Р Е Ш Е Н И Е
№ 3345 09.10.2018 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - VІІI граждански
състав, в публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при участието на Секретаря ВЕРА
ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело № 7481 по
описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от П.Ц.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** и Д.Л.Я., ЕГН **********, с адрес: *** против „Персенк Инвест” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Свети Климент“ № 12, ет. 3, ап.
6, представлявано от *** ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 18 ЗЗБУТ.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на
починалия ***, като първата от тях е негова ***, а втория е негов ***. Твърди
се, че наследодателят им имал сключен трудов договор с „Елси-77“ ЕООД от
25.06.2012 г. за неопределено време с месторабота кариера „***“, област ***,
като заемал длъжността „***“. Ответното дружество е концесионер по договор за
концесия добив на подземни богатства – строителни материали – мрамор от
находище „***“, разположено в землищата на с. ***, общ. С. *** с Министерски
съвет на Република България, представляван от министъра на икономиката,
енергетиката и туризма. Договорът бил сключен на 14.05.2012 г. и бил със срок
35 години. На 18.07.2012 г. между ответното дружество и „Елси-77“ ЕООД, като
изпълнител, бил сключен договор по силата на който изпълнителят трябвало да
извърши претрошаване на 5000 тона скална маса от обект „Кариера ***“. Освен
посочения договор, дружествата подписали споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ за взаимно
информиране и съвместно осигуряване при едновременна работа на строителна
площадка здравословни и безопасни условия на труд. За претрошаването „Елси-77“
ЕООД осигурило от трето лице мобилна трошачка МК 10570, произведена TESAB Engineering Ltd, Северна Ирландия.
С машината работил пострадалия *** – *** в „Елси-77“ ЕООД, а на фадромата обслужваща трошачката работел *** – работник на
„Персенк Инвест“ ООД. На 20.08.2012 г. след като
приключила работата по претрошаването, пострадалият *** започнал подготовка за
транспортиране на трошачката до друг обект. За целта било необходимо да се
свалят страничните капаци и задния капак на приемния бункер. Вдигането и
свалянето на капаците ставало в транспортно положение, посредством хидравлични
цилиндри към всеки един от тях. В работно положение задният капак е присъединен
към двата странични капака с по три болта и под всеки капак има предпазен щифт
с поставени шплентове от двете страни, което не
позволявало при демонтаж капаците да падат надолу. Операцията по свалянето на
капаците пострадалият Я. извършвал с помощта на работниците от двете фирми ***
и ***. *** качил в кофата на фадромата *** и ***,
като ги издигнал на два метра височина. Те трябвало да развият шестте болта,
които свързват страничните капаци на бункера към задния капак. Като приключили
с разв***ето на болтовете, *** започнал да сваля
кофата на фадромата към земята. Задният капак на
трошачката внезапно паднал и ударил Я. по главата. Незабавно бил откаран до
Спешно хирургично отделение при УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, но поради тежките
последици от удара починал. Установено било, че Я. получил частично прекъсване
на моста, контузии на мозъка, кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка, травматичен
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, наличие на кръвен ликвор
в мозъчните стомахчета, счупване на костите на
черепната основа и черепния покрив, мозъчен оток и други по-малки наранявания.
Смъртта на наследодателя на ищците била причинена от парализа на важни за
живота мозъчни центрове на дишането и сърдечната дейност, в резултат на тежката
черепно-мозъчна травма. Смъртта на наследодателя, породила голям шок за ищците
и им причинила много страдания. Той им бил солидна морална и икономическа опора
в живота. Бил човек в активна работоспособна възраст. Притежавал ценна
квалификация за работа със специални машини и могъл още дълги години да
упражнява професията си като специалист на работа с нестандартни машини.
Твърдят, че причината за злополуката е изключително на ответника, който въпреки
законовите си задължения не е осигурил безопасни и здравословни условия на труд
на кариерата, не е извършил инструктаж за мястото на работа, за работа с
машините, не е проверил изправността на трошачната
машина. Ответното дружество е възложител на работата, извършвана от
работодателя на наследодателя на ищците – „Елси-77“ ЕООД. Машината, на която е
станала злополуката е била обслужвана от пострадалия и работник на ответника.
Злополуката е станала на територията на ответника „Персенк Инвест“
ООД, което дружество имало задълженията да извърши действия по безопасност на
труда съгласно Закона здравословни и безопасни условия на труд, но не изпълнило
тези свои задължения. Участието на негов работник, който участвал в работата с
машината, и на когото била възложена тази работа, ангажира отговорността му,
предвид разпоредбите на закона.
