Р Е Ш Е Н И Е
№
V- 135
26.05.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, II гражданско и въззивно
отделение, пети въззивен състав
На единадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1505 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение №1919 от 24.07.2019г. по гр.д.№7169 по описа за 2018г. на РС- Бургас, Община Бургас е осъдена да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Позитано“ №5, сумата от 2221,74 лв., представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Каско стандарт“ за настъпило на 30.06.2017г. застрахователно събитие- пропадане в необезопасено препятствие /дупка/ на пътно платно на ул.“Екзарх Йосиф“ №8, гр.Бургас от лек автомобил „БМВ“ с рег.№А 5757 МТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на делото- 4.10.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и деловодни разноски в размер на 288,87 лв.
С решението е осъдено „ЩРАБАГ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Илинден“, ул.“Кукуш“ №1 да заплати на Община Бургас сумата от 2221,74 лв., представляваща обезщетение за неизпълнено задължение по договор за обществена поръчка с рег.№93-ОП-156(48)/7.05.2015г., за настъпило на 30.06.2017г. застрахователно събитие- пропадане в необезопасено препятствие /дупка/ на пътно платно на ул.“Екзарх Йосиф“ №8, гр.Бургас от лек автомобил „БМВ“ с рег.№А 5757 МТ, от което са възникнали щети, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждането на иска- 23.11.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и деловодни разноски в размер на 348,87 лв.
Решението е постановено при участието на „ЩРАБАГ“ ЕАД като трето лице- помагач на страната на Община Бургас.
Срещу решението са постъпили две въззивни жалби.
Първата- вх.№35436/14.08.19г. по описа на БРС, е подадена от „ЩРАБАГ“ ЕАД, чрез адв.Е., в частта, с която исковете на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД против Община Бургас са уважени и са присъдени разноски, както и в частта, с която исковете на Община Бургас против „ЩРАБАГ“ ЕАД са уважени и са присъдени разноски. Сочи се, че в обжалваните части решението е необосновано и незаконосъобразно. Според въззивника „ЩРАБАГ“ ЕАД главният иск на застрахователят е останал недоказан. Налице били неясноти и противоречия между събраните гласни и писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената експертиза. Не били обсъдени всички възражения и доводи, фактите, на които се основават и доказателствата за тях. Съдът не се произнесъл по направените оспорвания на доказателства, на които се основавал главния иск срещу общината. Така били допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Извършен е обстоен анализ на доказателствата и е направено заключение, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване на претенциите си. Освен това се сочи, че към момента на плащането на щетите застрахователят вече не е дължал обезщетение поради закъснение с плащането на третата вноска с 22 дни. Във връзка с приетото от съда досежно отговорността на „ЩРАБАГ“ ЕАД по обратния иск се сочи, че до връчването на възлагателно писмо от общината дружеството няма задължение за обезопасяване и сигнализиране на неравности, нито пък има право да въвежда временна забрана за ползване на улицата, които действия по закон са възложени на общината.
Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, а вместо това се постанови ново, с което исковете против общината бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В случай, че същите се приемат за основателни, моли обратният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. При условията на евентуалност моли решението да бъде изменено като присъдената сума бъде намалена до размера на посочената от вещото лице стойност на щетата и/или се отчете съпричиняването на увреждането на водача на лекия автомобил. Претендират се разноски. Не са направени доказателствени искания, въпреки че е приложена справка за извършена проверка по процесната полица.
В законния срок въззиваемата страна- ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, представлявано от адв.С., е представил отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна в частта, с която решението се обжалва досежно уважените искове на застрахователя срещу общината. Сочи се, че възражението и писменото доказателство за неоснователно заплатено застрахователно обезщетение е направено за пръв път с въззивната жалба, поради което е недопустимо поради настъпила преклузия, а освен това същото било и неоснователно. На следващо място се сочи, че твърденията на въззивника „ЩРАБАГ“ ЕАД за неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата е неоснователно. Намира за недопустимо за първи път с въззивната жалба да се оспорват представените по делото писмени доказателства, при положение, че е пропусната възможността за това. Развити са подробни съображения, почиващи на обстоен анализ на доказателствата в подкрепа на становището на застрахователя, че по делото безспорно са установени всички елементи от фактическия състав на иска, обосноваващи регресната претенция на въззиваемото дружество срещу общината. Не било доказано водачът на автомобила да го е управлявал с превишена скорост, а освен това за него не съществувало задължение като участник в движението да заобикаля и избягва несигнализирани и необезопасени пътни неравности по платното за движение. Въззиваемата страна намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, съобразено с материалния и процесуалния закон и изцяло основано на доказателствения материал, събран по делото. Моли жалбата да се отхвърли, а решението да бъде потвърдено, като му се присъдят съдебно-деловодни разноски.
