№ 43246
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110126542 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. Х. М. против „ИАМ“ АД с искане сключеният
между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № 4446705/31.03.2022 г.
да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ЗПК.
Направено е искане сторените в производството съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че между Т. М. и „ИАМ“АД бил сключен
Договор за паричен заем № 4446705/31.03.2022 г., по силата на който на ищеца бил
предоставен заем в размер на 1000 лева. Съгласно чл. 4 от съглашението заемателят
следвало да представи обезпечение по кредита – две физически лица, които да отговарят на
определени изисквания на заемодателя, поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията отпуснала кредита. Страната поддържа, че в деня на встъпване в заемното
правоотношение по сочения контракт ищецът с посредничеството на „ИАМ“АД сключил с
„ФБ“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 4446705, по силата на който „ФБ“
ЕООД поело задължение да обезпечи задължението на ищеца по кредита, за което
последният следвало да заплати възнаграждение на дружеството-гарант. Задължението за
заплащане на възнаграждение по договора за гаранция било разсрочено за срока на договора
за кредит, като дължимите вноски се кумулирали към вноските по договора за заем. В
исковата молба са развити съображения, че сключения договор за кредит е недействителен,
тъй като в ГПР сделката не са включени всички разходи по заема и по-специално
възнаграждението за дружеството-поръчител в размер на 523,95 лева. На следващо място
страната поддържа, че единствената цел за сключване на договора за предоставяне на
гаранция е не гарантиране изпълнението на задълженията по договора за кредит, а
кредиторът да получи допълнително възнаграждение извън уговорената възнаградителна
лихва, което не му се следва. Ищецът сочи, че при включване на разхода по договора за
поръчителство в годишния процент на разходите по кредита същият би надвишавал
1
многократно максималния праг установен в закона.
Направено е искане да бъде допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза
по задачи формулирани в исковата молба. Направено е искане за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи на страната пред БНБ за снабдяване с информация относно
сключените между ищеца и „ИАМ“ АД договори за кредит, както и движението по тях.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИАМ“ АД чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Кирилова поддържа доводи за недопустимост на предявения срещу
дружеството иск за прогласяване на сключения между страните договор за кредит за
недействителен, тъй като за ищеца липсва правен интерес от установителна претенция
когато може да предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят
необходимите факти, които са от значение за спорното право. По същество на спора исковата
претенция е оспорена. С отговора са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения, че
сключването на договор за поръчителство представлява задължително условие за отпускане
на кредит. С отговора са оспорени и поддържаните от ищеца твърдения, че
възнаграждението дължимо от потребителя по сключения договор за поръчителство следва
да бъде включено в годишния процент на разходите по кредита. По изложените доводи е
направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат
възложени сторените съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
По направеното от ответника възражение за недопустимост на
производството, съдът приема следното:
Съгласно актуалната практика на СЕС, намерила израз в Решение от 23.11.2023г. по
дело С-321/22, явяваща се обвързваща за настоящия съд, е прието, че член 7, параграф 1 от
Директива 93/13, разгледан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, които съгласно тълкуването им в
съдебната практика, изискват доказването на правен интерес, за да може да се уважи иск на
потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза,
съдържаща се в сключен договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато
потребителят разполага с иск за връщане на дадената недължима престация. От изложеното
следва, че ищецът има правен интерес както от предявяване на иск за прогласяване на
нищожността на сделката, така и от осъдителна претенция за връщане на даденото по
договора.
По доказателствената тежест на спора и доказателствените искания на
страните, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 4446705/31.03.2022 г. за недействителен, е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен
договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че сделката е
2
недействителна на посоченото от страната основание.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т.4 ГПК,
следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че между Т. М. и „ИАМ“АД бил сключен Договор за паричен заем №
4446705/31.03.2022 г., по силата на който на ищеца бил предоставен заем в размер на 1000
лева, като съгласно чл. 4 от съглашението заемателят следвало да представи обезпечение по
кредита – две физически лица, които да отговарят на определени изисквания на заемодателя,
поръчители или банкова гаранция в полза на институцията отпуснала кредита. Страната
поддържа, че в деня на встъпване в заемното правоотношение по сочения контракт ищецът с
посредничеството на „ИАМ“АД сключил с „ФБ“ ЕООД Договор за предоставяне на
гаранция № 4446705, по силата на който „ФБ“ ЕООД поело задължение да обезпечи
задължението на ищеца по кредита, за което последният следвало да заплати
възнаграждение на дружеството-гарант в размер на 523,95 лева, както и че
възнаграждението на дружеството-гарант не е включено в ГПР по договора за кредит.
Съдът намира, че заявените от ищеца доказателствени искания не са необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат оставени без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца като
ненеобходими за изясняване на спора от фактическа страна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.11.2025 г. от 10:40 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
на ищеца и препис от отговорите на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3