Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на дванадесети април през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия
Димитров гражданско дело № 16058 по описа
за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ /отм./
във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата З.Р.И., ЕГН ********** е предявила против ЗД ”Б.И.” АД *** иск за обезщетяване
неимуществени вреди – болки и страдания следствие смъртта на М.И.Ц., настъпила при ПТП на 06.06.2015
г. в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на деликта до окончателното й
изплащане.
Твърди,че вина за катастрофата носи Н.П.В.,която при управление на лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”,
с д.к.№ ******е предизвикала
произшествието и смъртта на М.И.Ц.. За
горния автомобил е имало вълидна застраховка при ответното дружество.
Ищцата чрез своя пълномощник адв. С.Ч.поддържа предявения иск и претендира присъждане на разноски и адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от ЗА. Твърди, че предявения размер е
съобразен с разбирането й за справедливо обезщетяване на вредите с оглед
тежестта на увреждането и лимитите на отговорност на ответната компания.
ответникът “ЗД ”Б.И.”” АД *** оспорва иска по основание
досежно претенцията на ищцата, тъй като според дружеството тя не е в кръга на
правоимащите обезщетение . прави евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
изразяващо се в това, че починалият сам се е изложил на риск, пътувайки в
автомобил управляван от неправоспособен водач,а също,че е бил без поставен предпазен
колан. Моли съдът да отхвърли иска ведно със законните последици.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените Присъда № 23
от 20.07.2016 г. по НОХД № 75 по описа за 2016 година на Врачански окръжен съд и протокол за оглед на ПТП с фотоалбум и скица е установено е, че на 06.06.2015 год. около 13.00 ч. по път 11-13 при км 34 (до язовир на с. Девене) е настъпило ПТП, при
което движещията се със скорост около 150 км. ч. лек автомобил
марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, с д.к.№ ******управляван
от Н.П.В. е напуснал лентата за движение вдясно и след като се е
преобърнал няколко пъти се е установил в крайпътна нива. В следствие на
катастрофата на място е починал пътника на предна дясна седалка на лекия автомобил- М.И.Ц..
С горната
присъда Н.П.В. е призната за виновна за
това, че е нарушила правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП - като се е движила със скорост, несъобразена с конкретните пътни
условия и законови ограничения; чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като е създала
опасност за живота и здравето на участниците в движението и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - като не е контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС и по непрадпазливост
е причинила смъртта на М.И.Ц..
За лек автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, с д.к.№ ******е имало сключена
застраховка „ГО” в „ЗД Б.И.” АД, по полица
№ 02115001189828, валидна от 28.04.2015 г. до 12.08.2015 г.–неоспорена от ответника справка от ГФ на л.8 от делото на СОС.
Представено е удостоверение за раждане на М.М.Ц.от майка З.Р.И.и
баща М.И.Ц.. Последният е бил признат за баща детето М.З.И.,родено на *** год.-влязло
в сила решение на Софийски окръжен съд по гр.д. № 948/2015 год.
По делото е назначена, изслушана и приета комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза,заключението на която съдът приема като
обективно и професионално, като от него се потвърждава механизма на
катастрофата, пътната обстановка и скоростта на движение на автомобила. Автоексперта
е категоричен в становището си, че поради движение с висока скорост /около 120
км.ч./ и неопитност водача на автомобила е изгубил контрол върху управлението
му ,което е довело до напускане на пътното платно и катастрофата.
От становището на медика, се установява, че при
произшествието М.И.Ц. е получил счупване
на всички десни ребра с деформация на гръдния кош и разкъсване на десния бял
дроб по задната повърхност с контузия на десния бял дроб и излив на кръв
дясната гръдна половина и тези травматични увреди отговарят на
удар от падане върху терена и последващо притискане на тялото в дясната му
гръдна половина от преобърнатия автомобил. Торсът на М. Ц.е попаднало под
автомобила, тъй като е изпаднал от автомобила, поради това, че не е бил с
поставен предпазен колан.
От показанията на св. И.С.се установява ,че ищцата и
починалия при ПТП-то М. са живеели като съпрузи в с.Борован,купили си къща там
и когато той загинал ищцата била бременна в 4-ти месец от него.Имали много
добри отношения. Ищцата тежко понесла внезапната му смърт,плакала много,била
тъжна,затворила се е в себе си и се притеснява,че сина й расте без баща.
Свидетелят Н.В.установява,че произшествието е
предизвикано от това,че пострадалия внезапно завъртял волана надясно.Не са се
познавали отпреди,не я е питал има ли шофьорска книжка.
От показанията на св. Д.Ц.се установява,че тя е живеела с
М.
Ц.на семейни начала до 2014 год. и имали дете. След като се
разделили си останали приятели.Знае,че след това пострадалия живеел с момиче на
име З..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл.
45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
По съществото на делото се установи, че е налице
непозволено увреждане. Доказани са предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- смъртта на М. Ц.и търпените мъки и страдания от страна на ищцата, които са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
установено
е по делото, че ищцата е живяла повече около 2 години с пострадалия на
съпружески начала като семейство и попада в кръга на
лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди съглсно установената съдебната
практика .
Вина за настъпването на ПТП-то носи Н.П.В., тъй като е управлявал автомобила със скорост над
допустимата /чл.21,ал.2 ЗДвП/, което е довело до загуба контрол върху колата , напускане
на пътя и последвалата тежка катастрофа.
Съдът възприема възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан за
основателно. Факт е,че другите две лица в колата,които не са били изпаднали от
колата са останали невредими дава основание да се приеме,че ако пострадалия бе
с колан и не бе изпаднал от автомобила,то нямало да настъпи смъртта му. Съдът
определя 60% съпричиняване на вредоносния резултат.
Възражението за съпричиняване за предоставяне
управлението на неправоспособно лице не е основателно,тъй като не се установи
пострадалият да е бил наясно с този факт.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявения
иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговия размер следва да се определи съгласно правилото
на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Загубата на приятеля,
с който са живеели като семейство, е причинила на З. мъки,
болки и страдания. Двамата са имали планове за живота си , имали са вече
собствен дом и са очаквали дете. Следва все пак да се отчете,че връзката им е
сравнително кратка-около 2 години.
Според настоящия състав справедливо обезщетение за търпените
болки, мъки и страдания е в размер на 100 000 лв., като след приспадане на
определения процент на съпричиняване ответникът следва да бъде осъден да й
заплати 40 000 лв. ведно със законната лихва от датата на непозволеното
увреждане до окончателното й изплащане. Този размер е съобразен с установените
по делото правно релевантни факти и обстоятелства, а също със
социално-икономическите условия в страната и установената съдебна практика по
подобни случаи.
Над уважения размер до предявения такъв от 200 000
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските: Съобразно този изход на делото ответникът следва заплати на адв.
С.Ч.възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 2436 лв.,
по сметка на СГС държавна такса в размер на 1600 лв. и разноски от бюджета за
експертизи в размер на 113 лв.
Съобразно отхвърлената част на иска ищцата следва да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 000
лв.,като до дължимия такъв от 18 000 лв. приема възражението за
прекомерност за основателно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД ”Б.И.” АД с еик:******* със съдебен адрес *** да
заплати на З.Р.И.,
ЕГН **********,
чрез пълномощника й адв. С.Ч., със съдебен адрес:*** сумата от 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди -
на основание 226,ал.1 КЗ/отм/ във вр. чл. 45 ЗЗД ведно със законната лихва
върху тази сума от 06.06.2015 год. до
окончателното й изплащане като отхвърля иска над уважения размер
до претендирания такъв от 200 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА “ЗД ”Б.И.” АД с еик:******* да
заплати на адв.
С.Ч.възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 2436
лв., по сметка на СГС държавна такса в размер на 1600 лв. и разноски от бюджета
за експертизи в размер на 113 лв.
ОСЪЖДА З.Р.И.,
ЕГН ********** да заплати на ЗД ”Б.И.” АД с еик:*******
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: