаме ги,
разписваме се и продължаваме. Ходехме на инвентаризацията аз, М. Н., А. А., А. М. и М. Д.,
във всички помещения. Никой не отговаря за собствения си ресор. А. А. беше главен
механик в ремонтна работилница по него време. Това беше човекът, който контролира
ремонтите.
За освобождаването на работилницата ни дадоха срок може би 40 дни, един месец, не
помня, за да изнесем това, което е останало вътре. Първия ден ни помолиха най-учтиво да
излезем. Изнасянето беше много трудно по него време. Първо, защото не ни отпускат
бюджет от София за транспорт. Нямаме „Гражданска отговорност“ на тежкотоварните
автомобили, които са с „С“ категория. Нямаме винетки, нямаме тахограф, нямаме преглед.
Ние това нещо сме го правили, ако мога да кажа, незаконно според правилата за движението
по пътищата, с шофьор, които се съгласят да го направят. Една кола да води напред, която
няма гражданска и преглед, един камион, който не се знае къде ще се развали, да ги
натоварим тежките неща с електрокар, който на моменти работи, на моменти не, да отидем
до Тръстиково, да ги разтоварим там в един склад, който се заключва и да се върнем обратно
да товарим втори път. И това е при положение, че новите собственици се съгласят да ни
отворят. Тези указания откъде да ги вземем и къде да ги занесем бяха на г-н Г.. Да приберем
това, което можем. Никой не е взимал самоволни решения. В тази ситуация първо се
допитвахме до него и когато не ни пуснат звъним той да се обади на новия собственик,
защото има контакт, да ги помоли да ни отворят, да ни пуснат, за да почнем да работим.
Защото обикновено си прекарвахме дните в едно заведение срещу ремонтна работилница,
сядахме на масата отвънка и там стояхме. Правехме списъци на това което изнасяхме.
Джи пи ес-а, за който се твърди, че е изчезнал, най-вероятно още го търсят, беше в
Пазарджик. И. или Ю. предния ден ходиха до Пазарджик да го вземат, защото най-вероятно
е трябвал на някой в клон Черно море и го оставиха на съхранение, тъй като нашата база
беше с денонощна охрана. Даже мен ме нямаше като са дошли. Разтовариха го този Джи пи
ес в едното помещение, заключиха го. С. тогава се обади, че при нея са оставили кашон или
Джи пи ес, не знам точно какво ми каза. Каза, че са й оставили някакви неща и ги заключва.
Каза, че трябвало да ги оставят при нас и са си тръгнали. Сутринта рано дойдоха новите
собственици, които ни помолиха да излезем. Джи пи еса остана там заключен, защото те си
удариха халките, смениха катинарите. Не сме го изнесли. След това, в интерес на истината
10
не сме сетили, аз поне не съм се сетил да го изнесем оттам, тъй като не беше заведен и не
знаех каква е стойността му. Впоследствие разбрах, че е със солидна стойност. Просто
остана там заключен. При нас не е бил заприхождаван. При нас го оставиха на съхранение
вечерта, защото го бяха докарали и при нас имаше охрана, заключваше се и нямаше
опасност да бъде откраднат. Той не е изчезнал, най-вероятно е останал там.
На въпроси на прокурора:
След въвода във владение много от нещата останаха там. Една малка част изнесохме,
колкото можахме да изнесем. Мотокар остана там, помпи високо налягане останаха, не ги
знам наизуст. Много неща успяхме да изнесем, но много неща останаха там. Управителят
беше наясно, защото съдействаше да отварят, за да ги изнасяме. Аз, докато съм бил там, не
беше всичко изнесено. Страшно много неща останаха там. Ние сме изнесли една минимална
част оттам. Не знам в кой протокол пише, че всичко е изнесено. Аз уведомих управителя на
клона за останалите вещи, включително г-н А. впоследствие съм уведомявал. Не помня кога
съм го уведомил дали преди да назначи инвентаризацията или след това.
