Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 29.12.2016 г.
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно
заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря Д. Т., като разгледа т.д. № 7474/2015
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Т.С. ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника И.Г.П. ЕООД за заплащане на сумите както следва: 79001,46
лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за абонатни № № 000617,
0002701, 0000346 и 0000165 за периода декември 2013 г. – април 2014 г., 10207,47
лв. – лихва за забава в плащането на главницата за периода 30.01.2014 г. – 10.02.2015
г., както и за законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението /20.04.2015 г./ до плащането. След постъпило възражение по реда на
чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил на ответника топлинна енергия по силата на договор,
сключен при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди
ответникът да е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът не изразява конкретно становище по исковете. Не претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете
по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договори за продажба на топлинна енергия.
Установява се, че между страните за процесния период са съществували
облигационни отношения по продажба на енергия, възникнали по силата на договор №
9744/Ш8015/01.12.2011 г. за абонатни номера 346, 2701 и 165 съгласно Приложение
1 и договор № 9217/617/09.05.2011 г. за абонатен номер 617. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че до топлоснабдените имоти е
доставяна топлинна енергия, чието количество е измервано чрез топломер,
монтиран в съответната абонатна станция. Данните от топломерите са отчитани
ежемесечно по електронен път, като въз основа на снетите данни са изготвени и
фактури за дължимата месечна цена /поради обстоятелството, че топлоснабдените
имоти са самостоятелни обекти, а не обекти в сграда, не е извършвано дялово
разпределение и не са изготвяни изравнителни сметки/.
При проверка на фактурираните суми вещото лице е установило, че за абонатен № 0000617 е доставяна топлинна
енергия до месец юни 2013 г., като след този момент, вкл. за процесния
период, топлоснабдяване не е осъществявано – вж. Приложение 1 на СТЕ, л. 139, и
разпита на вещото лице. За останалите абонатни номера за процесния период – декември 2013 г. – април 2014 г. –
фактурираната като дължима цена възлиза на общо на 17 082,63 лв. /посочена по
отделни абонатни номера в таблица по т. 4 на СТЕ/.
Установява, се че на 30.12.2013 г. между страните е постигнато споразумение
за разсрочване на задълженията за доставена топлинна енергия и лихва за забава,
възникнали в период на доставка декември
2011 г. – юни 2013 г. /л. 42/. Този период е извън процесния – видно от
заявлението по чл. 410 ГПК, заявителят е очертал обема на търсената защита чрез
посочване на периода, за който твърди да е доставяна топлинната енергия – „длъжникът
е ползвал доставено от дружеството топлинна енергия през периода м. 12.2013 г. – м. 4.2014 г. …..и не е заплатил дължимите
месечни суми“. Именно при така очертан предмет на делото е издадена и заповедта
за изпълнение. Ето защо в настоящото производство не може да бъде установена дължимостта на цена за доставена енергия за
период, различен от процесния /декември 2013 г. – април 2014 г./, а именно
– за периода на горепосоченото споразумение.
Поради изложеното искът за главница следва да бъде уважен до сумата от
17 082,63 лв. и отхвърлен за разликата до 79 001,46 лв., както и
изцяло за аб. № 0000617.
По исковете
по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия, купувачът е
длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия до 20-то число на месеца,
следващ месеца на доставката. След тази дата изпада в забава.
Изчислен върху главниците по издадените фактури, размерът на дължимата
лихва е както следва: за абонатен № 2701 – 182,32 лв.; за абонатен № 346 –
127,35 лв. и за абонатен № 165 – 1314,93 лв. До тези суми следва да бъдат
уважени исковете. За абонатен № 617 искът следва да бъде изцяло отхвърлен,
доколкото не се установи съществуването на главен дълг.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да се
присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 745,75 лв.
Съдът констатира, че не е внесена държавната такса за исковото
производство, поради което на основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС сумата от 1784,18 лв. Плащането й от ищеца ще е
основание за изменение на решението в частта относно присъдените в тежест на
ответника разноски, ако е спазен преклузивният срок за това.
По разноските в заповедното производство:
На основание т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови
осъдителен диспозитив за съответната част от разноските, дължими за заповедното
производство, а именно 765,89 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че И.Г.П. ЕООД, ЕИК ********, дължи на Т.С. ЕАД, ЕИК ********:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ цена за доставена
топлинна енергия за периода декември 2013 г. – април 2014 г., както следва: за
аб. № 0002701 – 1836,83 лв., за аб.
№ 0000346 – 1324,80 лв. и за аб. №
0000165 – 13 921 лв., ведно със законната лихва от 20.04.2015 г. до
погасяването
- на основание чл. 86 ЗЗД лихва за забава върху горепосочените главници, считано
от падежа на всяко месечно вземане /за месец декември 2013 г. – считано от
30.01.2014 г./ до 10.02.2015 г., както следва: за абонатен № 0002701 – 182,32 лв.; за абонатен № 0000346 – 127,35 лв. и за абонатен № 0000165 – 1314,93 лв.
като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ до пълния предявен размер от 79 001,46
лв. и за аб. № 0000617, както и исковете по чл. 86 ЗЗД до пълния предявен
размер от 10 207,47 лв. и за аб. № 0000617.
ОСЪЖДА И.Г.П. ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 745,75 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство, и 765,89 лв., представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т.С. ЕАД, ЕИК ********, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 1784,18 лв. държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: