№ 4394
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110167618 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т. С. обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу М. Ф. В. за признаване на установено, че ответникът, в
качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, дължи на ищеца следните
суми: сумата в размер на 1 330,40 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
11.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 185,06 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 28.06.2022 г., сумата в размер на 46,44 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 11.07.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 9,42 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.07.2019 г. до 28.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 37586/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ........................... ............... 1, ............, аб. № 313067,
като ответникът е използвал същата за процесния период и не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение,
като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството,
извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от „Техем сървисис“
ЕООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнася, като в този смисъл
1
твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу последния, като предвид
че същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и че същият не е подал
в срок възражение, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен
срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител –
адв. Р. Й. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между страните, като
в тази връзка излага, че по делото липсвали доказателства, удостоверяващи качеството на
клиент на ответника. Липсвали доказателства и относно количеството на изразходваната
топлинна енергия за целия отчетен период. Оспорва иска за извършена услуга за дялово
разпределение по аргумент, че ответникът не бил поканен за плащане на това задължение
по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
С Определение от 03.12.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач
,на страната на ищеца „Техен Сървисис“ЕООД ,който намира иска за основателен и
представя писмени доказателства.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 11.07.2022год., „Топлофикация
София”ЕАД претендира издаването на заповед за изпълнение против М. Ф. В., за вземания
за цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение ,мораторна лихва
,обезщетение за забава в размер на законната лихва ,от датата на депозирането на
заявлението ,до окончателното заплащане на главниците.
Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 37586/2022 год. по описа на СРС, 65 състав
Заповедта е връчена по реда на чл.47 от ГПК ,поради което с разпореждане от
21.11.2023год. съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен иск
за вземанията си връчено му на 04.12.2023год..
В срок ,а именно на 11.12.2023год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ЕАД ,въз основа на която е образувано настоящото производство,поради което съдът
счита ,че предявеният установителен иск за съществуването на вземането на заявителя в
заповедното производство е допустим.
Разгледана по същество,претенцията предявена по реда на чл.422 от ГПК ,с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД е неоснователна по
следните съображения :
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 33,том 2,дело
№202/2017год. Фиданка Борисова Михайлов е дарила на М. Ф. В. собствения си недвижим
имот,представляващ апартамент № 3 в гр. София, ........................... ............... 1, като е
запазила правото на ползване на дарения имот,докато е жива.
По делото са представени съобщение към фактура № **********/31.07.2020год ,за
отчетен период 01.05.2019год. – 30.04.2020год.,както и съобщение към фактура
№********** /31.07.2021год. ,за отчетен период 01.05.2020год. – 30.04.2021год. ,с
получател Фиданка Михайлова.
От страна на третото- лице помагач „Техем Сървисис“ЕООД са представени
писмени доказателства за абонатен № 313067- индивидални справки за отопление и топла
2
вода с клиент Фиданка Михайлова.
Видно от справка в НБДН за дата на смърт на Фиданка Борисова Михайлова ,ЕГН :
********** ,същата е починала на 11.01.2022год. като неин наследник по закон е Атанас
Славчов Михайлов,син.
Няма доказателства по делото ,че ответникът М. Ф. В. е подал писмено заявление
до „Топлофикация София“ЕАД във връзка с настъпили промени в собствеността или
вещното право на ползване за процесния имот в процесния период.
Ето защо ,обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод ,че
ответника М. Ф. В. не е потребител на топлинна енергия и между страните не е
възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при условията на
специалните нормативни актове.
Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ предвижда,че потребител на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение ,които са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Когато спрямо недвижим имот правото на собственост принадлежи на едно лице,а
вещно право на ползване е учредено в полза на друго лице,какъвто е настоящият случай ,
ползвателят отговаря за задължението, да заплаща цената на доставена топлинна енергия.
С оглед обстоятелството,че носителят на вещно право на ползване има възможност
да реализира фактическа власт върху недвижимия имот,съдът счита,че носителят на вещно
право на ползване е пасивно легитимиран да отговаря за заплащане цената на топлинна
енергия за процесния период.
В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК, където се посочва, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. На още по - силно основание това разрешение важи при
откриването на индивидуална партида на вещния ползвател, какъвто е настоящият случай.
Собственикът на имота не се доказва да е поискал откриване на партида и
топлопреносното дружество не е имало основание за откриване на такава. След като за
имота има учредено право на ползване на трето лице, то собственикът притежава само
голата собственост и щом не е налице негово искане за откриване на партида, то той не е
надлежен длъжник.
В случая правото на ползване е било погасено с настъпването на смъртта на вещния
ползвател ,но това е станало на 11.01.2022год.,т.е. след изтичане на периода ,за който ищеца
претендира цената на доставената топлинна енергия.
Не са представени доказателства ответникът да е наследник на починалия вещен
ползвател, за да носи отговорност за дълга на наследството,какъвто се явяват и настоящите
задължения към ищеца , а и в случая искът по чл.150 ЗЕ не е предявен на това основание.
3
По изложените съображения претенцията на ищеца против ответника М. Ф. В. , с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от
„Топлофикация София” ЕАД е изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По разноските :
При този изход на делото ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски има
само ответника,който не е заявил такова искане ,нито е доказал направата на такива,поради
което не му се дължат.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.С..................... , със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б срещу М. Ф. В.,ЕГН : ********** с адрес в гр. София,
........................... ............... 1, ............ ,положителни установителни искове ,с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на
установено по отношение на ответника М. Ф. В. , че дължи на ищеца „Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК сумата в размер на 1 330,40 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,за топлоснабден
имот с адрес гр. София, ........................... ............... 1, ............, аб. № 313067 , ведно със законна
лихва от 11.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 185,06 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 28.06.2022 г., сумата в размер
на 46,44 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
11.07.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 9,42 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.07.2019 г. до 28.06.2022 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 37586/2022 год. по
описа на СРС, 65 състав , като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач “Техем
Сървисис“ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4