Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. С., 27.02.2015г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря А.Г. като
разгледа т.д.№ 1353 по описа за
2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1
от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 294 от ТЗ.
Ищецът „Б.” ЕООД поддържа, че на 23.05.2012г. между него и ответника бил
сключен неформален договор за паричен заем, като предоставил на ответника „С.
–С” ЕООД сумата от 35 000 лв. с преводно нареждане от 04.06.2012г. Сочи,
че го поканил да му върне сумата с покана от 21.10.2013г., но ответникът не е
сторил това. Предвид горното с исковата молба претендира осъждане на ответника
да му заплати сумата от 35 000 лв. – главница и 1256,68 лв. – лихва за
забава за периода от 29.10.2013г. до 06.03.2014г. Ищецът излага съображения и в
допълнителна искова молба от 09.05.2014г., като изтъква във връзка с
възражението за прихващане, че договорът, по който ответникът твърди, че има
цедирано насрещно вземане е прекратен поради неизпълнение, тъй като „НЕК” АД е
отхвърлил изготвения проект като напълно негоден, за което се позовава на описаното
писмо от 20.12.2013г. Твърди и че е развалил договора с нотариална покана,
връчена на 18.02.2014г., т.е. преди сключването на договора за цесия. В хода на
съдебното производство поддържа исковете си чрез процесуалния си представител –
адв. Д., като претендира уважаването им и присъждане на разноски. Излага
подробни съображения и в писмени бележки.
Ответникът „С. – С” ЕООД е подал писмен отговор от 10.04.2014г.,
в който сочи, че оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че е
приобретател по договор за цесия от 26.03.2014г. на вземане срещу ищеца, което
произтича от договор за възлагане на изработване на идеен проект от 21.02.2012г.
Твърди, че за цесията ищецът бил уведомен на 03.04.2014г. и поддържа, че ищецът
му дължи сумата от 48 000 с ДДС – главница и 60 800 лв. – договорна
неустойка. С молба от 10.04.2014г. ищецът е предявил насрещни искове срещу
ищеца за горепосочените вземания като частични, а именно претендира
11 473, 32 лв., която според него представлява част от цедираната му
главница по гореописания договор след прихващане със вземането на ищеца по
исковата молба, както и сумата от 6 080 лв., представляваща 1/10 част от
договорна неустойка по договора за периода от 03.03.2012г. до 04.04.2014г.,
като насрещните искове са изпратени по подсъдност на ОС – Р. с необжалвано
определение от 13.08.2014г. С допълнителния отговор оспорва твърденията на
ищеца, че договорът е прекратен, тъй като твърди, че ищецът като възложител е
приел изцяло и без забележки изпълненото чрез подписването на двустранния протокол,
поради което твърдяното две години по-късно разваляне е ирелевантно. Твърди и
че правото на ищеца по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 265, ал. 3 от ЗЗД
било погасено по давност в шестмесечен срок от приемане на работата с протокола
от 28.02.2012г. Поддържа и че ищецът е неизправна страна, не е изпълнил в срок
задължението за заплащане на възнаграждение, поради което няма право да развали
едностранно договора. Твърди и злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като
валидността на предварителния договор за присъединяване на вятърната
електрическа централа, чието проектиране е било възложено, е изтекла през март
2013г., като ищецът не е предприел своевременни действия по одобряване на
проекта и не е предоставил възможност на изпълнителя да отстрани направените
забележки от „НЕК” АД. Оспорва и твърденията за негодност на проекта по
подробно изложените доводи. В хода на съдебното производство оспорва исковете и
поддържа възражението си за прихващане чрез процесуалния си представител – адв.
С. по подробно изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено преводно
нареждане от 04.06.2012г., с което ищецът „Б.” ЕООД е наредил превод на сумата
от 35 000 лв. в полза на ответника „С. – С” ООД с вписано основание - по
договор за заем от 23.05.2012г.