На въпроси на съда:
Джи пи еса отидоха да го вземат от Пазарджик. Може и паметта ми да ме лъже. Дали
е изписан или са помолили да го вземат да го ползват, не мога да ви кажа. Това нещо поне
през моите ръце не е минало да е заприходявано.
На въпроси на адв.А.:
Имаше 5 автомобила, които бяха бракувани. Цялата фирма бяхме на банкет в яз.
Цонево, на хижата. Обади се охраната преди обяд или по обяд да каже, че г-н М. е дошъл с
камиони, за да натовари автомобилите, които са за брак. Попитах управителя и той каза, че
всичко е наред, има протоколи. Докато се върнем до ремонтна работилница след обяд
колите ги нямаше, бяха нарязани.
На въпроси на съда:
Най-вероятно са върнати за скраб, щом са бракувани няма къде другаде да са. Това
ми е предположението. Многократно след това съм искал протоколите, не са ми дадени.
Колегите, което са успели да свалят от колите да се ползва, което е било в базата, са
ползвали. Аз не съм ги свалял от отчет, не мога да отговоря кога са били свалени. Не знам и
дали са бракувани изобщо. Бяха с нулева балансова стойност, защото са амортизирани. Те
бяха на земята, не ставаха за коли.
На въпроси на прокурора:
Аз не съм им гледал счетоводните баланси, но тези коли бяха амортизирани. Да са
бракувани, да са със свалени номера, не бяха със свалени номера. Бяха пред разпад.
На въпроси на съда:
Колите бяха при нас. На които успяха да свалят номерата, ги свалиха, но за тия
автомобили официално документи за бракуване няма.
На въпроси на адв. А.:
11
Не съм уведомил г-н Г. за приключване на изнасянето на тези вещи. Правеше списък
на нещата, които се изнасят, но не съм го уведомявал за приключване, защото складовете
останаха пълни с вещи. Това за мен не е приключване на изнасяне на вещи. Не случайно
съм го описал и в докладната към г-н А., следващия управител.
На въпроси на прокурора:
Не съм уведомявал настоящия управителя към онзи момент за приключване, при
положение че все още не сме изнесли всичко оттам, което означава, че ние продължаваме да
се изнасяме. Когато можехме изнасяхме, ние не сме спирали. Не мога да отговоря докога, не
помня. Не е било много време след като ни разрешиха, защото след това спряха изобщо да
ни отварят да влизаме вътре. В един момент е приключило изнасянето. Управителят в
писмен вид не беше уведомен.
На въпроси на адв. А.:
Участниците в комисията по инвентаризацията през цялото време са били там. Щом
са се разписали, може да ги питате и тях. Те идват с готовите списъци, по които трябва да се
проверява и да се прави инвентаризацията, информация от предходни години. След като се
приключи се разписваме върху тия протоколи. Сега не помня дали в ремонтна работилница
или в управлението. Всеки един от тази комисия, тези 5 човека, по спомени, са били там и са
броили.
На въпроси на прокурора:
Не мога да отговоря какво представляват азбестови набивки. Аз отговарях за
механизацията и автотранспорт. В ремонтната работилница имаше материали и резервни
части, много. Ел. задвижка не знам какво е.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият беше
освободен.
СВИД. М. Д. Д. – 35 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование, неомъжена,
работи в Такс Бек интернешънъл, неосъждана, без родство с подсъдимия.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да
говори истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. Д.: Работих в „Напоителни системи“ в периода 2014-2015 г. като специалист
вътрешен контрол. Работата ми се състоеше да участвам в комисии, примерно за ревизии, да
проверявам документи. От 2016 г. излязох по майчинство и след майчинството ме
освободиха, поради съкращаване на бройка или нещо подобно. Това беше при управителя
С..
Не помня конкретно какво са ме питали в полицията във връзка с работата ми.
