Р Е Ш Е Н И Е
№ 125/15.3.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 996 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 99, т. 1 и т. 2 връзка чл. 100 от АПК. Образувано е по жалба на ET
“П. В.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, п.к.
4400 ул. „Райко Даскалов“, № 17, ет. 3, ап. 6, представлявано от П. И. В., чрез
адв. З.Д. против Решение рег. № 3286р-7394 екз. 3/15.02.2021 г. на Директора на
Главна Дирекция „Национална полиция“ към
Министерство на вътрешните работи /ГД „НП“ към МВР/, с което е възобновено
производството по издаване на разрешение с № 20170353384 от 02.05.2017 г.,
валидно до 01.05.2022 г. на ET “П. В.“ да търгува с пиротехнически изделия и
изменя разрешението като заличава обекти в гр. Пазарджик находящи се на ул.
„Любен Боянов“, № 1 и ул. „Георги Бенковски“, № 12. Решението е оспорено като
нищожно.
Делото
е образувано първоначално пред Административен съд София – град /АССГ/, като с
протоколно определение № 192 от 24.10.2022 г. постановено по адм. д. № 4413 от
2022 г. на АССГ, производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност
на Административен съд – Пазарджик.
В
жалбата са изложени подробни съображения касаещи нищожността на оспореното
решение. По същество се твърди, че обжалваното решение е нищожно поради
наличието на основанията за оспорването му по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Посочва
се, че решението е издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Релевирани са оплаквания, че
оспореното решение е издадено извън срока по чл. 102 от АПК и при липса на
нововъзникнали обстоятелства.
С
Разпореждане № 2280/02.11.2022 г. постановено по настоящото дело съдът е дал
възможност на жалбоподателя да представи доказателства за срочност на жалбата
срещу оспореното решение, като с Молба вх. № 9259/17.11.2022 г. от страна на
жалбоподателя още веднъж е заявено, че решението на директора на ГД „НП“ към
МВР е обжалвано като нищожно.
В
съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се
от адвокат Д., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
Директора на Главна Дирекция „Национална
полиция“ към Министерство на вътрешните работи, редовно призован, не се
явява и не се представлява. С писмено становище вх. № 9563/25.11.2022 г., чрез
юрк. Х. М. оспорва жалбата. Излага съображения, че сочените от жалбоподателя
оплаквания касаят унищожаемост, а не нищожност на акта. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
ЕТ
„.П. В.“ притежава издадено от ГДОП – МВР Разрешение № 105/04.05.2012 г. за
търговия с неогнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, както и за пиротехнически
изделия за обект магазин находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“, № 5
(л. 73 от делото на АС-Пазарджик). От представените по делото Договор за наем №
210 от 01.10.2010 г. и Разрешение за
ползване № ДК-07-70 от 05.12.2008 г. и технически паспорт рег. № 593 от
09.12.2009 г. (л. 266 и л. 260 от делото на АС-Пазарджик, л. 92 и сл. от делото
на АССГ) е видно, че обектът за който е издадено разрешението за търговия с
пиротехнически изделия съставлява строеж по смисъла на ЗУТ.
С Решение
№ 3286р-21237 от 25.11.2015 г. на ГД
„НП“ е допълнено Разрешение № 105/04.05.2012 г. по отношение на обект - магазин
за пиротехнически изделия намиращ се в гр. Пазарджик, ул. „Любен Боянов“, № 1.
От приложените доказателства по делото – Справка рег. № 312р-18453 от
13.11.2015 г. (л. 146 от делото на АС-Пазарджик) се установява, че посоченият
магазин находящ се ул. „Любен Боянов“, № 1 е преместваем обект.
С
Решение № 3286р-47308 от 30.11.2016 г. на
ГД „НП“ е допълнено Разрешение № 105/04.05.2012 г. по отношение на още
един нов обект - магазин за пиротехнически изделия намиращ се в гр. Пазарджик,
ул. „Георги Бенковски“, № 12. От приложените доказателства по делото – Справка
рег. № 1818р-23913 от 28.11.2016 г. (л. 69 от делото на АС-Пазарджик) се установява,
че посоченият магазин находящ се ул. „Георги Бенковски“, № 12 също е
преместваем обект.
Във
връзка с основанията за ползването на посочените обекти на адреси ул. „Любен
Боянов“, № 1 и на ул. „Георги Бенковски“, № 12 са представени договори за наем
на недвижим имот, сключени между „Била недвижимости“ ЕООД и „Енигма“ ЕООД,
както и между „Енигма“ ЕООД и ЕТ „.П. В.“.
Във
връзка със Заявление вх. № 181800 от 20.02.2017 г. на ЕТ „.П. В.“ за
подновяване на разрешение за търговия с пиротехнически изделия, е издадено и
Разрешение с № 20170353384/02.05.2017 г. от ГД „НП“ (л. 64 и л. 68 от делото на
АССГ) валидно до 01.05.2022 г. жалбоподателят да търгува с пиротехнически
изделия на обекти:
• Магазин № 1 гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“
№ 5;
• Магазин № 2 гр. Пазарджик, ул. „Любен Боянов“ №
1;
• Магазин № 3 гр. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“
№ 12.
В
Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР е постъпило Уведомително писмо с вх.
№ 328600-22233/13.05.2020 г. от зам.-началник на ДНСК, с което ГД „НП“ е уведомена
за настъпила промяна в нормативната уредба по отношение на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ
(изм. ДВ бр. 25 от 2019 г.). Във връзка с горното от страна на ДНСК е изразено
становище, че преместваемите обекти не попадат в приложното поле на чл. 17, ал.
1, т. 2 от ЗОБВВПИ - чл. 17, ал. 1, т. 2 - разрешение за ползване на обектите.
Предвид
това до жалбоподателя е изпратено писмо рег. № 328600 – 44551 от 08.09.2020 г.
с указания за привеждане на извършваната дейност от лицето, съгласно
изискванията на чл. 35 от ЗОБВВПИ в срок до 30.10.2020 г.
С Писмо
peг. № 3286p-51205/11.11.2020 г. на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР
е разпредено извършване на проверки от областните дирекции на МВР за
установяване дали дейностите с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и
пиротехнически изделия се извършват в съответствие с издадените разрешения на
основание чл. 35 от ЗОБВВПИ, и с цел установяване на обекти за търговия, които
не са строежи по смисъла на ЗУТ.
Предвид
горните, от страна на ОД на МВР – Пазарджик са предприети действия по проверка
обектите на жалбоподателя, в които се предлагат пиротехнически изделия.
Съставени са констативни протоколи № 31200-18220 от 13.11.2020 г. и №
31200-18219 от 13.11.2020, в които е констатирано, че обектите на магазини № 2
и 3, находящи се на адреси гр. Пазарджик, ул. „Любен Боянов“ № 1 и ул. „Георги
Бенковски“ № 12 не са поставени на определените им места, а на управителя на
жалбоподателя е дадено предписание в срок от 1 месец обектите да бъдат въведени
в експлоатация като строежи.
След
извършената проверка е установено, че преместваемите обекти на жалбоподателя се
поставят всяка година в средата на месец декември и биват премахвани януари,
като книгите за приход-разход се зануляват. През останалото време от годината
обектите не извършват търговска дейност. За всички извършени действия по
възложената проверка и направените констатации е от страна на ОД на МВР –
Пазарджик е уведомен ГД „НП“.
От
ГД „НП“ е изпратено ново писмо с peг. № 3286р-54340/03.12.2020 г. до директора
на ОДМВР Пазарджик, в 3-дневен срок след изтичане на първоначално дадения
едномесечен срок, да бъде извършена проверка на двата преместваеми търговски
обекта на ЕТ „П. В.“, находящи се: в гр. Пазарджик, ул. „Любен Боянов“ № 1 и
ул. „Георги Бенковски“ № 12, с цел установяване дали е изпълнено задължителното
предписание - търговските обекти да бъдат приведени в съответствие с
изискванията на чл. 35 от ЗОБВВПИ, а именно да бъдат въведени в експлоатация
като строеж по реда на ЗУТ и да отговарят на физическата защита на строежите за
тази дейност.
Извършени
са нови проверки от страна на служителите на ОД на МВР – Пазарджик, като с
Констативен протокол № 312000-20212 от 16.12.2020 г. е установено, че обектът
на ул. „Георги Бенковски“, № 12 не е поставен, а с Констативен протокол №
312000-20211 от 16.12.2020 г. е установено, че обектът на ул. „Любен Боянов“ №
1 е поставен, но се са изпълнени дадените предписания.
Предвид
изложените, в ГД „НП“ е инициирана процедура по възобновяване на производството
по ЗОБВВПИ, за издаване на Разрешение с № 20170353384/02.05.2017 г., като в
резултат е издадено оспореното Решение рег. № 3286р-7394 екз.3/15.02.2021 г.
Съгласно отбелязване на самото решение, същото е връчено на жалбоподателя на
18.02.2021 г. Жалба е подадена пред Административен съд – София град на
26.04.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Процесното
решение на директора на ГД „НП“ към МВР
е редовно връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 18.02.2021 г.,
съгласно отбелязване на самото решение. Жалба срещу решението е подадена на 26.04.2021
г., т.е. година и два месеца по-късно и предвид това извън срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК. В жалбата обаче се съдържат твърдения относно нищожност на
решението.
С
оглед горните жалбата по отношение на законосъобразността на процесната заповед
е просрочена и не подлежи на разглеждане от съда.
По
силата на чл. 149, ал. 5 от АПК обаче административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В
жалбата срещу Решение рег. № 3286р-7394 екз. 3/15.02.2021 г. на Директора на ГД
„НП“ към МВР е направено искане за прогласяване на нейната нищожност. Предвид
това жалбата е процесуално допустима в тази ѝ част.
По
отношение твърдяната нищожност, съдът намира следното:
Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост:
1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта
Съгласно
чл. 35, ал. 1 от ЗОБВВПИ търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и
пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1 се извършва
от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на
държава членка, след получаване на разрешение за търговия, издадено от
директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице.
В
настоящия случай предмет на оспорване е Решение рег. № 3286р-7394 екз. 3/15.02.2021
г. на Директора на ГД „НП“ към МВР. Същото е издадено от „За Директора“
съгласно Заповед № 3286з-509 от 12.02.2021 г. и е подписано от г-н Т. Г.– зам.
Директор на ГД „НП“. Видно от представената по делото Заповед № 3286з-509 от
12.02.2021 г. (л. 55 от делото на АС – Пазарджик) на старши комисар Т. Г.– зам.
директор на ГД „НП“ е възложено общото и непосредствено ръководство на ГД „НП“,
както и допълнително са възложени компетентности за периода на 15.02.2021 г. –
16.02.2021 г. От представеното по делото Заявление рег. № 3286р-6896 от
12.02.2021 г. за посочения период на директора на ГД „НП“ е разрешено
ползването на платен годишен отпуск. Т.е. за периода на издаване на оспореното
решение е налице заместване поради отсъствие на титуляра изпълзяващ посочената
в закона длъжност, като заместващия се явява компетентен орган.
Освен
това, следва да се посочи, че съгласно Заповед № 3286з-762 от 21.02.2020 г. (л.
56 от делото на АС – Пазарджик) на отделно основание, на старши комисар Т. Г.–
зам. директор на ГД „НП“ е възложено да издава всички разрешения касаещи
продажба на пиротехнически изделия и
взривни вещества, като по делото липсват данни за оттегляне на посочената
заповед.