Община Бургас не е взела становище по жалбата на „ЩРАБАГ“ ЕАД.
Втората въззивна жалба- вх.№36729 от 23.08.2019г. е подадена от Община Бургас, чрез Кмета Димитър Николов. Решението е обжалвано в частта, с която исковете против общината са уважени и същата е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото. Сочи се, че в тази му част решението на БРС е неправилно, постановено при неправилни изводи и тълкуване на факти и доказателства по делото и в нарушение на процесуалния закон. Направените от БРС изводи не кореспондирали на събраните в хода на делото доказателства, поради което бил постановен необоснован съдебен акт. Съдът възприел изцяло доказателствата на ищцовата страна /изброени конкретно/, които били приети за достоверни безкритично, макар да били частни свидетелстващи документи, имащи характер на извънсъдебно изявление на трето лице, изготвени по образец от ищеца и попълнени от водача на автомобила, които били оспорени с отговора на исковата молба. Сочи се също и че те представляват диспозитивни документи, които се ползват с доказателствена тежест само относно авторството и датата на съставяне. Затова неправилно съдът приел, че тези доказателства в своята съвкупност установявали настъпването на застрахователно събитие на посочената дата, място и обстоятелства, изразяващи се в преминаване през необезопасено препятствие- дупка, като в резултат на това били причинени процесните увреждания. Изложени са доводи да наличието на противоречия в доказателствения материал, които не били отчетени от районния съд, не били обсъдени в пълнота причините и условията за настъпването на ПТП. Развити са подробни съображения в подкрепа на тезата на страната, че вредоносният резултат е причинен от водача, а не е резултат от виновното поведение на Община Бургас. Моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част, а вместо това се постанови ново решение, с което исковете против общината бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски за двете инстанции.
Срещу
въззивната жалба на Община Бургас е подаден отговор от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, представлявано от адв.С..
С него жалбата се оспорва като неоснователна. При постановяването на решението
съдът извършил съвкупна преценка на целия доказателствен материал, а не го
постановил безкритично само въз основа на приложените от ищеца доказателства.
Установено било, че улицата действително е в лошо състояние, не било доказано
да са били извършвани каквито и да било действия по сигнализиране и
обезопасяване на пътните неравности. Твърденията за принос на водача за
настъпване на вредите останали недоказани, а освен това за последния не
съществувало административно задължение да заобикаля и избягва несигнализирани
и необезопасени пътни неравности. Сочи се, че водачът се е движил със
съобразена скорост, поради което не можело да става и дума за негова вина, още
по-малко тя да освобождава от отговорност Община Бургас. По делото безспорно
били установени елементите от фактическия състав на иска, обосноваващи
регресното право на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД. Затова намира, че решението на БРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
По въззивната жалба на Община Бургас е подаден отговор и от „ЩРАБАГ“ ЕАД, представлявано от адв.Е.. Това дружество намира жалбата за допустима и основателна. Основателни били оплакванията, че съдът не се произнесъл по направените оспорвания на заявлението за заплащане на застрахователно обезщетение, опис-заключението по претенция, доклада за щета и фактурата от 7.10.17г. Тези документи се ползвали с доказателствена сила само относно авторството, поради което съдът неправилно приел, че в тяхната съвкупност доказват настъпването на застрахователното събитие на посочената дата. Основателни били и оплакванията, че съдът не отчел заключението на вещото лице по СТЕ, съгласно което за водача било обективно възможно да спре преди препятствието, понеже имал възможност да го възприеме от достатъчно голямо разстояние и да намали скоростта си така, че да не се стигне до увреждането. С игнорирането на становището на в.л. в тази му част съдът не отчел наличието на съпричиняване на вредите. Действително съдът не подложил на пълен анализ всички доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, не били обсъдени в пълнота и причините и условията за настъпване на ПТП, което довело до необосновани и незаконосъобразни изводи на съда.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивните жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощени представители. Въззивниците, от чието име са подадени жалбите, имат правен интерес да обжалват решението в съответните части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е предявило следните обективно съединени осъдителни искове против Община Бургас: за сумата от 2221,74 лв., представляваща изплатено по договор за застраховка „Каско Стандарт“ застрахователно обезщетение по щета № 470417171732309 за претърпени материални щети по лек автомобил „ВMV 750 LI XDRIVE“ с рег.№А 5757 МТ, причинени от попадане на лекия автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на 30.06.2017г. при движение по ул. “Екзарх Йосиф“ №8 в гр.Бургас, както и за законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на цитираната по-горе дата около 12.34ч. при движение по улицата, водачът на процесния автомобил преминал през неравност на пътното платно- несигнализирана и необезопасена дупка. В резултат на това на автомобила, собственост на „Сожелиз България“- клон Бургас, били нанесени щети, изразяващи се в повреда на дясна лята джанта, R 20, ВMV Individual. Увреденият автомобил бил застрахован в ищцовото дружество с валидна застраховка „Каско“. По молба на водача била заведена щета при застрахователя, извършен бил оглед на автомобила и изготвен опис на претенцията, в който детайлно били описани щетите. Застрахователят определил обезщетение в размер на исковата сума, което било заплатено на сервиза, в който бил извършен ремонт на автомобила. Твърди се, че пътят, на който е станало процесното ПТП попада в урбанизираната територия на гр.Бургас и е общински. Съгласно чл.31 от ЗП изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища е задължение на общините. Съдържанието на това задължение е посочено в чл.48 ЗП. В случая, неизпълнението на длъжностните лица от община Бургас на цитираните норми по поддържането на пътното платно или несвоевременната сигнализация на съответната неизправност, довело до настъпването на ПТП, от което произлезли щети за увреденото МПС. В допълнение, ищецът се позовава и на отговорността на общината като собственик на пътя за вредите, произлезли от вещи, оставени без надзор. По силата на чл.410, ал.1, т.1 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования и има право на регресен иск срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие. Общината била поканена да заплати доброволно задължението си към ищцовото дружество, но това не било сторено.
Според твърденията на ищеца в исковата молба предявеният регресен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл.410, ал.1, т.2 и 3 от КЗ, а акцесорната претенция за законна лихва- с правно основание чл.86 от ЗЗД.
В своевременно подадения отговор на исковата молба ответната Община Бургас е оспорила исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. На първо място е направено възражение, че защитата на ответника било невъзможна тъй като от изложените факти не ставало ясно какви са причините и условията за настъпилото ПТП. Не бил доказан и механизма на настъпване на ПТП, а това са съществени обстоятелства за установяване дали е налице отговорност на ответника за настъпването на процесните вреди. Твърденията на ищеца се основавали на доказателства, съставени водача на увредения автомобил /Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ и Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение/, които нямат доказателствена стойност, понеже удостоверяват изгодни за страната факти. Не бил спазен реда за документиране на ПТП, предвиден в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. Всички останалите документи- доклада и описа на щетата, също представляват частни свидетелстващи документи, с които застрахователят установява изгодни за него факти, поради което нямат доказателствена сила и не могат да се противопоставят на ответника, който не ги е подписал. На следващо място се твърди, че за да възникне регресното право на застрахователя е необходимо същият основателно да е платил застрахователно обезщетение на увреденото лице. В случая ищецът, в разрез с общите условия на договора платил на лице без правно основание- ищецът не носел застрахователния риск, тъй като било налице виновно поведение на водача, който управлявал автомобила с превишена скорост и не спазил правилата за движение, макар да имал възможност да предприеме мерки за избягване препятствието на пътното платно, понеже то било обозримо и на място, където можело да бъде заобиколено, при условие, че водачът се е движил със съобразена с пътните условия скорост. Увреденият нямал право на застрахователно обезщетение, поради което и ищецът не следвало да му заплаща такова. Затова намира, че иска е недопустим и производството следва да бъде прекратено. На следващо място са изложени доводи, че не са налице предпоставките по чл.50 ЗЗД, тъй като пътят е вещ, която сама по себе си не може да причини увреждане, както и изкуствената неравност, сама по себе си не била в състояние да причини процесните вреди. Напротив, водачът, със собственото си неправомерно поведение станал причина за ПТП. Налице бил състав на причинно-следствени процеси, обвързани и преплетени в диалектическа връзка, като в основата на всеки от тях стояло единствено и само поведението на водача. Затова недопустимо било да се търси вина у неотговорно за действията на водача лице- Община Бургас. Развити са пространни съображения. Моли за отхвърляне на иска.