Годишна инвентаризация правихме почти на всички обекти, включително и за
ремонтна работилница. Инвентаризация означава да проверим дали заприходените неща,
например машини, болтчета, гайки, се намират там. Точно болтчета и гайки едно по едно не
12
сме броили. Събирахме се комисия от няколко човека и отивахме на място. По списък, даден
ни от счетоводството, започвахме. Списъкът беше разпечатен. Да кажем автомобил “Лада
нива“ колко бройки трябва да има, телфер колко бройки. Задължително в инвентаризацията
трябваше да има счетоводител. Освен мен не мога да се сетя кой друг присъстваше. Моята
длъжност беше Специалист вътрешен контрол. Срокът на инвентаризацията отнемаше
няколко дни. Не мога да кажа точно по дни и часове. Отиваме да кажем в 9 ч. и започваме
по списъка да търсим нещата къде са и да отбелязваме дали е липса, дали е там, дали е
бракувано. Всички сме заедно, всички да видят, да се уверят, че е там. След като са готови
протоколите всички се подписваме и ги връщаме на счетоводството.Не знам дали
инвентаризацията е по Закона за счетоводството. Вещите, които инвентаризирахме, се
водеха на материалноотговорното лице на ремонтна работилница. Тя задължително
присъстваше. Мисля, че тогава беше С.. Правила съм повече от три инвентаризации, за
година и половина, две почти, работа. Инвентаризацията е веднъж годишно, през месец
декември. Като казвам, че са повече от 3 инвентаризации, имам предвид, че на всеки един
обект сме правили.
Не знам колко пъти съм разпитвана в полицията по това дело. Ходих и един път до
София.
На въпроси на прокурора:
В края на м. май и началото на м. юни 2016 г. съм присъствала на изнасянето на
вещите от ремонтната работилница. Не мога да кажа как ставаше изнасянето и къде се
занесоха. Аз не съм присъствала изцяло, да кажем един ден да съм била. Мисля, че в
Тръстиково ги караха. Г. Г.ов беше Началник на базата в Тръстиково.
На въпроси на съда:
Договорът ми го прекратиха веднага след майчинството, после използвах отпуска, да
кажем м. ноември 2018 г. Не помня кога ме викаха в полицията. Не помня дали тогава бях
още на работа. На 28.03.2018 г. съм била на работа.
На въпроси на адв. А.:
А. А. го познавам. Няма как да знам дали е имал по-специфична задача при
извършване на инвентаризацията. Той работеше в ремонтна работилница. Не помня дали е
присъствал на инвентаризацията. Не се сещам точно тази инвентаризация за колко дни беше
проведена. Освен в тази, не мисля че съм участвала в друга инвентаризация на ремонтната
работилница.
На въпроси на съда:
Инвентаризацията е годишна. По това време 2015 г. управител беше Т. Г. и аз
присъствах. Преди това не помня да съм извършвала друга инвентарзиация, не съм работила
при друг управител. До август 2016 г. бях на работа, след това излязох в майчинство.
На въпроси на адв. А.:
Ремонтната работилница имаше доста складове и там ремонтираха колите основно.
13
Ако питате мен съдържанието на тези складове бяха ненужни боклуци, железа, изпочупени
неща, но всичко се пазеше. Имаше столове, гаечни ключове, всичко. Имаше маси, останали
от някакви стари стаи. Не съм казала, че всички предмети сме ги преброили за 2 дни, казах
няколко дни.
На въпроси на адв. А.:
Предавахме списъците в счетоводството. На всеки отделен списък сигурно пише
името, не мога да кажа кой ги изготвяше, кой счетоводител се занимаваше с това точно.
На въпроси на съда:
Извършвана е реална инвентаризация, по начина, по който описах току-що. Ние
предавахме в счетоводството какво сме преброили. Дадена е една таблица от счетоводството
и ние „чекваме“ колко бройки има от това, колко от друго. Отбелязваме си кое е бракувано,
кое е там, кое да се бракува. Нанасяме и бройки. Ако в списъка пише, че има 5 гаечни ключа
ние отбелязваме колко бройки сме намерели. Това е за всеки един артикул.
На въпроси на подсъдимия:
Питала съм за неща, които не знам. Примерно телфер или някоя друга дума, която не
знам, и ми показват какво е.
