№.....61....../ 19.06.2019 г.
гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Мариана Г.а
Членове:
Светлин Стефанов
Румяна Райкова
При участието на секретаря Станка Ангелова
Прокурор: Делян Димитров
Като разгледа докладваното от Мариана Г.а
ВАНД № 158 по описа за 2019 г.
установи:
Производство по чл. 378, ал. 5 от НПК.
С решение № 204/20.03.2019 г. постановено по НАХД №
526 по описа за 2019 г. Шуменският районен съд признал обвиняемия Р.Р.К. за
виновен в това, че
на 07.02.2017г. в гр. Шумен, в качеството си на длъжностно лице – „Началник
отдел Доставки“ в „ПС електрик“ ООД, ЕИК ********* причинил на И.Т.Б.от гр.
Шумен лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание /лек оток в
областта на долната челюст в ляво и умерено изразена болка в областта на меките
тъкани/ при изпълнение на службата му - престъпление по чл.131, ал.1, т.2 от НК
във връзка с чл.130, ал.2 от НК. На основание чл. 78а от НК освободил обвиняемия
от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в
размер на 1 000 лева. Осъдил го да заплати направените по делото разноски.
Обвиняемият К. останал недоволен от решението на съда
и го обжалва чрез своя защитник адв. П. П. от ШАК. В жалбата изтъкват, че
считат решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, като несъобразено със събраните доказателства
по делото. Обвинението не било доказано по безспорен начин. Молят въззивния съд
да отмени решението и да постанови друго, с което да признае обвиняемия за
невинен, алтернативно, да върне делото за разглеждане от друг съдебен състав,
като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. В
допълнително писмено изложение излагат подробно доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, които се изразявали в следното: мотивите на решението
били вътрешно противоречиви относно изпълнителното деяние, както и в частта на
направените изводи от правна страна относно субективната страна на деянието.
Тези непълни и противоречиви мотиви на решението били съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, ограничаващи правото на защита.
Според жалбоподателите приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка не съответствала на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. Съдът не извършил обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, разкриващи обективната истина по
случая. В съдебно заседание поддържат изцяло депозираната жалба и допълнението
към нея. В последната си дума обвиняемият К. заявява, че желае да бъде
оправдан.
Представителят на Шуменската окръжна прокуратура
предлага обжалваното решение на ШРС да бъде потвърдено. Счита, че в хода на
досъдебното производство, а и на съдебното такова не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на лицето. Противно
на изложените в жалбата аргументи намира, че първоинстанционният съд не е допуснал
противоречия в мотивите. Съдът прецизно обсъдил събраните по делото
доказателства и направил правилни и законосъобразни правни изводи. По отношение
на предложението, което се прави в писменото допълнение към жалбата за
приложение на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК, счита, че в настоящия казус
това е неприложимо. Изтъква, че действително обвиняемият не е лице със значима
обществена опасност, но е необосновано най-вече поради ситуацията когато е
извършено деянието и възрастта на дееца – лице със значителен житейски опит,
приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество – неоснователна, поради следното:
Първоинстанционният съд в мотивите към решението е
приел за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Р.Р.К. работел в „ПС електрик“ ООД гр.
Шумен на длъжност „Началник отдел Доставки“. Заеманата от обвиняемият, длъжност
била ръководна, като пряко му били подчинени специалисти логистика и доставки.
Основното задължение на заеманата длъжност било да планира, ръководи и
координира дейностите по доставките на суровини и материали, както и да
одобрява сключването на договори с доставчици, да отговаря за цялостната
осигуреност на производството с материали, да възлага задачи на подчинения му
персонал, да изготвя доклади за поставените задачи на подчинените му служители,
да определя реда за излизането им в отпуск и други. На 07.02.2017г. в общ
кабинет работили обвиняемият и колегите му – свидетелите А.А.и А.Д.. Същият
ден, около 14,00 часа в кабинета, по служебен въпрос влезли свидетелката И.Б.–
на длъжност „специалист калкулации“ и свидетеля И.Г.– търговски директор. Между свидетелката Б.и обвиняемия възникнали разногласия във
връзка с работата им в „ПС електрик“ ООД гр. Шумен. Свидетелката изисквала
информация от отдел „Доставки“, чийто началник бил обвиняемия на хартиен носител, която информация била
вече налична в осева таблица – Ексел. Докато се разправяли, двамата били
изправени един срещу друг в кабинета, а свидетелите А.и Д.седели зад бюрата си.
