№ 12837
гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110152003 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от *****, ЕИК ***** срещу В. Т. Р.
обективно и кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с
правно основаниечл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и
чл. 86 ЗЗД за сумата от 1012,56 лв., представляваща стойност на потребена
вода от длъжника за имот, находящ се в ***** за периода от 18.01.2016 г. до
07.05.2022 г., ведно със законна лихва от 15.09.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 129,92 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 18.02.2016 г. до 07.05.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 50382/2022 г. по
описа на СРС, 174-ти състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги /доставка
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води/ в имота,
находящ се на посочения адрес, а последният не е заплатил дължимата цена.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва
начислените суми да отговарят на реалното потребление. Оспорва да има
сключен договор между страните. Оспорва ищцовото дружество да изпълнява
собствените си задължения за доставка на питейна вода, която да отговаря на
необходимото качество. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
1
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да установи, че страните са в облигационни
правоотношения, по силата на които в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза в размер на претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и
селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането
и експлоатацията на водо-снабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция-
попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
2
ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без
възражения, е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот през исковия
период.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява,
че ищецът е доставял вода в процесния имот през исковия период.
При така установените факти съдът прави правен извод, че ответникът е
потребител на ВиК услуги в процесния имот през исковия период и главният
иск е основателен.
При формалния извод за основателност на главния иск съдът следва да
разгледа направеното своевременно от ответницата възражение за изтекла
погасителна давност. С оглед приложимите общи условия потребителите на
ВиК услуги заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на ВиК услугите представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на ***** към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на ***** се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а именно
с изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което съдът намира, че
3
задълженията за незаплатени ВиК услуги станали изискуеми три години
назад от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 15.09.2022 г. са погасени по давност. Съобразно приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице в открито съдебно заседание и
приложение №1 към приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено размерът на ползваните ВиК услуги в процесния имот за
периода от 01.09.2019 г. до 07.05.2022 г. възлиза на 537,75 лв., до която сума
искът за главница следва да се уважи, а за горницата да го отхвърли.
Относно направеното в устните състезания възражение от ответника за
погасяване на част от вземането чрез плащане, съдът намира, че същото е
преклудирано. Ответникът има възможност да направи всички свои
възражения в срока за отговор на исковата молба. Направено възражение след
този срок е преклудирано и не подлежи на разглеждане. За пълнота съдът
намира за необходимо да посочи, че от заявеното от вещото лице в открито
съдебно заседание за налични плащания 2017-2018 г. съдът достига до извод,
че дори да беше направено в срок възражението за плащане, същото би било
неоснователно относно непогасения по давност период, за който съдът
намира искът за доказан.
По претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в процесното материално
правоотношение се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ОУ, потребителите на ВиК услуги са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактурирането им. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на ОУ без да е било
необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били
срочни. Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за
вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на
главницата, искът за лихва върху задълженията за периода до 01.09.2019 г. е
неоснователен, тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното
задължение, се погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения,
4
поради което съдът намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде
уважен в размер от 61,87 лв., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, а за
горницата да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни.
Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 39,36 лв. за
заповедното и в размер на 249,30 лв. за исковото производство съобразно
уважената част от исковете. Ищецът дължи на ответника съдебни разноски в
размер на 190,06 лв. за исковото производство и 95,03 лв. за заповедното
производство, съобразно отхвърлената част от исковете и представените
доказателства, както и уважено възражение за прекомерност поради липса на
правна и фактическа сложност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. Т. Р.,
ЕГН ********** дължи на *****, ЕИК ***** сумата от 537,75 лв.,
представляваща стойност на потребена вода от длъжника за имот, находящ се
в ***** за периода от 01.09.2019 г. до 07.05.2022 г., ведно със законна лихва
от 15.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 61,87 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 18.10.2019 г. до 07.05.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. 50382/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав, като
ОТХВЪЛРЯ предявените установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86,
ал.1 ЗЗД, че В. Т. Р., ЕГН ********** дължи на *****, ЕИК ***** сумата над
537,75 лв. до пълния предявен размер, представляваща стойност на потребена
вода от длъжника за имот, находящ се в ***** за периода от 18.01.2016 г. до
07.05.2022 г., ведно със законна лихва от 15.09.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата над 61,87 лв. до пълния предявен размер,
представляваща мораторна лихва за периода от 18.02.2016 г. до 07.05.2022 г.,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. 50382/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, В. Т. Р., ЕГН **********
да заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 39,36 лв., представляващи
съдебни разноски за заповедното производство и сумата в размер на 249,30
5
лв., представляваща съдебни разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *****, ЕИК ***** да заплати
на В. Т. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 190,06 лв., представляваща
съдебни разноски за исковото производство и сумата в размер на 95,03 лв.,
представляващи съдебни разноски за заповедното производство
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6