На въпроси на прокурора:
Не знам какво означава азбесто-графитна набивка. Показвали са ни къде е. Ако е
нещо опаковано и на него пише, че е в килограми, защо да не се пресметне колко килограма
е?
На въпроси на адв. А.:
Инвентаризационните списъци ги предавахме в счетоводството. Там работеха Фани
Хюсеин, М. Т. и още някой имаше, но не помня.
Въпрос на прокурора: Искам да знам как е бил инвентаризиран кабел 7 115 метра?
СВИД. Д.: От счетоводството дават списък с всичко, което е заприходено в ремонтна
работилница. Комисия от няколко човека се събираме и започваме по този списък да
отбелязва кое колко бройки има от него налични, кое е бракувано, кое е за брак, кое липсва,
от кое има повече бройки. След като се изготвят списъците се връщат в счетоводството,
където ги обобщават и ги дават за подпис.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и същата беше
освободена.
СВИД. С. С. Н. - 51 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование, разведена,
работи в „Черно море“ ЕАД, неосъждана, без родство с подсъдимия.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да
говори истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. Н.: Работила съм в „Напоителни системи“ в ремонтна работилница като
домакин. Отговарях за складовете на територията. Имаше склад с масла, склад с
14
електрочасти, имаше ремонтна работилница за колите. Аз бях материално отговорно лице за
всички тези неща, по документи. Склада в Тръстиково си имаха домакин. Ние бяхме като
гости, отпуснаха ни две помещения, в които да се нанесем.
Когато започнах работа в началото всичко беше редовно, в смисъл докато бяхме ние
там. Славка от счетоводството ме запозна със списъците. След това бях разходена и ми бяха
показани всички складове къде се намират. Не съм броила наличните неща. Мисля, че не
съм присъствала на инвентаризации. Не си спомням. Знам как се извършва
инвентаризацията. Идваха хора от счетоводството, брояха със съответния отговорник на
помещението. Обикновено идваха представители от администрацията, счетоводител с
редови счетоводител и г-н К., като управител на ремонтната работилница присъстваше. А.
А. предполагам, че е присъствал, когато е ставало дума за коли. А. М. беше от
администрацията. При инвентаризациите счетоводител беше Меги, тази, която току-що
излезе.
Бях съкратена от г-н С. и Г.. Не знам по какъв член и как успяха, защото бях самотна
майка и с ТЕЛК. Докато бях в болничен беше извършено приемане и предаване на всички
складове, за които отговарях.
Във връзка с изнасянето на ремонтна работилница, отидохме една сутрин на работа,
беше затворена базата. Имаше охрана и не ни пуснаха да влезем. След като дойде съдия-
изпълнител ни пуснаха да влезем за около час, два да си приберем само личните вещи.
Преди това никой не ми е казвал, че трябва да се освободи базата, че тези неща, които й се
водят и материалите трябва да се преместят.
На въпроси на адв. А.:
Имаше залепени уведомления от ЧСИ, че ще се провежда търг, но то беше доста
преди това. Нямах представа преди това, че ще се изнасят вещите и материалите.
На въпроси на прокурора:
Разбрах в деня на изнасянето. Изнасяха се един, два пъти, но имаха само един камион
и само определени времеви зони. Бяха изнесени малко като количество, един, два камиона
до Тръстиково, в рамките на един месец, може би. Точно това изнасяне го направи Меги. Тя
водеше списъците. Тя описваше какво остава и какво ще се изнася. Аз нямам идея. Нищо
ценно нямаше, всичко беше за скраб. Имаше телфери, двигатели, които бяха ръждясали за
ремонт. Не мисля, че имаше кабели. Мисля, че съм виждала геодезически инструменти.
Даже нямам представа какво представлява тотална станция „Лайка“. Вярно, че имаше
телфери, дадени в Каварна, които се водеха при нас. Впоследствие ги бяха взели. Ние не ги
изписвахме като ги вземаха. Идват, вземат ги, защото им трябват в момента, имат спешен
ремонт. В Каварна има поделение - ХТУ. В нашите списъци не е отразявано.