С оглед изложеното молят съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество да им заплати сумата от по 25 000 лева
– главница за всеки един от тях – част от общо 200 000 лева, от които
120 000 лева за ищцата *** и 80 000 лева за ищеца Д.Л.Я.,
представляваща обезщетение за причинени им неимуществени вреди за смъртта на
наследодателя им *** в резултат на злополука, станала на 20.08.2012 г., през
време и по повод на работа в с. ***, обл. Пловдив на
площадка за преработване на скална маса взета на концесия и експлоатирана от
„Персенк Инвест“ ООД – гр. Пловдив, в качеството му
на възложител на работата на „Елси-77“ ЕООД /работодател на пострадалия/, в
резултат на нарушения на правилата за безопасни и здравословни условия на труд,
ведно със законната лихва от датата на злополуката 20.08.2012 г. до окончателното
изплащане на сумите.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество, с който оспорва изцяло иска по основание и
размер. Не оспорва обстоятелството, че между „Персенк Инвест“
ООД и „Елси-77“ ЕООД бил сключен договор от 18.07.2012 г. за претрошаване на
5000 тона скална маса на обект кариера „***“, с. ***, общ. С.,***, срещу
определена цена и за срок не по-късно от 1 месец от датата на сключване на
договора. Изпълнителят по този договор – „Елси-77“ ЕООД в срок изпълнил
възложената работа и на това основание, съгласно чл. 9, т. 1 този договор бил
прекратен. Възложената работа, предмет на цитирания договор била претрошаване
на 5000 т. скална маса. Претрошаването било извършено с мобилна челюстна
трошачка МК 10570, произведена в Северна Ирландия. След като възложената по
договора работа била изпълнена и взаимните ангажименти по договора за възлагане
за претрошаване на скална маса приключили, пълномощника на „Елси-77“ ЕООД – А.К.
взел решение да премести мобилната трошачна машина на
друго място при друг възложител, с който вече бил в договорни отношения. За
целта трошачната машина следвало да бъде преведена от
работен в габаритен транспортен режим за преместването към другия обект. Тази
задача била възложена от представителя на работодателя – А.К. на пострадалото
лице ***. За целта бил повикан и ***. Твърди, че работата по превеждане на
машината в габарит за транспорт до другия обект била извършена под прекия
контрол и ръководството на упълномощения представител на изпълнителя „Елси-77“
ЕООД, който отново провел инструктаж на самата работна площадка на лицата,
които започнали работата по привеждане на машината в транспортен режим. Твърди,
че тази работа по превеждане на трошачната техника от
един режим в друг, не била възложена от ответника, като същата била възложена
от самия изпълнител по договора за възлагане – представляващия „Елси-77“ ЕООД –
А.С.К.. Пострадалото лице *** се намирал в трудови правоотношения с тази фирма
съгласно подписан между тях трудов договор от 25.06.2012 г. Твърди, че за
ответното дружество липсва качеството „възложител“, който да е възложил да бъде
извършена работа от пострадалото лице, което следвало да приведе трошачната челюстна машина от работен в транспортен
порядък, като при изпълнението именно на тази работа настъпили вредните
последици, за които възложителят следва да отговаря. Счита, че ответното
дружество няма качеството на „възложител“ на извършената работа, поради което
искът се явявал недопустим и неоснователен.
Не оспорва и обстоятелството, че между ответното
дружество и „Елси-77“ ЕООД било сключено споразумение за взаимно информиране и
съвместно осигуряване на ЗЗБУТ по чл. 18 от същия закон, във връзка с чл. 8
ПБТСМР. В споразумението страните разпределили своите отговорности по взаимното
информиране и осигуряване на безопасни условия на труда, като съгласно чл. 4,
експлоатацията и поддръжката на трошачната машина ще
бъде извършена от „Елси-77“ ЕООД, както и като задължение в чл. 11 за
подизпълнителя било вменено, че на обекта следва да допуска само обезопасени и
изправни машини и съоръжения, инструменти и др. Твърди, че първоначалния
инструктаж, който бил задължителен е направен от страна на ответното дружество
и е отразен в „Книгата за инструктаж“. Твърди, че за осигуряване на безопасни
условия на труд на кариера „***“, ръководството на ответното дружество
извършило всичко което било предвидено в ЗЗБУТ, в ППЗЗБУТ и съпътстващите ги
Наредби. Ръководството на дружеството определило със заповед № 2/11.06.2012 г.