С покана от 21.10.2013г., за
връчването на която е представена разписка от „Е. Е.” и е получена от ответника на 22.10.2013г.,
ищецът е претендирал връщане на сумата от 35 000 лв. – невърнат паричен
заем, като е търсил и 6 300 лв. – възнаградителна лихва и сумата от
3 018,37 лв. по фактура № 189/03.10.2012г., дължима по договор за доставка
на оборудване и СМР от 08.03.2012г. На стр. 11 от делото ищецът е представил
справка за вземането си, включително и за начислена законна лихва в размер на
1256,68 лв.
От ответника е представен договор от
21.02.2012г., сключен между ищеца – „Б. С.” ЕООД като възложител и „Е.в.” ООД
като изпълнител, съгласно който ищецът е възложил на това лице, със свои сили и
без да ползва подизпълнители, да изготви идеен проект за изграждане на
подстанция 110/20 кV в поземлен имот 12,81 в землището на с. П., общ. Ш., за
присъединяване на ветрогенераторен парк с обща инсталирана мощност на вятърните
генератори 45 MW. В чл. 2 е уговорен срок за изработване на идейния проект от 10 работни
дни, който тече от представяне на необходимите предварително съгласувани
документи, а именно: становище на НЕК, виза, скица, вертикална планировка, ПУП.
В чл. 3 е уговорено, че за цялостното осъществяване на предмета възложителят ще
заплати сума съгласно приложение № 1, като плащането се извършва чрез банков
превод в 3-дневен срок след отчитане на извършената работа и приемането й,
срещу представена фактура и приемо-предавателен протокол. В чл. 19 от договора е
уговорено, че при забава на плащането възложителят дължи неустойка в размер на
0,2% върху стойността на забавата. В чл. 22 са уговорени основанията за
прекратяване на договора, като по б.”в” е предвидена възможност това да стане с
тридневно предизвестие от възложителя до изпълнителя при забавяне на сроковете
за извършване на проекта с повече от 10 дни или при незспазване на техническите
и технологичните инструкции и правилници. Приложение № 1 е оферта, по който е
посочена стойност 40 000 лв. В чл. 15 от договора е уговорено, че
изпълнителят се задължава без изрично писмено съгласие на възложителя, да не
предоставя документи и информация, станали му известни при изпълнението на
договора на физически и юридически лица, както и нане предоставя данни за извършеното.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 28.02.2012г., съгласно
който „Е.в.” ООД е предал на ищеца документацията за подстанция Пиринея в общо
12 бр. папки.
По делото е представена покана с
изх.№ 072/22.10.2013г. от „Е.в.” ООД до ищеца с искане за плащане на сумата от
40 000 лв. и неустойка или общо 87 120 лв., като е приложена разписка
на Е., но без дата на връчване, отбелязана върху нея. Представено е на стр. 43
от делото писмо, че документната пратка е приета на 23.10.2013г. и доставена на
24.10.2014г.
По делото е представен договор за
прехвърляне на вземане от 26.03.2014г., съгласно който „Е.в.” ООД е прехвърлил
на ответника „С. – С” ООД вземането си от ищеца в размер на 40 000 лв. –
дължимо възнаграждение по договор и 59120 лв. – без ДДС, дължима неустойка за
периода от 04.03.2012г. до 31.03.2014г. В чл. 7 е посочено, че цената и
условията на прехвърленото вземане се уреждат в приложение № 1 към договора,
каквото не е представено по делото. Представено е уведомление от „Е.в.” ООД до
ищеца за цесията, от 02.04.2014г. с обратна разписка за връчването му от „Е. Е.”,
видно от което е получена на 03.04.2014г.
Ответникът е съставил представената
на стр. 48 от делото фактура № 21/28.03.2014г., с която е фактурирал на ищеца
изработването на идейния проект на стойност 48 000 лв. с включен ДДС.
По делото е представена нотариална
покана от ищеца от 17.02.2014г. до „Е.в.” ООД, за получаването на която не се
спори и се установява, че това е осъществено на 18.02.2014г. видно от отговора
с друга нотариална покана на стр. 57 от делото, и удостовереното от нотариус Д.,
с която ищецът е заявил, че поради описаните в същата пропуски, счита, че
проектите са негодни, изготвени при допуснати груби нарушения и въпреки изрично
уговореното е налице превъзлагане от изпълнителя, изпълнението му е безполезно
и е посочил, че на основание чл. 87, ал.2 от ЗЗД прекратява договора.