Съдът предоставя възможност на страните да изразят становище относно прочитане
показанията на свид. Н., дадени в хода на ДП, поради противоречия в частта, касаеща
изнасяне на имуществото.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
15
АДВ. А.: Даваме съгласие.
ПОДС.Г.:Съгласен съм.
СЪДЪТ намира, че са налице основанията за прочитане показанията на свид. С. С.
Н., дадени в хода на ДП, само в частта, касаеща изнасяне на имуществото, поради което и
на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 т. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. С. С. Н., дадени в хода на ДП и
протоколирани на 11.02.2020 г. в посочената част /т.1 от ДП, л. 39, абз. втори/
Прочетоха се!
СВИД. Н.: Така е. Това е кондензирана версия на полицая от икономическа полиция.
Той придаде една по-приемлива форма на моите показания, може и да съм го объркала.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и същата беше
освободена.
СВИД. С. Д. С. – 62 г., българин, бълг. гражданин, с висше образование, женен,
работи в „Напоителни системи“, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да
говори истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. С.: Един ден дойде съдия изпълнител и каза, че трябва да освободим
работилницата. Аз бях шофьор, карах. Товарихме и изнасяхме части, инструменти, масла,
каквото имаше по складовете и в работилницата. След колко дни, не мога да се сетя точно,
отидохме сутринта на работа и повече не ни пуснаха да влезем вътре. Към 2-3 дни стояхме
пред портала не искаха да ни пускат. Изнасяхме части, оборудване от ремонтната
работилница и от другата работилница. Имаше един склад, но аз там нямах допир. Не знам
точно какво имаше в него. Мисля, че имаше някакъв електромотор, не знам подробности. Аз
по принцип не товарех, аз бях шофьор. Имаше колежка от фирмата, тя описваше каквото се
товареше. Не съм участвал в инвентаризация. Идва комисия в работилницата и то се чува от
хората, че ще правят инвентаризация. Не мога да кажа колко време стои комисията, ден,
два, не знам.
На въпроси на прокурора:
Изнасяхме вещите с един товарен автомобил „Камаз“, и едно бусче имаше. Имахме
камиони, но те не вървят. Даже, камиона, дето го карахме, не беше редовен. Нямаше
„Гражданска отговорност“. От София ни създаваха проблем. Една кола караше отпреде,
другата отзаде. Не помня колко курса направихме.
На въпроси на съда:
Пътни листи не помня дали имахме за курсовете, защото май нямахме даже и
заповед. Имахме ли, нямахме ли, не помня. Ние бързахме да изнасяме. На ден успявахме да
направим курс защото съдия изпълнителят идваше първите 1-2, махаше печатите, а и той
16
идваше по-късно. Всичко се товари на ръка. Бяхме 4-5 човека. В Напоителни системи не
знам колко човека имаше на работа. В работилницата бяха към 7,8, може би 9 човека. Точно
не мога да се сетя. Там началник нямаме. А. А. беше механик. К. ни беше началник, но той
ни стоеше над главата като правехме ремонти. Указания началник не ни е давал какво да се
товари. Почвахме първо от ремонтна работилница, дето коли ремонтираха. От там
почнахме, всичко изнесохме, после другата и това е.
На въпроси на прокурора:
Много работи изнесохме. Имало е и машини, защото и струг сме качвали и
компресори сме качвали. Не мога точно да кажа. От другата работилница, евентуално оттам,
ако сме товарили кабели, не знам. При нас такива големи работи нямаше.
На въпроси на адв. А.:
Не знам какво се е намирало в ремонтната работилница преди да започне изнасянето.
Аз бях от 6-7 месеца преди това на работа. Не знам какво означава графитна набивка, не съм
работил с такова нещо. Не знам имало ли е такова нещо. Аз все още работя там.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият беше
освободен.