Свидетелят И. Г. също бил прав в кабинета. Свидетелката Б.докато си изисквала
необходимата й информация на хартиен носител била скъсила доста дистанцията
между двамата, поради което обв. К. опрял дясната си ръка, свита в юмрук в
нейната лява буза. Докоснал с юмрук лявата буза на Б.и я натиснал с цел да й
завърти главата в друга посока и да я отдалечи от себе си. Едновременно с това
движение, обвиняемият се отдръпнал назад. Свидетелката се изненадала от
случилото се и започнала да вика, че я заболял врата. Свидетелят Г. я извел
извън кабинета, за да я успокои и да поговорят. След разговора със свид. Г., Б.излязла да изпуши една цигара
и до края на работния ден не се върнала, като следващите ден-два също не била
на работа. На 08.02.2017г. отишла на преглед при д-р Й. В. В. – дентален лекар
специалист хирургия, който й издал Медицинско удостоверение № 4/08.02.2017г.
Приетата фактическа обстановка напълно съответства и
се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства –
свидетелски показания, медицинско удостоверение и съдебномедицинска експертиза.
Свидетелските показания са непротиворечиви и безспорно установяват действията,
извършени от обвиняемия. От медицинското удостоверение № 4/08.02.2017 г. обективно
и безпристрастно се установява и вида на
причинената телесна повреда, която се потвърждава и от съдебномедицинската
експертиза, от която е видно, че на пострадалата Б.била причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в болка и страдание вследствие на установените
травматични увреждания: лек оток в областта на долната челюст вляво и умерено
изразена болка в меките тъкани - травматични увреждания с преходен характер без
трайни последици за здравето. В експертизата е изяснен и механизмът на
причиняването, а именно - от действието на твърди тъпи предмети при удар или
натиск.
ШОС намира, че безспорно е установено авторството на
деянието. Основното възражение в жалбата е, че съдебно – медицинското
удостоверение е издадено след преглед на следващия ден и че свидетелите,
присъствали на инцидента не са забелязали следи по лицето на Божилова. По
делото безспорно е установено, че обвиняемият е докоснал лявата буза на
пострадалата и я е натиснал като с това е обърнал главата й. Тя реагирала
веднага и всички присъстващи са чули оплакването й, че й е причинена болка. Касае
се за лек оток на меките тъкани в областта на долната челюст в ляво, който може
да се е появи в по – късен момент, или да е бил незабележим от лица, които не
са медицински специалисти. Състоянието
на Божилова не е изисквало незабавно да потърси лекарска помощ, това тя
направила след консултация с адвокат и за да документира причинената й
травма.
Правилно съдът е приел, че е налице квалифициращият
признак на деянието, като извършено от длъжностно лице при изпълнение на
службата му. От писмените доказателства безспорно е установено, че обвиняемият
е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, тъй като му е
възложено срещу заплащане да осъществява ръководна работа – началник-отдел
„Доставки“ във фирмата. Деянието е осъществено от обвиняемия именно при
изпълнение на службата му.
Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд
относно субективната страна на деянието, а именно – извършено виновно, под
формата на внезапно възникнал пряк умисъл, като обвиняемият съзнавал, че
притискането с юмрук в областта на лицето неминуемо води до последици за здравето.
Правилно е посочено в жалбата, че съдът, обсъждайки субективната страна на
деянието, посочил, че обвиняемият, нанасяйки юмручни удари, е искал и целял
причиняването на телесна повреда. Действително по делото не е установено деецът
да е нанасял юмручни удари на пострадалата и първоинстанционният съд не е приел
това в установената фактическа обстановка. Допуснатото противоречие не
опорочава мотивите и не е пречка да се установи действителната воля на съда. Не
би могло да се приеме, че с това е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, а именно нарушено право на защита на обвиняемия, защото
той от цялостното съдържание на мотивите може да разбере за какво деяние е
признат за виновен и му е наложено наказание.
От доказателствата по делото се установява, че са
налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съдът е
наложил наказание глоба в минимален размер, което е справедливо. Въззивният съд
изцяло споделя доводите на прокурора, защо в случай не може да намери
приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
От изложеното е видно, че въззивната жалба следва да
остане без уважение, а решението на Шуменския районен съд – потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава решение № 204/20.03.2019 г. постановено по
НАХД № 526 по описа за 2019 г. на
Шуменския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.