На стр. 70-73 от делото е
представено писмо от „НЕК” ЕАД, с изх.№ 91-АПИ-99/20.12.2013г., с което се
уведомява ищеца, че по представената за съгласуване проектна документация за
процесния обект са налице описаните подробно забележки.
В писмото се посочва, че в техническото задание не са
развити и съответно в идейния проект не са разработени, като отделни обособени
части - Вторична комутация, Телекомуникации, Система за управление на
подстанцията (САУП), Външно осветление, Измерване на ел. енергия и др. Сочи се, че идейният проект трябва да се
разработи в съответствие с комплектността, предвидена в техническото задание и
да съдържа обособени части, предвидени в заданието, че не е развит проектът в част
„Телекомуникации“, че проектът в част „Система за автоматизация на подстанцията (САУП)“
трябва да съдържа структурна схема на системата в съответствие с предложеното
техническо решение, в която да са обозначени вътрешните за системата
връзки и външните връзки към други системи и използваните протоколи за обмен на
данни. Сочи се, че не е ясно какво проектно решение се предлага за „управление на
активната генерация от ВяЕЦ, а за частта измерване на електрическа
енергия е необходимо: да се използват електромери от типа ZMQ202, тъй като електромерите AINRTAL не се произвеждат; да се използват два GSM модема и да не се използва телефонен
пост (в заданието); мощността на измервателните трансформатори се определя с
изчислителна записка, а не се задава. Отразено е, че по част: „Първична
комутация”, в обяснителна записка в точки 1 и 3 от Задание за
проектиране некоректно е записано, че обектът се намира в област В., а в т. 10 от заданието следва да се коригира с такъв,
отнасящ се за ТДУ Изток; в точка 1 на Техническо описание да
се коригира текста „...подходящо сечение на проводника и мълниезащитното въже
тип OPUG...”, тъй като предложеното решение
е за кабелна линия 110 kV, a OPUG е тип на оптичен кабел, а в точка 2 на Техническо описание липсват данни
за съоръженията на уредба 110 kV (напр.,
тип, производител, параметри). Посочено е, че в предварителния договор точка
6.6.1, като техническо изискване към класа на точност на вторичните ядра за
релейна защита е записано (5Р20), а в идейния проект на чертеж №0110201 са
показани ТТ с клас на точност на ядрата за РЗ (5Р30); че липсват данни за активното
съпротивление, трансформатор собствени нужди, акумулаторна батерия и
токоизправител, както за ошиновката на ОРУ 110 kV и тази на страна 20 kV на трансформатора; че записаното в точка 7 на
Техническо описание за монтаж на мълниеотводни пръти на порталите е некоректно,
поради предложената компановка на ОРУ без портали (аналогично за текст
„...новомонтираните стоманени конструкции за шини и изводни портали...” в същата точка), че няма приложени изчисления за
заземителна и мълниезащитна инсталации; а по точка 27 на Техническото описание не е ясно дали ще се изгражда
работно (ремонтно) осветление за ОРУ. По отношение на част Чертежи са отразени следните
забележки: в чертеж №010301 се разминават
данните за номиналния ток на шината на КРУ, в таблицата с основните параметри е
2000 А, а на чертежа е 2500 А (по задание е 1600А-точка 5.2), като е посочено, че
следва да се покажат параметрите на съоръженията на двете резервни КРУ, които по задание трябва да са
оборудвани;в чертежи
с №№ 010401, 010601, 010901 и 011001 не са показани командните шкафове на
полетата; в чертеж №010501 (и №010401)
нереално (или некоректно показано) е изпълнението с една опорна точка в частта
от твърдата (тръбна) ошиновка на страна 110 kV на
трансформатора, като няма яснота за монтажа на ТТ в неутралата на страна 110 kV на трансформатора; в чертеж №010901 не са показани връзките на заземителната инсталация
към съоръженията и мълниезащитната инсталация. Не е ясно по какъв начин ще се
заземи оградата, така че да се изпълнят изискванията посочени в чл. 218 от
Наредба № 3
за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, а в чертеж
№011001 не е посочена височината, на която е осигурена мълниезащитата и
респективно да се даде оценка на ефективността й.
По делото е изслушано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Р.Б.Г. от 01.12.2014г., в което се
установява, че законната лихва за забава върху сумата от 35 000 лв. от
29.10.2013г. до 06.03.2014г. възлиза на 1256,68 лв.
С молба от 02.12.2014г. от
неучастващото по делото лице „Е.в.” ООД са представени два граждански договора
от 21.02.2012г. с лицата Р.Л.С. и „М П.Г.” ЕООД, по които е възложено контрол и
авторизиране на идеен проект за подстанция 110/20 кV Перинеа в землището на с. П.,
общ. Ш. срещу възнаграждение в размер на 2800 лв. и 1500 лв.
С молба от 15.01.2015г. от третото
неучастващо лице – „Електроенергиен системен оператор” ЕАД са представени
изисканите по реда на чл. 192 от ГПК документи в четири папки –класьори, от
които е видно, че на 02.03.2011г. е бил сключен предварителен договор за
присъединяване на ел. централа в с. П., общ. Ш. към преносната ел. мрежа между
„НЕК” ЕАД и „П.” ООД. Представен е инвестиционния проект № П ВГ1-12/А, одобрен
от гл. архитект на Ш. на 27.04.2012г., който в част Електро е изготвен от
проектант Р. С. и е приложено удостоверение за пълна проектантска
правоспособност на Р.Л.С.. Представено е самото искане за проучване на
условията за присъединяване за новата централа, което е от 2010г. с
приложенията към същото, включително заповед на кмета на Община Ш. за изменение
на ПУП-а, както и план за застрояване, както и предварителни договори за
учредяване на право на строеж и право на ползване срещу задължение за
изработване на ПУП за изграждане на ветрогенератори, със съответните скици на
имотите. Представено е и решение на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Варна за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на
инвестиционното предложение. В документите се съдържат издадените от Община Ш.
разрешения за строеж № 15 и 16 от 27.04.2012г. за ветрогенераторите и
подстанция „П.”. С молба-искане вх.№ 26-817-3/02.05.2012г. /син класьор/ „П.”
ООД е внесло пред „НЕК” ЕАД комплекта от документи относно процесната
подстанция. От предоставените документи е видно, че „Б.” ЕООД е изпълнител по
договор от 10.02.2012г. с възложител – „Т.**” ЕООД за същия идеен проект, като
са представени искания в писмена форма от ищеца до НЕК за предоставяне на информация
във връзка с процесния идеен проект съответно от 09.08.2013г., 10.10.2013г.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза от вещото
лице В.М., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно и не се оспорва от страните. От същото се установява, че по принцип
идейният проект следва да се
изработва съобразно публикуваните от „Агенция по енергийна ефективност“ - Правила за етапите на
Инвестиционния процес при ВяЕЦ и съгласно скица за проектиране и
заданието за проектиране / договора за проектиране. Обхватът и съдържанието на
идейният проект трябва да бъдат достатъчни за ползването му като основа за изработване на
следващата фаза на проектиране; за избор на архитектурно - пространствено решение, строително -
конструктивно решение, инсталационни и технологични решения, системи за
безопасност и други; и за нуждите на съгласуването -
при условията и реда на чл.141 от ЗУТ и чл.15, ал.1 от Наредба № 4 за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти. В частта си на проектиране на
инсталации и мрежи на техническата инфраструктура/ какъвто е процесния случай/,
идейният
проект се разработва съгласно чл.58 - 62 на Наредба № 4 за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти. Вещото лице сочи, че с процесния проект са разработени всички основни системи,
необходими за правилното функциониране на работата на Повишаваща подстанция 20
/ 110 киловолта, а именно: системите за повишаване на
напрежението, за измерване на произведената електричека енергия / включителто
качествените параметри, за комутация на силовите линии вход
- изход на подстанцията, системите за комутация на високоволтовите вериги /
първична комутация /, системите за контрол и защита на тези линии / вторична
комутация /, системите за контрол и наблюдение на параметрите на електрическите
величини, системите за управление на работата на апаратурата в подстанцията, спомагателните системи -
резервно захранване / постоянен и променлив ток , / аварийните системи за при
пожар, наводнение и други, като е описана и системата за комуникация с
дистанционните центрове на Енергийния системен оператор / ECO /, както и типовите протоколи за
осъществяване на предаване на информацията до тях. Вещото лице сочи, че част от направените от „НЕК” ЕАД забележки по проекта се отнасят до технически
грешки при оформянето
му, като например това, че е некоректно записано, че обектът се намира в Област В.,
вместо в
Област Д.,
и аналогично „... или с възможност от ТДУ Юг“, като се визира ТДУ Изток. Погрешно в абзац
3 „Обяснителна записка“, е записано „ .... мълниезащитно въже е тип OPUG...“, при
положение, че типът на линията за предаване на електроенергията е кабелен и за
комуникациите с ECO ще се използва подземен
оптичен кабел – типа, записан в предварителния договор
между Инвеститора и НЕК ЕАД е именно “OPUG”.
Техническа
грешка е разликата в класа на точност
за релейната защита - 5Р20 в предварителния договор с „НЕК” ЕАД и 5Р30 на чертежа с № 110201 от
проекта. Записът на изречението „Хоризонтален заземител - стоманена
поцинкована шина 40/4мм, положена вертикално на дълбочина
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че предявеният иск за
връщане на дадената в заем сума е основателен и доказан. По делото не се спори
относно предоставянето на сумата от 35 000 лв. като паричен заем, като с
оглед обстоятелството, че договорът за заем е реален такъв, липсата на подписан
писмен договор между страните е ирелевантна. Установи се предоставянето на
сумата и основанието за това – паричен заем, което е видно от неоспореното
платежно нареждане и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В
отговора и становището си по делото ответникът не е заявил никакви конкретни
доводи и оспорвания по отношение на претенцията за връщане на заемната сума, а
е оспорвал иска, обосновавайки единствено твърденията си, че има насрещно
вземане, което е основание за прихващане и с оглед тристранните взаимоотношения
между страните. Предвид горното съдът намира, че предявеният иск за главницата
следва да бъде уважен. С отправянето на поканата до ответника за връщане на
получената в заем сума, ищецът е поставил длъжника в забава, поради което
последният дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от изтичане на седмодневния срок по поканата -29.10.2013г. до датата на
исковата молба, която сума възлиза на 1256,68 лв. съгласно заключението на
неоспорената съдебно-счетоводна експертиза, поради което и тази акцесорна
претенция се явява основателна и доказана за пълния предявен размер.
По отношение на възражението за
прихващане, заявено от ответника, съдът намира следното:
Ответникът поддържа, че има насрещно вземане срещу ищеца, произтичащо от
договор за цесия от 26.03.2014г. на вземане за заплащане на възнаграждение по
договор за възлагане изработването на идеен проект от 21.02.2012г. и неустойка
по него, като се твърди изискуемо възнаграждение в размер на 40 000 лв. и
неустойка в размер на 60 800 лв. За да се установи наличието на заявеното
насрещно вземане за възнаграждение по договора, който е вид договор за
изработка, ответникът следва да установи, че неговият праводател – цедентът е
изпълнил точно и съгласно уговореното задълженията си по договора и са налице
предпоставките за изплащане на възнаграждението, респ. по претенцията за
неустойка за забава, че е уговорена такава в договора и че ищецът като
възложител е неизправна страна и е изпаднал в забава по отношение на
задължението за изплащане на уговореното възнаграждение. В конкретния случай се
установи безспорно от събраните по делото доказателства, че изпълнителят по
договора от 21.02.2012г. е предал на възложителя – ищеца идеен проект с
приемо-предавателен протокол от 28.02.2012г., както и че този проект има
несъответствия и неточности, които са установени както с писмото на „НЕК” ЕАД,
така и със заключението на съдебно-техническата експертиза. Независимо от това
дали същите са съществени или отстраними, то е безспорно, че проектът е с
описаните подробно в гореизложената част недостатъци и нередовности. Обстоятелството,
че проектът е бил предаден на ищеца с протокол от 28.02.2012г., не означава, че
с подписването на същия ищецът като възложител е приел работата като изпълнена
точно и съответно на договореното, тъй като при предаването на същата той е в
правото си да я прегледа. Следователно самото подписване на протокола от
28.02.2012г. не може да се възприема като приемане на работата по смисъла на
ЗЗД, за да е напълно достатъчно като основание за заплащане на възнаграждение
по договора. В случая сключения договор между страните има характер на договор
за изработка, макар да не е за СМР, а за идеен проект и следва да се съобрази
практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, че приемането на
работата обхваща както едно фактическо действие – реалното получаване на
фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на
изработеното , т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с
договора /Решение № 231 от 13.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1056/2009г., II т.о,
ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК и др./, като ако работата е извършена точно – без недостатъци и
съобразно поръчката, възложителят дължи да я приеме. В случая подписването на протокола удостоверява само предаване на
изработения проект, но не и изрично изявление на възложителя за приемането му,
поради което съдът намира, че с оглед безспорно установеното по делото, че
проектът страда от недостатъци, независимо от това дали са отстраними или не,
като същите ищецът е установил след писмото на „НЕК” ЕАД, с което се отказва
одобряването му, то не е налице изрично приемане на изпълненото от възложителя
– „Е.в.” ООД, за да се приеме, че е налице изпълнение по договора и възникване
на правото на това лице като изпълнител да получи в пълен обем уговореното
възнаграждение. Още повече, че в чл. 4
от договора страните изрично са уговорили, че плащането се извършва и срещу
представена фактура. По делото не се установи изпълнителят „Е.в.” ООД да е
издал фактура на възложителя за процесната сума. Издадената такава от цесионера
след цедиране на вземането не е точно и надлежно изпълнение на чл. 4 от
договора. Независимо от горното съдът намира, че по делото се установи, че
преди цедиране на вземанията по процесния договор от третото лице – изпълнител
на ответника, ищецът като възложител е отправил изявление до съконтрахента си
чрез нотариалната покана, връчена на 18.02.2014г., което обективира както
възраженията му срещу недостатъци в проектите и допуснати нарушения, така и
изявление, че счита, че изпълнението е безполезно за него и невъзможно. Спорен
е въпросът дали тези изявления са породили целените с тях правни последици и
дали е съществувало вземането, предмет на цесията, за да е налице насрещно
такова у ответника, по което да се извърши прихващане. Правото да се
развали двустранния договор е потестативно, то възниква при неизпълнение по
причина, за която длъжникът отговаря и се упражнява извънсъдебно, като
неизпълнението не е задължително да е пълно и може да е само на някое от
задълженията. Общият режим изисква и предоставянето на допълнителен подходящ
срок за изпълнение. Не се дава допълнителен срок за изпълнение, когато
длъжникът е в невъзможност да изпълни по причина, за която отговаря, когато
кредиторът няма интерес от изпълнението поради забавата, както и при фикс
сделките. В случая безспорно не е налице фикс-сделка, но от ищеца
се твърди, че е развалил договора без даване на срок за отстраняване на
недостатъците поради това, че изпълнителят не е разполагал с възможност да
изпълни точно поради липса на съответните кадри, като се е позовал и на
нарушение на чл. 10 и 14 и 15 от договора, поради това, че изпълнителят е
ползвал подизпълнители, на които е разкрил информация за бъдещото строителство.