длъжностно лице, което да извършва организация по осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд и осъществяване на контрол за тяхното изпълнение.
Съгласно заповед № 4/11.06.2012 г. на основание чл. 9, 13, 18, 20 и 21 от
Наредба № 3 за инструктажа на работници и служители по безопасност, хигиена на
труда и противопожарна охрана били определени длъжностни лица, които да извършват
видовете инструктаж – начален, инструктаж на място, периодичен и извънреден. На
всички работници на кариерата бил проведен задължителния първоначален
инструктаж касаещ работата им на съответната работна
площадка на кариерата, след което положили подписите си в книгата за
инструктаж. По отношение на работата с мобилната трошачна
машина МК 10570, инструктажът за работа следвало да бъде извършен от
техническите лица на „Елси-77“ ЕООД /съгл. т. 6 от Споразумението/, тъй като
това е тяхна техника. Пострадалото лице *** бил в трудовоправни
отношения с работодателя си – „Елси-77“ ЕООД, като бил назначен на длъжността „***“,
поради високата си професионална квалификация, опит и умения, които притежавал,
като му било вменено и задължението да отговаря за безопасността на труда във
фирмата. Били му делегирани права, касаещи безопасността на използваното механооборудване, т.е. той пряко отговарял за осъществяване
на безопасните условия на труд при работа с използваната техника, с които не се
съобразил при възложената му работа от прекия му ръководител. Твърди, че
пострадалият *** допринесъл в голяма степен за трудовата злополука, случила се
на 20.08.2012 г., като съпричинител, като допуснал
груба небрежност при превеждането на трошачната
машина от работен в транспортен габаритен режим, пренебрегвайки основните
технологични правила за безопасност на трошачната
техника. Същият не спазил правилното и последователно прилагане на отделните
действия при превеждане на челюстната трошачка от работен в транспортен режим.
Пострадалият не се съобразил и с допълнително дадените му инструкции и указания
за работа от страна на А.С. – упълномощения представител на фирмата изпълнител
„Елси-77“ ЕООД. В деня на злополуката – 20.08.2012 г. всички работещи на
кариера „***“ преминали през задължителния инструктаж, като положили подписи в
книгата за инструктаж. На работещите във фирмата изпълнител „Елси-77“ ЕООД,
допълнителен инструктаж, относно възложената им работа по превеждане на трошачната машина от работен в транспортен режим провел
лично А.С.. За да бъде преведена от работен в транспортен режим машината,
следвало да бъдат свалени страничните капаци и задния капак на приемния бункер
на машината. Пострадалият *** сам отстранил заключващите хидравлични цилиндри
от краката на надстройката и развил 6-те болка, които свързват двата капака за
задния капак. Тъй като тези болтове били здраво захванати, за тяхното
окончателно отстраняване, пострадалият помолил за помощ ***. Двамата се качили
в кофата на фадромата, управлявана от *** *** и
започнали да свалят предпазните болтове на челюстната трошачка. След като
свалили предпазните болтове, капака на бункера на трошачката паднал рязко и
ударил по главата ***, който удар се оказал фатален за него. Същият бил откаран
в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, където по-късно починал. От извършения
химичен анализ на взетите проби от *** се установило, че в кръвта му имало
съдържание на алкохол – 0,37 промила. Твърди, че основна причина за
възникналата злополука е грубата небрежност, която проявил потърпевшия. Било
установено, че по хидравличния цилиндър на системата за задвижване на задния
капак на бункера имало разлив на хидравлично масло, т.е. имало теч на хидравлично
масло, който довел до техническа неизправност на машината. За тази техническа
неизправност отговорност носил самия пострадал. Груба грешка било и
премахването на заключващите хидравлични цилиндри, както и премахването на шпилките и разв***ето на 6-те
болта. След премахването на шпилките и хидравличните
цилиндри, а болтовете развити, самата машина останала без нужната защита. Друга
грешка, която допуснал пострадалия е факта, че демонтажът на машината бил
извършен при неработещ двигател. В тази поредица от груби грешки пострадалият
сам нарушил основните правила при демонтажа, които довели до инцидента. При
всички тези неправомерни и непоследователни действия, пострадалият *** знаел
какви биха били последиците от това, но е мислил, че могат да бъдат
предотвратени, като по този начин допуснал съпричиняване
и груба небрежност, пренебрегвайки основните технологични правила при
привеждането на машината от работен в транспортен габаритен режим.
С оглед изложеното моли предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за наследници на ***, ЕГН **********,
се установява, че същият е починал на 20.08.2012 г. в гр. Пловдив, като негови
наследници по закона са ***та му П.Ц.Я., ЕГН ********** и *** му Д.Л.Я., ЕГН **********,
които са ищци в настоящото производство.
Установява се по делото от представеното копие на трудов
договор от 25.06.2012 г., че наследодателят на ищците се е намирал в безсрочно
трудово правоотношение с „Елси-77“ ЕООД, като заемал длъжността „***“. Със
заповед № 002/27.06.2012 г. *** е бил назначен на длъжност ***, като ***-оператор
/да обслужва, ремонтира и експлоатира/ на мобилна челюстна трошачка, марка „TESAB-10570“. Със заповед №
003/27.06.2012 г. *** е бил определен за отговорен за провеждане на начален
инструктаж, инструктаж на работното място,
периодичен, ежедневен и извънреден инструктаж. По делото е приложена и
длъжностна характеристика за длъжността „***“, с посочени основни длъжностни
задължения, отговорности, организационни връзки и взаимоотношения, необходима
компетентност и изисквания за заемане на длъжността.
От приложения по делото в заверен препис договор от
18.07.2010 г., сключен между ответното дружество и „Елси-77“ ЕООД, се
установява, че ответникът, в качеството му на възложител, възложил на „Елси-77“
ЕООД, в качеството му на изпълнител да извърши срещу възнаграждение
претрошаване на 5000 тона скална маса в обект Кариера „***“. Страните по
договора уговорили работата да бъде извършена не по-късно от един месец от
датата на сключване на договора. В чл. 3 от договора е посочено, че
изпълнителят ще осъществи предмета на договора със своя техника. Между
посочените дружества било сключено Споразумение за взаимно информиране и
съвместно осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на строителна площадка –
чл. 18 ЗЗБУТ във вр. с чл. 8 ПБТСМР, находящ се на кариера с. ***.
По делото е прието като доказателство постъпило от ТД на
НОИ – гр. Пловдив заверено копие на преписка, образувана по трудова злополука,
станала на 20.08.2012 г. с *** с осигурител „Елси 77“
ЕООД, на кариера „***“, с. ***, обл. Пловдив. От
приложените към същата материали се установява, че във връзка със злополуката е
извършено разследване, завършило с издаване на разпореждане № 87 от 04.10.2012
г., с което на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване,
злополуката е приета за трудова такава по чл. 55, ал. 1 КСО.
От приложените в заверени копия материали по ДП №
244/2012 г. по описа на РУП – С., постъпили в съда от Окръжна Прокуратура –
Пловдив, се установява, че същото е приключило с писмено мнение на разследващия
полицай за прекратяване на досъдебното производство на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК – деянието не съставлява престъпление от общ характер. Във връзка с
което било издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 08.11.2013 г., с което на основание чл. 199, ал. 1, чл.243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, досъдебно производство №
244/2012 г. по описа на РУП – С. е прекратено.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпита на двама
свидетели. От показанията на св. *** *** ***/протокол от с.з. от 29.05.2017
г./, ангажирана от ищците, се установява, че същата живее на съпружески начала
с ищеца Д.Я.. Познавала е пострадалия ***. Знае за злополуката, случила се през
2012 г., в резултат на която *** загинал. Загубата му тежи най-вече на *** му,
защото тя е с влошено здраве и няма кой да й съдейства за ежедневните неща. ***
му, също питало защо няма дядо. Посочва, че пострадалият бил в трудоспособна
възраст, жизнен и здрав. Осигурявал финансови средства на семейството си, на ***
си, на *** си, винаги е помагал. Помагал им е физически, финансово и морално.
Имал близка връзка със ***та си. Д. и П. още не могат да свикнат със загубата
на ***. Свидетелката посочва, че в деня на злополуката била на работа, майката
на *** й се обадила и й казала какво е станало. Свидетелката извикала Д. и му
казала, какво е станало, след което той и майка му веднага тръгнали за Пловдив.
От показанията на св. А.С.К., ангажиран от ответника
/протокол от с. з. от 26.06.2017 г./, се установява, че същият е работил като
упълномощено лице по производствените въпроси във фирма „Елси-77“. Фирмата се занимавала
с претрошаване на инертни материали и транспорт на тежки машини. Посочва, че
„Елси-77“ ЕООД сключило договор с „Персенк Инвест“ през
лятото на 2012 год. Предметът на договора бил претрошаване на инертни материали.
Работата била за около месец. Този вид работа извършили с мобилна челюстна трошачка,
модел „Тесаб 10570“. Трошачката била наета под наем от
„Пауер Скрийн България“, производство
Нова Зеландия. Договорът бил сключен през лятото на 2012 год., и възлагал работа
за около 1 месец, състояща се в претрошаване на скална маса. Претрошили я за около 30-40 дни, месец, месец
и нещо. Съгласно договора, машината била наета от Елси-77, с персонал също нает
от Елси-77. Оперативния персонал бил изцяло на Елси-77. Машината не е била отдавана
под наем на „Персенк Инвест“. „Персенк Инвест“ наел „Елси-77“ ЕООД да свърши посочената работа. Оператор
на машината бил ***. В края, след като приключили работата с претрошаването на материалите,
трошачката била изведена от работен режим и била оставена отстрани. Чакали да я
транспортират за ***, където имали работа по друг проект. Това било към края на
седмицата. Трябвало да преведат машината от работно в транспортно положение за
да я закарат в ***. В Понеделник *** се обадил на свидетеля, като отишъл да го
вземе по-рано от тях, свидетелят обаче, не бил готов и *** заминал сам. Той влязъл
сам на кариерата. В този ден, паднал един от капаците, ударил *** по главата и след
един час починал. Посочва, че машината има инструктаж, който се следва за да се
преведе от работно в транспортно състояние. Това е тежка машина, която има упътване
за употреба. За да се преведе в режим за транспорт имало определена последователност
от действия. Имало три капака, които се обръщат обратно и падат. Те се вдигали и
сваляли посредством хидравлична система – хидравлични цилиндри. Когато отишъл да
сваля тези капаци, *** взел още един колега със себе си, работещ като оператор,
казвал се ***. Двамата се качили във фадромата. Тя ги
вдигнала. Извадили щифта, развили болтовете и когато пуснали кофата да ги свали
на земята зъбният капак на трошачката паднал назад, без никаква намеса, и от това
падане капакът ударил *** по главата. В кофата на фадромата
били двама човека, единия успял да се предпази. *** дори не е видял, че капака пада.
Свидетелят присъствал на инцидента. Посочва, че *** бил инструктиран за работа
с машината, като освен това отговарял и за инструктажа на останалите момчета. Той
бил човекът с с най-голям стаж. Единственото, което установили
при изготвянето на СМЕ, като това го забелязал и свидетелят на място, било, че *** не бил запалил двигателя на машината да
работи – единствената, но основна грешка, която допуснал. Свидетелят посочва,
че единственото правило, което не било спазено било това, че двигателят на
машината не бил запален. Теч в хидравличното налягане се установил по време на СМЕ.
Ако имало повреди по машината би трябвало самият оператор да ги отстрани. Машината
до този момент работила и отивала за транспорт. Пострадалият бил длъжен да види
дали има някакъв проблем с нея. Посочва, че били приключили договора с „Персенк
Инвест“ тогава и си оправяли машината за транспорт. Условията
за работа, предложени от „Персенк Инвест“ били добри,
всичко било на ниво. Свидетелят сочи, че той е възложил на *** да преведе машината
от работно в транспортно състояние. Злополуката станала в района на „Персенк Инвест“. На работна площадка на фирма „Персенк Инвест“. Нямало как да види дали машината работи, защото тя
била на 100-200 метра от мястото където се намирал свидетелят. От това разстояние
не могъл да чуе дали машината работи или не. Това било едно от задълженията по инструкцията.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото
същите са непосредствени, последователни, ясни и конкретни и се подкрепят от
останалите събрани доказателства.
По делото са приети заключения на съдебно-медицинска и
съдебно-техническа експертизи, които съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвени, а и неоспорени от страните.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че при инцидента, случил се на 20.08.2012 г. на пострадалото лице ***
било причинено: частично прекъсване на моста, контузии на мозъка, кръвоизливи
под твърдата мозъчна обвивка, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, наличие на кръвенист ликвор
в мозъчните стомахчета. Счупване на костите на
черепната основа и черепния покрив. Мозъчен оток. Уголемяване на сърцето. Задебеление на стената на лявата камера. Кръвонасядания по меките черепни покривки. Кръвонасядания. Охлузвания. Разкъсно-контузни
рани по главата. Посочено, че причината за смъртта на *** се дължи на парализа
на важни за живота мозъчни центрове /на дишането и сърдечната дейност/ в
резултат на тежката черепно-мозъчна травма. В заключението е посочено още, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между причинените на *** травматични
увреждания, довели до неговата смърт и тежкия удар получен при инцидента станал
на 20.08.2012 г.
В устния си доклад пред съда /протокол от с. з. от
28.11.2017 г./ вещото лице посочи, че от медицинска гледна точка количеството
от 0,37 промила алкохол в кръвта се считат за нищожно количество. В
медицинската практика се приема, че такова количество алкохол в кръвта на човек
не повлиява рефлексите и преценката му. Това количество алкохол трудно може да
се засече при един физикален преглед на пациент, тъй
като трудно се забелязват отклонения в поведението на преглеждания. Такава
концентрация може да се дължи и на други неща, освен поемането на алкохол, като
е възможно съединенията да присъстват в организма и по други причини. В
конкретния случай наличието на съединенията се дължи на алкохол, но отново
счита, че не повлиява съществено.
В приетото по делото заключение на съдебно-техническа
експертиза вещото лице е посочило, че най-вероятния механизъм на настъпилото
произшествие е следния: На 20.08.2012 г. около 8 часа *** – оператор на мобилна
челюстна трошачка ТЕСАБ МК 10570, намираща се на обект Кариера до с. ***, е
започнал да подготвя машината за транспортиране. Той отстранил заключващите
цилиндри от краката на надстройката. След това премахнал монтажните болтове,
които свързват левия и десния капак съответно със задания капак. Тъй като преди
това по време на работа на машината от силните вибрации се саморазвило
резбовото съединение на накрайника на хидравличния
маркуч на задния капак и хидравличната течност била изтекла, при премахване на
монтажните болтове задния капак останал без опора и под действие на собствената
си тежест паднал, като ударил намиращия се до него ***. От посоченото от
експерта се установява, че причини за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка са: констатираната техническа неизправност /саморазв***ето
на резбовото съединение на накрайника на хидравличния
маркуч на задния капак/, която има незакономерен – случаен характер и не може
да се предвиди, което от своя страна довело до изтичането на хидравличната
течност от цилиндъра. Не е била спазена точно инструкцията относно свалянето на
надстройката на бункера в транспортна позиция от оператора на машината ***, тъй
като ако била спазена, констатираната техническа неизправност е щяло да бъде
забелязана. В заключението е направен и извод на вещото лице, съгласно който на
работника *** трябва да са му били проведени следните инструктажи: начален
инструктаж – при постъпване на работа; инструктаж на работно място – на
определеното работно място преди да му се възложи самостоятелна работа;
периодичен – всяко тримесечие, или два пъти годишно; извънреден; ежедневен
инструктаж – всеки ден преди започване на работа. Посочено е също така, че в
деня на инцидента няма положен подпис от пострадалия ***.
В устния си доклад пред съда /протокол от с. з. от
11.09.2018 г./ вещото лице посочи, че е бил констатиран теч в хидравличния
цилиндър на машината от маркучите, вследствие на което след премахване на
опорите с болтовете и планките, капакът нямало какво да го задържи и маслото
изтекло и паднал и цилиндъра. Ако маслото не беше изтекло, капака е щял да се
задържи от хидравличния цилиндър. Това обаче не било констатирано
предварително, преди да започне демонтажът, тъй като е трябвало да има теч, а
такъв не е имало. Уточнява, че под „техническа причина с незакономерен, случаен
характер“ има предвид, че същата не може да се предвиди. Тя се получава
вследствие на вибрациите. Би следвало машината периодично да се преглежда и
преди да се започне каквото и да било действие на работа с нея, тя трябва да
бъде прегледана обстойно. Ако машината преди това е била включена да работи, да
се изпробват преди това всички хидравлични системи, е щяло да се констатира,
преди да се започне демонтажът, че е имало теч на масло и че, не работи. Констатирал
е, че на ежедневния инструктаж, няма положен подпис на пострадалия служител в
деня на инцидента. Вещото лице посочи също така, че съществено влияние за
падането на капака е оказал течът на масло. Имало е проблеми по машината, които
е следвало да бъдат отстранени. Спазването на последователността в инструкцията
е от съществено значение при преминаването от работен в транспортен режим.
Счита, че ако е била спазена инструкцията за работа с машината, би се видяло,
че има проблем. Ако машината е работила преди да започне да се превежда от
работен в транспортен режим, ако е бил включен двигателят, за да се изпробват
всички хидравлични цилиндри, е щяло да се види, че има теч и някои от тях не
вървят. Машината е работила на друго място на обекта, не там където е станал
инцидентът, като същият е станал на друго място, не на това на което машината е
изпълнявала основната си функция по претрошаването.
По делото са приети и заповед № 2/11.06.2012 г., издадена
от *** на ответното дружество, с която е поименно определено длъжностно лице по
безопасност и здраве при работа; заповед № 3/11.06.2012 г., с която поименно е
упълномощено длъжностно лице като отговорен ръководител на действията по
ликвидиране на възникналите аварии; заповед № 4/11.06.2016 г. и заповед №
9/03.08.2012 г., по силата на които ***т на ответното дружество е определил
длъжностно лице за провеждане на начален инструктаж, инструктаж
на място, периодичен и извънреден инструктаж, със заповед № 5/11.06.2012 г., ***т
на ответното дружество е определил и теми за повежданите инструктажи, със
заповед № 6/11.06.2012 г. са определени следните видове инструктажи: начален,
на работното място, периодичен, ежедневен и извънреден, с обхват на
инструктажите – всички работници и служители.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
При така установената
фактическа обстановка, съдът
намира, че предявения иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД вр.
с чл. 18 ЗЗБУТ е неоснователен и недоказан и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По делото е установено
по безспорен начин, че дейността
по претрошаване на 5000 тона скална
маса в обект Кариера „***“, с. ***, обл. Пловдив, на който
обект е настъпила трудовата злополука, е възложена от ответника „Персенк Инвест“ ООД на „Елси-77“ ЕООД, което
дружество от своя страна се е намирало в трудовоправни отношения с наследодателя на ищците. По делото не се твърди и не се установява наличие
на договорно или друго правоотношение, което да обосновава извод за директно възлагане на процесната работа от страна на ответника
на наследодателя на двамата ищци.
Следва да се посочи, че възлагането е отделяне на собствена работа и изпълнението й
чрез друго лице. В този смисъл Решение № 340/15.07.1998 г. по гр. д. № 178/1997 г.
на 5 членен състав, в което
е прието, че „като възлагане на работа по смисъла на
чл. 45 ЗЗД следва да се третира
натоварването на други лица
с извършването на действия, които
спадат към областта, в която възлагащия упражнява собствена дейност…“.
При процесната конструкция на отношенията между „Елси-77“ ЕООД, „Персенк
Инвест“ ООД и наследодателя на ищците следва да намери съответно приложение предписанието
на т. 3 от Постановление № 17/18.11.1963 г. по гр. д. № 18/63 г. на Пленума на
ВС /Постановлението е запазило
приложимостта си и не се нуждае
от промяна или осъвременяване
– опр. 706 от 03.06.2013 г., ВКС, по гр. д. № 134/2012 г., IV ГО/. Според цитираната точка при разрешаването
на въпроса за отговорността
от непозволено увреждане, когато по договора между двете
предприятия едното е възложило
на другото определена работа, при извършването
на която настъпят вреди, за
правилното разрешаване на въпроса е от значение да се изясни
същността на сключения
договор. Ако съгласно
договора едното предприятие дължи
на другото извършването на
определена работа със свои работници,
при негов контрол и
организация на работата, отговорността
за вредите от непозволено увреждане
е в тежест на това
предприятие. Ако обаче организацията на работата, ръководството и контролът й
принадлежи на предприятието, чиято
работа се извършва от работниците
на другото предприятие, то отговорността
за непозволеното увреждане
е на предприятието, чиято
работа се извършва.
В случая това условие на т. 3
от Постановление № 17/18.11.1963 г. не е изпълнено.
Между „Елси-77“ ЕООД и „Персенк Инвест“ ООД е налице договор за изработка. Същественото съдържание на породеното от договора за изработка
облигационно правоотношение се извлича
от правната норма на чл. 258 ЗЗД – с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да й заплати възнаграждение.
В процесния случай „Елси-77“ ЕООД е поело задължението срещу възнаграждение да извърши определена
работа – „претрошаване на 5000 т. скална
маса“. За изпълнение на така поетото задължение
„Елси-77“ ЕООД на свой риск осигурило необходимата техника, а именно мобилна
челюстна трошачка ТЕСАБ МК
10570 и ангажирало служители, сред които и пострадалия наследодателя
на ищците. Посоченото се потвърждава и от показанията на
свидетеля К., който посочи,
че договорът между двете
дружества бил подписан през лятото
на 2012 г. и възлагал работа за около 1 месец, състояща се в претрошаване на скална маса. Съгласно договора, машината и персонала, за работа с нея,
били наети от „Елси-77“ ЕООД. Свидетелят
посочи, че оперативният
персонал бил изцяло на „Елси-77“ ЕООД. Следва да се посочи, че при договора за изработка изпълнителят разполага със стопанска и оперативна самостоятелност, които изключват наличието на възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
Съдът намира също така, че представеното
споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ единствено
урежда вътрешните отношения
между страните по изпълнение
на договора, което е ирелевантно
за ангажирането на отговорността
по чл. 49 ЗЗД и не дава отговор за организацията на труда.
С оглед изложеното съдът намира, че ответното дружество не е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск, поради което и същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Като обусловена от главната, неоснователна се явява и акцесорната претенция на ищците за заплащане на законната лихва върху претендираните обезщетения от деня на увреждането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора ищците следва да заплатят на
ответника направените разноски за производството по делото в общ размер на
сумата от 1139 лева, от която: 120 лева – депозит за вещо лице, 5 лева –
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 10 лева – депозит за свидетел,
4 лева – банкови преводи и 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение. В
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК ответникът претендира заплащане
на адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата от 3600 лева. Съдът счита, че
не следва да се присъждат разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани в размер над сумата от 1000 лева. Съгласно ТР №
6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да
е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно от представения
по делото договор за правна защита и съдействие от 14.03.2017 г. /л. 24 от том
І/ в същия е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева. В ДПЗС от 14.03.2017 г. в т. ІІІ и ІV изрично е посочено, че посоченото
възнаграждение е заплатено в брой. Ето защо и съдът ще присъди на страната
заплатеното адвокатско възнаграждение. В ДПЗС от 10.04.2017 г. /л. 640 от том
ІІ/ е посочено, че за изпълнение на възложеното, ответникът ще заплати сума в
размер на 3600 лева адвокатско възнаграждение, както следва – 2600 лева към
първо съдебно заседание и 1000 лева към последното насрочено съдебно заседание.
По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства, удостоверяващи
извършеното от страната плащане на адвокатското възнаграждение. Ето защо и доколкото
по делото не са представени доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение
в посочения в ДПЗС от 10.04.2017 г. размер, то и на страната не следва да се присъжда
такова.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
П.Ц.Я., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Л.Я., ЕГН **********, с адрес: *** против
„Персенк Инвест” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. „Свети Климент“ № 12, ет.
3, ап. 6, представлявано от *** *** иск за осъждане на ответника да заплати на
ищците сумата от по 25 000 лева – главница за всеки един от тях – част от
общо 200 000 лева, от които 120 000 лева за ищцата *** и 80 000
лева за ищеца Д.Л.Я., представляваща обезщетение за причинени им неимуществени
вреди – болки и страдания вследствие смъртта на
наследодателя им *** в резултат на злополука, станала на 20.08.2012 г., през
време и по повод на работа в с. ***, обл. Пловдив на
площадка за преработване на скална маса взета на концесия и експлоатирана от
„Персенк Инвест“ ООД – гр. Пловдив, в качеството му
на възложител на работата на „Елси-77“ ЕООД /работодател на пострадалия/, в
резултат на нарушения на правилата за безопасни и здравословни условия на труд,
ведно със законната лихва от датата на злополуката 20.08.2012 г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА П.Ц.Я., ЕГН **********, с адрес: *** и Д.Л.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Персенк Инвест” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул.
„Свети Климент“ № 12, ет. 3, ап. 6, представлявано от *** ***, СУМАТА от общо
1139 лева /хиляда сто тридесет и девет лева/ - разноски по делото, от която:
120 лева – депозит за вещо лице, 5 лева – държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение, 10 лева – депозит за свидетел, 4 лева – банкови преводи и 1000
лева – платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ
ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.