В
този контекст и тъй като оспореното решение касае възобновяване на
административно производство, чл. 99 от АПК предвижда, че влязъл в сила
индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда,
може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горе стоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал. Предвид липсата на твърдения
или данни актът да е оспорван по съдебен ред и тъй като не подлежи на оспорване
по административен ред, то компетентен да издаден оспореното решение е именно
директора на ГД „НП“.
Предвид
това, настоящия състав намира, че липсва основание за прогласяване нищожност на
решението на основание липса на компетентност.
2).
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице е необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да
бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е
самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и
неспазването ѝ води до недействителност на акта, чиято проявна форма
(нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока.
В
настоящия случай оспореното решение е издадено в писмена форма, с означение на
вида на акта, правни основания за издаването, посочване на фактическите
предпоставки за издаването му, съдържа разпоредителна част, име и подпис на
издателя, дата на издаване. С оглед този факт липсва основание за прогласяване
нищожността на решението на това основание.
3)
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания
за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до
липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната
теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато,
ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения
пред административния орган въпрос.
По
отношение на основанията за нищожност на акта с оглед съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, настоящият състав намира, че не са
налице такива съществени административнопроизводствени нарушения, които да са
довели до липса на волеизявление или друг толкова съществен порок, който да
води до нищожност на акта. В случая е приложена процедура уредена в АПК при
субсидиарното приложение на материалния закон - ЗОБВВПИ.
4).
Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само
този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на
основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и
изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би
довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. - нищожност на
административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице,
когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово
основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа
на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано - административния акт е
нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените
правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените
в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. В
този смисъл и Решение № 9734 от 25.06.2019 по адм. дело № 13418/2018 на ВАС -
Седмо отделение. Само при описаните случаи порокът материална
незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички
останали до неговата унищожаемост.
Във
връзка с отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК и в контекста
на горните, настоящия състав намира, че в случая оспореният акт е издаден
съобразно проведена процедура уредена в АПК във вр. с приложението на чл. 99 от АПК.
По
силата на чл. 102, ал. 1 АПК възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 АПК може да се направи в тримесечен срок от влизането в сила на акта или в
случая от влизане в сила на издаденото на ЕТ „П. В.“ Разрешение № 20170353384/02.05.2017
г. за търгуване с пиротехнически изделия. По делото не се установява моментът
на връчване на разрешителният акт, но не е спорно, че след издаването му дружеството
е осъществявало правнорегламентираната дейност. Същевременно, доколкото актът е
благоприятен за неговия адресат, той не е имал правен интерес да го оспори. По
аргумент от чл. 149, ал. 4 АПК това е могло да бъде направено от прокурора в
едномесечен срок от издаване на Разрешение № 20170353384/02.05.2017 т.е. до 02.06.2017
г., когато най-късно следва да се приеме, че разрешението е влязло в сила. От
тази дата е започнал да тече тримесечният, преклузивен срок по чл. 102, ал. 1 АПК, който е изтекъл на 02.09.2017 г. Обжалваното решение на зам. директора на
ГДНП е издадено на 15.02.2021 г., или почти три години и половина след това.
Производството
по възобновяване е процесуален способ за преразглеждане на влязъл в сила
административен акт. С оглед сочените от органа правни основания,
възобновяването може да се извърши когато при издаването на акта е било
нарушено някое от изискванията за законосъобразност (чл. 99, т. 1 АПК) или
когато по причини, независещи от административния орган и от страните в
производството по неговото издаване, фактите и обстоятелствата, на които е
основан актът, са били неправилно установени (чл. 99, т. 2 АПК).