По делото е конституирано като помагач на страната на ответника,
третото лице „ЩРАБАГ“ ЕАД. Срещу него е
предявен, при условията на евентуалност, обратен иск от Община Бургас за
сумите, които общината евентуално би била осъдена да заплати на ищеца по
делото, ведно със законната лихва от подаването на обратния иск. Сочи се, че на
това дружество била възложена обществената поръчка с предмет: „Извършване на
дейности по строителство, ремонт и поддържане на улиците“, за което бил сключен
договор рег.№93-ОП-156(48)/ 7.05.2015г., със срок на
действие 4 години. Сочи се, че на последното е възложена поддръжката на
процесният пътен участък, за който се твърди да е настъпило ПТП. На ответника
по обратния иск било възложено всеки първи понеделник от месеца /или първия
работен ден след него/ да докладва необходимите ремонтни дейности по договора,
ведно с предварително изготвена количествено- стойностна сметка преди
възлагането на конкретните СМР. Тъй като дружеството не е уведомило общината за
наличието на дупки или неравности на пътя, за да му бъде възложено да ги
отстрани, то в случай, че бъде установена причинно следствена връзка между
настъпилото ПТП и вредите по застрахования автомобил, същите следвало да се
възложат в тежест на „ЩРАБАГ“ ЕАД като настъпили в резултат на
неизпълнените му договорни задължения към общината. Представени са
доказателства. Претендират се разноски.
Третото лице- помагач, „ЩРАБАГ“
АД е представило отговор на първоначалната и обратната искови молби, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между него и
Община Бургас е налице договор, по силата на който е било длъжно да извърши
дейности по строителство, ремонт и поддържане на процесния пътен участък за
срок от 4 години. Твърди, че е изпълнило задълженията си по договора. Ежедневно
неговите служители обхождали пътните участъци и изготвяли схеми на тези от тях,
нуждаещи се от ремонт. Такива обходи се извършвали и по начина, описан в чл.15
от договора с общината. Обходът се извършвал в присъствието на представител на
общината, а видовете дейности следвало да бъдат предварително съгласувани със
съответния директор ЦАУ или кмет на населено място. Изтъква, че за времето от
установяване необходимостта от ремонт и реалното започване на изпълнение на
ремонтните работи за дружеството не съществува задължение да сигнализира и
обезопасява неравностите на пътното платно. Затова счита, че в процесния случай
не може да се търси отговорност от дружеството, тъй като ПТП е възникнало от
това, че дупката не е била сигнализирана и обезопасена.
По главния иск на първо място
се сочи, че не е доказано мястото на настъпването на ПТП, тъй като същото било
посочено от водача година след местопроизшествието. От снимковия материал не
можело да се установи дали това е мястото, посочено от водача. Оспорва заявлението
за изплащане на застрахователно обезщетение и декларацията за настъпване на
застрахователно събитие като неверни документи- относно верността на
съдържащите се в тях волеизявления на водача, тъй като са части удостоверителни
документи. Оспорен е и неподписания опис-заключение по претенция №
50-03000-02005/17/30.06.2017г. и опис на претенция №
50-03000-02005/17/30.06.2017г., като се сочи, че визираните в тях повреди не са
последица от състоянието на пътното платно и неравности по него, а описаната
степен на увреждане „тежка” не отговаря на отразената в писмото от „БОВА КАР”
ЕООД повреда- като джанта, нуждаеща се от боядисване. На следващо място е
направено възражение, че водачът се е движил с несъобразена с пътните условия
скорост. В този участък на пътя ежедневно имало паркирани автомобили и от двете
страни на улицата /видно от снимковия материал/ и преминаването не можело да се
осъществи със скорост по-висока от 10-15 км/ч. Затова счита, че ПТП е настъпило
по вина на водача, който нарушил задълженията си по чл.20, ал.2 ЗДвП. Застрахователното
обезщетение било платено без основание, тъй като застрахователен риск не се носел
при наличие на виновно поведение на самия застрахован. Това било основание за
недопустимост и неоснователност на главния иск и пречка третото лице да встъпи
в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение. Моли са се
отхвърли иска на застрахователя срещу общината, а в случай, че същия бъде
уважен- да се отхвърли обратния иск. Претендира разноски.
Община Бургас е взела
становище по отговора на третото лице- помагач. Оспорва твърдението, че
„Щрабаг” ЕАД е изпълнило задълженията си по договора и по-конкретно да изготви
и внесе доклад до възложителя, съобразно изискванията на договора. Заявява, че
не е постъпвал такъв доклад, съгласуван с представител на сектор „Капитално
строителство” към общината. Не била изпълнена т.15 от раздел V от договора. Неправилни били съжденията на
ответника по обратния иск, че общината не е изпратила до изпълнителя
възлагателно писмо, което било равносилно на несъгласие за възлагане от страна
на общината за извършването на определени дейности и като резултат водело до
невъзможност за ангажиране отговорността на изпълнителя. Клаузите на договора
чл.15 и чл.16 следвало да бъдат тълкувани систематично, като от тях следвал
извод, че дружеството било длъжно при констатиране на налични дупки, неравности
или всякакви препятствия по настилките незабавно да уведомява възложителя
посредством доклада и да предприема действия по отстраняването им след писмено
възлагане от страна на възложителя. Нещо повече, в т.3.2 от раздел IVот договора се предвиждало при неотложни и аварийни
дейности не е необходимо такова възлагателно писмо. Ответникът по обратния иск
не изпълнил тези свои задължения.
В първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, разпитан е свидетел, приета е авто- техническа експертиза.
С обжалваното решение Бургаският районен съд е приел, че исковете- главен и акцесорен, както и обратен, са основателни и ги е уважил изцяло.
Приел е за безспорно, че процесният лек автомобил BMW 750 LI XDRIVE, с рег. № А 5757 МТ, собственост на Сожелиз България ЕООД- клон Бургас, е било застраховано от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД по имуществена застраховка „Каско Стандарт”, застрахователна полица № 4704170900000395, със срок на валидност от 01.04.2017г. до 01.04.2018г. Приел е за безспорно и изплащането на застрахователно обезщетение за декларирано застрахователно събитие- повреда на предна дясна алуминиева джанта, вследствие попадане на автомобила в дупка на пътното платно в град Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ №8, на 30.06.2017г. Материалните щети се установявали от официално становище на фирмения сервиз „Бова Кар“ ЕООД, относно щета 50-03000-02005/17/30.06.2017г., според което процесната джанта- предна дясна R20, предвидена за ремонт/ боядисване, не може да се поправи поради това, че е тип шлайфан метал, който ремонт се прави от специализирани промишлени машини, с които сервизите не разполагат. Съдът е приел още, че отстраняването на щетата, извършено в официалния сервиз, включващо смяна на предната дясна джанта и лепения баланс на предна дясна джанта е възлязло на 2221,74 лв., за което била издадена данъчна фактура №********** от 07.10.2017 г., платена с преводно нареждане от 15.02.2018г., чрез Банка ДСК ЕАД.
Въз основа на заключението на неоспорената авто-техническа експертиза съдът е установил, че винаги при смяна на джантата се прави и баланс на гумата, поради което е счел, че тази дейност е включена правилно в стойността на ремонта. Констатирал е, че в България конкретната джанта се продава от „Бова Кар“ ЕООД на платената от застрахователя цена и че не е възможно старата джанта да се ремонтира. Относно механизма на ПТП съдът е приел извода на експерта, че местопроизшествието е настъпило на тясна улица, на която от едната страна винаги има паркирани коли- тунел, в който не може да се шофира с висока скорост, като максималната скорост, която може да се развие е 40 км/ч., поради което не е било налице управление на автомобила с несъобразена скорост на автомобила при настъпването на произшествието. При пропадането на автомобилно колело във вдлъбнатата пътна неравност (дупка) с остри ръбове, поради рязкото свиване на амортисьорите, възниквала внезапна радиално насочена сила, съсредоточена в контактната зона на гумата или джантата- най често по външния борд, с ръба на дупката, като при определени стойности това можело да причини пробив на пластовете на гумата и /или охлузване, деформиране или даже счупване на джантата. Посочил е още, че според експерта в конкретния случай се е стигнало само охлузване джантата на предното дясно колело на процесния автомобил. Данните от експертизата са съпоставени с тези от снимките на фотоалбума, при което съдът е приел, че дупката представлява ерозирана асфалтовата настилка и поради това с остри ръбове, като същата е създала обективна предпоставка за настъпването на увреждане на джантата. Приел е още, че неоспорените свидетелски показания на водача на автомобила- Димитър Найденов кореспондират на заключението на експерта за размерите на дупката /ширина, дължина, дълбочина/, както и че същата е била с дълбоки ръбове.
С обжалваното решение е прието още, че улица „Екзарх Йосиф“, на която
е станало процесното ПТП се намира в централната част на град Бургас, като собственик
и стопанин, отговарящ за поддържането и е ответната Община Бургас. Посочено е,
че чл.31 от ЗП
предвижда изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища да се
осъществяват от общините, по предвиждането на §1, т. 1 от ДР на Наредба № 1 за
организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г., „стопанин на пътя”
като легално определение е собственикът или администрацията, която управлява
пътя. С оглед на това е прието, че общината отговаря за всички вреди,
произлезли от собствените ѝ пътища, включително и за вредите от
необозначената и необезопасена неравност /„дупка”/, в която е попаднал
застрахованият автомобил. Развити са и допълнителни съображения, че при особени
непредвидени обстоятелства собственикът дори би могъл да въведе временна
забрана за ползването на участъка по чл. 9, ал. 3 от ЗП. Посочено е и задължението
за общината по чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, като лице което стопанисва местния път, да
го поддържа в изправност, с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организира движението по него така, че да осигури
условия за бързо и сигурно придвижване. В заключение съдът е приел, че
вследствие неизпълнението на това задължение е настъпила вреда, за която
ответника Община Бургас носи отговорност. С изплащането на
застрахователното обезщетение на официалния сервиз, в който автомобилът бил
ремонтиран фактическият състав на суброгацията по чл. 410, ал. 1, т. 1 и 3 от КЗ бил завършен. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата- до размера на
платеното обезщетение и разноските за неговото определяне. Затова съдът е
приел, че ищецът по делото „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”” АД има право да получи от
собственика на пътя размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 2221,74
лева, колкото е и исковата претенция.
Досежно обратния иск е прието следното:
В чл. 52, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата е предвидено, че общините финансират дейностите, свързани с изграждането, реконструкцията, ремонта и поддържането общинските пътища. Безспорно било наличието на валиден договор peг. № 93-ОП-156(48) от 07.05.2015 г., със срок на действие 4 години, с който Община Бургас възложила на ответника по обратния иск „ЩРАБАГ“ ЕАД, обществена поръчка с предмет: „Извършване на дейности по строителство, ремонт и поддържане на улиците /в т.ч. участъците от РИМ, попадащи в регулацията на Община Бургас, пътни платна за главно движение, разделителни ивици между платната за главно движение, платна за местно движение, /локални платна/, разделителни ивици между платната за главното и местното движение, велосипедни алеи и тротоари/ и общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община Бургас, по обособена позиция 5: Център за административни услуги „ПРИМОРИЕ“, включваща: Централна градска част на гр. Бургас, кв. „Крайморие“ и ж.к. „Възраждане“. Понеже процесното ПТП настъпило на ул.„Екзарх Йосиф“ № 8, теренът бил включен в обхвата на територията на Дирекция ЦАУ „Приморие“, в териториалния обхват на договора.
Съдът е счел за неоснователни възраженията на изпълнителя, че в процесния случай транспортното произшествие е възникнало поради това, че неравността не е била обезопасена и/или сигнализирана /което е задължение на общината, а не на изпълнителя/, като е акцентирал на обстоятелството, че ако пътната неравност е била отремонтирана в съответствие с предвижданията в договора, нямало да има обективна необходимост от такова обезопасяване и сигнализиране. Посочил е още, че точното място на произшествието е установено със снимковия материал по делото, свидетелските показания на водача и заключението на извършената по делото авто- техническа експертиза, които си кореспондират. Счел е неоснователно и възражението на третото лице за противоправно поведение на водача на автомобила, несъобразено с чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като е посочил, че движението е било с ниска скорост, поради тесния тунел за преминаване и последователните пътни неравности в участъка. В допълнение е посочил, че се касае за застраховка „Каско стандарт”, която покрива и този риск за застрахования автомобил, а застрахователното покритие обхваща всички рискове от настъпването на пътнотранспортно произшествие. Затова е приел, че е налице виновно неизпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 ЗЗД от страна на изпълнителя на задължението му да извърши качествено възложените му работи, за което отговаря съгласно договора за обществена поръчка. Затова възложителят бил материално правно легитимиран да получи обезщетение за договорното неизпълнение, в размер на щетите по автомобила- 2221,74 лева. Затова е приел, че обратният иск е основателен и доказан.
При проверката на обжалваното решение Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо, тъй като е постановено по допустими искове, от надлежен съдебен състав, в предписаната от закона форма, със съдебен акт, който отговаря на изискванията за съдържание на чл.236 ГПК.
По същество решението е правилно.
Районният съд е изложил фактически и правни изводи по всички
релевантни за спора обстоятелства, включително тези, които касаят отношенията
между общината и третото лице помагач във връзка с установителното действие на
решението между тях (чл.223 ГПК). Понеже въззивният съд споделя фактическите и
правни изводи, изложени в обжалвания съдебен акт, не се налага преповтарянето
им в настоящото изложение, а на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Оплакванията в жалбите са неоснователни:
Районният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички
представени по делото относими към спора и релевантния период доказателства,
като фактическата обстановка по делото е изяснена съобразно обема от
доказателства, ангажирани от страните. Въвеждането на обстоятелства в предмета
на делото в предвидените в закона преклузивни срокове е задължение на страните,
а не на съда. Липсата на процесуална активност от тяхна страна да попълнят
делото с твърдения, както и с доказателства за тях, е за сметка на страната, в
чийто интерес са съответните факти и съответно носи доказателствената тежест за
установяването им, но в никакъв случай не води до извод за допуснати съществени
процесуални нарушения от страна на съда или извод за необоснованост на съдебния
акт. За пръв път с въззивната жалба на третото лице помагач са въведени
твърдения, че водачът на автомобила не бил легитимиран да представлява
дружеството- собственик на автомобила при заявяването на щетата и при подписването
на описа на претенцията, както и че плащането на третата вноска от
застрахователната премия било забавено с 22 дни. Тези факти не са новооткрити,
нито нововъзникнали, поради което не могат да бъдат обсъждани за пръв път в
настоящото производство, предвид забраната на чл.266, ал.1 ГПК. По тази причина
не следва да се обсъждат и оплакванията в жалбата на третото лице, основаващи
се на тези твърдения.
Не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения
във връзка анализа на доказателствата, както и с доказателствената им стойност,
тъй като в решението ясно и точно е посочено въз основа на кои доказателства
съдът е направил съответните фактически и правни изводи.
Неоснователно е оплакването в жалбата на Община Бургас, че районният
съд е възприел безкритично писмените доказателства по делото, съставени от
водача на МПС и служителите на застрахователното дружество- декларация,
заявление за щета, опис/, които сами по себе си нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила. Напротив- съдът не е основал решението си на тях, както
неправилно се твърди в жалбата на общината, а е изградил фактическите си и
правни изводи за мястото на настъпване на ПТП, механизма на ПТП, при който са
причинени вредите на процесния автомобил, както и степента на увреждането въз
основа на свидетелските показания и авто-техническата експертиза.
Тези доказателства са
преценени в съответствие с процесуалните правила /включително липсата на
протокол за ПТП, което е обяснимо предвид изключението, посочено чл.6, т.4 от
Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г./. При анализа на свидетелските показания е
отчетена възможната заинтересованост на водения от ищцовата страна свидетел
/водач на застрахования автомобил/, но въпреки това съдът ги е кредитирал в
съответствие с нормата на чл.172 ГПК /като не ги е игнорирал, а ценил наред с
останалите доказателства/. Въззивната инстанция също намира, че тези показания
са достоверни и следва да бъдат кредитирани понеже водачът е пряк участник в
събитията и ги е възприел непосредствено, а освен това същият носи наказателна
отговорност за верността на показанията, дадени пред съда /които не са оборени
с други доказателства/. Затова въззивната инстанция намира за неуспешно оспорването
от страна на третото лице- помагач на верността на съдържанието на заявлението
и декларацията, съставени от водача на автомобила, като частни документи, без
самостоятелна материална доказателствена сила, още повече, че районният съд не
е формирал изводите си на базата на тези писмени доказателства.
Основателни са оплакванията в жалбата на третото лице-
помагач, че съдът не е обсъдил и оспорванията на друга част от приложените към
исковата молба документи. Това обаче не води до извод за необоснованост на
решението, доколкото районният съд изобщо не е ценил оспорените доказателства,
а изводите му за основателност на исковете почиват на останалия доказателствен
материал. Действително, описът- заключение на л.14 от делото на БРС с дата
27.08.2018г. не е подписан от представители на застрахованото лице и на
застрахователя, но уврежданията на автомобила са констатирани от експерт на
застрахователя в двустранно подписания опис на претенцията от 30.06.2017г.,
като е отразена повредата на дясната лята джанта, с посочен вид, количество и
степен на увреждане „тежка деформация“. Същите кореспондират с посоченото в
писмото от сервиза от 7.07.2017г., че не може да се направи ремонт или
боядисване на джантата, която е от тип шлайфан метал, т.е. налага се нейната
подмяна. Обезщетението пък е определено не само в неподписаното заключение, а и
в доклада по щета от 13.02.2018г., който е подписан от представител на
застрахователя /л.17/ и е в размер на исковата сума и съответства на стойността
на фактурираните от оторизирания сервиз дейности и вложени детайли при
подмяната на джантата с нова, по цени на сервиза. Вярно е, че според експерта
увреждането на джантата е козметично. Този извод обаче според въззивният съд е
необоснован, тъй като е направен преди изслушването на свидетеля, което съдържа
съществени данни- че водачът е попаднал в дълбока дупка- около 15 см., с
отвесен ръб, като при удара на гумата в ръба водачът усетил, че гумата се
смачква и острият ръб ударил джантата, която според него била сериозно увредена
/“изкривена“, като по-надолу в показанията си свидетелят пояснява, че в рамките
на 1 см личал много сериозен белег от остър ръб/. Видно и от снимковия
материал, не се касае само до охлузване на джантата, както сочи експерта
/снимка на първи лед, вляво на л.23/, а за вдлъбнатина /снимки на първи ред,
вдясно и снимка на втори ред, вляво/, които съответстват на увреждането,
посочено от свидетеля. Т.е. увреждането не представлява изкривяване на джантата,
а вдлъбване на малък участък от външния ръб, намиращ се в близост до повърхността
на гумата. Въззивната инстанция намира, че това увреждане, предвид видя на
джантата- лята, алуминиева, не може да бъде отстранено посредством шлайфане или
боядисване /в каквато насока е и писмото от сервиза/, което обосновава и
необходимостта за подмяна на джантата. Неоснователно е и оплакването, че
стойността на джантата е завишена. Същата е фиксирана от официалния сервиз
/така заключението на експерта/, а собственикът на автомобила, предвид
предвиденото в договора, че повредите следва да се отстраняват в оторизирания
сервиз, което е част от допълнителното покритие на застраховката /оправдано
предвид модела и годината на производство на МПС/, не е имал възможност да
закупи друга джанта на по-ниски, пазарни цени. Ето защо следва да се приеме, че
застрахователят е заплатил действителната стойност на джантата /както и услугата
по подмяната, включваща баланс/.
От показанията на водача на автомобила се установява също, че
е управлявал МПС в рамките на предвидените в закона ограничения, което се
потвърждава и от експертизата. Няма данни процесната дупка да е била
обезопасена или сигнализирана, за да се вменява задължение на водача да намали
още повече скоростта, с която е управлявал автомобила, още повече че водачът не
е бил длъжен да предвиди, че дупката, намираща се в центъра на гр.Бургас е с
толкова голяма дълбочина. Ето защо въззивната инстанция приема, процесното ПТП
не се дължи на виновното поведение на водача, нито е налице съпричиняване от
негова страна на вредите.
В случая са налице всички предпоставки за ангажиране регресната отговорност на общината по чл.410, ал.1, т.2 и 3 КЗ спрямо застрахователя, изплатил обезщетението за вредите, причинени на застрахования автомобил при пропадането му в необезопасената и несигнализирана дупка на общинския път, включително причинно-следствената връзка за настъпването на процесното ПТП. Отговорността на общината за настъпването на процесните вреди следва от разпоредбата на чл.31 от ЗП да поддържа пътя в изправност, тъй като на основание § 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА същата негов собственик, а увреждането на автомобила е настъпило на общинския път. Същевременно е налице и хипотезата на чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, понеже общината, чрез съответните длъжностни лица, не е изпълнила задължението си за поддържането на пътното платно в процесния участък.
Неоснователна е и въззивната жалба на третото лице- помагач в
частта досежно уважения обратен иск. Безспорно е, че към датата на настъпването
на ПТП между Общината и третото лице е имало валиден договор за поддръжка на
процесната улица. Според чл.15 задължение на изпълнителя е всеки първи
понеделник от месеца /или последващ работен ден/ да представя доклад за
необходимите ремонтни дейности. Това предполага своевременно констатиране на
увредените пътни настилки от изпълнителя и предприемане на незабавни действия
по отстраняването на сериозните увреждания, каквото несъмнено е процесната
дупка с дълбочина 15 см., която очевидно не е възникнала внезапно.
Доказателства, че такъв доклад е съставен за процесния участък / улица по
делото не е представен. Затова, неоснователни са доводите, че третото лице не
носи отговорност за вредите, понеже обходът на улиците следвало да се извършва
в присъствието на инвеститорски контрол към сектор „Капитално строителство“ ,
както и че ПКСС по чл.16 от договора следвало да бъде съгласувана с
представител от този сектор, както и че липсвало възлагателно писмо, или че дружеството
не носело отговорност за обезопасяването и сигнализирането на дупките. В
резултат на неточно неизпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя,
за възложителя са настъпили вреди в размер на 2221,74 лв., тъй като по главния
иск общината е осъдена да възстанови на застрахователя платеното
застрахователно обезщетение. Ето защо основателен се явява и предявения при
условията на евентуалност обратен иск спрямо третото лице- помагач /чл.54 от ЗЗД/.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат, решението на Бургаския районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивниците следва да заплатят на въззиваемото дружество разноските за въззивната инстанция, общо в размер на 550 лв. съобразно приложените писмени доказателства, или всеки от тях дължи по 275 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1919 от 24.07.2019г. по гр.д.№7169 по описа
за 2018г. на Районен съд- гр.Бургас.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
БУРГАС да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ №5,
представлявано от Недялко Чандъров и Иво Груев, сумата от 275 лв.,
представляващи деловодни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЩРАБАГ“
ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. “Кукуш“ № 1 да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.“Позитано“ №5, представлявано от Недялко Чандъров и Иво
Груев, сумата от 275 лв., представляващи деловодни разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при
участието на „ЩРАБАГ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. “Кукуш“ № 1, като трето лице- помагач на Община
Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.