СВИД. В. А. С. - 60 г.,турчин, бълг. гражданин, с висше образование, женен,
работи, частен бизнес, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 ал.1 НК. Обещава да
говори истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. С.: Това, което се сещам, сигурно е било в началото на мандата ми. Изглежда
юристката ми е казала, че ако не подам сигнал за тези липсващи неща тогава от ремонтната
работилница, по всяка вероятност ще бъда обвинен в безстопанственост. Сигурно това е
било повода да пуснем сигнал, че тези неща, които са собственост на „Напоителни системи“
една част са останали и не са изнесени. Аз от юристката разбрах, че има липси и после от
счетоводните документи, от администрацията разбрах. Забравих името на юристката. Тя
подготви документите и аз съм ги подписал надлежно. Този извод съм го направил,
сравнявайки инвентаризационните списъци за предната година със следващата
инвентаризация, която аз съм разпоредил. Първо ми сигнализираха, че имота е продаден, но
партидата за тока не е прехвърлен и че ние плащаме тока на ремонтната работилница без да
е вече наша собственост. Покрай тая работа разбрах, че някои неща не са успели да ги
изнесат, защото са били кратки сроковете. Опитах се да направя разговор с новия
собственик, не си спомням момчето в едно кафе го помолих, някои неща, които са останали
дали може да ги изнесем. Той каза – „Имаше разпореждане. Каквото сте изнесли, изнесли.“
За партидата впоследствие в Енерго-Про пуснахме необходимите документи, дойдоха и
прехвърлиха партидата.
За липси на конкретни вещи никой от служителите не ме е занимавал. Списъкът
беше доста дълъг. Повечето неща, доколкото разбрах, са били амортизирани, изглежда не са
били бракувани. Реално не са ми обърнали внимание на нещо по-сериозно.
17
Инвентаризационни списъци за предходни години на ремонтната работилница не съм
виждал. Комисията за инвентаризация през 2017 г. аз я определих. Преди мен беше г-н А..
Мина време и аз нямам други спомени. Това, което е прехвърлено в Тръстиково, беше по
опис. Аз сравних двата описа - този в Тръстиково с този от предходната инвентаризация.
Това което не се установи като наличност, го приех като липса.
Спомням си, че липсваше джи пи ес приемник Лайка, впоследствие не можахме да
установим къде е. Домакинката казваше, че го е оставила там, пък други са го взели. Имаше
липса на такова нещо, но нямам точен спомен.
Съдът предоставя възможност на страните да изразят становище относно прочитане
на част от показанията на свид. С., дадени в хода на ДП, поради липса на спомен за
определени факти и обстоятелства.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласен съм.
АДВ. А.: Даваме съгласие.
ПОДС.Г.:Съгласен съм.
СЪДЪТ намира, че са налице основанията за прочитане показанията на свид. В. А.
С., дадени в хода на ДП, в частите, касаещи останалото фирмено имуществото на
„Напоителни системи“ ЕАД и относно геодезически инструменти – тотална станция „LEICA
TSR 403“ и GPS приемник, поради което и на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 т. 2, пр.2 от
НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПРОЧЕТАТ показанията на свид. В. А. С., дадени в хода на ДП и
протоколирани на 10.11.2017 г. в посочените части / л.23, т.1 от ДП/
Прочетоха се!
СВИД. САКАЛЪ: Аз даже не си спомням да съм давал показания. Ако тогава съм
подписал нещо, сигурно е било така. Служителите твърдяха, че „Напоителни системи“ е
имало такова имущество – тотална станция и Дж пи ес. Аз считам, че няма да ме излъжат.
Извода ми, че е собственост на дружеството, е въз основа на техните докладни и
констатацията за фактическа липса, защото го нямаше налично.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на свид. В. А. С. протокол за разпит от 10.11.2017 г. /т. 1, л.
22-24 от ДП/
ВИД. С.: Подписа е мой.
На въпроси на прокурора:
СВИД. С.: Аз бях Управител около 3 години и всяка година правихме
инвентаризации. Ако няма съществени промени, понеже всяка година се правят
инвентаризации, ние общо взето гледахме да няма много промяна в комисиите, почти се
дублират тези комисии, те знаят какво има в наличност и обикновено за около 20-30 дни
приключваха с инвентаризацията.
18
Аз постфактум установявам, че тези неща просто не са изнесени. Установих го по
списъка на нещата, които са изнесени и по това, което е останало вътре. При нас в
счетоводството имаше опис на нещата, които не са изнесени. Аз не знам кога е била
продажбата, не си спомням, преди мен 2016 г. имаше управител. Значи, не са изнесени, има
друг управител, идвам аз и ми казват – „Шеф, има голям проблем с ремонтна работилница -
с тока, не са изнесени оттам неща.“ Информацията, която е подадена от служителите,
единствено мога да я проверя по документи, защото нямам достъп в тая работилница.
Изходните данни идват от предходните инвентаризации.
Набивки, това са някакви изолационни материали, които се ползват. Аз не знам защо
са купени. Това е вид азбестово въже. По принцип може да се сложи за изолации в някакви
термосистеми, в пещи. За мен е необичайно за нашата дейност. Това, което е останало, ние
като нямаме достъп, аз не мога да отговоря на въпроса ви дали са се ползвали тези
материали и резервни части. Аз не съм имал никога достъп. Аз даже не съм ги виждал
никога. Не съм имал никога достъп. Те отчитат, че на предната инвентаризация има кабел,
ние не сме го изнесли, считаме, че е останал там. Ако се вложи то по някакъв начин ще има
данни в счетоводните документи, че този кабел е вложен някъде.
На въпроси на съда:
При следваща инвентаризация, която съм назначил, няма как да има фактическо
броене на наличностите. Единствено наличностите на това, което е пренесено в Тръстиково.
Фактическата наличност в Тръстиково към това, което е било преди продажбата и се води
по документи, като се отчита, че е останало там. Но дали е останало, не е ли останало…
На въпроси на адв. А.:
От търговското дружество, закупило тези сгради, фактури за наем след закупуването
нямам спомен дали са получавани. След като са въведени в тези сгради, аз не съм бил. Аз
докато съм бил, не са пускани след това наши хора вътре. По времето на предходния
управител А. нямам информация дали са били пускани служители на „Напоителни системи“
в тези складове.
Наличностите на дружеството са заприходени, като се прави се приемо-предаване
между двамата управители и служителите съдействат. Протокол между мен и предходния
управител А. мисля, че направихме. Мащабите на предприятието са такива, че не си в
състояние сам да преброиш абсолютно всичко. Става с помощта на служителите. Моето
встъпване в длъжност продължи някъде около месец, нямам спомен. Има служители, които
носят материална отговорност.
На въпроси на съда:
Нямам представа на какво основание е продадена на публична продан тази
работилница. Аз встъпвам като управител, докладват ми, че има несъответствие между
двата инвентаризационна протокола и аз, след като се запознавам с докладните записки от
предходния управител, сезирам прокуратурата. След което беше извършена проверка и съм
19
дал показания.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и същият беше
освободен.
Съдът намира, че производството по делото следва да бъде отложено за разпит на
вещото лице и останалите свидетели, включени в приложението към обвинителния акт.
За датата на следващото съдебно заседание да бъдат призовани неявилите се
свидетели. На редовно призования и неявил се без уважителни причини свидетел Л. К.,
както и на свид. Т. Г., доколкото представения болничен лист не отговаря на изискванията
на Наредбата за медицинската експертиза, следва да бъде указано, че ако не се явят в
следващото съдебно заседание ще бъдат глобени и принудително доведени.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 03.04.2023 г. от 10:00 ч., за
която дата и час ВОП, подсъдимия и неговия защитник, явилите се днес свидетелите - И. И.,
М. Н., М. Т., С. Д., Ю. А., Б. М., А. М., както и вещото лице П. П. са редовно уведомени от
днес.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ неявилите се свидетели С. А., Т. Г. и Л. К..
УКАЗВА на свид. Г. и К., че ако не се явят в следващото съдебно заседание ще бъдат
глобени и принудително доведени.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.45 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20