Оспореното
решение е издадено на основание чл. 99 и сл. от АПК, което налага да бъдат
дадени няколко уточнения. Разпоредбата на чл. 99 от АПК, предвижда, че влязъл в
сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред
съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия
административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен
ред – от органа, който го е издал. Производството по глава 7 – възобновяване на
производството по издаване на административен акт, чл. 99 – 106 от АПК
представлява процесуален способ да бъде преразгледан влязъл в сила и получил
стабилитет индивидуален административен акт, който акт не съответства на
изискванията за законосъобразност. Инициативата за възобновяване на
производството е на административния орган, съответния прокурор или омбудсман,
както и на страна в производството (чл. 100 от АПК). Възможността обаче за
възобновяване не е безсрочна, разпоредбата на чл. 102 от АПК предвижда два
срока – кратък - тримесечен и по-дълъг –
едногодишен, като сроковете са преклузивни. Пропускането на тези срокове има за
последица саниране на унищожаем административен акт и погасяване на
възможността за отмяна на влязъл в сила административен акт. С изтичането на
сроковете по чл. 102 от АПК отпада компетентността на административния орган,
която в случая е специална материална и времева. Според разпоредбите на
ЗОБВВПИ, издаденото разрешение за търговия с пиротехнически изделия не подлежи
на оспорване по административен ред, поради което компетентен да постанови
неговата отмяна е органът, който го е издал – директор на ГДНП или оправомощено
от него длъжностно лице.
Решението
е мотивирано и с предпоставката по чл. 99, т. 2 от АПК - когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган
не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. В
случая се касае за факти и обстоятелства или писмени доказателства, които са
съществували към момента на издаване на административния акт, но не са били
известни на страните. Тези факти да за нови и да не са били включени във
фактическия материал при издаване на акта. Откриването на същите обаче е
обстоятелство, осъществило се след издаване на административния акт.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от АПК предвижда, че възобновяване на производство
по чл. 99, т. 2-7 от АПК може да се извърши в тримесечен срок от узнаване на
обстоятелството, служещо за основание за отмяна или изменение на
административния акт, но не по-късно от една година от възникване на
основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на
административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизане в
сила на акта. От фактите по случая се установява, че твърдяното ново
обстоятелство – законодателната промяна на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, е възникнало с
изменение - ДВ, бр. 25/2019 г., в сила от 26.03.2019г. Законодателната промяна
е обнародвана в ДВ, като узнаването на същата от административния орган се
предполага от 26.03.2019 г. Следователно, безспорно от 26.03.2019 г. е изтекъл
преклузивният тримесечен срок по чл. 102, ал. 2 от АПК. Към датата на издаване
на оспореното решение е изтекъл и преклузивният едногодишен срок от възникване
на твърдяното основание – 26.03.2019 г. Не може да се приеме, че писмо, вх. №
328600-22233/13.05.2020 г. на ДНСК представлява възникване на основанието по
см. на чл. 102, ал. 2 изр. 1 от АПК за възобновяване на производството.
Коментираното писмо има характер на уведомление, доколкото с писмо вх. №
328600-22233/13.05.2020 г. ДНСК уведомява ГД „НП“, че за преместваемите обекти
не може да бъде издадено разрешение за ползване на обекти или друг заместващ го
документ по реда на ЗУТ за нуждите на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, предвид
изменението на Закона за устройството на територията.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че производството по издаване на решение рег. №
3286р-7394,екз.3/15.02.2021г. е образувано след изтичане на преклузивните
срокове по чл. 102 от АПК, респ. издаденият инд. административен акт е нищожен,
при липса на материална и времева компетентност.
Освен
това, промяната на нормативната уредба не представлява ново обстоятелство по
смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Правното значение на един факт може да бъде
променяно от правните норми, на които законодателят е придал обратно действие.
В случая обаче е налице само детайлизиране на понятията. Обстоятелството, че
„преместваемите обекти“ не представляват „строежи“ по смисъла на § 5, т. 38 от
ЗУТ не е ново обстоятелство, възникнало след законодателната промяна на ЗУТ
/ДВ, бр.25/2019 г./. Видно от първата редакция на ЗУТ – ДВ, бр. 1/2001 г., в
сила от 31.03.2001 г., е включен чл. 56, който в съответната тогава редакция,
указва, че върху поземлени имоти могат да се разполагат преместваеми обекти за
търговски и други обслужващи дейности – павилиони, кабини, маси, както и други
елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки,
осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и
други), които не са трайно свързани с терена. С поредното изменение на ЗУТ /ДВ,
бр. 82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г./ в § 5 е създадена нова т. 80, в която е
дадена легална дефиниция на понятието „преместваем обект“ - това е обект,
предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който
може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с
подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен,
като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или
начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от
който се отделя.
При
съпоставка на легалната дефиниция с тази в § 5, т. 38 от ЗУТ на понятието
„строежи“, се установява, че още през 2012 г. има ясно дефиниране на двете
понятия и безспорно „преместваемите обекти“ не представляват „строежи“.
Следователно твърдението на административния орган, че „преместваемият обект“
не е „строеж“ е ново обстоятелство е неправилно и незаконосъобразно и в
противоречие с горепосочените законови норми.
За
да бъде прието наличието на ново обстоятелство от значение за постановяване на
разрешението за търговия с пиротехнически изделия, административният орган се е
позовал на твърдяната законова промяна в нормата на чл. 56 от ЗУТ, която
регламентира преместваемите търговски обекти, а също и извършени в периода 2016
- 2020 г. проверки, които са установили, че обектите Магазин № 2 и Магазин № 3
са преместваеми и не отговарят на законовите изисквания в чл. 35, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Относно твърдяното ново обстоятелство, че обектите са „преместваеми“,
административният орган е имал информация още към момента на издаване Решение №
3286р-47308 от 30.11.2016 г. на ГД „НП“
е допълнено Разрешение № 105/04.05.2012 г. с оглед наличните справки
предхождащи издаване на решенията, следователно и по отношение на това
обстоятелство е изтекъл преклузивният тримесечен срок за възобновяване на
производството по издаване на административния акт.
Предвид
горните, следва да се изтъкне, че посоченото основание за възобновяване на
производството се свързва с откриването на нови доказателства или нови
обстоятелства от съществено значение за издаването на акта, които при
решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни.
Новооткритите и съществували към момента на постановяване на отменения
административен акт обстоятелства/доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК
са по същността си такива, които по обективни причини са могли да бъдат
приобщени към доказателствения материал в административната преписка, при
полагане на дължимата грижа от страната, върху която е падало задължението за
доказване, което е довело до невъзможност органът да разкрие обективната истина
по време на висящността на административното производство, респ. - да формира
адекватно на закона властническо волеизявление и да предизвика целените от
приложимата правна норма законови последици. Изискване на закона е
новоразкритите обстоятелства относно правнорелевантни факти да са съществени,
т.е. да са толкова значими и от такова естество, че да се отразяват върху
диспозитива на административния акт, като наличието или отсъствието им да е
обуславящо за вземането на решение от органа и определящо съдържанието на акта.
По аргумент от чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК и предвид правомощията
му съгласно секторната нормативна уредба – ЗОБВВПИ, директорът на ГДНП,
респективно лицето, на което са делегирани съответните правомощия, е бил длъжен
служебно да събере всички доказателства, необходими за изясняване на фактите от
значение за издаваното разрешение за търговия с пиротехнически изделия. При
издаване на разрешението административният орган би следвало да е бил в
известност за нормативните изисквания относно дейността на лицата, които искат
да търгуват с пиротехнически изделия, включително по отношение на обектите, в
които тези изделия се съхраняват – чл. 35, ал. 3 във вр. ал. 2 ЗОБВВПИ. В
случая като ново обстоятелство в акта е посочено установеното от проверките в
периода 03.12.2020 – 16.12.2020 г., че ползваните от дружеството преместваеми
търговски обекти на адрес: ул. „Георги Бенковски“, № 12 и „Любен Боянов“, № 1,
гр. Пазарджик съгласно заверения към разрешението списък, не са приведени в
съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ, а именно - не отговарят
на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за
производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически
изделия съгласно ЗУТ. Нито обаче резултатите от проверките, нито писмото от
ДНСК по повод на което са инициирани същите, могат да се счетат за нови
обстоятелства. На практика, твърдените нови обстоятелства са свързани с
изменение в нормативната уредба, касаеща преместваемите обекти в контекста на
разглежданите от органа изисквания към обектите, в които може да се извършва
търговия с пиротехнически изделия. Тези правила, обаче, са действали и към
датата на измененото по реда на възобновяването разрешение за търговия на ЕТ „П.
В.“ и следователно са били известни на органа. Твърдяната законодателна промяна
на чл. 56, ал. 1 ЗУТ не касае въведеното с § 120 от ЗИД на ЗУТ (обн. ДВ, бр. 82
от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) разграничение между строежите и
преместваемите обекти. По същество, констатираните при проверките
обстоятелства, въз основа на които е възобновено производството, не
представляват новооткрито доказателство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК, а
новосъздадено доказателство за обстоятелства, които са могли да бъдат своевременно
установени при полагане на дължимата грижа в първоначалното производство по
издаване на разрешението на ЕТ „П. В.“ за търговия с пиротехнически изделия. Поради
това те не могат да бъдат квалифицирани като нови обстоятелства, които да не са
били известни на органа при произнасянето му по преписката за разрешаване на
дейностите по реда на ЗОБВВПИ. В тази връзка, дали е законосъобразно
извършването на търговия с пиротехнически изделия в преместваеми обекти е
въпрос, относим към предпоставките по чл. 99, т. 1 АПК, но тъй като
възможността за възобновяване на административното производство по реда на тази
разпоредба е преклудирано още преди издаване на оспорения акт, не може да се
изследва в настоящото производство.
В
заключение, с нормата на чл. 102 АПК, която е императивна, са въведени
преклузивни срокове, с изтичането на които се препятства възможността на органа
да преразгледа акта. Изтичането на срока представлява отрицателна процесуална
предпоставка, която е пречка за образуването и развитието на административното
производство. Действията в противоречие на посочената норма са такива,
предприети при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
по издаване на административния акт и обуславят неговата незаконосъобразност
поради унищожаемост, а не нищожност. Поради това не може да се приеме, че порокът
е толкова сериозен, че налага прогласяването на нищожността на акта, тъй като не
съответства на тежестта на порока. Установените пороци в случая водят до извод
на унищожаемост на акта, а не на неговата нищожност. В този смисъл Решение №
7274 от 09.07.2022 г., постановено по адм.д. № 10631/2021 г. на Върховния
административен съд - Седмо отделение.
5). По
отношение на последната предпоставка на чл. 146 от АПК във връзка с основанията
за нищожност на акта, се приема, че превратното упражняване на власт също е
порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната
цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност,
като настоящият случай не е такъв.
С
оглед изложените, в конкретния случай наведените основания в жалбата за отмяна
на акта не са такива за нищожност, а евентуално представляват основания за
отмяна на акта като незаконосъобразен - унищожаем. За съдът, обаче тази
възможност за отмяна на акта е недопустима поради просрочие на жалбата.
С
оглед изхода на спора и при приложение на чл. 143, ал. 3 от АПК съдът намира,
че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ET “П. В.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, п.к. 4400 ул. „Райко Даскалов“, № 17, ет. 3, ап. 6, представлявано
от П. И. В., чрез адв. З.Д. против Решение рег. № 3286р-7394 екз. 3/15.02.2021
г. на Директора на Главна Дирекция „Национална
полиция“ към Министерство на вътрешните работи, с което е възобновено
производството по издаване на разрешение с № 20170353384 от 02.05.2017 г.,
валидно до 01.05.2022 г. на ET “П. В.“ да търгува с пиротехнически изделия и
изменя разрешението като заличава обекти в гр. Пазарджик ул. „Любен Боянов“, №
1 и ул. „Георги Бенковски“, № 12.
ОСЪЖДА
ET “П. В.“, ЕИК ********* да заплати на Главна Дирекция „Национална полиция“ към Министерство на вътрешните
работи разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/