По принцип договорът за възлагане изработването на технически проект не е
свързан с личността на изпълнителя, т.е. не е от договорите, които имат строго
личен характер, но в конкретния договор страните са уговорили със силата на
закон между тях, че изпълнението следва да се осъществи от „Е.в.” с негови сили
и без да ползва подизпълнители. Доколкото твърдението на ищеца, че изпълнителят
не е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост е за отрицателен факт, а
именно липсата на такива специалисти, с които да се изпълни точно и съобразно
уговореното възложеното, в доказателствена тежест на другата страна е да
установи противното. Няма данни по делото, че изпълнителят по договора е
разполагал с необходимата кадрова обезпеченост за да изпълни проекта със свои
сили и без подизпълнители, както е договорено, поради което независимо от това,
че договорът не е intuito personae, съдът намира, че е налице разваляне на същия от страна на възложителя с
описаното писмо. Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че
независимо, че от възложителя не е дадена възможност и срок за отстраняване на
нередовностите на проекта, които са констатирани и от вещото лице в
съдебно-техническата експертиза, то с оглед уговорено между страните за
изпълнението му и горните съображения, е налице хипотезата на чл.87, ал.2 от ЗЗД. Неизпълнението на задълженията на изпълнителя да изготви проект, който да
не страна от недостатъци съдът приема, че независимо, че част от същите са били
отстраними и са технически, е съществено с оглед интереса на кредитора в
конкретния случай, тъй като именно несъответствията на проекта са обусловили
неодобряване на документацията от третото лице – „НЕК” ЕАД. Твърденията на
процесуалния представител на ответника, че ищецът е изгубил икономически
интерес от реализирането на цялостния проект предвид представеното решение на ДКЕВР
от 28.06.2013г. за спиране на
присъединяването на мощности от възобноваеми източници, е допълнителен
аргумент, че за ищеца като кредитор не е налице правен интерес от даване на
възможност на изпълнителя да отстрянява недостатъците на изработения в нарушение
на уговореното, с участие на подизпълнители проект. Независимо от горното съдът
намира, че дори и да се приеме, че е налице отказ от възложителя от поръчката
по смисъла на чл. 268 от ЗЗД, а не разваляне на договора, то възражението за
прихващане на ответника ще се яви неоснователно, тъй като е заявено за
възнаграждение по договора, а не за друго компенсаторно вземане, каквото би се
дължало по чл. 268 от ЗЗД, още повече, че предмет на договора за цесия са не
всички права по сключения между ищеца и изпълнителя „Е.в.” ООД договор, а
неустойката за забава и правото на вземане за възнаграждение, което е по чл.
266 от ЗЗД и предпоставя установяването на точно и пълно изпълнение на
договора, за да е изискуемо уговореното в срок възнаграждение. В сключения
договор за цесия не е уговорено прехвърляне на други компенсаторни права на
изпълнителя по процесния договор, а именно евентуалните права по чл.268 ЗЗД, съгласно която разпоредба при наличие на
основателни причини възложителят има право да се откаже от договора, макар
изпълнението му да е започнало, като заплати на изпълнителя направените
разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението
на работата. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че
възражението на ответника за прихващане е неоснователно и недоказано.
С оглед гореизложените съображения
съдът намира, че следва да бъдат уважени главните предявени искове, като в
тежест на ответника се възложат разноските на ищцовата страна, които възлизат
на сумата от ***0,27 лв. по представения списък и включват заплатената държавна
такса, депозита за ССЕ и адвокатски хонорар, за който в приложения към исковата
молба договор за правна защита и съдействие № ********** е отразено, че е
заплатен изцяло, в брой.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С. – С” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. С.,
ж.к.”М.” 3, бл. ***, вх.**, ет.*, ап. *, да заплати на „Б.” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление – гр. И., обл. Р., ул.”Б.К.” №
**, на основание чл. 240,
ал.1 от ЗЗД сумата от 35 000 лв. / тридесет и пет хиляди лева/,
представляваща главница по договор за паричен заем, предоставен по преводно
нареждане от 04.06.2012г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
датата на предявяване на иска – 06.03.2014г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата от 1256,68 лв. / хиляда
двеста петдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 29.10.2013г. до
06.03.2014г., както и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от ***0,27
лв. – съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: